№ 1025
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Мария Яначкова
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000503819 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260253 от 21.07.2021 год., постановено по гр.д.№ 84/2021 год. по описа на
СОС, ТО, 3-ти състав, Гаранционен Фонд е осъден на правно основание чл.557, ал.1, т.2,
б.“а“ от КЗ да заплати на Й. П. Б. сумата от 40 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
29.01.2018 год., ведно със законната лихва от 25.01.2020 год. до окончателното изплащане,
като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 112 000 лева и в частта досежно
законната лихва върху главницата за периода от 28.11.2019 год. до 24.01.2020 год., като са
разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Й. П. Б. в отхвърлителната част досежно
неимуществените вреди, като се навеждат оплаквания за неправилност с конкретни доводи
за погрешните изводи на съда относно приложението на чл.52 от ЗЗД. Правят се оплаквания
против размера на присъденото обезщетение, който не бил съобразен с преживените
вследствие на произшествието болки и страдания. Моли съда да отмени решението в
отхвърлителната част и искът за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло за сумата от
112 000 лева.
Решението е обжалвано и от ответника гаранционен Фонд, като се излагат доводи за
неправилност, доколкото съдът е възприел липса на съпричиняване, тъй като пострадалия е
допринесъл съществено за настъпване на вредите, поради това че е пътувал в автомобила
1
без поставен предпазен колан и единствено вследствие на това е получил увредите си.
Отделно от това оспорва изводите на съда по приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като
определеният размер на неимуществените вреди е завишен и несъответства на действително
претърпените от ищеца болки и страдания. Твърди, че вече изплатеното обезщетение в
размер на 40 000 лева адекватно би обезщетило понесените от пострадалия неимуществени
вреди. Молят съда да отмени решението и постанови ново, с което иска да бъдат отхвърлен.
Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите оспорват взаимно жалбите на насрещната страна.
Третото лице помагач С. Х. Б. оспорва жалбата на ищеца, като твърди неоснователност, като
подкрепя тази на ответната страна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна
част.
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ с оглед момента на
настъпване на деликта, за репариране на неимуществени вреди от Гаранционен Фонд,
причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС за
което нямало сключена застраховка по риска „гражданска отговорност“.
Предвид вече изплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 40 000 лева, а и не е
формиран спор досежно обстоятелството, за наличието на елементите от фактическия
състав на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ - липса на валидна застраховка по риска „гражданска
отговорност“ със застрахователно дружество, причиняване на неимуществени вреди на
пострадалия ищец, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния
резултат и вината на прекия извършител – третото лице помагач по делото. Не е спорен и
установения от първоинстанционен съд механизъм за настъпване на произшествието.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на дължимото на пострадалия обезщетение за причинените неимуществени вреди и
наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото
стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
От приетата пред първоинстанционният съд комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, в медицинската й част се установява, че вследствие на
произшествието ищецът е получил следните увреждания: тежка черепномозъчна травма,
изразяваща се в остър травматичен епидурален хематом /над твърдата мозъчна обвивка/
вляво слепоочно; многофрагментна фрактура на черепната основа в предната черепна ямка с
костна компресия на зрителния нерв, което увреждане е довело до травматична мидриаза
/разширение на зеницата на лявото око/ и е довело до трайно намаление на зрението на
лявото око за срок по-голям от 30 дни; мозъчна контузия; счупване на левия горночелюстен
синус, лявата ябълчна кост и зигоматичния израстък на челната кост вляво, което увреждане
по своя медикобиологичен характер представлява счупване на челюст и счупване на
сфеноидалния синус, решетъчната кост в областта на предната черепна ямка и горна стена
2
на лява орбита и пневмоцефалия /наличие на въздух в черепната кухина, доказано при КТ
изследване на главата/. Преценени в съвкупност, уврежданията са довели до пряка
комуникация между черепната кухина и околната среда, като увреждането представлява
нараняване проникващо в черепната кухина, както и разкъсноконтузна рана, съчетана с
охлузвания на кожата в лявата челна област на главата. Установява се, че в резултат на
получените при пътнотранспортното произшествие травматични увреждания на
пострадалия е определена временна нетрудоспособност от 50 % за срок до 13.02.2027 год. с
решение на ТЕЛК № 4755 от дата 04.10.2018 год. след извършен личен преглед вещите лица
установяват, че е налице още една медикобиологична характеристика на увреждането -
нараняването е довело до обезобразяване на външния облик на пострадалия /белези в
областта на главата/.
В съдебно заседание експертите установяват, че зрението на ищеца е намаляло за период не
по-малък от 30 дни, като след този период е настъпило подобряване и възстановяване на
зрителната острота. Окото е зрящо, зрителната острота е добра, в случая вследствие на
травмата е нарушен очнодвигателен мускул, който затруднява движението на очната ябълка
и води до двойно виждане. Като медикобиологична характеристика това остатъчно
поражение на зрението от травмата реализира критерия постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Пред първоинстанционният съд е изслушан свидетеля К. М., приятел на ищеца, който
установява, че след катастрофата последния се възстановил доста тежко, самочувствието му
спаднало, където и да са ходили заедно, той носил шапки, опитвайки се да прикрие белега
си от нараняването в областта на главата. Имал приятелка, която го напуснала, страдал от
липса на самочувствие от външния си вид, не успял да си намери нова приятелка, като
свидетелят чувал момичета да го коментират, че бил обезобразен, че бил сляп и това
определено ги отблъсквало. Не можел да вижда нормално с лявото око, имал наранен нерв.
Често се случвало да заспива спонтанно и да получава припадъци, поради което докторите
не му позволявали да шофира. Получавал силни главоболия, за които понякога се налагало
да приема болкоуспокояващи. Посетил няколко клиники с опити да си присади коса на
мястото на белега в областта на главата, но го уверили, че не е възможно.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
3
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените вреди.
Установи се по делото от експертизата, в медицинската й част, че пострадалия е получил
увреди, които преценени в съвкупност са довели до пряка комуникация между черепната
кухина и околната среда, като увреждането на главата представлява нараняване проникващо
в черепната кухина. Следва да бъде съобразено, че при пострадалия, вледствие на
произшествието е налице обезобразяване на външния облик на пострадалия /белези в
областта на главата/, което немимуемо се отразява на самочувствието му при общуване
/показания на свидетеля М./. Също така следва да бъде взето впредвид, че вследствие на
травматичните увреждания на пострадалия е определена временна нетрудоспособност от 50
% за срок до 13.02.2027 год. при определяне на обезщетението също така следва да бъде
съобразено, че зрението на ищеца е намаляло за период не по-малък от 30 дни, като след
този период е настъпило подобряване и възстановяване на зрителната острота. Окото е
зрящо, зрителната острота е добра, но в случая вследствие на травмата е нарушен
очнодвигателен мускул, който затруднява движението на очната ябълка и води до двойно
виждане. Като медикобиологична характеристика това остатъчно поражение на зрението от
травмата реализира критерия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства, продължителността на
периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - януари 2018 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 100
000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата на ответната страна относно наличието на принос за настъпване на
вредите на посоченото основание, а именно – пътуване на пострадалия в автомобила без
поставен предпазен колан.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото се установи от приетата комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, в техническата й част, че пострадалия е пътувал в автомобила
4
без поставен предпазен колан. Установено е, че всички увреждания на пострадалия са били
причинени вследствие на един удар с много висока енергия, с твърд тъп предмет. Поставен
обезопасителен колан позволява придвижване на тялото между 12 и 15 см при челен удар и
го спира, а в конкретния случай от материалите по делото личи разбиване на панорамното
стъкло вдясно пред седалката на пасажера в посока отвътре навън, поради което се сочи, че
контактът с главата е осъществен там, което обяснява травмите по пострадалия. Без
значение за получените увреждания, причинени от неизползването на колан е къде точно се
е возел пострадалия. Тялото му е било свободно движещо се и е последвал удара с твърд,
тъп предмет. Обстоятелството, че ищеца е бил без предпазен колан се установява, макар и
индиректно от показанията на свидетеля М.. Експертите са категорични в заключението си,
че ако пострадалия е бил с поставен обезопасителен колан не би получил констатираната
чеперно-мозъчна травма.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ц., тъй като същите не кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, а отделно от това, на основание чл.172 от ГПК
съдът отчита приятелските отношения между свидетеля и ищеца и заинтересоваността му от
изхода на спора.
По изложените съображения съдът приема, че ищеца пътувайки в автомобила при
нарушение правилото на чл. 137а ЗДвП, съзнателно се е поставил в риск и е допринесъл
съществено за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в получените тежки
травматични увреди. При тези данни приносът на пострадалия, според настоящият състав е
в размер на 50 %. С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на
50 % ще следва да се редуцира определеното обезщетение от 80 000 лева на 40 000 лева. Тъй
като ответника е изплатил на ищеца извънсъдебно сумата от 40 000 лева, то предявения иск
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ е уважен за сумата от 40 000 лева,
обезщетение за неимуществените вреди и вместо това бъде постановено решение, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. В останалата отхвърлителна част решението
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ответника разноски съразмерно изхода на спора. Решението следва да бъде
отменено в частта в която Фонда е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 1 600 лева, както и на ответника – разноски в размер на 2 071.43 лева.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция въззивникът дължи на
въззиваемия разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатена държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, определено
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
5
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260253 от 21.07.2021 год., постановено по гр.д.№ 84/2021 год. по
описа на СОС, ТО, 3-ти състав в частта в която Гаранционен Фонд е осъден на правно
основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ да заплати на Й. П. Б. сумата от 40 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 29.01.2018 год., ведно със законната лихва от 25.01.2020 год. до
окончателното изплащане, както и в частта в която Гаранционен Фонд е осъден да заплати
държавна такса по сметка на СГС в размер на 1 600 лева, а на ищеца да заплати разноски в
размер на 2 071.43 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. П. Б. против Гаранционен Фонд иск с правно основание
чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ за сумата от 40 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
29.01.2018 год..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Й. П. Б. да заплати на Гаранционен фонд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 800 лева, представляващи разноски по делото, както и на правно основание чл.78, ал.8 от
ГПК сумата от 100 лева, юрисконсултско взнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна – С. Х.
Б..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6