№ 1822
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20221110203815 по описа за 2022
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„БЛАТНИЦА СУИТ ХАУС” ЕООД, представлявано от управителя Б.М.Р. е
обжалвало наказателно постановление /НП/ №3/15.02.2022г. на Изпълнителния
директор на АУЕР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че
твърдяното нарушение не е квалифицирано правилно, което ограничава правото му на
защита, тъй като разпоредбата на чл.34, ал.8 от ЗЕВИ не предвижда определен срок за
заявяване на гаранция за произход и за прехвърлянето й на обществения доставчик,
както и разпоредбата предвижда две отделни задължения, без в АУАН и НП да е
конкретизирано в коя хипотеза попада описаното нарушение. Позовава се на чл.4, ал.3,
т.1 от Наредба №РД-16-1117/14.10.2011г. и обосновава, че заявлението следва да се
подаде до 31.10.2021г. и доколкото ставало въпрос за бездействие, то нарушение ще е
извършено на 01.11.2021г. - понеделник, а не както е посочено на 02.11.2021г. в НП.
Насочва и на нарушаване на разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН от наказващия орган,
тъй като въпреки подаденото възражение срещу акта, същото не е обсъдено, както и не
са изложени доводи за неприлагането на чл.28 от ЗАНН, което ограничило правото на
защита на дружеството. Смята, че са налице всички основания да се приеме, че случая
е маловажен - нарушението е отстранено веднага, преди започване на АНП и
закъснението е минимално, което обосновавало по-ниска степен на обществена
опасност.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв.М. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно. Допълва, че за актосъставителя не били
представени доказателства, относно правомощията му, предвид различните
длъжности, които заема този служител, според вписаното в акта, заповедта за
назначаване на заемана длъжност и заповедта за оправомощаване.
Наказващият орган, чрез юрк. П. оспорва жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, които са изложени в
становището на Изпълнителния директор на АУЕР, приложено към АНП. В същото се
излагат доводи за спазване на законовите изисквания на ЗАНН и ЗЕВИ при съставяне
на АУАН и издаване на НП, както за компетентност на органите, така и за съдържание.
Противопоставя се случая да бъде квалифициран като маловажен, тъй като за същото
нарушение, констатирано с АУАН №157/30.07.2018г. дружеството не е наказано,
приложен е чл.28 от ЗАНН и е предупредено, че при последващо закъснение ще бъде
наказано.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „БЛАТНИЦА СУИТ ХАУС” ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв., за това, че в качеството си на производител
на енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност по 30 Kw не е
изпълнило задължението си за подаване в нормативно установени срок заявление за
издаване /издаване и прехвърляне/ на гаранции за произход съгласно чл.34, ал.8 от
ЗЕВИ и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №РД-16-1117/14.10.2011г. за произход на
произведената енергия в енергиен обект ФтЕЦ „Блатница Суит Хаус“, находящ се в
обл.Пазарджик, община Велинград, с.Кръстава за периода от 01.12.2020г. до
30.09.2021г. не по късно от 31.10.2021г., като заявлението е подадено на 30.11.2021г. -
нарушение на чл.34, ал.8 от ЗЕВИ и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №РД-16-
1117/14.10.2011г.
НП е издадено въз основа на АУАН №382/20.12.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, ведно с допълнително изпратени материали по същата от наказващия
орган.
Разпитани по делото са свидетелите Г. П. К. - В. - актосъставител и СВ. СВ. КЛ.
- присъствал при съставяне на акта, според които на дружеството е съставен АУАН,
тъй като е пропуснало срока за входиране на заявление за издаване и прехвърляне по
чл.34, ал.8 от ЗЕВИ и Наредба №РД-16-1117/2011г. по чл.4, ал.3, за периода от
м.декември до м.септември или 10 месеца, тъй като е произвело ел. енергия от
възобновяеми източници-фотоволтаици с инсталационна мощност до 30 Kw. Период се
2
счита след последното подаване на заявлението, а в конкретния случая периода - от
01.12.2020г. до 30.09.2021г., поради което до края м.10.2021г. трябвало да се подаде
заявление за издаване и прехвърляне, което е гаранция за произход на ел. енергия от
възобновяеми източници. Дружеството на 30.11.2021г. е подало такова заявление, а
проверката е извършена именно по повод на подаване на заявлението.
Актосъставителят работи като главен експерт в АУУАЕР, Дирекция „Контрол,
регистрация гаранция за произход на ел. енергия от възобновяеми източници“. АУАН
бил съставен в АУЕР в присъствието на управителя на дружеството, на когото бил
предявен и връчен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
При служебна проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното
НП, съдът не откри нередовност. Същият е съставен от оправомощено длъжностно
лице и има предписаното в чл.42 от ЗАНН съдържание. Актът е съставен при спазване
на процесуалните изисквания по чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен по правилата на
чл.43, ал.1 от ЗАНН.
Конкретно за повдигнатия въпрос от жалбоподателя относно длъжността на
актосъставителя, съдът ще посочи, че длъжността в момента няма такова значение,
конкретно за правото на защита на жалбоподателя, защото наименованията на
длъжностите се променят, важното е да се спазват предписанията на закона, относно
правомощията длъжностни лица с професионална компетентност като
актосъставители. Такава е налице за актосъставителя, защото съгласно чл.69, ал.1, т.3
от ЗЕВИ, актовете, с които се установяват административните нарушения, се съставят
от длъжностни лица определени със заповед на изпълнителния директор на АУЕР за
нарушения по чл. 59, 64, 66 и 68. Относима в случая е разпоредбата на чл.64, където се
предвижда санкция за нарушения на чл.38, ал.4 от ЗЕВИ. Видно от Заповед №РД-04-
15/22.01.2020г. на изп. директор на АУЕР са оправомощени служители от Агенцията за
съставяне на АУАН за нарушение на чл. 59, 64, 66 и 68, между които на трета позиция
е Г.П. К. – Величкова като главен експерт „Контрол и регистър ГПЕВИ“, отдел
„Контрол по ВЕИ“, дирекция „Контрол и информация“. В съставения от нея акт -
процесен понастоящем е вписано, че длъжностно лице е гл.експерт в дирекция
„Контрол и информация“, което съответства на заповедта за оправомощаването й. Без
правно значение е, каква е първоначалната длъжност при встъпване на държавния
служител, както и каква е настоящата, при нейния разпит. Относимо, с оглед на
правомощията на служителя да съставя е АУАН е текста от закона и
оправомощаването за съставяне на АУАН за конкретно нарушение, което изискване е
3
спазено.
Касаещо датата на деянието, в АУАН е посочено, че нарушението е довършено
на 02.11.2021г., което е правилно. Срокът за подаване на заявлението по чл.38, ал.4 от
ЗЕВИ, вр. чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №РД-16-1117/14.10.2011г. е до 31.10.2021г. Този
ден обаче е неделя, което означава, че последният ден е първия присъствен -
01.11.2021г. Така на следващия ден - 02.11.2021г. е извършено нарушението.
НП е издадено от компетентен орган по чл.69, ал.1, т.3 от ЗЕВИ, при спазване на
процесуалните изисквания за задължително съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Съдът не може да се съгласи с изложеното от жалбоподателя, че е неправилна
квалификацията на нарушението, включително и некоректно посочена, с оглед на
различните хипотези, предвидени в чл.34, ал.8 от ЗЕВИ. Текстът на разпоредбата
предвижда, че за изкупената електрическа енергия по чл. 31, ал. 5, т.
1 производителите заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят на
обществения доставчик, съответно на крайния снабдител. Според чл.35, ал.4 от
ЗЕВИ, условията и редът за издаване, прехвърляне и отмяна на гаранциите за произход,
както и условията и редът за признаване на гаранциите за произход се определят
с наредба на министъра на енергетиката. В чл.4, ал.3, т.1 от наредбата №РД-16-1117 от
14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на
гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, се предвижда, че
гаранции за произход на произведената енергия от възобновяеми източници се издават
въз основа на заявление от производителя, подадено в АУЕР по образец съгласно
приложението след изтичане на календарния месец, в който е произведена енергията,
но не по-късно от десет календарни месеца след месеца, в който енергията е
произведена - от производител по чл.24, т.1 от ЗЕВИ - с обща инсталирана мощност до
30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и
фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и
върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.
Такова описание е направено на нарушението, както в АУАН и в НП, а казаното
означава, че правилно е квалифицирано деянието и правилно е посочена нарушената
законова разпоредба на чл.34, ал.8 от ЗЕВИ и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №РД-16-
1117/14.10.2011г.
Констатациите в акта и НП, се установиха изцяло от показанията на разпитаните
по делото свидетели, които съдът кредитира, като единни и незаинтересовани. Тези
показания се подкрепиха от приобщените по АНП писмени доказателства, както и не
се оспорват от жалбоподателя.
Дружеството признава в жалбата си, че за периода от 01.12.2020г. до
30.09.2021г. за произведената от него електроенергия от възобновяеми източници с
мощност до 30 kW е подало заявление за издаване /издаване и прехвърляне/ на
4
гаранции за произход по чл.34, ал.8 от ЗЕВИ, вр. чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №РД-16-
1117/14.10.2011г. на 30.11.2021г., вместо до 31.10.2021г. или 01.11.2021г. При това
положение, съдът счита за категорично доказано, че жалбоподателят е извършил
нарушението, за което е съставен АУАН и НП.
Съдът не може да се съгласи, че случая е маловажен, тъй като видно от
становището на наказващия орган и от въведеното в НП, което не се оспорва от
жалбоподателя, за същото нарушение през 2018г. е приложен чл.28 от ЗАНН и
дружеството е предупредено по тогава действащата разпоредба, без да е наложено
наказание.
При това положение, макар за период от около три години да няма констатирано
такова забавяне в подаване на заявлението по чл.34, ал.8 от ЗЕВИ, вр. чл.4, ал.3, т.1 от
Наредба №РД-16-1117/14.10.2011г. се наблюдава поведение, от което не може да се
изведе, че предупреждението е изиграло предписаната от закона роля, лицето е
осъзнало своите отговорности и задължения за стриктното спазване на закона. Ето
защо, правилно е наложено наказание по чл.64, ал.1 от ЗЕВИ и правилно е определен
размер на имуществената санкция - минималния от 500 лева, като са отчетени всички
обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН, тъй като забавянето не е малко, защото е около
месец, но дружеството самоволно е отстранило нарушението, без да е започнала
проверка от компетентния орган.
При тези съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН - АУЕР, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер по чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, на осн. чл.63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН,
тъй като наказващият орган е бил защитаван от юрисконсулт. С оглед на това, че
делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно
заседание и извършените от юрк.П. действия, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което
жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА наказателно постановление №3/15.02.2022г. на
Изпълнителния директор на АУЕР като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя „БЛАТНИЦА СУИТ ХАУС” ЕООД с ЕИК
20181476 да заплати на АУЕР юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80
5
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6