РЕШЕНИЕ
№ 797
гр. Бургас, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120202777 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на П. К. ....г., чрез пълномощника - адв.
В. М. от АК-Ямбол, против Наказателно постановление № 5382a-347/14.06.2024 г., издадено
от Началник Сектор „Миграция“, ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ и на
основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 1000
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., който
поддържа подадената жалба, като доразвива доводите си в писмени бележки.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се явява лично, като моли за
потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на НП- л. 19, същото е връчено на
жалбоподателя на 14.06.2024г., а жалбата срещу него е депозирана на 28.06.2024г.- л. 17).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 14.06.2024 ., около 11:00 часа, в сектор “Миграция” при ОД на МВР-Бургас на ул.
’’Перущица” № 63, се явил жалбоподателят и след извършени справки в информационните
системи на МВР и националния паспорт на лицето е установено, че същият е просрочил
разрешения 90-дневен срок за пребиваване в страната съгласно чл.22, ал.1, т.2 във връзка с
чл.23, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в РБългария, който срок е бил до 09.12.2023 г. след
1
като лицето е влязло в Република България на 11.09.2023 г. Жалбоподателят следвало да
напусне страната до изтичането на този срок, а именно до 09.12.2023 г.
Свидетелят Д. С. преценил, че с поведението си жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ, поради което и на 14.06.2024 г. му съставил АУАН с бл. №
5382а-346. След съставяне на АУАН, същият бил връчен на жалбоподателя, който го е
подписал и получил препис от него. Веднага след това било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
През последните две години лицето било нарушило паспортно - визовия режим на
Република България, като имало наложена ПАМ “Връщане до страна на произход, страна на
транзитно преминаване или трета страна“ със Заповед №251з-4719/04.09.2023 г. на
Директора на ОДМВР-Бургас на основание чл.39а, ал.1, т.2 във връзка с чл.41, т.2 от Закона
за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице,
съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЧРБ. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни
признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не
са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
При издаването на НП е съблюдавана разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, която
предвижда, че когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, АУАН се
предоставя незабавно на наказващия орган. В писмената защита изрично е написано, че
обжалваното постановление е връчено на К. един час след връчването на АУАН, което
означава, че е спазена законовата процедура и АНО се е запознал с изложените в акта
възражения. Абсолютно неотносимо в конкретния слуачй е дали е била налагана
принудителна административна мярка по ЗЧРБ, тъй като този акт подлежи на обжалване по
реда на АПК пред административния съд.
Не представлява основание за отмяна на постановлението и непосочването на
смекчаващи и/или отегчаващи обстоятелства, като това може да има значение за преценката
за размера на наложеното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЧРБ, виза за краткосрочно пребиваване може
да бъде издадена на чужденец, който има намерение да премине транзит през територията
на Република България или да пребивава краткосрочно на нейна територия за срок до 90 дни
в рамките на 180 дни.
По делото няма спор, че жалбоподателят е имал право на краткосрочно пребиваване
2
на територията на България. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ,
съгласно която чужденците пребивават в Република България краткосрочно - до 90 дни в
рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната.
В конкретния случая жалбоподателят е влязъл за първи път на територията на
страната на 11.09.2023 г., като няма данни да я е напускал до 09.12.2023 г.- 90 дни, поради
което и именно на тази дата същият е следвало да напусне Република България, но не го е
сторил.
Съгласно чл. 34 от ЗЧРБ всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на
разрешения срок на пребиваване. Неизпълнението на тази норма е скрепено със санкция,
която е регламентирана в чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ - глоба от 500 до 5 000 лева за чужденец,
който е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване. В настоящия случай,
съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят не е напуснал страната след
разрешения му срок на пребиваване в Република България, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в чл. 34 от ЗЧРБ, поради
което и правилно е била ангажирана отговорността му.
Съдът намира размерът на наложената санкция за правилно индивидуализиран, с
оглед наличието на данни по преписката за предишни нарушения, както и с оглед
обстоятелството, че повече от шест месеца жалбоподателят не е изпълнил задължението си
да напусне страната.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното деяние не
се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28
ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Неоснователни в тази насока са
доводите за причини от здравословен характер. Амбулторен лист № 233400047FBA (л. 10) е
бил издаден на 06.12.2023 г., а от епикризата № 7806/2023 (л. 9) става ясно, че е имало
оперативно лечение на окото на жалбоподателя на 19.12.2023 г. Това показва, че операцията
не е от спешен характер и не е било задължително да бъде извършена в Република България.
Дори и да се приме, че тази оперативна намеса е била спешна, жалбоподателят е следвало да
напусне Република България след изписването му на 21.12.2023 г. Въпреки това той не го е
сторил, като следващата медицинска интервенция е била чак на 18.04.2024 г. (л. 15). От
изложеното следва, че не са били налице причини от медицински характер, които да
обосноват оставането на жалбоподателя в страната след 09.12.2023 г.
Предвид всичко изложено, издаденото постановление се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5382a-347/14.06.2024 г., издадено от
Началник Сектор „Миграция“, ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ и на
основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ на П. К. ...., ..., е наложена „Глоба“ в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3