№ 747
гр. Перник, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105333 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от АЛ. ЕМ. Д., ЕГН **********, с
адрес: с. *****, чрез пълномощника му адв. М., срещу „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Люлин“ 7, бул. „Царица
Йоана“ 29, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде признато за
установено, че клаузата за неустойка на чл. 12, ал. 4 от Договор за заем № 33163 е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, съединен в условията на евентуалност с иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за признаването й за нищожна поради заобикаляне на чл.
19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.
В исковата молба се излага, че на 04.08.2020 г. ищцата сключила договор за заем №
33163 с ответника, по силата на който последният се задължил да й предостави сумата
409,03 евро при ГПР 40,87% и годишен лихвен процент 39,99%, Твърди, че съгласно чл. 12,
ал. 4 от договора ищцата следвало да заплати неустойка в размер на 727,68 лв., с която
общото задължение по договора за заем възлиза на 1652,24 лв. Твърди, че клаузата за
предоставяне на неустойка е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, и като противоречаща на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4
ЗПК и водеща до неравновесие в правата на страните по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Сочи, че
сумата, която се претендира като неустойка, цели допълнителна печалба на търговеца, която
не е включена в ГПР на договора за кредит и надвишава изискването да не бъде по-висока
от пет пъти размера на законната лихва. По изложените съображения, моли за уважаване на
1
предявения иск и присъждане на разноските за производството.
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен по съображения, че
сключения между страните договор не противоречи на добрите нрави. Сочи, че неустойката
е проявление на принципа на свободата на договаряне. Оспорва същата да заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и да противоречи на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна, в случай, че надхвърля предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимум.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактчиеска и правна страна следното:
Предявени са в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на
клаузата за неустойка по чл. 12, ал. 4 от Договор за заем № 33163 с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3-то 33Д – поради противоречие с добрите нрави, и с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 2-ро 33Д – поради заобикаляне на закона и нормативно установения лимит на
ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – противоречие с добрите
нрави:
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСTK добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Според Решение № 1291 от
03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка
противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално
съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците,
крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други
обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е
желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и
накърнява добрите нрави.
От приетия по делото заверен препис на Договор за заем № 33163/04.08.2020 г. се
установява, че страните по делото са се съгласили заемодателят да предостави на заемателя
заем в размер на 409,03 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс
на БНБ, която заемателят се задължава да върне на 8 месечни вноски от по 59,09 евро
2
съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора, при фиксиран
лихвен процент по заема 39,99% и ГПР 40,87%.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано
от датата на сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на
всички дължими погасирелни вноски, лихви, разходи и неустойки. Според ал. 2 на същата
клауза от договора, третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от
търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за
встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря
заедно със заемателя за връщане на всички дължими суми по договора. Със сключването на
посочения договор задължението на заемателя съгласно този член се смята за изпълнено.
Ал. 3 предвижда, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от
страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг.
Страните се договарят, че третото лице – поръчител следва да отговаря кумулативно на
минимум следните условия: 1. Да бъде дееспособно физическо лице; 2.навършена възраст
25 г.; 3. Минимален осигурителен брутен доход през последните 6 месеца, предхождащи
кслючването на договора 1500,00 лв. на месец; 4. Валидно трудово правоотношение от поне
6 календарни месеца преди сключването на договора; 5. Стабилна кредитна история; 6.
Предложеният поръчител не е активен потренбител по заемните продукти на дружеството
и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя/.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от договора в случай, че заемателят в определеният срок не
изпълни задължението си по чл. 12, ал. 1, за когото да са изпълнени условията по чл. 12, ал.
3, дължи на заемодателя неустойка в размер на 372,06 евро /727,68 лв./.
С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено
задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
818/2009 г., II т. о. /.
В случая в чл. 12, ал. 1 от договора страните са уговорили клауза за задължаване на
заемателя да осигури обезпечение на заемодателя, като в чл. 12, ал. 4 при неизпълнение на
3
това задължение в тридневен срок от сключването на договора са предвидили неустойка във
фиксиран размер от 372,06 евро с левова равностойност 727,68 лв. Така предвидения размер
възлиза почти на размера на заетата сума. Макар и да е уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита с приблизително 100% от заетата сума. Видно от разпоредбата
на чл. 12, ал. 6, още със сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще
се изплаща разсрочено, съгласно погасителния план, заедно с дължимите погасителни
вноски. Това навежда на извода, че предвидената неустойка за неизпълнение на договорното
задължение представлява по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума допълнително със сума почти равна на предоставената
главница.
На следващо място, така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия.
От друга страна, съдът намира, че предвиденото за заемателя задължение в чл. 12, ал. 4
от договора за представяне на обезпечение е трудно изпълнимо, предвид многобройните
изисквания, на които трябва да отговаря поръчителя, посочени в чл. 12, ал. 3, т. 1 до 6, и
краткият срок за изпълнението му.
Следователно уговорената по този начин неустойка за обезщетяване неизпълнението
на договорно задължение излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия заемната сума и нарушава
принципа за справедливост. Тази клуаза предвижда неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се
обогатява, заобикаляйки императивни разпоредби на закона, несъвместимо с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност. По изложените съображения, съдът
приема, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора, задължаваща потребителя при
неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД /в този смисъл е
константната практика на ВКС – например Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г., ВКС, I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ВКС, I т. о. и
Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I т. о./.
4
По изложените съображения съдът прави извод, че главният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид изложеното не е налице процесуалното условие за разглеждане на предявения
в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро 33Д за
прогласяване на нищожността на договора за поръчителство поради заобикаляне на закона и
нормативно установения лимит на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По разносите:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда за ищеца, на когото
съобразно представения списък и доказателства, следва да бъде присъдена сумата 50,00 лв.
за платената държавна такса за производството по делото.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, определено съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 300,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от АЛ. ЕМ. Д., ЕГН **********, с
адрес: с. *****, срещу „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ 29, иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че клаузата за неустойка на чл. 12, ал. 4 от Договор за заем №
33163/04.08.2020 г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ 29, ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. ЕМ.
Д., ЕГН **********, с. *****, обл. Перник, ул. „*****“ 60, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/
- разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ 29, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.В.
М. от АК-Пловдив, с адрес на кантората: гр. ***** сумата 300,00 лв. /триста лева/ -
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5