Решение по дело №8164/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 11.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание, в състав:

 

                                                         Председател:   МАРИЯ РАЙКИНСКА

                                                        Членове: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                                                                       ЕЛЕНА РАДЕВА 

като разгледа докладваното от съдия Желязкова, ч. гр. дело № 8164 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

 Образувано е по жалба, вх. номер 80737/19.06.2019 г. по описа на СГС, депозирана  от „У.Б.“ АД срещу постановление на ЧСИ Р.М.по изп. д. № 20197900400820/2019, с  което ЧСИ е отказал да намали приетия по делото адвокатски хонорар в размер на по 250 лева, общо 500 лева за двамата взискатели.

Намира, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и не съответства на посочените в чл. 10 от Наредба 1 от 09.07.2004 г.  минимални размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се, че след образуване на изпълнителното дело не са предприемани никакви други действия от процесуалния представител на двамата взискатели.  Сочи се, че независимо, че взискателите са двама, за тях е издаден един изпълнителен лист и се представляват от един и същ адвокат. Поради това дължими са само 200 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Взискателите Е.М.и Г.М.са представили  становище по жалбата, в което сочат, че същата е неоснователна. Независимо, че за вземането им е издаден един изпълнителен лист, това не означавало, че същите следва да сключат общ договор за правна помощ. Поради това и на всеки от тях се дължи уговорения и заплатен адвокатски хонорар.

Частният съдебен изпълнител Р.В.е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, с които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

 

Софийският градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства, намира следното:

 

Изпълнително дело № 20198600400426 е образувано на 16.04.2019 г. по молба на Е.М.и Г.М., представлявани от адв. К.К.срещу „У.Б.“ АД въз основа на изп. лист по гр.д. № 13050/2014 г. на СРС, 32 състав за сумата от 1814,08 лева. С молбата е поискано от ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, и евентуално опис върху движимите вещи.

Видно от представения изпълнителен лист от 25.03.2019 г. „У.Б.“ АД е осъдена да заплати на Е.М.и Г.М.солидарно сумите от 615 лева, 812,38 лева и 740 лева – разноски по исковото производство.

Към молбата са приложени пълномощно от двамата взискатели за адв. К.и два договори за правна помощ, сключени между всеки от взискателите и адв. К.за осъществяване на правна защита по образуване и водене на изпълнителното дело срещу У.Б. АД. Уговореното адвокатско възнаграждение е 250 лева за всеки от договорите, като има отбелязване, че е заплатено.

В поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 17.04.2019 г. е посочено, че за всеки от взискателите се дължат по 250 лева – адвокатско възнаграждение.

Във връзка с подадено възражение от взискателя относно размера на разноските по изпълнителното дело за адвокатското възнаграждение, с обжалваното постановление от 07.05.2019 г. ЧСИ е отказала да намали размера на адвокатското възнаграждение за всеки от взискателите, общо в размер на 500 лева.

 

При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжника по изпълнителното дело, срещу обжалваем акт на ЧСИ, в законоустановения срок и е редовна, поради което е допустима.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в  чл. 78, ал.5 ГПК. В посочената разпоредба е предвидено, че Съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, като съобрази сложността на делото. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител, т.е. се налице е празнина в закона, която следва да бъде попълнена чрез тълкуването му. Разпоредбата на  чл. 78, ал.5 ГПК е в част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно, съдебният изпълнител също има право по искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване.

По отношение оплакването за дължимост и прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело, Съдът намира, че същото е основателно.

На първо място следва да се отбележи, че действително взискателите са двама, но същите са и солидарни кредитори, видно от издадения изпълнителен лист. Също така, видно от данните по конкретното дело, и двамата солидарни кредитори са упълномощили един и същ адвокат, именно защото интересите им са непротиворечиви, не съществува спор за разпределение на плащането на дължимите суми между тях. В единствената молба, подадена от този адвокат по делото, от името и на двамата взискатели, е поискано извършването на едни и същи действия. Т.е реално извършените  от упълномощения адвокат действия се изчерпват с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело и посочване в същата на два изпълнителни способа.

Също така, следва да се отбележи, че при преценка на действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, следва да се съобрази и, че длъжникът „У.Б.“ АД е банкова институция, което разполага с публично известни банкови сметки и наличност, много по-голяма от дълга.

Следва да се отбележи и, че в цитираната наредба, в частта относно минималните размери на адвокатските възнаграждение по граждански и адвминистративни дела, няма разпоредба, аналогична на разпоредбата по чл. 13, ал.4 от Наредбата,  касаеща защита по наказателни дела, съгласно която при защита на повече от едно лице се определя възнаграждение за всяко защитавано лице .

 Посоченото обосновава минимален размер на адвокатското възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредба Nо 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 200 лева.

Тази сума следва да бъде присъдена солидарно на двамата взискатели, така както и главницата на дълга, който се събира.

Това налага да бъде отменено постановлението на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в постановление от 07.05.2019 г., като адвокатското възнаграждение бъде намалено от 500 лева на 200 лева за двамата взискатели.

 

Воден от горното, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 07.05.2019 г. , с което ЧСИ Р.М.е отказала да намали размера на адвокатското възнаграждение за всеки от взискателите, общо в размер на 500 лева и ВМЕСТО НЕГО и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК постановява:

НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение по изп.д. № 20198600400426 по описа на ЧСИ Р.М.от 500 лева на 200 лева за Е.М.и Г.М.солидарно.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

        ЧЛЕНОВЕ:         1.  

                           

                                     2.