Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 66
гр. г. 18.10.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в публично заседание на осемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ
НЕДЕЛЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ПЛАМЕН ПОПОВ
при секретаря В.Григорова и прокурора Надежда Желева, като разгледа
докладваното от съдията Костова ВНОХД № 58 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по
жалба на адв.В.М. *** в качеството му на защитник на подсъдимия Ю.А.А. срещу
Присъда № 239 от 07.05.2019г.,
постановена по НОХД № 313 по описа за 2019г. на
Габровски районен съд .
С
горната присъда РС- Г. е признал
подсъдимия А. за виновен в това ,че на
22.11.2015 година, в град г., на път I-5, в района на км. 144+800, при
управление на МПС – лек автомобил марка ***”, модел ***с Рег. № ** **по улица О.в
същото населено място, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2,
пр. 3-то от ЗДвП (като се движил със скорост, която не е била съобразена със
състоянието на пътя), в резултат на което по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице:
На И.Б.от град Р., Област С.– средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване
на дясната ключица в средната й трета, довела до трайно затрудняване на
движението на горния десен крайник за срок от около два и половина – три
месеца; и на К.Г.от град Г. - средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на
израстъка на лявата лопатка, посредством който същата се свързва с ключицата,
довела до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за срок от
около два и половина, като за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК съдът му е наложил
наказание от една година лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия А. от право да управлява МПС за срок
от една година считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда А. е признат за
невинен в това да е извършил описаното по-горе престъпление при управление на
посочения автомобил с Рег. № ** **по улица В.” в град Г.; както и в
това да е причинил средните телесни повреди на двете упоменати физически лица в
резултат на осъществено нарушение по чл. 20, ал. 2 пр. 3-то от ЗДвП, изразяващо
се в управлението на автомобила със скорост, която не е била съобразена със
състоянието на превозното средство, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, поради което го
е оправдал в тази част и по така предявеното срещу него първоначално обвинение
за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. ”А” във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК.
На подсъдимия са възложени направените по
делото разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана от
адв.М., като неправилна и незаконосъобразна. Защитникът счита, че по делото са
налице категорични доказателства, че подсъдимия е направил всичко зависещо от
него да помогне на пострадалите, поради което деянието му следва да се
квалифицира по чл.343а, ал.1,б.В, пр.1-во от НК и да се приложи чл.78а от НК.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и неговия защитник
поддържат депозираната жалба по изложените в нея съображение.
Представителят на Габровска окръжна
прокуратура оспорва жалбата, счита ,че първоинстанционният съдебен акт е
правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден.
Въззивният съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна
проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за
установено следното:
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е
необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция
възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат
различни изводи по фактите .
Правилно първоинстанционният съд е приел
следната фактическа обстановка: Подсъдимият Ю.А. притежавал лек автомобил -
марка ***”, модел ***с Рег. № ****. На 22.11.2015г. около 22.00 часа, заедно
със свидетелите Н.Н.., И.Б., Д.М. и К.Г. се отправил с лекия
автомобил от град ***. за град ***. Подсъдимият управлявал автомобила, като до
него – на предната дясна седалка в колата, бил свидетеля И.Б.. На задната
седалка зад Б се намирал св. Н.Н., зад водача св.Д.М., а по средата
св. К.Г.. След като напуснали територията на град Г.., подсъдимият
променил посоката на движение, като отново се насочил към гр.Г. и се движел
в дясната лента от пътното платно.
Условията на видимост били ограничени вследствие на тъмнината, а поради
падналия по време на пътуването дъжд пътната настилка била с мокро асфалтово
покритие.
Управлявайки автомобила по път I-5 в
района на км. 144+800, А. преминал
покрай знак Д 11, указващ началото на град Г., след което започнал
да се спуска по улица О.в участък с
плавен ляв завой, с наклон на спускане от 4,5% по посоката му на движение и
страничен наклон от 5%. В този участък платното било без неравности, пропадания
или пукнатини. Пред автомобила на подсъдимия нямало други МПС. Подсъдимият се
движел със скорост близка до максимално допустимата (от
След възникване на ПТП подсъдимият
помолил св.И.Б.да се обади на тел.112 и веднага след това на мястото пристигнали полицейски служители и
екипи на Центъра за спешна медицинска помощ. Тези екипи транспортирали
пътувалите в автомобила лица до МБАЛ Т в град Г., където
свидетелите Н.Н., И.Б., Д.М. и К.Г.са били
настанени на лечение в хирургичното отделение на болницата поради различни
телесни травми и наранявания, получени в резултат на ПТП.
От заключението на назначената на
досъдебното производство химическа експертиза се установява, че съдържанието на
алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието е било 0,04 промила.
На досъдебното производство са назначени
две съдебно-медицински експертизи от заключението на които се установява вида и
характера на телесните увреждания на свидетелите пътували в автомобила на Ю.А..
Св.К.С.в резултат на ПТП е получил пет леки телесни увреждания и една средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на израстъка на лявата лопатка,
посредством който същата се свързва с ключицата, както и разкъсване на връзката
между израстъка на лопатката и ключицата. Последното увреждане е довело до
трайното затрудняване на движението на горния ляв крайник за срок около два и
половина – три месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. В
експертизата е отразено, че разкъсно - контузната рана и мозъчното сътресение е
възможно да бъдат получени при удар на лявата теменна област на главата в
предната седалка, както и че по подобен механизъм е било причинено счупването
на израстъка на лявата лопатка и травмата на гръдния кош. Увреждането на
шийните прешлени се дължи на силно огъване на гръбначния стълб в шийният му
отдел. Свидетелят Д.М.в резултат на ПТП е получил три леки телесни повреди.
Свидетелят И.Б.в резултата на ПТП е получил две леки телесни повреди и една
средна телесна повреда изразяваща се в счупване на дясната ключица в средната й
трета. Последното (по ред) увреждане е довело до прилагане на консервативно
лечение – обездвижване с мека превръзка тип „осморка”. То е станало причина за
трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок около два и
половина – три месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. За
него в заключението е посочено, че
най-вероятно е настъпило при удар на дясното рамо в предната дясна врата, а за
останалите увреждания – че са били причинени от счупени стъкла и допирателно
действие на други твърди тъпи предмети в купето на автомобила. Св.Н.Н.е получил
в резултата на ПТП три леки телесни повреди.
На досъдебното производство е изготвена и
тройна автотехническа експертиза от вещите лица: инж.П.В., инж.В.П. и инж.А.В. и тримата от гр.***. От
заключението се установява, че процесния автомобил марка ****” към момента на
удара в ствола на дървото се е движил със скорост 91,23 км/ч., а след удара
скоростта е била 57,43 км/ч. Вещите лица приемат, че
безопасната скорост на движение на автомобила при конкретната пътна обстановка
е била 55,35 км/ч.Считат, че за да може да преодолее завоя без занасяне
максимално допустимата скорост за преминаване през завоя е била 109.35 км/ч.
Експертите сочат, че ПТП е свързано с нарушаване на напречната устойчивост на
автомобила при движение по крива върху мокро пътно платно с по-висока скорост
от сритичната за преминаване на завоя без да се наруши напречната устойчивост
на автомобила. Причина за ПТП е движение на автомобила със скорост по-висока от
тази адекватна на конкретните пътни условия и неправилни действия на водача,
който е следвало плавно да измени траекторията на двежение на автомобила,
плавно да използва спирачната система при изменение оборотите на двигателя при
превключване предавките на автомобила.
Фактическата обстановка установена от РС-г.
и от настоящия съдебен състав се
установява по безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си
изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно
изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК,
изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените
средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил
правилата на формалната логика. Настоящия съдебен състав споделя изцяло
извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд и счита, че не
следва да го преповтаря.
Подсъдимият и неговия защитник пред
настоящата инстанцие не оспорват така установената фактическа обстановка.
Предмет на оспорване е единствено квалификацията на деянието. Защитникът счита,
че след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него да помогне на пострадалите и това е основанието му да
пледира за неправилно приложение на материалния закон. Изводите му се основаван
на това, че А. бил алармирал тел.112, помагал при ваденето на пострадалите, дал
им вода, интересувал се от здравословното им състояние, изплатил здравните
осигуровки на един от тях, закупил шина на друг, ежедневно ги посещавал в
болницата, снабдявал ги с лекарства и храна. Адв.М. изразява становище ,че
вярната правна квалификация на деянието предмет на делото е чл.343а, ал.1,
б.”В”, пр.първо от НК и ,че следва съда да приложи чл.78а от НК след
преквалификация на деянието.
Възраженията на защитата и на подсъдимия са предмет на
обсъждане от първоинстанционния съд, който задълбочено и с професионализъм е
извършил правен анализ, за да достигне
до извода, че по делото е доказано по безспорен и положителен начин, че
подсъдимият А. , както от субективна
така и от обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343,
ал.3, буква „а” във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК и не са налице
предпоставките за преквалифицирането му в по-леко по чл.343а, ал.1, б.”В” пр.1
от НК. Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на РС-г..
В
обясненията си пред съда, подсъдимия А. твърди, че извадил св.И.Б.от автомобила,
който съобщил, че му е счупена ръката, дал му да пие вода, измил му лицето и го
помолил да се обади на тел.112.Останалите пострадали били още в автомобила и
подсъдимият твърди, че им дал вода и им измил лицата. Тезата на подсъдимия се
подкрепя от показанията на разпитаните свидетели. Св.И.Б.си спомня, че когато
се събудил подсъдимия го питал как е и му предложил вода. Не си спомня дали му
е помагал да слезе от автомобила. Св.Н.Н.си спомня, че след като излязъл от
автомобила подсъдимия дошъл при него и се интересувал какво е състоянието му. В
показанията си на досъдебното производство , приобщени по делото чрез
прочитане, св.Д.М.твърди, че след ПТП се събудил в болницата и няма спомен
какво се е случило на местопроизшествието. В показанията си дадени на
досъдебното производство и приобщени по делото чрез прочитане св.К.Г.си спомня,
че се събудил след произшествието в линейката. Всички пострадали не отричат, че
в болницата подсъдимият е полагал грижи за тях като ги подпомогнал както със
средства за лекарства така и с храна.
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд, съобразявайки показанията на пострадалите от процесното
ПТП и обясненията на подсъдимия е достигнал до извод, че не са налице
доказателства, че след деянието подсъдимият А. е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалите. Предоставянето на вода на пострадалите,
наплискването им със същата не е достатъчно , за да се приеме, че подсъдимия е
осъществил конкретни действия насочени към опазване на живота и здравето на
пострадалите във връзка с възникналите при ПТП увреждания и предизвиканите от
същите причинно - следствени процеси. За да бъде определена като навременна и
необходима, оказаната помощ следва действията да са способствали опазването на
живота и здравето на пострадалите. Предоставянето на вода е нормална човешка
грижа, която обаче няма терапевтичен ефект Не на последно място е и факта ,че
двама от пострадалите са били в безсъзнателно състояние на задната седалка и на
същите е оказана помощ едва след пристигане на медиците от Спешна медицинска
помощ. Въззивният съд споделя изводите на РС-г., които
кореспондират и с трайната съдебна практика, че грижите на подсъдимия по
отношението на пострадалите след настаняването им в МБАЛ-г. могат да се ценят единствено като смекчаващи
вината обстоятелства.
При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че
по делото е доказано по безспорен и положителен начин, че подсъдимия А. ***,
при управление на МПС – лек автомобил марка *** по улица О., нарушил
правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, пр. 3-то от ЗДвП (като се
движил със скорост, която не е била съобразена със състоянието на пътя), в
резултат на което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече
от едно лице: На И.Б.– средна телесна
повреда, изразяваща се в: счупване на дясната ключица в средната й трета,
довела до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок от
около два и половина – три месеца; и на К.Г.- средна телесна повреда,
изразяваща се в: счупване на израстъка на лявата лопатка, посредством който
същата се свързва с ключицата, довела до трайно затрудняване на движението на
горния ляв крайник за срок от около два и половина, престъпление по чл. 343,
ал. 3, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за което
първоинстанционният съд го е признал за виновен и му е наложил наказание.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание първоинстанционният съд е приел, че е налице
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива съдът е отчел ниската
степен на обществена опасност на дееца определяща се от чистото му съдебно
минало, дадените обяснения с които е съдействал за разкриване на обективната
истина и критичното отношение към стореното. Като смекчаващо вината
обстоятелство РС-г. е приел проявената небрежност от страна на
подсъдимия, както и хлъзгавия път способствал за настъпване на ПТП.
Въззивният съд приема като смекчаващо вината обстоятелство и отношението на
грижа към пострадалите след настаняването им в болнично заведение. Като
отегчаващи вината обстоятелства първоинстанционния съд е приел сравнително
високата степен на обществена опасност на деянието довело до причиняване на
средни телесни повреди на две лица и множество леки телесни повреди причинени
на четиримата пътници в автомобила, както и наличието на наказания по отношение
на подсъдимия наложени му по административен ред за нарушаване на ЗДвП. По тези
съображения правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е наложил на
подсъдимия А. наказание в минималния предвиден ва закона размер за конкретното
престъпление от една година лишаване от свобода. Правилни са изводите и на
решаващия съд, че целите на наказанието ще се постигнат без подсъдимия да бъде
изолиран от обществото, поради което е приложена и разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК.Законосъобразно и
е определен и срока на лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС.
При извършената служебна проверка на
присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването
й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната
отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
ПРИСЪДА № 239 от 07.05.2019г.
постановена по НОХД № 313 по описа за 2019г. на РС-г. , на осн. чл.338 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето
му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: