Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………../ 01.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 2903 по описа
за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 16054 от 18.01.2020 г., постановено по гр.д. № 39891/2019 г. на СРС, 41
състав, е осъден К.М.А. да заплати на В.В.П., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД,
сумата 4 831,42 лева, представляваща принудително събрани суми по изп.дело №
20158490401689 по описа на ЧСИА.П., per. № 849 на КЧСИ, образувано въз основа
на издаден по гр.д. № 04079/1999 г. по описа на СРС, 67-ми състав изпълнителен
лист от 28.12.1999 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба (11.07.2019 г.) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска
за разликата над сумата 4 831,42 лева до пълния предявен размер от 7 995,51
лева, както и е осъден е К.М.А. да заплати
на В.В.П., на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата 1 608,99 лева, представляваща
принудително събрани такси и разноски по изп.дело № 20158490401689 по описа на
ЧСИА.П., per. № 849 на КЧСИ, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба (11.07.2019 г.) до окончателното плащане. С решението първоинстанционният
съд се е произнесъл и относно дължимите
между страните разноски по чл.78, ал.1 ГПК и чл.78, ал.З ГПК.
Това решение е
обжалвано в срок от ответника К.М.А. чрез пълномощник адв.Г.В., в частите, в
които исковете са уважени, с оплакване за недопустимост и неправилност на решението в тези обжалвани
части, искане за отмяната му и отхвърляне на исковете изцяло. Оплакването за недопустимост на решението се
основава на произнасяне от първоинстанционния
съд извън предмета на спорното право въведено в процеса, доколкото с исковата молба ищеца твърди, че последното
валидно изпълнително действие е било на дата 09.11.2006 г. и от нея счита да
тече срока чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а
съдът в обжалваното решение обсъжда и
изгражда своите мотиви върху не спорен период от страните за настъпили
погасително правни последици и така в нарушение на принципа на диспозитивното
начало, съдът е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, и се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, което прави решението недопустимо. Оплакванията за
неправилност се основани на оспорване изводите на съда относно приложимостта на
института на погасителната давност, в това число приложимостта на ППВС №3/18.11.1980г.
и на т. 10 от ТР №2/26.06.2015г. постановено по тълк.д.№ 2/201З г., на ОСГТК на
ВКС. Претендира и разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна-ищец В.В.П. оспорва
жалбата с писмен отговор чрез пълномощник адв.К.С. , свъзраженията, че решението е допустимо и правилно по изложени
доводи с отговора.Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира и разноски
съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК, като съобрази и оплакването с въззивната жалба за недопустимост на
решението, въззивният съд намира, че първоинстанционно решение е
валидно, но е недопустимо в обжалваните части.
В частта, в която искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД е бил частично отхвърлен по
размер- над д сумата 4 831,42 лева до пълния предявен размер от 7 995,51 лева,
решението не е било обжалвано и не е редмет
н авъззизна проверка за допустимост и правилност.
С исковата молба ищецът В.В.П., е предявил кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане
на К.М.А. да му заплати сумата 7 995,51
лева, представляваща принудително събрани суми по изп.дело № 20158490401689 по
описа на ЧСИА.П., per. № 849 на КЧСИ, като получени на отпаднало правно
основание и по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 608,99 лева, с която ответникът
се е обогатил, спестявайки си разноски по същото изпълнително дело, което е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, ведно със законна лихва върху
сумите от датата на депозиране на исковата молба (11.07.2019 г.) до
окончателното плащане. Твърдението за отпадане на основанието се базира на
изложени твърдения за настъпили факти в хода на изпълнителното производство, а
именно, че е бил издаден в полза на
взискателя К.М.А. на 28.12.1999 г. на основание чл.237, б. „Д“ ГПК /отм./
изпълнителен лист за сумата от 29 232,87 лева, представляваща главница по запис
на заповед, 7 867,43 лева мораторна лихва върху главница и 742 лева разноски по
делото, че по образувано въз основа н атози изп. лист изп.д. № 4024/2000 г. по
описа на ДСИ при СРС, 2 отделение, 9 участък, последното поискано от взискателя
изпълнително действие е на 09.11.2006
г., след което в продължение на над две години не са искани и извършвани
изпълнителни действия, което е довело до прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 09.11.2008 г. по силата на закона, и от
датата 09.11.2006 г. е започнал да тече приложимия тригодишен давностен срок, с
който се погасява правото на принудително изпълнение на вземането и на
09.11.2009 г. е изтекъл този давностен срок. И че поради изтичане на давностния срок предприетите
след това изпълнителни действия не са
валидни, като извършени след прекратено изпълнително дело и не пораждат правни
последици, и така принудително са удържаните от него суми в размер на общо 17
180,23 лева, от които 7 995,51 лева са преведени на ответника като взискател на
отпаднало основание - принудително удържана след изтичане на давностния срок,
погасяващ правото на принудително изпълнение на вземането, а със сумата 1 608,99 лева, ответникът се е обогатил,
спестявайки си разноски по същото изпълнително дело.
За да уважи частично иска по чл.55, ал.1 от ГПК- за част предявения размер
на осъдителния иск 7 995,51 лева – за частта от от 4 831,42 лева,
първоинстанционният ъсд е изложил фактически констатации и изводи, основани на
погасяване на правото на принудително изпълнение поради настъпване на факти
преди сочената от ищеца дата 09.11.2006 г. И конкретно е приел първоинстанционния съд , че изпълнителното
дело е прекратено на 28.02.2003 г., и в периода от 28.02.2003 г. до 05.07.2005
г. не са извършвани изпълнителни действия, а извършването им е поискано с молба
от 04.07.2005 г. или след прекратяване на изпълнителното дело. Тези фактически
и правни изводи на първоинстанционния съд са основани на ненаведени в процеса
обстоятелства и спрямо които страните не са заявявали твърдения и възражения, а
именно приел е за установени като значими за спора факти, които не са били
наведени с предмета на спора от ищеца, а именно такива настъпили преди
09.11.2006 г., и не е разгледал тези от 09.11.2003 г. нататък и тяхното
значение за твърдяното от ищеца погасяване вземането по давност поради
настъпила перемпция на 09.11.2006 г.
Предметът на делото се определя от основанието и петитума на иска, а
основанието на иска са онези факти и фактически обстоятелства, с които се
обосновава възникването на субективното право, на което се търси съдебна
защита, със съответната правна квалификация, дадена от съда / така напр. решение
№ 142 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 3067/2019 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС/.
Правомощието на съда е да се произнесе само в пределите на търсената защита, и
съдебната практика в тази насока е непротиворечива. съдът е длъжен да даде защита
на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от
ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън
рамките на търсената защита, т.е. да не постановява решение свръх петитум, и
доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в
противен случай би се стигнало до самосезиране и нарушаване на диспозитивното
начало на гражданския процес / в този смисъл напр. решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 882/2010 г. ІV г. о., решение № 398/2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ІV г.
о., решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ІV г. о., решение.
№ по гр. д. № 1470/2010 г. ІІІ г. о. по реда на чл. 290 от ГПК/. Като е
разгледал и уважил исковете-макар и частично единия по размер, въз основа на
факти, които не са били наведени от ищеца в исковата молба и по които
ответникът не е имал възможност да изложи защитата си, първоинстанционният съд
е постановил недопустимо решение в обжалваните части, което подлежи на обезсилване
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на
предявените искове според изложените обстоятелства с исковата молба. Като
последица подлежи на обезсилване решението и в частта за разноските в полза на
ищеца по чл.78, ал.1 от ГПК.
При този
изход на преценката за допустимост по чл.269, изр.първо
от ГПК, въззивният съд не следва да обсъжда правилността на решението в обжалваните части.
По
разноските: Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не може да се
произнася по исканията за разноски, тъй като настоящето въззивно решение не е
такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните
по чл.78 от ГПК на разноските. По аргумент от чл.294, ал.2 от ГПК, при новото
разглеждане на делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските
по настоящето въззивно производство.
Воден от
изложеното, СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 16054 от 18.01.2020 г., постановено по гр.д. № 39891/2019 г. на СРС,
41 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които е осъден К.М.А. да заплати на В.В.П., на
основание чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 4 831,42 лева, принудително събрани суми по
изп.дело № 20158490401689 по описа на ЧСИА.П., per. № 849 на КЧСИ, образувано
въз основа на издаден по гр.д. № 04079/1999 г. по описа на СРС, 67-ми състав
изпълнителен лист от 28.12.1999 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба (11.07.2019 г.) до окончателното плащане, на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата 1 608,99 лева, представляваща принудително
събрани такси и разноски по същото изп. дело ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (11.07.2019 г.) до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1
от ГПК и сумата 257,62 лева разноски по делото.
ВРЪЩА
делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на
предявените искове в обезсилените части, съобразно мотивите
на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационне съд в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.