№ 294
гр. Шумен, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630103003 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно
основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът Д. П. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. С.Т. от ШАК,излага,
че на 12.06.2021 г., около 17.30-18.00 часа, излязла със съпруга си зад
жилищния блок, в който живее в ***, за да си наберат билки. До тревната
площ се стигало по черен път в задблоковото пространство, като вследствие
на дъждовете тревата била избуяла и неокосена. Ищцата направила няколко
крачки в страни от пътя и внезапно попаднала в необезопасена шахта,
дълбока около 1.80-2 метра, пълна с вода, тиня и трева. При падането си
изпитала силна болка в лявата част на тялото си, неосъзнавайки какво точно
се случва, не можела да си поеме въздух, и да извика за помощ. Съпругът й,
предвид бързите му реакции е успял да я извади от шахтата, като с негова
помощ и с тази на съседка, която в същото време разхождала кучето си,
успяла да се прибере у дома. В следствие на това събитие, ищцата изпитвала
силни болки в областта на долните си крайници и гръдния кош, но поради
факта, че било събота, решила да вземе обезболяващи и да посети лекар в
понеделник. През нощта, обаче, получила нетърпими болки в областта на
коремната кухина, поради което на сутринта посетила ЦСМП при МБАЛ-
Шумен, от където не получила помощ, тъй като нямало дежурен лекар.
1
Предвид силните болки, които изпитвала, ищцата се обадила на личния си
лекар, който и издал направление за рентгенография на гръден кош и бял
дроб, и за ехография на коремни органи. При изследванията не били
установени счупвания или тежки вътрешни кръвоизливи, но тъй като ищцата
продължавало да изпитва силни болки била пренасочена за консултация с
хирург. На 16.06.2021 г. й бил извършен преглед от хирург, който й обяснил,
че може да има счупвания, които да се проявят в по- късен момент. В
следствие на този преглед, отново била направена рентгенова снимка, от
която се установило, че има счупване на осмо ребро вляво. Предписани й
били терапия и домашно лечение. По-късно ищцата била прегледана и от
съдебен медик, който при прегледа установил, че има съчетана травма:
гръден кош и крайници, изразяваща се в контузия на гръден кош - фрактура
на осмо ребро в ляво и контузия на крайници - множествени кръвонасядания
и едно плитко охлузване в областта на долните крайници, с което и е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Бил й
издаден болничен лист, който впоследствие, след преглед от ЛКК бил
удължен, като около месец и половина ищцата не е можела да започне работа.
Към датата на подаване на исковата молба, ищцата продължавала да изпитва
дискомфорт в лявата част на корема, където се е образувала подутина, която
била видима и загрозяваща. При промяна в температурите или при тежка
физическа работа, ищцата изпитвала трудност за справяне с възлаганите й
задачи, като имало случаи, в които въобще не можела да работи. Твърди, че
работи в „Български пощи“ АД, където понякога се налагало да вдига пратки
и да извършва дейности, свързани с физически труд, което и причинявало
трудност и неудобство. Заради получените травми, ищцата била в
невъзможност да пътува, което осуетило пътуването й до гр. София, с оглед
присъствието й при изписване на внучето й от родилно отделение. Ищцата
счита, че отговорност за поддръжката на участъка, където се намира
необезопасената шахта носи ответника- ОБЩИНА ШУМЕН, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от
Л.Д.Х. – КМЕТ, тъй като Общината е собственик на парцела, в който е
изградена шахтата. Ето защо, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде осъден ответникът да й заплати сума в размер на 4 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се съчетана травма: контузия на гръден кош - фрактура на осмо
2
ребро в ляво и на крайници - множествени кръвонасядания, и едно плитко
охлузване в областта на долните крайници, както и уплаха и тревожност,
получени в резултат на падане в необезопасена шахта на 12.06.2021 г., ведно с
дължимата законна лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, както и да й заплати сумата от 122.35 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, от
категорията на претърпяна загуба, представляващи разходи за лечение и
констатиране на травматичните увреждания, ведно с дължимата законна
лихва от 12.06.2021 г. - датата на увреждането до окончателното изплащане
на задължението. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, чрез процесуален представител депозира отговор, в който
излага становище за неоснователност на исковете. Оспорва исковете по
основание и размер, излагайки правни и фактически доводи и възражения.
В хода на делото заявява, че счита искът за неимуществени вреди за
завишен по размер, като моли да се определи справедливо по размер
обезщетение. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а се установява и от събраните писмени и
гласни доказателства, че на 12.06.2021 г., около 17.30-18.00 часа, ищцата е
претърпяла инцидент, изразяващ се в падане в необезопасена шахта,
намираща се зад жилищния блок, в който същата живее в ***. Видно от
представените по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от
амбулаторни листи, протоколи за рентгеново изследване и съдебно
медицинско удостоверение/, се установи, че в следствие на това събитие на
ищцата са й причинени следните наранявания: съчетана травма: гръден кош и
крайници, изразяваща се в контузия на гръден кош - фрактура на осмо ребро в
ляво и контузия на крайници - множествени кръвонасядания и едно плитко
охлузване в областта на долните крайници, с което и е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. От заключението по
извършената СМЕ, по отношение на което съдът няма основания да се
3
съмнява в правилността и обективността му, а от друга страна- заключението
е прието без възражения от страните, се установи, че ищцата е получила
гореописаните травматични увреждания, които са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. ВЛ дава заключение, че при
тези травматични увреждания, при едно благоприятно протичане на
възстановителния период, срокът за консолидация на едно счупено ребро е
около три седмици. При развитие на междуребренна невралгия, обаче е
възможна остатъчна болезненост, който да продължи до 35-40 дни. ВЛ сочи,
че към датата на изготвяне на заключението при ищцата е налице видима
подутина в лявата подребрена област и предната коремна стена, която е
подвижна, несрастнала с околните тъкани и с мускулите на предната коремна
стена. От документите по делото /болнични листи/, се установява, че в
следствие на описаните наранявания ищцата е била в отпуск, поради
временна нетрудоспособност общо 44 дни, считано за периода от 14.06.2021
г. до 27.07.2021 г. За лечение и притъпяване на болките са й били изписвани
медикаменти. От представените по делото заверени преписи от фактури и
фискални бонове, става ясно, че в следствие злополуката ищцата е извършила
разходи за медицински прегледи и за закупуване на медикаменти на обща
стойност от 122, 35 лева. От събраните гласни доказателства, показанията на
свидетелите Недев и И.а става ясно, че на 12.06.2021 г. по повод желание на
ищцата и съпруга й да си наберат билки на поляна, находяща се в близост до
жилищния блок, в който живеят в ***, вървейки по затревената площ ищцата
паднала в необезопасена шахта, пълна с кал и тиня. Шахтата била достатъчно
дълбока, поради което била необходима помощта на съпруга й, за да може
ищцата да излезе от нея. Ищцата изпитвала огромни болки, не можела да
говори, дори да издава звуци, трудно дишала. Била изпаднала в шок от болка
и уплаха. От изявленията на свидетеля Недев, се установи, че по време на
отпуска, поради временна неработоспособност, ищцата изпитвала силни
болки, налагало се пие успокоителни, не можела да спи в легнало положение.
От същите показания става ясно, че травмите попречили на Н. да пътува,
което пък довело да невъзможността да види първото си внуче. Този факт
допълнително травмирал ищцата. Нараняванията й пречили да си върши
пълноценно и работата. Ищцата продължавала да изпитва болки при
определени дейности и при промяна на времето /влошаване на времето/.
Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като показанията на двамата
4
свидетели са ясни, конкретни, взаимно и вътрешно непротиворечиви. На
следващо място, показанията и на двамата свидетели са основани на преки и
непосредствени впечатления относно фактите на настъпване на злополуката,
необходимостта от полагане на грижи за ищцата и нейните изживявания и
преживени емоции. От друга страна, тези доказателства кореспондират и с
останалите, събрани по делото доказателства. От заключението по приетата,
без възражения СТЕ и документите към него, се установи, че шахтата, в която
е паднала ищцата е разположена в поземлен имот, частна общинска
собственост на Община Шумен. От същото заключение става ясно, че
шахтата е бетонна, квадратна, със страна един метър и дълбочина 1. 30 м. ВЛ
посочва, че шахтата е обезопасена с поставяне на кръгъл бетонен капак на
следващия процесното събитие ден.
Съгласно текста на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от Закона за
общинската собственост, общинска собственост са имотите и вещите,
предоставени в собственост на общината със закон. Нормата на §7, т.4 от ПЗР
на ЗМСМА гласи, че с влизане в сила на закона в собственост на общините
преминават общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване. Безспорно и съобразно изискванията на закона /чл.11, ал.1 от ЗОбС/
имотите и вещите - общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин. По делото безспорно се установи, че поземленият имот, на
който се намира процесната шахта е собственост на Община Шумен, респ.
последната отговаря за поддръжката му. Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД гласи,
че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая
общината отговаря за вреди от процесния характер по силата на закона.
Съобразно наведените в исковата молба и отговора твърдения, съдът
квалифицира главния иск като такъв по чл.49 от ЗЗД. За да възникне
деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД следва да са налице, в условията на
кумулативност, следните предпоставки: възлагане на работа; вреда,
причинена при или по повод изпълнение на възложената работа;
противоправно поведение, което може да бъде действие или бездействие;
причинна връзка между вредата и противоправното поведение на
изпълнителя; вина у изпълнителя. Участници в правоотношението, което
5
възниква при този фактически състав са най- малко три лица- този, който е
възложил някаква работа /възложител/, лицето, което при или повод
изпълнение на работата причинява вреди /изпълнител/ и пострадалият.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД има гаранционна функция. Тя не произтича от
вината на лицето, което е възложило работата, а от виновното и
противоправно поведение на изпълнителя на тази работа. В случая съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на изпълнителя се предполага до
доказване на противното, т.е. действа оборима презумпция за вина, в случая
за виновно бездействие.
В разглеждания казус безспорно се установи, че на 12.06.2021 г. ищцата
е претърпяла злополука в имот, собственост на ответника, като причината за
злополуката е неподдържане и необезопасяване на имота. Безспорно се
установи, че отговорността по стопанисване и поддръжка на имота е на
Община Шумен. С оглед събраните гласни доказателства, съпоставени с
приетата по делото СМЕ, съдът стигна до извода, че причина за настъпилата
злополука е падане на ищцата в необезопасена шахта, в следствие на което е
получила установените по делото наранявания, т.е. съдът приема за
установена причинната връзка между необезопасената шахта и настъпилите
вреди /непротиворечащи са в този смисъл показанията на разпитаните
свидетели/. Безспорно, с оглед получените травми, ищцата е изпитала болки и
страдания, т.е. е имала негативни емоционални и психически изживявания.
Изхождайки от изложеното и имайки предвид травматичните увреждания,
които ищцата е получила и емоционалните й преживявания, съдът заключава,
че същата е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в страдания,
болки и емоционален стрес. Чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно
– характерът на увреждането, /което в настоящия случай е свързано със
здравословното състояние на ищцата/, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални и физически
страдания, и икономическото състояние в страната към датата на
увреждането. На следващо място, по делото не се установи да е налице
съпричиняване на вредите, а именно не се ангажираха някакви надлежни
6
доказателства, сочещи, че при настъпването на вредите е осъществено и от
ищцата някакво противоправно поведение. Ето защо и като съобрази
конкретните травматични увреждания, необходимия за лечението период и
невъзможността в рамките на повече от месец ищцата свободно и без болка
да извършва обичайни дейности и да поддържа нормалния си ритъм на
живот, съдът определя размера на неимуществените вреди на сума от 4 000.00
лева. Ето защо заключава, че така предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По отношение претенцията за обезвреда на причинените на ищеца
имуществени вреди от категорията на претърпяна загуба, с оглед
неоспорените по делото документи за извършените от ищеца разходи по
лечението му, съдът счита, че тази претенция е изцяло основателна и следва
да се уважи в пълен размер, а именно за сума от 122, 35 лева.
Касателно акцесорните спрямо тези искове претенция, с правно
основание чл.86 от ЗЗД, за да се произнесе, съобрази следното: Според
общите правила за забава на парични задължения, ищецът има право на
обезщетение за забава, в размер на законната лихва и доколкото се установи
дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид нормата на чл.86 от
ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата.
Съобразно нормата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо, сумите
следва да се присъдят, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху тях, считано от датата на увреждането- 12.06.2021 г. до
окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
извършените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, в
размер на 1 226, 90 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН, със седалище и адрес на управление:
***, представлявана от кмета Л.Д.Х., да заплати на Д. П. Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. С.Т. от ШАК,сумата
от 4 000 лева /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за
7
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се съчетана травма:
контузия на гръден кош - фрактура на осмо ребро в ляво и на крайници -
множествени кръвонасядания, и едно плитко охлузване в областта на долните
крайници, както и уплаха и тревожност, получени в резултат на падане в
необезопасена шахта на 12.06.2021 г., ведно с дължимата законна лихва от
датата на увреждането-12.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и да й заплати сумата от 122.35 лева /сто двадесет и два лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, представляващи
разходи за лечение и констатиране на травматичните увреждания, извършени
по повод гореописаната злополука, ведно с дължимата законна лихва от
12.06.2021 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на
задължението, както и да й заплати сумата от 1 226, 90 лева /хиляда двеста
двадесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща извършените
по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8