Р Е Ш
Е Н И Е № 110
гр.Кюстендил, 18.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
със секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Йордан Г. ***, като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова КАНД №77/2020г., за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
И.В.П. ***, чрез пълномощника
адвокат Н.Б., съдебен адрес *** обжалва решение №52/04.02.2020г. на ДРС,
постановено по АНД №941/2019г., с което е потвърдено НП
№19-5310-000885/11.07.2019г. на началник група КПДГПА при ОДМВР – Кюстендил.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на
наказателното постановление. Претендират се разноски.
Ответникът не изразява
становище по жалбата.
Заключението на прокурора от КОП е
за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №52/04.02.2020г., постановено по АНД
№941/2019г., с което е потвърдено
НП №19-5310-000885/11.07.2019г. на началник група КПДГПА при ОДМВР – Кюстендил. И.В.П. *** е санкциониран на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП
като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Въззивният съд е потвърдил НП като
законосъобразно, формирайки извод за липса на допуснати съществени нарушения на
ЗАНН, както и за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото е и обосновано, тъй като е постановено
след задълбочен анализ на доказателствения материал и правилното
приложение на закона.
И.В.П.
***
е санкциониран с процесното наказателно постановление, за това че на 28.06.2019г., около 16.55ч. на АМ „Струма“ в
района на Община Кочериново, км85+500 в посока София, движейки се с Автовоз
Рено Премиум с рег.№В6745НС и прикачено ремарке
Ролфо с рег.№В0365ЕС, собственост на „В.“ ООД с.П., поради неспазване на
необходимата дистанция от движещия се пред него лек автомобил с рег.№СВ9607НР
го е блъснал. За констатирано нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП е съставен АУАН
№885/28.06.2019г., а въз основа на констатациите в него е издадено обжалваното
НП.
Събрани
са гласни доказателствени средства чрез разпит на контролните органи, които
сочат, че не са очевидци на нарушението, пристигнали са по подаден сигнал и са
установили двата автомобила – автовоза в аварийната лента по напред, а лекия
автомобил в дясно на пътното платно на автомагистралата. Съставили протокол за
ПТП №1509390/28.06.2019г. Снели обяснения на участниците в ПТП-то, като
нарушителят заявил, че още при да стане удара, лекия автомобил го е изпреварил.
Забелязал, че пуши двигателния отсек, след което рязко спрял пред него, поради
което го е ударил. Водачът на леката кола заявил, че получил някакъв технически
проблем, в следствие на което намалил скоростта и се опитал да навлезе в
лентата за принудително спиране, но бил застигнат от автовоза и ударен от него.
Вмененото на И. Панайотив административно нарушение на
чл.23, ал.1 от ЗДвП, КАС намира за съставомерно. Разпоредбата на чл.179, ал.2
от ЗДвП е приложима, когато поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал.1 се причини ПТП. Съдържащите се в преписката
на АНО доказателства – АУАН и протокол за ПТП от 28.06.2019г. и тези, събрани в
хода на съдебното производство, установяват изпълнителното деяние – неспазване
на дистанция от движещо се отпред МПС, в следствие на което е реализирано ПТП.
Релевантните за спора факти и обстоятелства по движението на нарушителя като
водач на посочения автовоз и движението на лекия автомобил се доказват след
анализ на писмения доказателствения материал, на основата на гласните
доказателства /показанията на контролните органи, които съдът кредитира като
обективни и безпротиворечиви/ и обуславят извод за съставомерност на
поведението на И.П. в качеството му на водач на товарен автомобил с прикачено
към него ремарке в нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Касационната инстанция
приема, че нарушителят се е движил с управлявания от него автомобил с
несъобразена дистанция от намиращия се на пътя пред него лек автомобил. И
фактът, че е забелязал пушек от двигателния отсек е било индиция за намаляване
на скоростта и увеличаване на дистанцията с оглед евентуалното възникване на
технически проблем и рязко спиране на автомобила. Последното изключва и
приложението на чл.15 от НК, тъй като за да бъде деянието определено като
случайно следва деецът да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. В случая нарушителят е бил длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него МПС, че да може да
избегне удар в него когато то намали скоростта или спре рязко по силата на
чл.23, ал.1 от ЗДвП, както и е могъл да предвиди настъпването на вредни
последици, тъй като са били налице белези за евентуален технически проблем на
МПС-то /пушек/.
Наведеното възражение за осъществяване на деянието в условията
на крайна необходимост не се възприема за основателно от касационния съд. Същият
формира извод за неприложимост на института. Съгласно разпоредбата на чл.13 от НК не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна
необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или
на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е
могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко
значителни от предотвратените. В случая КАС не счита, че е била налице
непосредствена опасност на лични блага, чиято защита допуска осъществяването на
административно нарушение от категорията на извършеното. Изпълнителното деяние
– неспазване на дистанция от движещо се отпред МПС, само по себе си не може да
се възприеме като такова, извършено с цел предотвратяване на общественоопасни
последици за живота и здравето както на касатора, така и на другия водач. Не може
да се разглежда и като деяние, което се явява единствено осъществимо за избягване
на опасността.
Касационният съд не споделя и възражението за
изключване отговорността на нарушителя, поради установено виновно поведение на
другия участник в ПТП-то. Съставянето на АУАН и издаване на НП срещу водача на
лекия автомобил не обуславя извод за отсъствие на виновно поведение на
касатора. Всеки един от участниците в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, следва да съобразява поведението си с изискванията на
закона. В случая поведението на И.П. е в нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, а фактът
че и поведението на другия участник в ПТП е квалифицирано като административно
нарушение, не води до извод за отпадане на отговорността на всеки един на
самостоятелно основание. Преценката се извършва за всеки конкретен казус на
база установените факти и обстоятелства, като в настоящия такъв е налице
безспорно виновно поведение на касатора. Същото законосъобразно е квалифицирано
като административно нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и е скрепено със
санкцията по чл.179, ал.2 от ЗДвП.
КАС приема, че като е достигнал до същия правен извод, ДРС е
постановил правилно и обосновано решение, което ще бъде оставено в сила.
С оглед
изхода от правния спор разноски не се присъждат.
Воден
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №52/04.02.2020г. на Дупнишкия
районен съд, постановено по АНД №941/2019г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: