№ 9474
гр. София, 26.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. П.
и прокурора Т. П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно
наказателно дело № 20231110207047 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 НПК. Образувано е във връзка с
постъпило искане от представител на СРП за постановяване на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемите Й. Н.,
роден **********г. в гр. Н.С., Р С и Й. В., роден на ********** г., в гр. С.М.,
Р С.
За да вземе най-тежката мярка за неотклонение, освен базисните
предпоставки за валидното привличане на едно лице в процесуалното
качество на обвиняем за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода,
съдът следва да формира извод въз основа на събраните по делото допустими
и относими доказателствени източници и за съпричастността на обвиняемия
към вмененото му престъпно деяние, както и за наличието на някоя от
алтернативно дадени опасности – да се укрие или да извърши престъпление.
Й. В. и Й. Н. са привлечени в процесуалното качество на обвиняеми с
постановления от 24.05.2023 г., предявени им на същата дата, за извършено на
23.05.2023 г. престъпление с правна квалификация по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и
т.5, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, наказуемо с „Лишаване от свобода” в
1
размер от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по делото
релевантни доказателствени източници съдебният състав достигна до извод,
че към настоящия етап от разследването фактът на извършеното престъпно
посегателство, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и
авторство са подкрепени от събраните до момента доказателства в достатъчна
степен, за да формират наличието на обосновано предположение, като първа
и основна процесуална предпоставка, изискуема от нормата на чл.63, ал.1 от
НПК.
В подкрепа на този извод следва да бъдат съобразени показанията на
свидетелите С, Н, Д, А, АР, СА, ХА, ИА, НМ, НХ, ХХ, ХА, РХ, АА, Ш, ЗЦ,
МЦ и ВП, тълкувани ведно с приобщените по делото протокол за оглед на
местопроизшествието, протоколи за извършени разпознавания на лица, с
приложени фотоалбуми, копия на документи, протоколи за доброволно
предаване и за снемане на образци от дактилоскопен и генетичен профил с
оглед последващи експертни изследвания, посредством които се фиксират
приблизително параметрите на посегателството и персоналитета на неговите
автори. Представената от всяко от разпитаните лица хронология на събитията
очертава облика на различни по проявлението си аспекти от поведението на
двамата обвиняеми - посрещането на чужденците на територията на страната
при обективна даденост на предварителна организация, насочена към
противозаконното подпомагане на тяхното преминаване в страната чрез
реално предприетото им превозване, броя на лицата, наличието сред тях на
непълнолетни, както и моторното превозно средство за изпълнение на
дейността, обвързването й и с цел за постигане на материална обезпеченост,
израз на която са и данните за предварително заплащане на средства от страна
на чужденците, макар и на лица, неустановени и находящи се извън
българската държавата, но очевидно координирани в действията си с двамата
обвиняеми, част от които суми е предстояло да бъдат предоставени на В. и Н.,
след достигане границите на Р С и не на последно място - полагането на
усилия да се избегне вероятността от досег с правоохранителните власти на
Република България, опитът за осуетяване разкриването на извършваното и
проявената в тази връзка настойчивост. Тези обстоятелства в съвкупност
правят възможен извода на този етап от разследването относно правилността
на наказателноправната квалификация на инкриминираното поведение.
2
Приобщените в хода на производството свидетелски показания са
последователни, вътрешно непротиворечиви и житейски правдиви, като
изграждат стройна система от преки и косвени доказателствени материали,
които този съд цени като достоверен източник на факти, еднопосочно
относими към обективни признаци на състава на процесното деяние и
позволяващи на този ранен етап неговото установяване.
В подкрепа на изложеното следва да бъдат съобразени показанията на
полицейските служители С, Н, Д, А, посредством които се фиксират датата на
деянието, неговото място и механизъм, както и редът, по който те са успели
да разкрият факта на извършено престъпление и да достигнат до неговите
автори. Своето логично допълнение споделените от тези свидетели факти
намират в сведенията на чуждите граждани, открити в купето и багажното
отделение на буса, с който са били превозвани и предоставящи конкретика
относно организацията на дейността по тяхното транспортиране от
територията на Република Турция до мястото, на което са задържани,
предшестващите уговорки, предоставените парични суми, ведно с
пояснението какви точно дейности те ще обезпечават. Особено отчетливи
акценти, внасящи яснота за относимите към предмета на доказване
обстоятелства, се откриват в разказите на свидетелите Рахим, СА, ИА, М, НХ,
Алмохаммад, ХХ относно момента, в който за първи път са осъществили
контакт с водача на микробуса и неговия спътник, детайлно описание на
външните им отличителни белези, отношенията помежду им, ведно със
споделения ярък спомен за неподчинението от страна на водача на издадения
към него недвусмислен сигнал от полицейски орган за спиране,
последващото изоставяне на лекотоварния автомобил и бягството и на
двамата обвиняеми.
Изводимата от събраните по делото гласни доказателствени средства
информация намира потвърждение и в обстоятелствата, удостоверени в
протоколите за извършени с част от свидетелите разпознавания, които служат
за проверка, надграждат и консолидират фактите относно личността на
лицата, реализирали престъпното посегателство и идентичността им с
двамата обвиняеми. В проведеното действие по разследването всеки от
свидетелите убедително сочи именно В. и Н. като мъжете, задържани с
подозрение за авторство, като неизменно анонсира разпределението на ролите
3
помежду им.
Последователно даден и в синхрон с останалите гласни доказателствени
източници се явява и съставеният в хода на производството протокол за оглед
на местопроизшествието, ведно с изготвения във връзка с това действие
фотоалбум. В него са фиксирани особеностите на обстановката, в която е
намерен микробусът с превозваните чужденци, външните му отличителни
белези, очевидните признаци за изоставянето му – включен двигател,
запалени светлини и отворени врати, свидетелстващи за стремежа на неговия
водач и спътника му за бързо оттегляне и укриване.
Не се споделят възраженията за отсъствие на доказателства по
отношение участието на обв. Н. в извършване на престъплението.
Обстоятелството, че той не е водил разговори с превозваните лица, респ. че
не е собственик на превозното средство, не указват дистанцирането му от
обсъждана противоправна дейност, нито отсъствие на съзнание за нейните
съдържателни характеристики. Напротив, дори в показанията на част от
свидетелите съпричастността му към инкирминираното деяние е ясно
очертана. Този извод се аргументира от заявеното от свид. М, говорещ в
множествено число за „шофьорите“, които е следвало да получат в бъдеще
парични суми за изпълнявания превоз, визирайки В. и Н.. При разпознаване
свид. Х сочи Н. като „помощник на шофьора“, а свид. А го описва като
„пасажера, който помагаше на шофьора“, които изявления позволяват
положителни изводи към настоящия етап относно наличието на съучастие,
независимо от възможните му проявни форми с оглед съдържанието на
конкретното поведение, които могат да бъдат изяснявани и в по-късен етап от
разследването, за да са категорични към момента на изготвяне на
евентуалната обвинителна теза посредством обвинителния акт.
Все в тази връзка, обстоятелството, че в постановлението за привличане
не са конкретизирани параметрите на специалната цел, не указват порок в
обвинителната теза, нито сочат на доказателствена необезпеченост.
Съдържанието на понятието „специална цел“ е изяснено в теорията и
практиката, предвид ползването му като конститутивен белег на различни
състави на умишлени престъпни посегателства, като същото, доколкото се
явява елемент от субективната страна на деянието, не предполага с оглед
неговата съставомерност, тази цел да е постигната. Същевременно, не се
4
поставя изискване специалната цел като съдържание да бъде извеждана в
такава конкретика в диспозитивите на повдигнатите обвинения, че да бъде
обвързвана с материални параметри, изразяващи се в точен размер на
целената парична сума или друг вид облага, лицата между които следва да
бъде разменена, доколкото в настоящата хипотеза на престъпление, това не е
аналог на вредоносен резултат. Достатъчно е от доказателствата да се
установява, че тази цел за набавяне за себе си или за другиго на имотна
облага е съществувала при начеване на изпълнителното деяние. Събраната до
момента доказателствена съвкупност не изключва, а напротив, потвърждава и
този признак от субективната страна на деянието, неизменно съпътстващ и
прекия умисъл за неговото извършване. Този факт се извежда категорично от
показанията на сирийските граждани, споделящи, както сведения за
конкретното поведение на двамата обвиняеми, показващо координираност
помежду им през време на целия превоз, така и съобщаващи за
предварителното заплащане на сума, която е следвало да покрие разходите,
включително за водачи и при превоза на територията на България, с
уговорката да бъде заплатено на шофьорите след пристигане на територията
на Р С. Обстоятелството, че превозното средство не е собственост на двамата
обвиняеми също не може да се ползва като довод в противната насока,
доколко доказателствата сочат, че всеки от тях е осъзнавал неговото ползване
със специалното предназначение да послужи за пълна реализация на
противозаконното подпомагане.
Изводимите от обсъдените по- горе доказателствени материали факти,
разглеждани поотделно и в своята съвкупност дават достоверна и достатъчна
информация за връзката между двамата обвиняеми и реализираното
престъпно посегателство. Действително във формираната материална
съвкупност се откриват обстоятелства, които е нужно да бъдат изяснени
посредством допълнителни действия по разследването, както и да бъдат
събрани категорични сведения за съдебното минало на обвиняемите, така че
да се достигне безспорност на изводите по същество и изграждане на
окончателната теза на държавното обвинение. Въпреки това понастоящем
тази материална основа е достатъчна, за да послужи за обосновка на
търсената от прокуратурата мярка за процесуална принуда. Удовлетворено е
изискването доказателствените източници на пръв поглед да позволяват
разумен извод и обосновано предположение с висок по степен интензитет, че
5
обвиняемите са съпричастни към деянието, за което са обвинени.
Решаващият орган изхожда и от позицията, че с оглед характера на мерките
за неотклонение и заложените в тях цели, първата и основна предпоставка,
установена в текста на чл.63, ал.1 от НПК, не следва да бъде доказана с онази
категоричност, изискуема от закона при повдигане на обвинение от
Прокуратурата с обвинителния акт, с който в пълнота се развива
обвинителната теза и се детерминират фактическите рамки на процеса.
По отношение на предвидените в закона алтернативно дадени
опасности този съдебен състав констатира, че по делото се разкрива
кумулативно изискуемата предпоставка, свързана с опасност от укриване на
двамата обвиняеми. В. и Н. са чужди граждани, без адрес в страната. Те не
споделят къде преди своето задържане са имали намерение да пребивават в
Република България, нито къде възнамеряват да се установят след
евентуалното си освобождаване, така че да бъдат на разположение на
органите на досъдебното производство. Макар обвиняемите да заявяват
актуален адрес на територията на Р С, последното като обстоятелство не е
убедително удостоверено, поради което не може да се сподели разбирането,
че се откриват данни за съществуването на трайна фактическа връзка между
лицата и конкретно населено място, откъдето органите на досъдебното
производство биха могли да ги призовават. В случая може категорично да се
обоснове извод и за демонстрирани опити на двамата да се укрият,
заличавайки следите от връзката си с инкриминираното деяние, очевидно
изпълнено с цел да се избегне наказателно преследване, което следва да бъде
ценено и като индиция за формиран мотив да се възпрепятства
производството. Това се утвърждава при проследяване техните действия по
ясно демонстриран отказа да се подчинят на полицейско разпореждане за
спиране, следвано от изоставянето на превозното средство, с което са
превозвали чужденците. Последното е достатъчно, за да се заключи, че
съществува опасност В. и Н. да се укрият и с това да затруднят хода на
производството.
На идентична плоскост следва да се разгледа и наличието на реална
опасност от извършване на друго престъпление, която според този съдебен
състав за всеки от обвиняемите е пряка и непосредствена, а не хипотетична.
Действително, видно сред доказателствата по делото не са приобщени
6
справки за съдимост за В. и Н., указващи обременено съдебно минало, което
не може да бъде предполагано. Този факт, както и евентуалната липса на
осъждания обаче не може да се разглеждат априори като обвързващи съда
при преценката на вида и тежестта на разумното ограничение в правната
сфера на привлечените към отговорност лица. Това разбиране е застъпено
включително и в практиката на ЕСПЧ, в която се приема, че самостоятелно
тежестта на деянието дори и при чисто съдебно минало може да послужи за
обосновка необходимостта и разумността на най- тежката форма на
процесуална принуда, без да се накърнява забраната за самоцелност при
позоваването върху процесуалния институт на най- тежката сред мерките за
неотклонение.
Негативната оценка за личността на двамата обвиняеми се формира от
обществената опасност на самото деяние. По своя механизъм то се отличава с
дързост и хладнокръвие, включително като хронология на предприетите
действия и тяхната настойчивост. Представлява съвкупност от добре
обмислени от двамата обвиняеми поведенчески прояви, посредством които са
пристъпили към изпълнение на престъпното посегателство, въпреки реалната
опасност да бъдат заловени. Разкрива се абсолютна демонстрация на
пренебрежение към защитените от закона правоотношения, които се
накърняват с престъплението, мотивиращо и изводът на този съд за
завишената степен на обществена опасност на деянието и личността на
неговите автори. Последната констатация не само сочи изключителността на
случая, но позволява да се аргументира разумността и съответността на най-
тежката мярка за неотклонение. В този смисъл, искреният стремеж да бъде
защитен общественият интерес следва да надделее над респекта към личната
свобода и презумпцията за невиновност.
В отговор на възраженията на защитниците, този съд споделя
разбирането си, че по настоящото дело не се разкриват обстоятелства,
способстващи извод, че по – ниска по интензитет мярка за процесуална
принуда би изиграла възпиращата роля, която е поставена пред нея спрямо
обвиняемите. Противен извод не налага и предложените на вниманието на
съда сведения за личността им, включително раждането на дете на В..
Очевидно е, че обстоятелство от този порядък не е изиграло възпираща роля
спрямо мотивацията на обвиняемия да реализира престъпление. Не на
последно място, достигната от двамата възраст не е ниска, в степен, за да
7
повлиява върху способността за съзнателен избор на поведение, което да се
следва като образец.
По изложените съображения този съдебен състав намира, че
адекватната мярка за неотклонение към този момент, която ще обезпечи
ритмичното приключване на наказателното производство в рамките на
изискуемия от закона разумен срок и ще осигури спокойствието на
гражданите с оглед ограничаване възможността на обвиняемите да извършат
друго престъпление, е най-тежката такава, а именно - задържане под стража.
Така мотивиран, на основание чл. 64, ал. 4, предл. 1 НПК, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” на Й.
Н. /JN/, роден на **********г., в гр. Н.С., Р С, в качеството му на обвиняем по
досъдебно производство № 230 ЗМК-968/2023 г. по описа на 06 РУ - СДВР,
прокурорска преписка № 25160/23г. по описа на Софийска районна
прокуратура.
ВЗЕМА МЯРКА за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” на Й.
В. /JV/, роден на ********** г., в гр. С.М., Р С, в качеството му на обвиняем
по досъдебно производство № 230 ЗМК-968/202г. по описа на 06 РУ - СДВР,
прокурорска преписка № 25160/23г. по описа на Софийска районна
прокуратура.
На основание чл.64, ал.5 от НПК, определенията подлежат на незабавно
изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА подлежат на обжалване и протестиране пред СГС,
НО в 3-дневен срок от днес.
В случай на жалба и протест насрочва делото пред СГС за 01.06.2023 г.,
в 10:00 ч., за която дата страните се считат за уведомени от днес.
След влизане в сила на определението, копие от същото да се изпрати на
СРП за изпълнение.
8
ОПРЕДЕЛЯ на преводача възнаграждение в размер на 200,00 лева, за
което се издава 1 бр. РКО.
Преписи от протокола да се издаде на служебните защитници.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:00 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9