№ 1535
гр. Варна, 21.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500775 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
***********, вх.№ 10700/10.02.2023г. по регистратурата на ВРС срещу Решение № 198 от
20.01.2023г. по гр.д. № 5190/2022г. по описа на ВРС, 35-ти състав, с което са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивника искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът Р. С. Т.,
ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 1576,16 лева, представляваща дължима
главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 15.12.2020г. до
16.12.2021г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: гр.Варна, ж.к.************ бл.36, ет.2, ап.50, а именно: фактура №
ФП**********/15.12.2020г. за сумата 99,82 лева, с падеж 04.01.2021г., начислена за период
на потребление от 27.10.2020г. до 26.11.2020г.; фактура № ЛП **********/06.01.2021г. за
сумата 0,19 лева, с падеж 26.01.2021г.; фактура № ФП0***********/13.01.2021г. за сумата
156,67 лева, с падеж 01.02.2021г., начислена за период на потребление от 27.11.2020г. до
27.12.2020г.; фактура № ФП0304277575/15.02.2021г. за сумата 140,41 лева, с падеж
01.03.2021г., начислена за период на потребление от 28.12.2020г. до 25.01.2021г.; фактура №
ФП**********/15.03.2021г. за сумата 141,74 лева, с падеж 01.04.2021г., начислена за период
на потребление от 26.01.2021г. до 23.02.2021г.; фактура № ФП0*************/14.04.2021г.
за сумата 165,30 лева, с падеж 05.05.2021г., начислена за период на потребление от
24.02.2021г. до 25.03.2021г.; фактура № ФП0********/14.05.2021г. за сумата 137,70 лева, с
падеж 01.06.2021г., начислена за период на потребление от 26.03.2021г. до 25.04.2021г.;
фактура № ФП**********/12.06.2021г. за сумата 93,11 лева, с падеж 01.07.2021г., начислена
за период на потребление от 26.04.2021г. до 25.05.2021г.; фактура №
1
ФП0*******/09.07.2021г. за сумата 62,09 лева, с падеж 23.07.2021г., начислена за период на
потребление от 26.05.2021г. до 14.06.2021г.; фактура № ФП0********/15.07.2021г. за сумата
66,05 лева, с падеж 05.08.2021г., начислена за период на потребление от 15.06.2021г. до
07.07.2021г.; фактура № ФП**********/16.08.2021г. за сумата 92,96 лева, с падеж
07.09.2021г., начислена за период на потребление от 08.07.2021г. до 07.08.2021г.; фактура №
ФП0**********/15.09.2021г. за сумата 96,38 лева, с падеж 05.10.2021г., начислена за период
на потребление от 08.08.2021г. до 07.09.2021г.; фактура № ФП0314580910/15.10.2021г. за
сумата 93,22 лева, с падеж 05.11.2021г., начислена за период на потребление от 08.09.2021г.
до 07.10.2021г.; фактура № ФП0315724160/15.11.2021г. за сумата 102,97 лева, с падеж
06.12.2021г., начислена за период на потребление от 08.10.2021г. до 07.11.2021г. и фактура
№ ФП0316932007/16.12.2021г. за сумата 127,55 лева, с падеж 05.01.2022г., начислена за
период на потребление от 08.11.2021г. до 08.12.2021г., сумата от 96,13 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.01.2021г. до 28.01.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
04.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане. е издадена
Заповед № 720/07.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1363/2022г. по описа на ВРС, 35-ти състав и дружеството е ОСЪДЕНО да заплати
на Р. Т. съдебно-деловодни разноски за поведеното заповедно производство в размер на 100
лева и за разноски за първоинстанционното производство в размер на 500 лева.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Посочва се, че през м.02.2020г. на адреса на потребление на
въззиваемата е бил монтиран метрологично годен електромер с фабричен №
1127021904350128 с нулеви показания по двете тарифи, за което е съставен констативен
протокол от 25.02.2020г. Счита за доказано от проведената СТЕ на факта, че фактурираното
количество ел.енергия е по редовно снети показания на процесния електромер, който е
отчитан ежемесечно. Поддържа, че електроподаването към адреса е прекъсвано
неколкократно в следствие незаплащане на консумираната ел.енергия. Оспорва изводите на
съда, че в процесния имот за периода на исковата претенция не е имало потребление на
ел.енергия, за която да се дължи заплащане. Моли обжалваното решение на ВРС да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което да се приеме за установено, че процесните
суми за неплатена доставена ел.енергия по издадените фактури за периода от 15.12.2020г. до
16.12.2021г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: гр.Варна, ж.к.************ бл.36, ет.2, ап.50 и лихвата за забава са дължими
от потребителя. Моли за бъдат присъдени и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски за двете съдебни инстанции.
Прави доказателствено искане за задължаване на трето неучастващо лице -
„Електроразпределение Север“ АД да представи по делото данни за лицата прекъсвали
ефективно захранването в процесния обект, които да бъдат разпитани като свидетели,
поради това че същото е било отказано при разглеждане на делото в първа инстанция.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Р. С. Т.,
2
чрез процесуалния и представител. Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, постановено при правилен анализ на събрания доказателствен материал и
в съответствие с приложимите правни норми. Посочва, че на 08.02.2021г.
електроснабдяването на процесния имот е било прекъснато от „Електроразпределение
Север“ АД и е било възстановено едва на 04.02.2022г., след като е отразена смяната на
партидата на името на ответницата и в посочения период не е имало потребление на
ел.енергия в имота, който е бил празен и необитаем. Излага, че в периода от 08.02.2021г. до
24.01.2022г. не е подавала искане за възстановяване на електроподаването, а в случай че е
било налице самоприсъединяване, то това би могло да е следствие на действия на трети
лица, имащи достъп до СТИ. Във връзка с жалби на въззиваемата, на 24.01.2022г. СТИ е
било отново подменено без данни какво се е случило с подмененото. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
Възразява срещу доказателственото искане на въззивника като счита, че същото е
процесуално преклудирано и неоснователно доколкото изискуемият списък от лица е частен
документ, който не се ползва с доказателствена сила, тъй като не удостоверява неизгодни за
издателя си факти.
По допустимостта на обжалването:
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по
чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане
на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна
инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Направеното с въззивната жалба доказателствено искане за задължаване на трето
неучастващо лице - „Електроразпределение Север“ АД да представи по делото данни за
лицата прекъсвали ефективно захранването в процесния обект, които да бъдат разпитани
като свидетели настоящият съдебен състав намира за неоснователно. На първо място по реда
на чл.192 от ГПК от третото лице може допустимо да бъде изискван само намиращ се у него
документ, а в случая искането не е за представяне на конкретен документ. Датите, на които
е прекъсвано електроподаването към имота на ответницата е удостоверено с писмо
изходящо от „Електроразпределение Север“ АД /л.49 от делото на ВРС/, а отделно от това
прекъсванията следва да бъдат установени с надлежно съставени писмени документи
/констативни протоколи/, а не със свидетелски показания. На това основание съдът приема,
че като е отказал да допусне поисканото от ищеца доказателствено искане,
3
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение и не е налице хипотезата
на чл.266, ал.3 от ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
***********, вх.№ 10700/10.02.2023г. по регистратурата на ВРС срещу Решение № 198 от
20.01.2023г. по гр.д. № 5190/2022г. по описа на ВРС, 35-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 775/2023г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 16.05.2023г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците им, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното във въззивната жалба доказателствено
искане за задължаване на трето неучастващо лице - „Електроразпределение Север“ АД да
представи по делото данни за лицата прекъсвали ефективно захранването в процесния
обект, които да бъдат разпитани като свидетели.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4