Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Кърджали, 02.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и шести
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, с участието на прокурор
Георгиева от ОП Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело №61 по описа на КАС за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от А.Ф.А.
от ***, чрез пълномощник, срещу Областна дирекция на МВР - Кърджали. Ищецът твърди,
че с електронен фиш, издаден от ОДМВР - Кърджали, му била наложена глоба за нарушение
на Закона за движението по пътищата. С Решение №224/15.12.2017 г. постановено по
анд №316/2017 г. по описа на РС- Момчилград, влязло в
законна сила на 04.01.2018 г., електронният фиш бил отменен, като незаконосъобразен.
В исковата молба се сочи, че във връзка с обжалване на електронния фиш и процесуалното
представителство по образуваното анд №316/2017 г. по описа
на РС- Момчилград, е упълномощил адвокат, на когото заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. Счита, че от незаконосъобразния електронен фиш, отменен с влязлото
в сила съдебно решение, за него е произтекла имуществена вреда в размер на 360 лв.,
съставляваща заплатената сума за адвокатско възнаграждение по воденото дело в РС
–Момчилград. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ОДМВР - Кърджали,
да му заплати сумата от 360 лв., като обезщетение за причинените имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорар по анд
№316/2017 г. по описа на РС –Момчилград, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба до нейното окончателно заплащане. Претендира
и направените по настоящото дело разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, поддържа исковата молба.
Ответникът
– Областна дирекция на МВР Кърджали, в писмено становище от пълномощник, оспорва
предявения иск. Счита, че в случая претендираните вреди
са настъпили в резултат на действията на ищеца, тъй като според мотивите на постановеното
от районния съд решение, последният е извършил деянието, за което бил наказан, а
издаденият електронен фиш бил отменен заради допуснато процесуално нарушение. В
тази връзка счита, че е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ и обезщетение не се дължи.
По изложените съображения счита, че искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали намира иска за основателен и доказан.
Счита, че в случая е осъществен фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен
акт, отменен по съответния ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от този акт.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че с
Електронен фиш серия *** № ***, издаден от ОДМВР - Кърджали, на ищеца е била наложена
глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С Решение №224/15.12.2017 г.
постановено по анд №316/2017 г. по описа на РС- Момчилград,
влязло в законна сила на 04.01.2018 г., електронният фиш бил отменен, като незаконосъобразен.
Горните обстоятелства се установяват
и от доказателствата, събрани в хода на производството по анд
№316/2017 г. по описа на РС - Момчилград, приложено по настоящото дело.
Видно от намиращите се в кориците на анд №316/2017 г.по описа на РС- Момчилград, договор за правна
защита и съдействие №***/*** г. и пълномощно от 03.11.2017 г., процесуалното представителство
и защита на А. в производството пред РС – Момчилград, е осъществено от адв.С.М. В договора за правна защита е визиран предмет: оказване
на правна защита и съдействие по образуваното в МРС дело, и е договорено възнаграждение
в размер на 360 лв. с ДДС. Към датата на сключване на договора, уговореното адвокатско
възнаграждение е отбелязано, като изплатено в брой.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта
на иска:
Изпълнено е
условието на чл.204, ал.1 от АПК - искът
е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и насочен против ответник,
притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК.
Съгласно чл.
204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след
отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират имуществени вреди от
отменен електронен фиш, издаден от ОДМВР – Кърджали. По отношение на характера
на дейността по административното наказване, е прието Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо
от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява
от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез
упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че
това е властнически акт, издаван от административен
орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
По изложените
съображения и тъй като в случая се установи, че процесният
електронен фиш е отменен от компетентния районен съд с влязло в сила съдебно решение,
постановено по анд №316/2017 г. по описа на Районен съд
- Момчилград, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен
съд по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата претенция е и основателна, по следните
съображения:
Предявения
иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата
на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват
и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица.
За
да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице
едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките
три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след
засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените
загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице е първата предпоставка
– незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – електронен фиш, отменен
с влязло в сила съдебно решение, постановено анд №316/2017
г. по описа на Районен съд - Момчилград.
Съдът намира,
че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.
В случая, ищецът претендира имуществени
вреди в размер на 360 лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита при обжалване на незаконосъобразния акт. Установено е
по делото, че именно във връзка с оспорване на електронния фиш, ищецът в настоящото
производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на
360 лв., уговорен и изплатен, според сключения договор за правна защита и съдействие.
Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не
бе издаден незаконосъобразния електронен фиш, като намаляването на неговото имущество,
поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта.
В този смисъл, издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване
на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния
акт.
Съдът приема, че адвокатската
защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е
израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт – отменения електронен фиш. Следва да се има предвид също, че в производствата
по Закона за административните нарушения и наказания, прилаган и при разглеждане на жалби срещу електронните фишове,
субсидиарно са приложими правилата на НПК, които не предвиждат
възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна
помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените
в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване
на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на ЕФ, приключило с неговата
отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която
не е възстановена и за която ОДМВР Кърджали дължи обезщетение на основание чл.4
от ЗОДОВ /в този смисъл и ТР №1/15.03.2017
г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
Неоснователни
са доводите за наличие на предпоставките на чл.5 от ЗОДОВ, според който обезщетение
не се дължи, ако увреждането е причинено
поради изключителна вина на пострадалия, а в случаите, в които пострадалият виновно
е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Необосновано е твърдението
на ответната страна, че ищецът е извършил деянието, за което бил наказан, защото
доказването на извършени нарушения се осъществява посредством влезли в сила НП и ЕФ, издадени от компетентен
орган, а в случая, издадения срещу ищеца ЕФ, за твърдяното нарушение на ЗДвП, е
бил отменен като незаконосъобразен.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените
от ищеца имуществени вреди.
По отношение на размера
на предявения иск, съдът следва да съобрази
предвиденото в чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.36, ал.2
ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката
и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от размера, предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет, за съответния вид работа.
В случая, съобразно чл.18 от Наредба №1/2004г.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв. В случая, видно от представените доказателства,
жалбата до РС-Момчилград, срещу ЕФ, е била изготвена от упълномощения адвокат, за
което се дължи възнаграждение в размер не по-малък от 50 лв. Пълномощникът е представил
пред районния съд и писмено становище, и е представлявал и защитавал лицето на проведеното
о.с.з., поради което е неоснователно възражението за прекомерност на претендираната сума.
Основателно се явява и акцесорното искане за присъждане
на законната лихва върху сумата от 360 лева, считано от датата на предявяването
на исковата молба – 21.02.2019 г., до датата на окончателното й изплащане.
При този изход на спора, на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати
на ищеца и направените в настоящото дело разноски, общо в размер на 370 лева, от
които: 10 лв. за дължимата и внесена от ищеца
държавна такса и 360 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие №*** /*** г.
Така мотивиран, Административен съд Кърджали
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – Кърджали, ***, да заплати на А.Ф.А. от ***, ЕГН **********, сумата от 360 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за изплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по анд №316/2017 г. по описа на Районен съд - Момчилград.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – Кърджали, ***, да заплати на А.Ф.А. от ***, ЕГН **********, направените по настоящото дело
разноски в размер на 370 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: