Р Е Ш Е Н И Е
Номер
8 29.01.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански състав
На десети
януари две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
търговско дело номер 185 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът „Юробанк България” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен
път” № 260, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис №
9 – адв. Христина Иванова, е предявил иск за осъждане на ответника М.С.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сливница“ №
2А, ет. 3 - Адвокатско дружество „Трифонова и Йорданова“ – БАК да заплати
следните суми, дължими договор за банков кредит от 24.07.2008 г., изменен с
допълнителни споразумения от 30.06.2011
г., 28.11.2011 г.. и 20.12.2011 г.:
- сумата от 49688,07 швейцарски франка като част от сумата 50810,28
швейцарски франка, представляваща дължима главница по договора, ведно със
законната лихва от завеждането на делото на 12.04.2018 г. до окончателно
изплащане;
- сумата от 9420,09 швейцарски франка като част от сумата от 19077,55
швейцарски франка, представляваща редовна договорна лихва, начислена за периода
от 10.04.2015 г. до 10.04.2018 г.;
- сумата от 4174,21 швейцарски франка като част от сумата от 5693,60
швейцарски франка, представляваща договорна лихва за просрочие, начислена за
периода от 10.04.2015 г. до 10.04.2018 г.;
- сумата от 49,99 швейцарски франка като част от сумата от 714,79
швейцарски франка, представляваща стойността на договорни такси за управление
на просрочен кредит, дължими за периода от 07.05.2015 г. до 10.04.2018 г.;
- сумата от 94,42 швейцарски франка като част от сумата от 169,81
швейцарски франка, представляваща стойността на застрахователни вноски във
връзка с кредита, дължими за периода 26.08.2015 г. до 10.04.2018 г.;
- нотариални такси в размер на 144 лева.
Исковата молба е подадена чрез куриер с клеймо от 12.04.2018 г.
Претенциите са описани съгласно уточнението им, извършено с писмени молби
от 16.05.2018 г. и 16.11.2018 г., както и в съдебно заседание на 10.01.2019г.
В обстоятелствената част на исковата молба са описани условията, при
които банката предоставила на ответника кредит от 53043 швейцарски франка за закупуване на недвижим имот и за други
разплащания. Главницата била усвоена на 07.08.2008 г. Тя трябвало да бъде
върната в срок от 20 години на месечни анюитети при подробно описани лихвени
условия. Ответникът следвало да заплаща ежегодно и такса за управление и
застраховките във връзка с предоставеното имотно обезпечение.
С договор от 02.10.2008 г. банката цедирала
вземанията си на факторингово дружество „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, което сключило с ответника редица
допълнителни споразумения за промяна на условията на кредита. С договор от
27.05.2015 г. факторинговото дружество прехвърлило
вземанията обратно на банката.
Поради продължителна забава в погасителните плащания банката обявила
кредита за предсрочно изискуем и уведомила за това ответника с нотариална
покана, връчена на 02.03.2018 г.
Ответникът М.С.Ч. е оспорил иска. Изразил е становище, че основанията
за обявяване на предсрочната изискуемост били настъпили още на 10.04.2012 г. –
след неплащането на три поредни погасителни вноски. В тази връзка е предявил
възражения за изтекла погасителна давност.
Посочил е, че банката действала недобросъвестно като твърде късно се
позовала на настъпила предсрочна изискуемост.
От друга страна ответникът е оспорил и прилаганата от банката методика
за олихвяване. Позовал се е на нищожност на отделни клаузи от договора, касаещи
олихвяването.
И двете страни претендират съдебноделоводни
разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор, че на 24.07.2008 г. между ищеца „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД) и ответника М.С.Ч. е сключен
договор за банков кредит в размер на 53043 швейцарски
франка за закупуване на жилищен
имот и за други разплащания (л. 8-14 от
делото).
Съгласно бордеро от 07.08.2008 г. банката
превела по сметка на ответника 53043 швейцарски франка (като равностойност на 49947 евро по курс
„Купува“ на банката). Това било отразено в Приложение №1 към договора, двустранно
подписано (л. 15).
Размерът на годишната възнаградителна
лихва бил определен като сбор от стойността на базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарска валута (променлива компонента, който
към датата на договора възлизала 5 %) и
фиксирана надбавка от 1 пункт – чл. 3, ал. 1. Така първоначалната възнаградителна лихва била определена на 6 %. Уговорена
била мораторна неустойка, надвишаваща с 10 пункта възнаградителната лихва – чл. 3, ал. 3.
Ответникът следвало да заплаща ежегодно и такса (комисиона)
за управление от 0,03 % върху остатъчната главница – чл. 4, т. 2, както и
застраховките във връзка с предоставеното имотно обезпечение – чл. 13, ал. 4.
Срокът на договора бил определен на 240 месеца (20
години), считано от датата на усвояване. Погасяването следвало да става на
равни месечни вноски (платими на 7-мо число съгласно погасителен план), които включвали
и главница и лихви.
В чл. 18 от договора е регламентирана възможността
банката да обяви едностранно кредита за предсрочно изискуем при невнасяне на
дължима вноска по главница или лихва. В ал. 2 на цитираната разпоредба е
предвидена т.нар. „автоматична предсрочна изискуемост“, която настъпвала при
неплащане на три поредни месечни вноски.
С договор от 02.10.2008 г. (л.68-73) банката цедирала
вземанията си на факторингово дружество „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.
На л. 16 - 22 от делото са приложени няколко допълнителни
споразумения, сключени между факторинговото дружество
и ответника, с които са изменени условията по първоначалния договор и е
преструктуриран банковият дълг, включително чрез капитализиране на изтекли
лихви и разноски.
Съдът отбелязва, че факторинговото
дружество не е лицензирана кредитна институция, поради което няма как валидно
да договоря промени в кредитното правоотношение. Затова действието на споразуменията
не може да бъде зачетено.
С договор от 27.05.2015 г. (л.74-79) „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило вземанията обратно на банката.
Поради продължителна забава в погасителните плащания
банката обявила кредита за предсрочно изискуем и уведомила за това ответника с
нотариална покана, връчена на 02.03.2018 г. (л. 82-83).
Съдът отбелязва, че договорът между страните не
препраща към точна и ясна методика относно промените в лихвените условия. При това
положение и с оглед незачитането на договорените между факторинговото
дружество и ответника промени следва да се приеме, че кредитното правоотношение
е регулирано единствено от условията на първоначалния договор при годишна възнаградителна лихва от 6%, приложима за целия период
(ползването на главницата от кредитополучателя по дефиниция е винаги
възмездно).
Данните относно размера на
главницата, възнаградителната лихва и периода на
връщането й на равни месечни вноски са достатъчни за изчисляване на стойността
на всеки анюитет, независимо дали е бил съставен конкретен погасителен план.
Размерът на месечната анюитетна се определя по следната математическа формула:
i
АР = DC . -----------------
,
1
1- --------
(1+ i)n
където АР е размерът на месечната анюитетна
вноска, DC е размерът на главницата,
i е лихвеният процент (за месеца), а
n – оставащите месеци по договора.
Налице е математическа
закономерност, при която изискуемата част от редовната главница и дължимите възнаградителни лихви върху непогасения размер на усвоената
главница имат винаги еднакъв ежемесечен сбор, формиращ съответния анюитет.
Всеки месец тези две вземания обаче са в различни съотношения – с времето
тежестта на погасената главница се увеличава за сметка на погасената лихва.
Прилагайки коментираната
методика на базата на признатите от съда първоначални условия по договора (при
6-процентна възнаградителна лихва) и отчитайки всички
погасителни плащания, вещото лице по изслушаната съдебноикономическа
експертиза и дало заключение по вариант
ІІ – Таблица № 2 (л. 157 - 161 от делото) за неиздължените остатъци от главницата,
възнаградителните и санкционните лихви.
Видно от експертното заключение,
уточнено в съдебно заседание на 10.01.2019 г., ответникът е спрял обслужването
на кредита от 07.11.2011г. нататък.
Следователно и на основание
чл. 18 от договора банката е имала правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем с описаната по-горе нотариална
покана, връчена на 02.03.2018 г. (л. 82-83 от делото).
Съдът не споделя тезата на ответника, че вземанията са
изцяло погасени по давност поради
настъпила автоматична предсрочна изискуемост на главницата още през 2012 г. –
на основание чл. 18, ал. 2 от договора (с неплащането на три поредни анюитетни вноски).
Налице е трайна практика по чл. 290 от ГПК (виж напр. Решение
№ 123 от 9.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на на ВКС, II т. о.), че предсрочната изискуемост не може
да настъпи, без кредиторът да се позове на нея. Затова и в хипотезата на чл. 18,
ал. 2 от договора изпадането на длъжника в продължителна забава означава само,
че за банката възниква потестативното право да внесе
едностранна промяна в кредитното правоотношение. Упражняването му обаче става с
адресирано до длъжника изявление и само тогава, когато кредиторът прецени, че
всички възможности за редовното обслужване на дълга са изчерпани.
Съдът намира, че в коментираната нотариална покана
правилно банката се е позовала на
настъпила на 06.02.2018 г. предсрочна изискуемост, тъй като към този момент са
били налице материалноправните предпоставки по чл. 18 от договора, с оглед изпадането
на ответника в продължителна забава. Връчването на поканата на 02.03.2018 г.
представлява само необходимо условие, за да може вече внесената едностранна
промяна в кредитното правоотношение да произведе действие.
Настъпването на предсрочната изискуемост през 2018 г. не
рефлектира върху вече изминалите падежи по редовната главница. Затова тази част
от нея, която е станала изискуема преди повече от 5 години от завеждането на
делото т.е. преди 12.04.2013 г., се явява погасена по давност.
От коментирания по-горе вариант ІІ на експертизата
става ясно, че от усвоената главница от 53043 швейцарски франка са били платени
4653,36 франка, покриващи редовните вноски до 07.09.2011 г. вкл.
От давността са обхванати падежиралите
между 07.10.2011 г. и 07.04.2013 г. вкл. редовни вноски по главницата на обща
стойност 2744,83 франка. Дължима е остатъчната главница на обща стойност 45644,81
франка.
Неизплатената възнаградителна
лихва до завеждането на делото на 12.04.2018 г. възлиза на 16553,96 франка.
Погасени по давност се явяват редовните вноски по лихви до 07.04.2015 г. вкл.
на стойност 9603,58 франка. За процесния период от
10.04.2015 г. до 10.04.2018 г. дължима е остатъчната възнаградителна
лихва в размер на 6950,38 франка.
Неизплатената санкционна лихва до завеждането на
делото на 12.04.2018 г. възлиза на 6379,10 франка. Погасени по давност се
явяват редовните вноски по лихви до 07.04.2015 г. вкл. на стойност 1680,58 франка.
За процесния период от 10.04.2015 г. до 10.04.2018 г.
дължима е остатъчната възнаградителна лихва в размер
на 6950,38 франка.
Вещото лице е изчислило също, че за процесния период от 07.05.2015 г. до 10.04.2018 г.
дължимата такса за обслужване на просрочения кредит възлиза на 28,58 франка.
Според експертизата за посочения от ищеца период от 26.08.2015
г. до 10.04.2018 г. размерът неизплатените застрахователни вноски възлиза на 94,42
франка.
Съдът не намира основание да присъжда в полза на
банката претендираните нотариални такси в размер на
144 лева, тъй като нотариално заверени изявления във връзка със забавата на
кредитополучателя не са били необходими. Следователно тези разходи не са в
пряка причинна връзка с договорното неизпълнение. Относимите
разноски в случая би следвало да бъдат покрити за сметка на събираните от
банката отделни такси за администриране на просрочения кредит.
При така изяснената обстановка ответникът М.Ч. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца „Юробанк България”
АД следните суми, дължими по дължими договора за банков кредит:
- сумата от 45644,81 швейцарски франка,
представляваща дължима главница по договора, ведно със законната лихва от
завеждането на делото на 12.04.2018 г. до окончателно изплащане;
- сумата от 6950,38 швейцарски франка,
представляваща редовна договорна лихва, начислена за периода от 10.04.2015 г.
до 10.04.2018 г.;
- сумата от 4174,21 швейцарски франка (дирена в този размер) като част
от дължимата сума от 4698,52 швейцарски франка, представляваща договорна лихва
за просрочие, начислена за периода от 10.04.2015 г. до 10.04.2018 г.;
- сумата от 28,58 швейцарски франка, представляваща стойността на
договорни такси за управление на просрочен кредит, дължими за периода от
07.05.2015 г. до 10.04.2018 г.;
- сумата от 94,42 швейцарски франка, представляваща стойността на
застрахователни вноски във връзка с кредита, дължими за периода 26.08.2015 г.
до 10.04.2018 г.
Претенциите следва да бъдат отхвърлени: в частта за
главницата – над присъдения размер от 45644,81 швейцарски франка до претендираната при условията на частичност горница от 49688,07 швейцарски франка; в частта за редовната договорна
лихва - над присъдения размер от 6950,38 швейцарски франка до претендираната при условията на частичност горница от 9420,09 швейцарски франка; в частта относно стойността
на договорните такси за управление на просрочен кредит – над присъдения размер
от 28,58 швейцарски франка до претендираната при
условията на частичност горница от 49,99 швейцарски
франка.
По направените съдебноделоводни
разноски:
Ищецът е направил разноски в процеса на обща стойност 9139,22
лева (внесена държавна такса от 4212,22 лева; платено адвокатско възнаграждение
от 4427 лева (с ДДС); разноски за експертиза от 500 лева).
Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на адвокатския хонорар на ищеца е неоснователно. На базата на заявения
материален интерес от 104794 лева нормативният минимум на възнаграждението с
включен ДДС възлиза на 4351,05 лева.
Ответникът е направил разноски в размер на 2125 лева
(платено адвокатско възнаграждение).
В съответствие с постановения резултат и на основание
чл. 78, ал.1 и 3 от ГПК съдът присъжда следните разноски: в полза на ищеца - 6268,03
лева, а в полза на ответника – 667,59 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 2А, ет. 3 - Адвокатско дружество
„Трифонова и Йорданова“ – БАК да заплати на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес гр. София, ул.
„Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис № 9 – адв. Христина
Иванова, следните суми, дължими договор
за банков кредит от 24.07.2008 г.:
- сумата от 45644,81 швейцарски франка (четиридесет и пет хиляди
шестстотин четиридесет и четири швейцарски франка и осемдесет и един сантима),
представляваща дължима главница по договора, ведно със законната лихва от
завеждането на делото на 12.04.2018 г. до окончателно изплащане;
- сумата от 6950,38 швейцарски франка (шест хиляди деветстотин и
петдесет швейцарски франка и тридесет и осем сантима), представляваща редовна
договорна лихва, начислена за периода от 10.04.2015 г. до 10.04.2018 г.;
- сумата от 4174,21 швейцарски франка (четири хиляди сто седемдесет и
четири швейцарски франка и двадесет и един сантима) като част от сумата от 4698,52
швейцарски франка, представляваща договорна лихва за просрочие, начислена за
периода от 10.04.2015 г. до 10.04.2018 г.;
- сумата от 28,58 швейцарски франка (двадесет и осем швейцарски франка
и петдесет и осем сантима), представляваща стойността на договорни такси за
управление на просрочен кредит, дължими за периода от 07.05.2015 г. до
10.04.2018 г.;
- сумата от 94,42 швейцарски франка (деветдесет и четири швейцарски
франка и четиридесет и два сантима), представляваща стойността на
застрахователни вноски във връзка с кредита, дължими за периода 26.08.2015 г.
до 10.04.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес гр. София, ул.
„Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис № 9 – адв. Христина
Иванова против ответника М.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 2А, ет. 3 - Адвокатско дружество „Трифонова
и Йорданова“ – БАК. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, както
следва: в частта за главницата – над присъдения размер от 45644,81 швейцарски
франка до претендираната при условията на частичност
горница от 49688,07 швейцарски франка; в частта за
редовната договорна лихва - над присъдения размер от 6950,38 швейцарски
франка до претендираната при условията на частичност
горница от 9420,09 швейцарски франка; в частта
относно стойността на договорните такси за управление на просрочен
кредит – над присъдения размер от 28,58 швейцарски франка до претендираната при условията на частичност горница от 49,99 швейцарски франка.
ОСЪЖДА М.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 2А, ет. 3 - Адвокатско дружество
„Трифонова и Йорданова“ – БАК да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, със
съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис № 9 – адв. Христина Иванова съдебноделоводни
разноски в размер на 6268,03 лева (шест хиляди двеста шестдесет и осем лева и
три стотинки).
ОСЪЖДА „Юробанк България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан
Аспарух“ № 54, ет. 4, офис № 9 – адв. Христина
Иванова да заплати на М.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 2А, ет. 3 - Адвокатско дружество
„Трифонова и Йорданова“ – БАК съдебноделоводни разноски в размер на 667,59 лева (шестстотин
шестдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки).
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: