О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260069
10.02.2021г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
втори граждански състав
На десети февруари през две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №72 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба
вх.№260672/08.01.2021г. от Е.И.К. с ЕГН:********** и адрес: ***, чрез
пълномощника му адв.С.М., против Определение
№260722/09.12.2020г., постановено по в.ч.гр.дело №2730/2020г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от него
частна жалба против разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист в полза на „О.б.б.“АД,
инкорпорирано в заповед №1618/20.02.2012г., издадена по ч.гр.дело №2559/2012г.
на ПРС-XIX гр.състав, и е
прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа неправилно
подадената от него частна жалба да е приета от окръжния съд за недопустима като
просрочена, считайки извършеното на 07.06.2012г. връчване при условията на
чл.47 от ГПК за нередовно, като каквото да е прието и от съдебния изпълнител,
мотивирало го да извърши повторно вече надлежно такова на дата 09.09.2020г. при условията на лично връчване, приоритетно
спрямо фингираното, а и възражението по чл.414 от ГПК
да е прието за подадено в срок и с оглед на това да са предявени установителни искове по чл.422 от ГПК, по които е
образувано гр.дело №15104/2020г. по описа на ПРС, и в производството по тях да
не е заявено възражение за недопустимост. По изложените съображения претендира
за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за
произнасяне по същество, както и за присъждане на заплатените в настоящото
производство разноски.
Ответникът по частната
жалба „О.Б.Б.“АД не е подала отговор на същата.
Частната жалба е подадена
в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице –
жалбоподателя-длъжник; касае обжалваемо, съгласно
чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, преграждащо развитието на производството определение, и
откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а,
разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните
съображения:
По ч.гр.дело №2559/2012г.
по описа на Районен съд-Пловдив, унищожено поради изтичане на срока за неговото
съхранение, е издадена Заповед №1618/20.02.2012г. за изпълнение на парични
задължения въз основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на заявителя „О.Б.Б“АД
срещу длъжника Е.И.К. и е постановено незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист. Срещу заповедта е подадено от длъжника К. чрез пълномощника
му адв.М. възражение вх.№265037/16.09.2020г. С
възражението е представена покана за доброволно изпълнение изх.№5977/03.09.2020г.
по изп.дело №70/2012г. по описа на ЧСИ З. Д. с рег.№.,
връчена на длъжника, ведно с издадените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, чрез пълномощника му адв.М. на дата 09.09.2020г., с оглед на която районният съд е приел
възражението за подадено в срока по чл.414,ал.2 от ГПК, разпореждайки
уведомяване на заявителя за възможността му в едномесечен срок да предяви иск
за вземанията си по заповедта, съобщение за което му е връчено на 28.10.2020г. Едновременно
с възражението длъжникът е подал и частна жалба вх.№265041/16.09.2020г. против
разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по
която е образувано ч.гр.дело №2730/2020г. пред Окръжен съд-Пловдив. С отговора
на частна жалба ответникът по нея „О.Б.Б“АД е възразил по допустимостта й,
считайки я за просрочена, поради връчване на поканата за доброволно изпълнение
и заповедта още на 07.06.2012г. В подкрепа на това с отговора са представени
покана за доброволно изпълнение с изх.№3599/21.05.2012г. по същото изпълнително
дело и залепено на 07.06.2012г. уведомление, според удостовереното от връчителя по което, по сведения на съседите, живущи на
същия адрес, лицето работело на морето и изобщо не се задържало на адреса, като
уведомлението било залепено до входната врата и пуснато под вратата. Окръжният
съд е извършил служебно справка, според която жалбоподателят-длъжник К. има
постоянен и настоящ адрес ***, където е осъществено залепването на
уведомлението.
С обжалваното Определение
№260722 от 09.12.2020г. окръжният съд е приел, че разпоредбата на чл.430 от ГПК
в редакцията й към м.юни.2012г., явяваща се специална спрямо нормата на чл.47
от ГПК, е била неприложима, тъй като длъжникът е имал регистриран постоянен и
настоящ адрес и не е било налице основание да му се назначи особен
представител, поради което връчването чрез залепване на уведомление да е
редовно и с оглед на същото частната жалба да е недопустима като просрочена.
С частната жалба пред
настоящата инстанция са представени копия от искова молба и от съобщение от
15.12.2020г. по гр.дело №15104/2020г. на Районен съд-Пловдив за връчване на
препис от нея до жалбоподателя К. като ответник в подкрепа на твърденията му да
са предявени от банката-заявител исковете по чл.422 от ГПК за установяване на процесните вземания.
При така установеното
следва да се има предвид, че разпореждането за незабавно изпълнение подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение и се подава
заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение, съгласно първоначалната
редакция на нормите на чл.419,ал.1 и ал.2 от ГПК, а с изменението със ЗИДГПК
/ДВ, бр.100 от 20.12.2019г./, приложимо и за заварените случаи по висящите
заповедни производства, срокът е определен на едномесечен, включително досежно подаването на възражение по чл.414 от ГПК.
Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК се връчва от съдебния
изпълнител заедно с поканата за доброволно изпълнение, съгласно чл.418,ал.5 и
чл.428,ал.1,изр.2,предл.1 от ГПК, както е процедирано и в случая. Специфичното в конкретния казус е,
че на длъжника са били изпратени две покани за доброволно изпълнение с копия от
заповедта за изпълнение по едно и също изпълнително дело, образувано въз основа
на издадения изпълнителен лист, съответно на 21.05.2012г. и на 03.09.2020г.,
като не се касае за едновременно или последователно приложени способи за
връчване, а за такива с интервал от осем години. Съобразно установената в ГПК поредност на начините на връчване – на съдебен адресат,
лично /включително и на представител/, чрез друго лице, чрез прилагане на
съобщението към делото, чрез залепване на уведомление и чрез публично
обявление, всеки следващ начин може да се приложи след изчерпване на
предходния, като личното връчване е с приоритет пред това чрез залепване на
уведомление. В тази връзка, както основателно възразява жалбоподателят,
независимо, че разпоредбата на чл.47,ал.1 от ГПК в първоначалната редакция,
приложима към датата на първоначалното връчване, не е поставяла изрично
формални изисквания относно броя и интервала на посещенията на връчителя на адреса, каквито съществуват понастоящем, и
тогава, за да бъде залепено уведомление, е било необходимо да се установи по
несъмнен начин от връчителя и надлежно удостовери, че
лицето не може да бъде намерено на адреса, за да получи лично съдебните книжа.
Единствено при събрани категорични сведения, че длъжникът не живее на адреса, е
безпредметно връчителят да предприема следващи
проучвания, посещения и други действия и опити за връчване. В конкретния случай
при еднократното си посещение на адреса, удостоверен като регистриран постоянен
и настоящ такъв, връчителят на 07.06.2012г. е събрал
сведения от съседи, че длъжникът К. работи на морето и не се задържа изобщо на
адреса, което не сочи да го е напуснал и вече да не живее там, както и да не го
посещава, нито продължителността на отсъствието, за да не е било необходимо
извършването на допълнително проучване и следващо посещение, включително
съобразено със сезонната ангажираност. При това положение предприетото по реда
на чл.47 от ГПК връчване не може да се приеме за редовно. Правилно за нередовно
то е възприето и от съдебния изпълнител, тъй като на длъжника, макар и след
доста продължителен период от време, е изпратена на 03.09.2020г. отново покана
за доброволно изпълнение по същото изпълнително дело и за същите задължения по същата
заповед за изпълнение. Тя е надлежно връчена чрез упълномощен адвокат. От
датата на така осъщественото редовно връчване на 09.09.2020г.
тече и срока за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, който с
подаването на частната жалба против него на 16.09.2020г. е спазен. Възражението
на длъжника срещу заповедта за изпълнение е прието от заповедния съд, дадени са
указанията по чл.415,ал.1 от ГПК и е предявен иска по чл.422 от ГПК, при което
е налице и предпоставката за допустимост на частната жалба по чл.419,ал.1,изр.2
от ГПК. При тези обстоятелства същата следва да бъде разгледана по същество
след отмяна на обжалваното определение като неправилно.
С оглед основателността
на частната жалба и във връзка с изричната претенция на жалбоподателя за
присъждане на заплатените от него разноски по нея, ответника следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 315лв. като разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените
мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№260722/09.12.2020г., постановено по в.ч.гр.дело №2730/2020г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от Е.И.К.
частна жалба против разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист в полза на „О.б.б.“АД,
инкорпорирано в заповед №1618/20.02.2012г., издадена по ч.гр.дело №2559/2012г.
на ПРС-XIX гр.състав, и е
прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Окръжен
съд-Пловдив за разглеждане на жалбата по същество.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.”АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Е.И.К. с ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 315лв. /триста и
петнадесет лева/, представляваща разноски за производството пред Апелативен
съд-Пловдив.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: