№ 9
гр. хххх , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – хххх в публично заседание на двадесет и шести май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20215520200095 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0327-000720 от 14.01.2021 г. на
Началника на РУ към ОД на МВР Стара Загора, РУ хххх е наложено на Т.
ИВ. Т. от гр.ХХХХХХХХХХХ ЕГН ********** административно наказание
на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му
отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР за
нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е
обжалвал в срок и моли да бъде отменено изцяло наказателното
постановление като незаконосъобразно. Изтъква, че издаденото наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява
лично. Защитника на жалбоподателя адв.Е.Ж. изразява становище, че
наказателното постановление следва да се отмени като възразява, че липсва
точно, ясно и конкретно описание на нарушението. Пледира да бъде отменено
наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно и
излага доводи за това.
1
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и
не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
актосъставителя Д. Д. Д. и свидетеля Д. Р. Д. както и от изложеното в жалбата
и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 24.12.2020г. в 21,40ч. в Община гр.хххх, на път втори клас № 57
с.Сърнево, гр.хххх, до стадиона в посока към гр.хххх като водач на лек
автомобил „Мерцедес Ц 230 Компресор” с рег.№ СТ хххх ВХ, управлява
горепосочения автомобил, негова собственост, като категорично отказва да
бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000” с фабр. №
ARJM-0050. Водачът е с неадекватно поведение, превъзбуден, със силно
треперене. Издаден му е талон за мед. изследване № 0016350. Водачът
отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата
на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил предписание за
химико- токсикологично лабораторно изследване. Поради това,
актосъставителя Д. Д. Д. съставил на жалбоподателя АУАН бланков №
312318 от 24.12.2020 г., като в него посочил, че като отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, Т.
нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актосъставителя Д. издал на
жалбоподателя талон за медицинско изследване № 0016350 /л.7/, който талон
жалбоподателят също подписал. В талона му било указано, че следва да се
яви до 00.35 часа на 25.12.2020г. в ЦСМП хххх за даване на проба за
изследване употребата на наркотични вещества.
Няма данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Т. да е представил пред
наказващия орган писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение и след като се установило, че
жалбоподателя Т. не е дал проба за изследване употребата на наркотични
вещества, било издадено обжалваното наказателно постановление, като
описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него, като в
допълнение наказващият орган посочил и обстоятелството, че Т. не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Преценил, че с действията си
2
жалбоподателя нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП и му наложил
предвидените в чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП санкции глоба и лишаване от
правото да управлява МПС.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна
страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице и е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.8/.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че обжалваното постановление е законосъобразно издадено,
при спазване на материалния и процесуален закон, поради което не могат да
бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и процесуалния му
представител в този смисъл.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията на тази норма с
ДВ, бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) предвижда санкция за
нарушител – водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози с техническо средство или да
не е изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване. Алинея 4
на същия текст указва, че редът по който се установява употребата на алкохол
или друго упойващо вещество, се определя с наредба, каквато в случая е била
действащата към момента Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС (ДВ, бр.63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006
г., отм. ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.). Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № 30/2001 г., когато водачът откаже
или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с
техническо средство, то употребата на алкохол или друго упойващо вещество
се установява с лабораторно изследване.
Анализът на така цитираните разпоредби недвусмислено сочи, че
3
субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП може да бъде само водач на
МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози по двата посочени в наредбата начина, т.е.
отказал е да бъде изпробван с техническо средство и не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване. Точно затова и предвидената за
това нарушение санкция е значително по-висока, в сравнение с другите
предвидени в ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е обвързан с
предположението за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, което
няма как да бъде установено по предвидения в наредбата ред, тъй като и в
двата случая се изисква съдействие на дееца. Не на последно място, по този
начин се цели да бъдат санкционирани и водачи, които отказвайки и двата
начина за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества,
търсят да осуетят реализиране спрямо тях на административнонаказателна
или наказателна отговорност, предвидени за управление на автомобил след
употребата на алкохол или друго упойващо вещество. Така че, водачът
следва да е отказал проверката и по двата начина, какъвто е и разглеждания
случай, иначе не би се стигнало до ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
По делото от свидетелските показания на Д. и Д. категорично се
установи качеството на водач на жалбоподателя. Всяка проверка за алкохол
или каквато и да е тя се осъществява при спрял автомобил. В движение е
обективно невъзможно да се извърши каквато и да е проверка.
Обстоятелството, че нарушителят е бил водач, на МПС- непосредствено се
установява тъй като той е управлявал процесното МПС.
Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че
жалбоподателят Т. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества, а след като му бил издаден талон за
медицинско изследване, той не е дал проба за лабораторно изследване,
въпреки, че е бил съпроводен от органите на полицията до Спешния център в
хххх. Освен показанията на свидетелите, които съдът кредитира като
обективни и непротиворечиви, това обстоятелство се установява по
категоричен начин и от талона за медицинско изследване /л.7/,, както и от
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, а и
4
жалбоподателят не оспорва тези обстоятелства, нито пък ангажира
доказателства, които да установяват противното. Полицейските служители са
извършили рутинна проверка и част от правомощията им е да извършват
проверка за употреба на алкохол или наркотични вещества, особено когато от
поведението на водача има видими белези за употреба на алкохол или
наркотични вещества, както е в случая.
С оглед на тези съображения настоящият състав счита, че вмененото
на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е
категорично установено от обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк
умисъл. Жалбоподателят е бил наясно със задължението си на водач на МПС,
че след като бъде поканен е длъжен да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство или като даде проба за
лабораторно изследване. Още повече, че при проверка на автомобила са
открити вещества, които наподобяват наркотични и е образувано досъдебно
производство за това.
Съдът не приема за основателно възражението на адв.Ж., че не били
залепени холограмните стикери върху талона за медицинско изследване. По
никакъв начин не е оспорена истинността на издадения талон, дори напротив-
самия нарушител си признава, че това е неговия подпис. Не е основателно и
възражението,че не било описано какво точно е нарушението, а била общо
посочена хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДвП- напротив- много точно е
описано нарушението в диспозитива както на акта, така и на наказателното
постановление. Посочено е ясно, че отказва както проба с техническо
средство, така и отказва кръвна проба. Няма какво да се изисква повече от
начина на описание на нарушението. Обстоятелството ,че има разминаване от
три минути между посоченото време в талона за медицинско изследване и
протокола – не се отразява върху тяхната валидност. Ясно е отразено в
протокола, че отказа за кръвна проба е направен в присъствието на лекаря,
издал протокола-А.Д.А Напълно неясно и немотивирано остана възражението
на адв.Ж., че нарушителя не бил водач. Точно обратното – същия е спрян за
проверка в момента докато управлява посочения автомобил, в село Сърнево в
посочения час. Абсолютно неоснователни са всички останали възражения.
5
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя,
като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно
съответстващи с тези по АУАН.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е
доказано извършеното от жалбоподателя Т. нарушение на нормата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва да се
потвърди като законосъобразно.
Правилно за това нарушение на жалбоподателя е била наложена
санкция „глоба” в размер на 2 000 лева и отнето СУМПС за 24 месеца, тъй
като размера им е точно фиксиран в закона и няма възможност да е по-малък
от посочения.
Правилно също така, за това нарушение наказващият орган е отнел 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на
водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, тъй като в
разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от Наредбата е предвидено, че за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП на водача се отнемат 12 контролни точки.
Обстоятелството, че не е изписано цялото наименование на наредбата не е
процесуално нарушение, още по-малко пък е основание за отмяна на
наказателното постановление, тъй като отнемането на контролни точки не е
административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система на КАТ.
Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва налагането на
съответна санкция по ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при
безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на
контролни точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
Поради тези съображения съдът намира, че обжалваното НП № 20-
0327-000720 от 14.01.2021 г. на Началника на РУ към ОД на МВР Стара
Загора, РУ хххх е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и като се има предвид, че същото не е с
фактическа и правна сложност, на ОДМВР-Стара Загора, от чиято структура е
РУ хххх, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. с чл. 27е от НАРЕДБА за
6
заплащането на правната помощ, следва да се присъди претендирано
възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определи в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0327- 000720 от
14.01.2021 г. на Началника на РУ към ОД на МВР Стара Загора, РУ хххх , с
което е наложено на Т. ИВ. Т. от гр.ХХХХХХХХХХХ ЕГН **********
административно наказание на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП –
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок
от 24 месеца, както и са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като
законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА Т. ИВ. Т. от гр.ХХХХХХХХХХХ ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР СТАРА ЗАГОРА сумата от 100 лева, представляваща
определения от съда размер на осъществената защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА Т. ИВ. Т. от гр.ХХХХХХХХХХХ ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС хххх
държавна такса в размер на 5лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – хххх: _______________________
7