МОТИВИ:Срещу подсъдимия М.М.Г. ***
било предявено обвинение за престъпление по чл. 172б,ал.1 от
НК, за това, че на 21.07.2010г., в гр.Ловеч, на пазарно място на
Кооперативен пазар /срещу кафе „Джуджето"/, без
съгласието на притежателя на изключителното право -
„Адидас" АГ (Adidas AG) - ФРГермания, представляван
от „Арсис Консултинг" гр.София, използвал в търговската си дейност марката „АDIDAS" („Адидас"), обект на изключително
право (регистрирана в Патентно ведомство на
РБългария по реда на Мадридската спогодба за международна
регистрация на марките), без правно основание за това,
както следва: 9 броя къси панталони, различни на
цвят, с различни цветове и украси на канта и с надпис
„Adidas” („Адидас"); 10 броя
къси 7/8 панталони, различни на цвят, с различни цветове
и украси на канта и с надпис „Adidas” („Адидас"); 3 броя дамски клинове, различни на цвят, с различни цветове и украси на канта и с надпис „Adidas” („Адидас"); 3 броя мъжки потници, основен тъмносин цвят и бяло бие,
с надпис „Adidas” („Адидас"); 24 броя тениски с къс ръкав, различни основни цветове
и елементи, с надпис „Adidas” („Адидас"); 25 броя тениски с дълъг ръкав, различни основни цветове и
елементи, с надпис „Adidas” („Адидас"); 1 брой комплект, състоящ се
от тениска и къси панталони, със
сигнално жълти ленти, с надпис „Adidas” („Адидас"),
всичките на обща стойност 742,00 лв.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимия,така както е предявено,като счита,че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява,че подсъдимият е осъществил
престъплението ,за което е предаден на съд.Излага,че описаната в обв.акт
фактическа обстановка се потвърждава от изслушаните свидетелски показания и
заключенията по експертизите.От показанията на св.Всилев,М. и Р. се
установява,че подс.Г. и неговите родители са редовни ползватели на пазарни
места на Общински пазар-Ловеч,като пристигали от гр.Троян с превозно средство,с
което докарвали стоките за продан и търговските маси и приспособления,на които
разполагали въпросните стоки.От показанията на св.М. и Р. е видно,че подс.Г. е
развивал търговска дейност на отделно разположена маса от своите родители,за
което заплащал съответната такса.За заплащане на таксата служителките му
издавали касов бон,а не фактура,тъй като същият е действал като физическо
лице,а не като фирма.От техните показания се установява,че подс.Г. е извършвал
продажба на наетото от него място на спортни стоки,макар да не могат да посочат
надписите и емблемите на същите.Видно от протокола за претърсване и изземване
от масата,на която подсъдимият е бил разположил стоките си,били иззети
инкриминираните вещи,а именно спортни дрехи,върху които бил положен графичен
знак-надпис на фирмата “Адидас”.От показанията на св.М.,представител на “Арсис
Консултинг”,която фирма представлява “Адидас” на територията на България се
установява,че местния дистрибутор няма отношения с подс.Г. във връзка с
използването на тази търговска марка и няма данни подсъдимият да е сключил
лицензионен договор с “Адидас”,по силата на който да има правото да използва
тази защитена марка.Назначената експертиза установява общата стойност на
предлаганите от подсъдимия стоки,която заедно с обществената опасност и броя на
стоките определя случая като немаловажен.От техническата експертиза е видно,че
в патентното ведомство на България има регистрирани графични,словесни и
комбинирани марки на “Адидас”,както и че този вид марки са използвани
върхупредставените за експертиза стоки.Също така експертизата е дала
заключение,че в регистъра на патентното ведомство не съществува вписване на
отстъпване правото на ползване на така изброените марки на “Адидас”,които са
поставени върху веществените доказателства.Не съществува и съгласие от
притежателя на марката подс.Г. да ползва същите в търговската си
дейност.Излага,че въпреки твърденията на св.Станоева-майка на подсъдимия,че
същият страда от психично заболяване,от заключението по комплексната
психолого-психиатрична експертиза се установява,че подсъдимият е психично
здрав,може да участва пълноценно в наказателното производство,както и че към
момента на деянието и освидетелстването му е със запазена годност да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Експертизата
констатира,че интелектулните възможности на подсъдимия са в диапазона на
нормата,макар и конкретизирани като ниска интелегентност и това го прави годен
за социално функциониране.Поради изложеното счита,че обвинението се явява
категорично,непротиворечиво и несъмнено доказано и моли подс.Г. да бъде признат
за виновен,като при определяне на наказанието следва да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало и липсата на отегчаващи
вината обстоятелства.Предлага на подс.Г. да бъде наложено наказание 3 месеца
лишаване от свобода,изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години
и глоба в размер на 1000 лева.На основание чл.172б,ал.3 от НК предмета на
престъплението,подробно описан в диспозитива на обв.акт следва да бъде отнет в
полза на държавата,като разноските по делото в размер на 439 лева следва да
бъдат възложени на подсъдимия.
Подсъдимият
в съдебно заседание се явява лично и с адв.М.,не желае да
дава обяснения по обвинението и моли да бъде оправдан.Защитникът му моли съда
да признае подзащитния му за невиновен и да го оправдае по повдигнатото
обвинение,тъй като в хода на досъдебното и съдебното производство не са събрани
безспорни и непротиворечиви данни да е извършвал въпросната инкриминирана
дейност.Излага,че това е престъпление против интелектуалната собственост и
извършителя трябва да е търговец,да извършва търговска дейност,в която да
използва марка идентична с тази,която е обект на това изключително
право.Счита,че съгласно чл.7 от НПК съдът е длъжен да провери изнесеното в
обв.акт,а същото определя като пълна еклектика,тъй като прокуратурата събира
неверни неща и принуждава съда да прави изводи,които се явяват необосновани,тъй
като не отговарят на обективната действителност.По делото е безспорно
доказано,че подс.Г. не притежава фирма,не е търговец,а фирма притежава
доведения му баща,като той и майка му извършват търговска дейност по пазарите в
ловешка и Плевенска област и Г. се явява помощник.Понеже бащата и майката ги е
било страх,че глобите за фирмата са сериозни,те правят следния финт,като
изкарват,че уж М.Г. е продавач.Изтъква,че директора на пазара не е виждал М. да
продава,а двете негови служителки понеже не си знаят задълженията и не водят
никакв отчетност са се опитали да излъжат пред съда,че друг път са виждали М.
да извършва продажби.Сочи,че прокуратурата е следвало да бъде по активна и в
хода на досъдебното производство да събере данни за фирмата на
М.Александров и дали при осъществяваната
от него търговска дейност използва марка идентична с “Адидас”.За
непрофесионализма на разследващия орган говори и обстоятелството,че вещото лице
по стоково-икономическата експертиза в разговор по телефона с М.Г. е установило
колко горе-долу вървят въпросните стоки.Излага,че единственото писмено
доказателство е протокола за изземване,в който фигурира М.Г.,избутан от своите
близки да поеме отговорността и той не познава изцяло иззетите веществени
доказателства.Това е така,не защото му е дал такива указания или за да затрудни
съда,а защото наистина не ги познава и това са вещи от сергията на родителите
му.Посочва съдебна практика,касаеща търговец,който е продава сходни с
въпросната марка стоки,но понеже символите не са идентични,прокуратурата е
прекратила наказателното производство и го е изпратила за налагане на
административно наказание по ЗМГО.Изтъква,че по чл.234 от НК субект може да
бъде всяко наказателноотговорно лице,но по чл.172б от НК субект може да бъде
само търговец,а подсъдимият не притежава това качество.С оглед заключението по
експертизата,че въпросните символи,думи и графики са само сходни,а не идентични
счита,че не може да се търси наказателна отговорност и моли подзащитният му да
бъде оправдан.
От
събраните в хода на досъдебното производство и съдебно следствие
доказателства,от показанията на разпитаните свидетели:В.,М.,М.,Р.
и Станоева,от заключението по стоково-икономическата експертиза,от прочетеното
по реда на чл.282,ал.3 от НПК заключение на вещото лице В. по техническата
експертиза и от заключението по комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза,съдът приема за установена следната фактическа обстановка
:
Подсъдимият
М.М.Г. ***,имал начално образование,съжителствал на семейни начала и имал едно
дете,бил неосъждан.
Подсъдимият
Г. се занимавал с търговска дейност-продавал дрехи на пазара в гр.Ловеч,на
място на Кооперативния пазар,което обичайно наемал за целта,в близост до кафе
“Джуджето”.На съседни места се разполагали и други членове на семейството
му.Фирма “Общински пазари”нямали практика да издават фактури на всички търговци
и правели това само при поискване,като плащанията от страна на търговците
удостоверявали с издаване на фискален бон.На 21.07.2010 год.подс.М.Г. бил на
обичайното си място и бил изложил на собствена маса различни стоки за
продан,между които и инкриминираните спортни стоки с марка “Адидас”.На същата
дата било извършено претърсване и изземване на вещи от пазарното място на подс.Г.,които
той бил разположил на търговските си маси,при което били иззети множество дрехи
с надпис или знак “Адидас” и описани в протокола/л.7 и 8/.
По делото
била назначена техническа експертиза,която установила,че във фонда на марките
на Патентно ведомство на РБългария има регистрирани графични,словни и
комбинирани марки “Адидас”,както и че този вид марки са използвани върху
представените за експертиза стоки/иззетите при извършеното претърсване и
изземване/.Също така е отразено,че регистъра на патентното ведомство няма
вписано отстъпено право на ползване на графични,словни и комбинирани марки на
“Адидас”,поставени върху стоките и няма данни за отстъпено право на ползването
им на името на подсъдимия,нито съгласие на притежателя на визираната марка Г.
да ползва същите в търговската си дейност.При сравнителния анализ между знаците
върху предоставените за експертиза веществени доказателства и харктерните
елементи регистрирани на името на “Адидас” е установено,че тези елемнти са
сходни на регистрираните на името на “Адидас”,а стоките обект на експертизата
са сходни на стоките,за които са регистрирани марките,като сходството се дължи
на идентичния словен елемент “ADIDAS” и на сходно визуално
въздействие,създадено от отличителните елементи-специален графичен шрифт на
словния елемент,стилизирано цвете,пресечено от три успоредни ивици и три
наклонени успоредни ивици,които като цяло представляват триъгълник.Вещото лице
е приело,че независимо от различното оформление на знаците върху изследваните
стоки и тези на регистрираните марки,както и сходството на стоките е до
степен,при която съществува вероятността за объркване на потребителите,която
включва възможност за свързване с притежателя на марките и създаване на
погрешна представа за производителя или търговеца на стоките,т.е. опасност
потребителите да вярват,че стоките са същите или икономически свързани лица.
От
заключението по оценителната експертиза се установява,че стойността на
инкриминираните вещи е 742 лева.
От заключението по комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза се установява,че подс.Г. е психично здрав,може да
участва пълноценно в наказателното производство,че към момента на извършване на
деянието и този на освидетелстването е бил със запазена годност да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,както и че
интелектуалните възможности на лицето са в диапазона на нормата/ниска
интелигентност/ и не се явяват пречка за неговото адекватно социално
функциониране.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М.М.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.172б,ал.1 от НК,като на 21.07.2010г., в гр.Ловеч, на пазарно място на
Кооперативен пазар /срещу
кафе „Джуджето"/,
без съгласието на притежателя на изключителното право -
„Адидас" АГ (Adidas AG) - ФРГермания, представляван от „Арсис
Консултинг" гр.София,използвал в търговската си
дейност марката „АDIDAS"
(„Адидас"), обект на изключително право (регистрирана в
Патентно ведомство на РБългария по реда на Мадридската спогодба за
международна регистрация на марките), без правно основание за това,
както следва: 9 броя къси панталони, различни на цвят, с различни
цветове и украси на канта и с надпис „Adidas” („Адидас"); 10 броя къси 7/8 панталони, различни на цвят, с
различни цветове и украси на канта и с надпис „Adidas” („Адидас"); 3 броя
дамски клинове, различни на цвят, с различни цветове и украси на
канта и с надпис „Adidas” („Адидас");
3 броя мъжки потници, основен тъмносин цвят и бяло бие, с надпис „Adidas” („Адидас"); 24 броя тениски с къс ръкав, различни основни цветове
и елементи, с надпис „Adidas” („Адидас"); 25 броя
тениски с дълъг ръкав, различни основни цветове
и елементи, с надпис „Adidas” („Адидас"); 1 брой комплект, състоящ се
от тениска и къси панталони, със сигнално жълти ленти, с надпис
„Adidas” („Адидас"), всичките
на обща стойност 742,00 лв.
Настоящата инстанция приема,че по безспорен начин е установено,че
подс.Г. е автор на престъплението,за което е предаден на съд.От обективна
страна е осъществил изпълнителното деяние чрез използване в търговската дейност
на марката “Адидас”без съгласието на притежателя на изключителното право
“Адидас”АГ-ФРГермания и без правно основание за това.В тази насока са
показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства по делото.От
показанията на св.М.-адвокат в “Арсис Консултинг”,осъществяващ юридическо
представителство на “Адидас”-Германия на територията на България се
установява,че “Адидас България”ЕАД/дистрибутор на “Адидас”/няма търговски
отношения с подс.Г.,т.е.няма данни същият да е закупувал оригинални стоки с
марка “Адидас”,както и че няма сключен лицензионен договор,по силата на който
да има право да използва в търговската си дейност оригинални стоки “Адидас”.В
тази връзка е и заключението по
назначената в хода на досъдебното производство техническа експертиза,от
което се установява,че във фонда на марките на патентно
ведомство на РБългария има регистрирани графични,словни и комбинирани марки
“Адидас”,както и че този вид марки са използвани върху представените за
експертиза стоки/иззетите при извършеното претърсване и изземване/.Също така е
отразено,че регистъра на патентното ведомство няма вписано отстъпено право на
ползване на графични,словни и комбинирани марки на “Адидас”,поставени върху
стоките и няма данни за отстъпено право на ползването им на името на
подсъдимия,нито съгласие на притежателя на визираната марка Г. да ползва същите
в търговската дейност.Другият елемент от обективната страна на
престъплението-използване в търговската дейност на стоки с марката “Адидас”е
осъществен от подсъдимия чрез предлагане от негова страна на описаните в
обв.акт стоки на собствена търговска маса на кооперативния пазар в
гр.Ловеч.Това обстоятелство се установява от показанията на св.В.,който
заявява,че познава подсъдимия,виждал го е в района на пазара в сряда,от писмо
№99/08.12.2010 год.на “Общински пазари”-Ловеч/л.77/ и от показанията на св.М. и
Р.,които заявяват,че познават Г. като търговец на спортни дрехи/тениски,къси
панталони/,които разполага на собствена маса,вътре в пазара,пред “кафето на
Камен”.Двете свидетелки обясняват,че подсъдимият идва почти винаги с майка си и
баща си,но разполага стоката си на отделна маса и плаща сам таксата си за
мястото на пазара.Видно от приложения протокол за претърсване и изземване/л.7 и
8/,описаните в същия спортни стоки са иззети от търговска маса на 20 м южно от
заведение “Джуджето” от подс.Г.,като той е записал,че иззетата стока “Адидас”е
закупена от пазара в Димитровград,което също подкрепя извода на съда,че именно
подсъдимия е предлагал за продажба стоки с марката “адидас”,т.е.използвал е
същата в търговската дейност.Съдът не
споделя възражението на адв.М.,че субект на престъплението по чл.172б,ал.1 от НК може да бъде само лице,което има качеството търговец,тъй като видно от
текста на чл.172б,ал.1 от НК субект може да бъде всяко лице,което използва в
търговската дейност марка,без съгласието на притежателя на изключителното
право.Безспорно е установено по делото,че Г.,макар да няма регистрирана
фирма,извършва търговска дейност,като предлага за продажба стоки.За
извършването на такава дейност говори и мястото,на което подсъдимият е заварен
при извършената проверката,в резултат на която са иззети предлаганите от Г.
стоки,а именно наето място за търговия в района на кооперативен
пазар-Ловеч.Поради изложеното съдът приема възражението на адв.М.,че стоките са
на родителите на подсъдимия,които извършват търговска дейност,а той е само
помощник,за защитна теза,която се опровергава от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
От заключението по техническата експертиза се
установява,че сравнителния анализ между
знаците върху предоставените за експертиза веществени доказателства и
характерните елементи регистрирани на името на “Адидас” показва,че тези
елементи са сходни на регистрираните на името на “Адидас”,а стоките обект на
експертизата са сходни на стоките,за които са регистрирани марките,като
сходството се дължи на идентичния словен елемент “ADIDAS” и на сходно визуално
въздействие,създадено от отличителните елементи-специален графичен шрифт на
словния елемент,стилизирано цвете,пресечено от три успоредни ивици и три
наклонени успоредни ивици,които като цяло представляват триъгълник.Налице са
знаци,поставени върху стоките,обект на експертизата,които са сходни с
фигуративните и комбинираните марки,регистрирани в Патентно ведомство на името
на “Адидас”.Независимо,че е налице само сходство на знаците,поставени върху
процесните стоки с графичните и комбинираните марки на “Адидас”,съдът приема,че
е налице предлагане за продажба на артикули,носещи защитената търговска марка
без съгласието на притежателя на изключителното право,тъй като е налице
идентичност на стоките по отношение на словния елемент “ADIDAS”.За състава на
престъплението по чл.172 б,ал.1 от НК е без значение дали се касае за
идентичност на всички или на някой от елементите,характеризиращи регистрираната
марка “Адидас”.От заключението по експертизата,прочетено със съгласието на
страните,безспорно се установява,че словния елемент на марката
“Адидас”,изобразен на иззетите дрехи и техните етикети е идентичен с този на
регистрираната марка “Адидас”,както и че потребителят може да бъде заблуден и
да направи връзка с притежателя на марката,като си създаде погрешна представа
за производител или търговец на стоките,т.е.да сметне се касае за оригинални
стоки.
Съдът не споделя и възражението на адв.М. относно
изготвената стоково-икономическа експертиза,тъй като видно от самото заключение
и от разпита на в.л.в с.з.се установява,че при изготвяне на експертизата първо
е направен оглед на вещите и проучване на пазара и едва тогава в.л.в телефонен
разговор е получило информация за цените на стоките и от самия подсъдим,поради
което не са налице основания да се предполага или приеме,че представеното
заключение е неточно или необосновано.Видно от заключението е установен вида и
броя на стоките,както и тяхната пазарна стойност-742 лева,към момента на
деянието.
От заключението по комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза се установява,че подс.Г. е психично здрав,може да
участва пълноценно в наказателното производство,че към момента на извършване на
деянието и този на освидетелстването е бил със запазена годност да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,както и че
интелектуалните възможности на лицето са в диапазона на нормата/ниска
интелигентност/ и не се явяват пречка за неговото адекватно социално
функциониране.
От субективна
страна подсъдимият е действал виновно,при пряк умисъл,като е съзнавал,че
използва в търговската дейност стоки-спортни дрехи с марката “Адидас”,без да
има съгласието на притежателя на изключителното право за това
използване,т.е.съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.Този извод на
съда се основава на отразеното от подсъдимия в протокола за претърсване и
изземване относно произхода на стоката,която предлага за продажба,както и от
завявеното от същия в последната му дума,че определено е наясно с разликите
между оригиналните стоки “Адидас” и тези,предмет на производството.
Предвид на изложените съображения
съдът квалифицира деянието,призна подсъдимия Г. за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка, приета
за установена, се изяснява от писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели и от заключенията на вещите лица по начначените в хода на досъдебното и съдебното
производство експертизи.
Причини за извършване на
престъплението, съдът намира в несъобразяване от
страна на подсъдимия Г. с установените в
страната правила за използване на стоки,носещи защитена търговска марка,както и
в желанието му за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимия Г.,настоящата инстанция съобрази като смекчаващи вината обстоятелства чистото
съдебно минало и невисоката обществена опасност на дееца и на деянието,поради
което при условията на чл.54 от НК му наложи наказание 3 месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 500 лева,която да заплати в полза на държавата,по
сметка бюджета на съдебната власт.На основание чл.66,ал.1 от НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три
години от влизане на присъдата в сила.Съдът прие,че не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи,които да обуславят приложението на чл.55 от НК при
определяне на наказанието.
Съдът намира, че така наложеното
наказание е справедливо, съответствува на обществената опасност на деянието и
на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК.
На осн. чл.172 б, ал.3 от НК,съдът постанови отнемане в полза на държавата
предмета на престъплението - 9 броя къси панталони, различни на
цвят, с различни цветове и украси на канта и с надпис „Adidas” („Адидас"); 10 броя къси 7/8 панталони, различни на
цвят, с различни цветове и украси на канта и с надпис „Adidas” („Адидас"); 3 броя
дамски клинове, различни на цвят, с различни цветове и украси на
канта и с надпис „Adidas” („Адидас");
3 броя мъжки потници, основен тъмносин цвят и бяло бие, с надпис „Adidas” („Адидас"); 24 броя тениски с къс ръкав, различни основни цветове
и елементи, с надпис „Adidas” („Адидас"); 25 броя
тениски с дълъг ръкав, различни основни
цветове и елементи, с надпис „Adidas” („Адидас"); 1 брой комплект, състоящ се
от тениска и къси панталони, със сигнално жълти ленти, с надпис
„Adidas” („Адидас"),което след влизане на присъдата в сила да бъдат
унищожени.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимия М.М.Г. да заплати по сметка на
РУП -
Ловеч сумата от 239,00 лева и по сметка на ЛРС сумата
от 230 лева разноски
по делото.
Водим от гореизложеното,съдът постанови присъдата си в
този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :