РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 229/4.2.2020г.
гр.Пловдив, 04. 02.2020г.
Административен
съд - Пловдив, VI състав, в закрито заседание на четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 335/2020г.,
взе предвид следното :
Д.Р.И., ЕГН : **********, постоянен
адрес, посочен в жалбата - *** с пълномощник адв.П.Х.,
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19 – 1030
– 001713/09.12.2019г., издадена от Началник Група, сектор Пътна полиция към ОД
МВР – Пловдив, М.М..
В жалбата е посочен постоянен адрес на
оспорващото лице в *** и същата е подадена от адресат на индивидуален
административен акт /принудителна административна мярка/, чрез пълномощник – не
е приложен документ за внесена държавна такса в размер на 10 лв.
Адресът на Д.И. – адресат на ПАМ,
отразен в жалбата като постоянен адрес е идентичен с адреса, посочен в
оспорената заповед – *** /л.7/.
Съгласно чл.133 ал.1 АПК - „Местна подсъдност“ /изм. – ДВ,
бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ : „Делата по оспорване на индивидуални
административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес
или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато
посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете
се разглеждат от Административния съд – град София.“. Не са налице останалите
хипотези от чл.133 АПК – ал.2, 3, 4, 5 АПК.
При тези данни следва, че АС – Пловдив
не е местно компетентния съд, тъй като считано от 01.01.2019г.
– преди образуване на делото, е в сила новата редакция на чл.133 ал.1 АПК и в
случая жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Местната подсъдност не е
регламентирана в специален закон /както напр. в Закона за енергетиката/ и в §
156 от ПЗР от ЗИД на АПК е посочено, че изменението влиза в сила от 01.01.2019г., като са предвидени изключения, сред които
настоящата хипотеза не попада.
Според чл. 135 ал.1, ал.2 АПК :
„Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери,
че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай
делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд,
като извършените от последния действия запазват силата си.“. Елемент от
правната същност на подсъдността е функцията й на процесуална предпоставка за
надлежно провеждане на съдебно производство, тъй като обуславя разрешаване на
съответния спор от компетентния за това съд.
Определението не прегражда
по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се препраща по
компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност има
приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.135 ал.2 АПК , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Прекратява производството по адм.дело № 335 по описа за 2020г. на Административен
съд-Пловдив, VI състав.
Изпраща по подсъдност на
Административен съд – Пазарджик жалбата на Д.Р.И., ЕГН : **********, постоянен
адрес, посочен в жалбата - *** с пълномощник адв.П.Х.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19 – 1030 –
001713/09.12.2019г., издадена от Началник Група, сектор Пътна полиция към ОД
МВР – Пловдив, М.М..
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на
страните по делото.
Административен съдия :