МОТИВИ към присъда № 309/25.06.2019г. по НОХД № 393/19г. по описа на РС – Разград
Постъпил е обвинителен акт срещу Ц.Т.Б. ЕГН ********** за това, че за
времето от 30.10.2017 г. до 31.03.2019 г. в гр. Разград, след като
е осъдена с Решение №
323/09.10.2017 г. постановено по
гражданско дело № 969/2017
г. по описа на Районен съд-
Разград, влязло в сила на 30.10.2017 г., да издържа свои
низходящи - малолетното си деца Д.Х.Д. роден на *** год.
и А.М.Х.Д. родена на *** год., като им
изплаща месечна издръжка в размер на 120.00 лева за първото дете
и в размер на 115.00 лв. за второто
дете, чрез техния баща и законен
представител Х.Д.Р.от гр. Разград, съзнателно не е изпълнила това свое задължение
в размер на повече от две
месечни вноски, а именно в размер на 17 месечни вноски
за всяко дете, а именно за детето Д. Д.
в общ размер на 2 040.00 лв., а за детето А. Д.
в общ размер на 1 955.00 лв., всичко на обща
стойност 3 995.00 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
Производството по
искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на
чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен
начин и пледира на подсъдимата Б., да бъде наложено наказаниуе
пробация за срок от една година, което да включва
задължителните пробационни мерки.
Защитата на подсъдимата
пледира в унисон с държавното обвинение, като намира така предложеното от
Прокурора наказание за справедливо и съответно на извършеното престъпление.
Подсъдимата Ц.Т.Б. признава
изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае
да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално
наказание, изразява съгласие с предложеното от Прокурора наказание.
Съдът, като прецени
признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Ц.Т.Б. е
родена на ***г***, с адрес за призоваване: гр.Разград, ЖК **********, българска
гражданка, с основно образование, неомъжена, работи в „********“
ДЗЗД-гр.Разград, неосъждана, ЕГН **********.
Съдът
на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по делото фактическата
обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: подс. Ц.Т.Б. и св. Х.Д.Р.живели
на семейни начала за времето от 2013 г. до началото на 2017 г. От съвместното
си съжителство имат две деца — малолетните Д.Х.Д., роден на *** г. и А.М.Х.Д.,
родена на *** г. След раздялата на родителите децата заживели при бащата в гр.
Разград.
С
решение № 323/09.10.2017 г. постановено по гр. дело № 969/2017 г. по описа на
Районен съд - гр. Разград, влязло в сила на 30.10.2017 г., подс.
Цв. Б. била осъдена да им изплаща месечна издръжка в
размер на 120.00 лева за първото дете /Д./ и в размер на 115.00 лева за второто
дете /А. М./, чрез техния баща и законен представител Х. Д. Р..
Въпреки
влязлото в сила съдебно решение подсъдимата не изпълнявала задължението си да
изплаща ежемесечната издръжка на децата си. Освен това тя не ги търсела, не се
интересувала от отглеждането и възпитанието им, както и не им купувала
подаръци, нито пък им давала джобни пари.
От
направените в хода на досъдебното производство справки от различни институции,
е видно че подс. Цв. Б.:
-
по партидата й, съгласно информационните данни на Службата по вписванията -
Разград, има отбелязано едно вписване. На 13.10.2017 г. същата е продала
идеалните си части от жилище - апартамент, находящ се в гр. Разград. Не фигурира в информационните системи на Областна дирекция „Земеделие”- гр.
Разград като собственик на земеделски земи и гори;
-
през инкриминирания период не е получавала парично
обезщетение за безработица;
-
има регистриран един трудов договор, сключен на
18.09.2018 г. с „Шик-шик“ /ДЗЗД/ - гр. Разград, с
основна заплата 510.00 лева.
Подс. Цв. Б. е неосъждана.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Цв. Б., което се подкрепя от доказателствата събрани в
досъдебното производство: Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост на
подсъдимата, Характеристична справка на подсъдимата, показанията на свидетеля Хр.
Р.; от Удостоверения за раждане на двете деца; Решение № 323/09.10.2017 г.
постановено по гр. дело № 969/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Разград, влязло
в сила на 30.10.2017 г.; Официални справки от НАП, АВп.,
ДСП - Разград.
От правна страна:
При така изложената
фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата Ц.Т.Б. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК.
Обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин.
От обективна страна,
за времето от 30.10.2017 г. до 31.03.2019 г. в гр. Разград, подсъдимата е
осъществила изпълнителното деяние на визираното престъпление чрез бездействието
си, а именно като не е изпълнила задължението си за заплащане на издръжка на
малолетните си деца. Същото произтича от влязлото в сила на 30.10.2017 г.
съдебно решение № 323/09.10.2017 г. постановено по гражданско дело № 969/2017
г. по описа на Районен съд- Разград, с което именно е осъдена да издържа свои
низходящи. Подс. Б. съзнателно не е изпълнявала
задължението си, тъй като е имала обективна възможност да стори това, защото е
реализирала доходи от продажбата на недвижимия си имот и от трудовите си
правоотношения с „******“ /ДЗЗД/ - гр. Разград. Размерът на неизпълненото задължение е повече
от две месечни вноски, а именно 17 месечни вноски за всяко дете на обща
стойност 3 995.00 лв.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, защото подс. Цв. Б. е имала формирани представи за всички обективни
съставомерни признаци на престъплението - съзнавала е, че е осъдена с влязло в
сила съдебно решение да заплаща ежемесечно издръжка на децата си, че не е
изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски и е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, а именно, че ги лишава от средства за задоволяване на
ежедневните им нужди и е искала настъпването на тези последици, изводимо от
бездействието й.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или пробация.
Съдът
не намира основание за прилагане на чл.55 от НК, тъй като не са налице
основанията за това. В този смисъл, дългият период от време, през който е
осъществявано деянието, значителният размер на задължението за издръжка, дължим
от подсъдимата, при наличие на обективна възможност за изпълнение на
задължението. От друга страна – чистото съдебно минало, нелекото социално
положение. Именно поради последно изложените обстоятелства, съдът намира като
подходящо, справедливо и съответно на извършеното деяние, наказанието пробация. Това е така, защото налагането на наказание
лишаване от свобода, изтърпяването, на което следва да бъде отложено за
изпитателен срок, не би осъществило целите по чл. 36 от НК. Докато обратна
изпълнението на наказанието пробация, би оказало
своето въздействие върху подсъдимата, да преосмисли и да преоцени поведението
си до момента, за да стигне до вътрешното убеждение, че не само съгласно
влязлото в сила съдебно решение по Гражданско дело № 969/2017 г. по описа на
Районен съд- Разград, дължи да полага родителски грижи по отношение на
малолетните си деца, но и по силата на моралния си дълг.
Съдът определи на подс.
Цв. Б. задължителните пробационни
мерки по чл. 42а, ал.2,т.1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от
дванадесет месеца; и по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от дванадесет
месеца.
По
разноските :
На основание
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата Ц.Т.Б., ЕГН ********** да заплати
по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 67,20 лева, представляваща
разноски на досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ :