О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
гр. Плевен, 22.05.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, пети граждански състав, в закрито заседание на
22.05.2019год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
като разгледа докладваното от съдията Видолова гр.
д. № 8731 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на осн. чл.
415 от ГПК от Т.П. ЕАД-П. против Я.А.К. с ЕГН ********** ***, искове с правно
основание чл.415 от ГПК, за признаване дължимостта на вземането, както следва: 430,81лв.
– главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018г.; 48,08лв. – лихва върху
главницата за периода от 04.04.2016г. до 03.09.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
11.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Първото по делото
заседание е насрочено за 12.06.2019г., но преди него, на 22.05.2019г. е
постъпило изявление от ищеца за оттегляне на исковата молба, поради обстоятелството,
че ответникът е заплатил цялата изискуема сума и разноските в производството. Направено
е възражение за прекомерност на възнаграждението, ако ответникът ползва адвокат.
Съдът, като съобрази
подадената молба и разпоредбата на чл. 232 от ГПК, намира, че същата има
характер на оттегляне на предявената молба. Оттеглянето е направено преди приключване
на първото по делото заседание, като в този случай не е необходимо съгласието
на ответника. Налице са всички предпоставки за прекратяване на производството
по гр.д 8731 /2018г. на ПлРС.
Същевременно,
съобразявайки обстоятелството, че предмет на делото е иск по чл. 415 от ГПК, и
съобразно разясненията по т. 13 от ТР № 4 от
18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът следва да обезсили
постановената в производството по чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение, тъй като в конкретния случай на прекратяване на
производството поради оттегляне на иска, следва да се приложат по аналогия
последиците на чл.415, ал.5 от ГПК. Липсват доказателства за направени разноски
от страна на ответника, както в заповедното, така и в исковото производство,
поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На осн. чл. 232 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА, поради
оттегляне на исковете, производството по гр.д. 8731/2018г. на ПлРС по искове с правно основание чл. 415 от ГПК за признаване за установено, че ответникът
Я.А.К. с ЕГН ********** ***, дължи на Т. – П. ЕАД, гр. П. сумите, както следва:
430,81лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018г.; 48,08лв. – лихва
върху главницата за периода от 04.04.2016г. до 03.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 11.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 4053/12.9.2018г. по ч.гр.д. 6485/2018г. на ПлРС.
Определението подлежи на
обжалване пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: