РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204846 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. Н. Н. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: ***********************, против Предупреждение № 11-01-452/08.11.2022
г., издадено от Директора на „АДФИ” - гр. София, с което на основание чл. 28 ЗАНН
жалбоподателят е предупреден, че при извършване на друго нарушение от същия вид
(нарушение на чл. 20, ал. 7 от НАРЕДБА за условията и реда за предоставяне на средства
за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за
определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по
нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в
планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите
(Наредбата), представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
процесното предупреждение, за това друго нарушение ще бъде наложено предвиденото в
закона административно наказание.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното предупреждение, поради
незаконосъобразност и неправилност. В обобщен вид се застъпва, че въобще не е налице
извършено нарушение по чл. 20, ал. 7 от Наредбата, което да бъде квалифицирано като
маловажен случай. Посочва се, че самата Наредба използва правнонеиздържани понятия,
които водят до неяснота и объркване. Счита се, че неправилно е определен субектът на
отговорността, както и че в случая е имало постигнат договор между кмета на Общината и
1
директора на училището, която макар и да не е била в писмена форма, все пак изпълва
изискванията на чл. 20, ал. 7 от Наредбата. Заявява се, че Общината е изпълнила всички свои
задължения и е заплатила за извършваните превози, като не са настъпили никакви вреди за
никого. Счита се, че липсва вина у санкционираното лице, като се изтъкват и редица
процесуални пороци, основно съсредоточени около неправилно определяне на датата на
евентуалното нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
К.Г. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и развива.
Счита, че са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което и неправилно е било
преценено, че жалбоподателят е извършил нарушение, било то и маловажно. Моли за
отмяна на предупреждението.
За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт К., надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е доказано по безспорен
начин. Застъпва, че са спазени процедурите и сроковете на ЗАНН, като самото нарушение е
описано изчерпателно и коректно, поради което и моли за потвърждаване на
предупреждението по основание.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2, вр. с чл. 58д, т. 2, вр. с чл. 28 ЗАНН (видно от известието за
доставяне - предупреждението е връчено на жалбоподателя на 14.11.2022 г., а жалбата е
депозирана на 24.11.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт (чл. 58д, т. 2, вр. с чл. 28 ЗАНН), поради което следва да се
приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Няма спор, че към дата 15.09.2020 г. жалбоподателят е заемал длъжността кмет на
Община Бургас. Няма спор и че на същата дата е бил сключен договор между
Професионална гимназия по сградостроителство и инсталации „Пеньо Пенев“ - Бургас,
представлявана от Директора – Г. Я. и „Б.“ ЕООД за извършване на превоз на ученици по
редовните автобусни линии. Към датата на сключване на договора между училището и
превозвачът липсва писмен договор за делегиране на правото за организиране на безплатни
превози, сключен между кмета на Общината и съответното училище, така както изисква чл.
20, ал. 7 от Наредбата, което също не се оспорва от жалбоподателя.
При извършена финансова инспекция в Община Бургас св. П. Н. – ст. финансов
инспектор, констатирала горните факти и преценила, че с бездействието си на 15.09.2020 г.
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал. 7 от Наредбата, поради
което и на 27.05.2022 г. му съставила АУАН с № 11-01-452/27.05.2022 г.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал и получил
препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани
писмени възражения, в които Н. изложил доводи за незаконосъобразност, аналогични с тези
2
в процесната жалба.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписките по акта, счел фактическите
констатации на актосъставителя за безспорно установени и не дал вяра на изложеното във
възражението. АНО също квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.
20, ал. 7 от Наредбата, но приел, че се касае за маловажен случай, поради което и на
основание чл. 28 ЗАНН издал срещу него процесното предупреждение, с което предупредил
Н., че при извършване на друго нарушение от същия вид (нарушение на чл. 20, ал. 7 от
НАРЕДБАТА), представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
процесното предупреждение, за това друго нарушение ще бъде наложено предвиденото в
закона административно наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като
цяло жалбоподателят не оспорва фактическите констатации на проверяващите, нито
излага своя версия на фактите, поради което и съдът няма да се спира подробно на
фактическите положения, а ще обърне внимание на правната им оценка, в която насока са
съсредоточени и основните доводи на жалбоподателката.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления (а след промените в ЗАНН и предупреждения по чл. 28,
ал. 1 ЗАНН) е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, или в предупреждението (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14
ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Съдът счита, че наказателно предупреждението е издадено оправомощено за това
лице, а АУАН съставен от компетентен орган.
Въпреки това настоящият състав е на мнение, че в случая има допуснати съществени
процесуални нарушения при описание на нарушението, което в последствие е било
квалифицирано като маловажно, и конкретно относно визиране на датата на извършване на
нарушението, които опорочават административнонаказателното производство и се явяват
самостоятелно основание за отмяната на предупреждението.
Датата на извършване е съставомерен признак на административното нарушение,
относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на
наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по същество в рамките на
осъществения контрол за законосъобразност, и за това тя следва не само да се сочи
безпротиворечиво в АУАН и в НП (или както е в случая – в предупреждението), но и да е
3
правилно определена от наказващия орган. Точното и недвусмислено посочване на
датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН,
съответно на НП или предупреждението, тъй като чрез него се описва и индивидуализира
нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му води до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице и възможността му да разбере за
какво конкретно нарушение е предупредено по административноправен ред. Следва да се
посочи, че предвид неблагоприятния характер на предупрежденията по чл. 28 ЗАНН, тези
реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, или да
бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.
В случая, за да реши да предупреди жалбоподателя по реда на чл. 28 ЗАНН АНО е
приел, че той е извършил, макар и маловажно, нарушение по чл. 20, ал. 7 от Наредбата,
която предвижда, че делегирането на правото за организиране на безплатни превози се
осъществява въз основа на договор, сключен между кмета на общината и съответното
училище. Наредбата обаче не визира никакви времеви граници, в които трябва да стане това
делегиране и с изтичането на които бездействието на кмета да може да се приеме за
нарушение. Никъде в Наредбата не е фиксиран срок, в който задълженият субект следва да
действа (такива срокове по отношение на други задължения на кмета са изрично фиксирани
в Наредбата, като например чл. 10, ал. 2; чл. 12, ал. 1 и т.н.). При това положение съдът
намира, че изводът на АНО, че крайният срок, до който кметът е следвало да сключи
договор с училището, е точно 15.09.2020 г., е произволен и не почива на разпоредба на
закона (Наредбата), а е плод на интерпретиране и тълкуване.
Очевидно актосъставителят и АНО са приели, че датата, до която задълженото лице
не е изпълнило задължението си, е датата, на която училището е сключило договор с
превозвача. По мнение на съда обаче, това не почива на нито една от разпоредбите на
Наредбата. Тъкмо напротив – логиката на Наредбата е първо кметът да делегира, чрез
сключване на договор (действително терминологията е юридически неиздържана, но
въпреки това може да се прозре вложения в нея смисъл) право на училището да сключи
договор с превозвача и едва след това, след като вече е делегирано (упълномощено е),
училището да сключи договор с превозвача. В случая няма никакви данни училището да е
информирало предварително кмета за нуждата от сключване на договор с превозвач; няма
данни предварително да е информирало кмета, че ще сключи договор на точно определена
дата; дори липсват данни училището да е информирало кмета, че вече е сключило договор с
превозвача, преди датата, на която е поискало да му се възстановят сторените разноски (в
АУАН и в предупреждението са цитирани искания за възстановяван на суми, които касаят
друг период и не са относими към спора).
При това положение съдът няма как да приеме, че щом в Наредбата няма фиксиран
краен срок за действие от страна на кмета и щом училището не е информирало по никакъв
начин Общината, че ще сключва договор с превозвача на точно определена дата, но въпреки
това и без да му е делегирано, е сключило такъв договор, то и изводите на АНО за виновно
извършено нарушение от страна на кмета точно на 15.09.2020 г., почиват на правилното
4
приложение на закона.
Действително би могло да се разсъждава в посока, че задължението на кмета за
сключване на договор няма да бъде изпълнено, ако той бездейства през цялата календарна
година. Това е така доколкото щом не е посочен краен срок в Наредбата, то би могло да се
презюмира, че задължението е изпълнимо през цялата година и с изтичането й,
бездействието се превръща в нарушение. Разбира се, това тълкуване е доста условно, но
дори да се приеме за правилно, то отново би се достигнало до извод, че датата посочена в
АУАН и предупреждението е неправилно определена.
На отделно основание съдът следва да посочи и че в случая неправилно АНО е
приложил реда за предупреждаване на лицето, приет с измененията на ЗАНН от ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. С тези изменения беше изрично предвидено, че когато
констатира извършването на маловажно нарушение АНО не налага наказание на
нарушителя, а го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Преди измененията на ЗАНН от декември 2021 г. разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН предвиждаше, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Очевидно е, че действащата към момента уредба е по-неблагоприятна за
извършителя, доколкото след декември 2021 г. нарушителят се предупреждава, че ще бъде
санкциониран при повторно извършване на дори маловажно нарушение, докато
предишната повеля на разпоредба на чл. 28 ЗАНН е предвиждала наказване само в случай,
че повторното нарушение не е маловажно. В случая нарушението, за което е издадено
предупреждението се приема от АНО да е извършено на 15.09.2020 г. - т. е. преди влизане в
сила на процесната разпоредба. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а
според ал. 2, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Така изложеното, следва да бъде взето предвид от настоящата инстанция, предвид нормата
на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда императивно, че, ако до влизане в сила на
наказателното постановление (респективно предупреждението) последват различни
нормативни разпоредби, да се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Константно съдебната практика приема, че по-благоприятен закон е този, който предвижда
за нарушителя по-леки административнонаказателни последици. В настоящия случай, по-
благоприятен закон е този преди промяната от 23.12.2021 г., тъй като беше изяснено по-
горе(изрично в този смисъл практиката на съдилищата, като например - Решение № 1049 от
10.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 525/2022 г.).
Обобщавайки горното АНО е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН
и щом е приел, че се касае за маловажно нарушение, извършено преди 23.12.2021 г., то е
5
трябвало да не прилага актуалната редакция на чл. 28 ЗАНН, която е по-неблагоприята за
дееца. Сторвайки обратното наказващият орган е допуснал съществено нарушение, което се
явява самостоятелно основание за отмяна на процесното предупреждение.
С оглед всичко посочено по-горе настоящият състав счита, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като АНО
неправилно е определил датата на извършване на нарушението, както и неправилно не е
съобразил разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, поради което и издаденото предупреждение
следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП (респективно предупреждение)
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В случая, с оглед изход на правния спор, разноски принципно се дължат
на жалбоподателя, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът
няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Предупреждение № 11-01-452/08.11.2022 г., издадено от Директора на
„АДФИ” - гр. София, с което на основание чл. 28 ЗАНН Д. Н. Н. с ЕГН: ********** е
предупреден, че при извършване на друго нарушение от същия вид (нарушение на чл. 20, ал.
7 от НАРЕДБА за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни
линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата), представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на процесното предупреждение, за
това друго нарушение ще бъде наложено предвиденото в закона административно
наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба чрез РС-Бургас пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6
7