Р Е Ш Е Н И Е

                                                гр.Момчилград, 04.06.2019г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 23.05. 2019 година в състав;

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ  ОСМАН,

 

При участието на секретаря  ХЮСНИЕ АЛИШ, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 147/ 2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

   

            Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.

 

            В своята искова молба ищцата М.М.К. твърди, че с ответника Й.К.К. са сключили граждански брак на 09.04.1985г. с Акт за граждански брак №7/09.04.1985г. в с.Дрангово, общ.Кирково, обл.Кърджали.  От брака са имали родени две деца, които към настоящият момент са били пълнолетни, а именно: Дарина Йосифова К., с ЕГН- **********, и Мирослав Йосифов К., с ЕГН-**********.

Ищцата посочва, че в началото съвместния им живот, и отношенията с ответника били нормални, живели две години в дома му в с.Дрангово, а след това се преместили в с.Бенковски, в общинско жилище. След това ответника заминал да работи в София. Не се прибирал с години. Ищцата твърди, че сама е отглеждала двете деца. Този начин на живот създал пропаст между тях. В редките случаи, когато се прибирал правил скандали, няколко пъти й посягал физически. Твърди, че са във фактическа раздяла вече от 30 години. Според ищцата вина за разтрогване на брака е била единствено и само на ответника.  Бракът им съществувал само формално. Твърди, че тя отгледала сама децата, изучила ги сама, като ответника през това време постоянно отсъствал и не е плащал никаква издръжка за тях. Счита брака им за дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда да постанови решение, с което да се прекрати гражданския брак, поради  дълбокото му и непоправимо разстройство по изключителна вина на ответника. Моли съда да допусне след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име Мъсарлиева. Претендира за разноски.

            В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв.АСЕН С. *** /преупълномощен от адв.Б.С. ***, назначен от НБПП с Решение № 319/ 2424.08.2018г. да оказва правна помощ на ищцата по дело за развод, вкл.и процесуално представителство/, и поддържа исковата си молба по тези и допълнително развити в съдебно заседание съображения. Претендира разноски по представеният списък.

            Ответникът не е представил отговор по исковата молба в срока и по реда на чл.131 от ГПК- същият е отказал да получил съдебните книжа, поради което и на основание чл.44 ал.1 предл.последно от ГПК е прието, че са му връчени съдебните книжа редовно /отказът не засяга редовността на връчване. В съдебно заседание не се явява и не се представлява- отново е направил отказ да получи  призовката, като на основание чл.44 ал.1 предл.последно от ГПК е прието, че е редовно призован за с.з- отказът не засяга редовността на връчване на съобщения, книжа и призовки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 7/ 09.04.1985г. на км.с.Дрангово, общ.Кирково, се установява, че страните по настоящото производство са сключили граждански брак на 09.04.1985г. в с.Дрангово, като ищцата е приела да носи фамилното име на своя съпруг– К., като в същият документ е посочено, че към сключване на брака същата е била със фамилно име МЪСАРЛИЕВА.

Като доказателства са приложени копия на 2 бр. удостоверения за раждане, издадени въз основа на Акт № 0138/ 13.03.1986г. и Акт № 0560/ 16.09.1987г.- и двата акт са на Община Момчилград, с които се установява, че страните в настоящото производство са родители на Дарина Йосифова К. с ЕГН- **********, и Мирослав Йосифов К. с ЕГН-**********- които към настоящият момент са пълнолетни.

Приложено е копие на акт за назначаването на адв.Б.С. ***9/ 2424.08.2018г. НБПП, с което същият е назначане да оказва правна помощ на ищцата по дело за развод, вкл.и процесуално представителство по делото, поради липсата на доходи и наличието на предпоставките по чл.25 ал.5 вр.чл.21 т.2 и т.3 и чл.22 ал.3 от Закона за правната помощ/.

            Като свидетел по делото е разпитана дъщерята на страните- ДАРИНА ЙОСИФОВА К., от чиито показания се установява, че тя не познава ответника, който й е баща, т.к. майка й е била изгонена още докато тя е била бебе /когато братът й се родил/. Свидетелката сочи, че родителите й са били разделени от както тя се помни, и те с брат си, са били отгледани от ищцата- тяхната майка. Баща й не се интересувал от нея, нито пък е идвал да я вижда. Ответникът не се интересувал от нея или от майка й, и те нямали комуникация с него. Била го виждала само на три пъти досега.

В показанията си св.Ангелина Славова заявява, че е племенница на ищцата, и познавал ответника, с когото се разделили веднага след раждането на дъщеря им. Ищцата е била изгонена от дома, като не знаела каква е причината за това, и в същото време твърди, че просто не са я приемали. След раждането на сина им за кратко се събрали, но след това пак се разделили, и оттогава насам били разделени, като ответникът не се интересувал от съпругата и децата си, не е участвал в отглеждането и издържането на същите. Ищцата сама е отгледала децата, без никаква помощ от ответника. Ответникът не е имал никакви отношения с децата, просто не се интересувал от тях.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци, съдът стигна до обоснования и закономерен извод, че следва да бъде прекратен процесния брак, като вина за настъпилото разстройство на брака носи ответника по делото, който със своето поведение е принудил съпругата си да напусне ведно със дъщеря им семейното жилище. Установи се, че за кратко се събрали след раждането на детето, но после пак се разделили, като ответникът е изоставил своето семейство /съпруга и две деца/, и заживял в друго населено място, и спрял да се интересува от тях- вкл. спрял грижите и издръжката за дома, семейството и децата си. Раздялата датира от 1987г., и продължава повече от 30 години, в които липсва всякаква комуникация между ищцата и ответника, както и между последният и децата.

Установено е, че ищцата твърдо и непоколебимо желае развод, който е деклариран със нейното поведение, изразяващо се в подаването на исковата молба, поради раздяла, провокирана от изгонването й от дома му, и по–късно и изоставянето на семейството, което е продължил през целият им съвместен живот, и на която раздяла/ изгонване и изоставяне без грижи и без издръжка, свидетели са били и децата им и племенницата на ищцата- в този смисъл са показанията на тяхната дъщеря и посоченото лице /родственица на ищцата. Именно поради и това страните заживели разделени повече от 30 години на различни адреси, в което време ответникът не проявил интерес към съпругата и децата си, като за последните грижи е полагала самои ищцата.

По делото се установи, че от момента на раздялата през 1987г. насам страните не поддържат нормални семейни-брачни отношения /като не поддържат никакви връзки, поради и което съдът приема, че същите не са имали естествени, основани на взаимното уважение и помощ, отношения/, като дъщерята дори заявява, че не познава ответника, който й е баща- била го виждала само на три пъти. Ответникът, като баща не е полагал и дължимите грижи спрямо своите деца- не е давал и издръжка, която също е била поета от ищцата, ведно с отглеждането и възпитанието на същите. Сиреч, ответникът е проявил пълна незаинтересованост и неангажираност спрямо своята съпруга и своите деца в продължение на повече от тридесет години.

 Предвид горното съдът приема, че разпадането на брачната връзка в пълна степен е налице, като оставането й да съществува, означава да се запази една лишена от смисъл и съдържание формалност, от която няма нужда обществото или страните по делото.

Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен бракът между страните, като вина за разстройството на брака носи само и единствено ответникът, който е имал виновно брачно поведение- описано по-горе,  дезинтересирал се от проблемите на семейството и децата си.

Установи се, че страните живеят разделени повече от 30 години, през което време не са поддържали по-между си никакви контакти, като такива липсвали и между ответника и децата. Предвид това съдът кредитира показанията на свидетелката /тяхна дъщеря/, а и на другата свидетелка, че страните не живеят заедно от много години- от самото начало на съжителството си, и откакто тя се помни, във което време не са имали никакви контакти по-между си, както и че ответникът е имал поведение, несъвместимо със брачното, и което е довело до разпада на брачната връзка между тях. Предвид на горното съдът намира, че действително е налице разстройство на брака, което е дълбоко и непоправимо, и поради което следва да се прекрати тази лишена от смисъл и съдържание брачна връзка, от чието съществуване няма полза нито обществото, нито пък съпрузите.

Ето защо следва да се допусне развод по вина единствено и само на ответника по делото, който е допринесъл за това със своето поведение.

Следва след прекратяването на брака да се постанови ищцата да носи своето предбрачно фамилно име- МЪСАРЛИЕВА, предвид изразеното от същата желание в тази насока.

Страните нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца, поради и което съдът не се произнася по тези въпроси. Не се претендира издръжка, и такава не се присъжда. По делото не се установи страните да притежават имущества, представляващо семейна имуществена общност, поради и което съдът не се произнася по този въпрос.

Предвид обстоятелството, че вината за разстройството на брака е само на ответника, то съдът намира, че същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от последната разноски по воденото от нея дело в размер на 25 лева- първоначално внесена държавна такса.

Искането за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 600 лева е неоснователно, поради обстоятелството, че ищцата в хода на производството по делото е представлявана от назначен от Националното бюро за правна помощ особен представител- адв.Б.С., който е преупълномощил по конкретно дело адв.Асен С.. В тази насока е акт за назначаването на адв.Б.С. *** / в тази насока е Решение № 319/ 2424.08.2018г. НБПП, с което адв.Б.С. е назначен да оказва правна помощ на ищцата по дело за развод, вкл.и процесуално представителство по делото, поради липсата на доходи и наличието на предпоставките по чл.25 ал.5 вр.чл.21 т.2 и т.3 и чл.22 ал.3 от Закона за правната помощ/.

Заплащането на осъществената правната помощ се реализирана по реда, предвиден в разпоредбите на чл.37 и сл. от ЗПП, в размери, определени в Наредбата за заплащане на правната помощ, и конкретният размер на същата се определя въз основа на представен от съответният адвокат отчет и винаги се заплаща от Националното бюро за правна помощ. Едва след определяне конкретният размер на осъществяваната правна помощ в полза на НБПП възниква правото да иска присъждане на заплатената услуга, чрез осъждането на ответника в допълнително производство /след влизане в сила на настоящият съдебен акт, и въз основа на определеното на съответният адвокат възнаграждение от НБПП/.  

При този изход на делото следва да се осъди ответникът да заплати и по сметка на съда и допълнителна държавна такса от 25 лева, като окончателният размер на държавната такса се определя на 50 лева /ищцата е внесла първоначално 25 лева/.

            Водим от изложеното, съдът

                                     

Р   Е   Ш   И   :

  

            ПРЕКРАТЯВА сключеният между М.М.К. с ЕГН- **********,***, и Й.К.К. с ЕГН- **********,***, граждански брак с акт № 7/ 09.04.1985г. на км. с.Дрангово, общ.Кирково, по ВИНА на ответника- Й.К.К. с ЕГН- **********.

            СЪДЪТ не се произнася по въпроса със родителските права и издръжка на деца, както и съпрузите нямат родени от брака непълнолетни деца.        

            ИЗДРЪЖКА след развода бившите съпрузи не си дължат.

            СЪДЪТ не се произнася по ползването на семейно жилище и МПС- семейна общност, поради липса на конкретизация на жилището, и поради липса на искане за МПС.

            СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА, след прекратяването на брака М.М.К. с ЕГН- **********, да носи своето предбрачно фамилно име- МЪСАРЛИЕВА.

            ОСЪЖДА Й.К.К. с ЕГН- **********, да заплати на ищцата М.М.К. с ЕГН- **********, направените от последната разноски по делото в размер на 1 275 лева.

            ОСЪЖДА Й.К.К. с ЕГН- **********, да заплати по сметка на РС- Момчилград, и допълнителна държавна такса от 25 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на обявлението пред Кърджалийския окръжен съд.

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: