Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Габрово, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на осми април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1993 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Предявена е искова молба, вх. № 7885/16.10.2019
г. от Ю.В.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.Д.Н., ЕГН **********, за
заплащане на сумата 1000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди– претърпени болки и страдания от деликт,
ведно със законната лихва от датата от увреждането – 30.07.2019 г. до
погасяването й, сумата 100 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди - извършени разходи във връзка с получените
увреждания, както и разноските за производството.
В исковата молба Ю.В.Ж. твърди, че на 30.07.2019 г. като водач на лек автомобил на път I - 5, километър
138 + 686 в Община Габрово е участвала в пътно – транспортно произшествие, като
влязла в контакт с друг лек автомобил, управляван от Н.Д.Н., при който й причинил увреждане на здравето, изразено в
кръвонасядания на двете колена отпред, с размер от по 3-4 см., както и
наранявания на снагата, по хода на предпазния колан. Така извършеното деяние причинило на ищеца
неимуществени вреди – влошаване на здравословното състояние, стрес,
притеснения, проблеми със съня, болки и страдания от преживяното. Изпитвала страх да управлява и да се вози в автомобил.
Вина за настъпилото ПТП имал Н.Д.Н., който при управлението на лекия автомобил нарушил ЗДвП и предизвикал
произшествието. От причиненото й увреждане твърди, че претърпяла болки и
страдания, а така също и негативни емоции от възникналия инцидент, за
възмездяването на които претендира сума в размер на 1000 лева, както и сумата
100 лева – обезщетение за имуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. е
депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва допустимостта на иска,
но оспорва основателността му, при твърденията, че в правната сфера на ищеца не
са настъпили описаните имуществени и неимуществени вреди. На следващо място
твърди, че към датата на процесното ПТП бил страна по сключена със ЗД „Бул Инс”
АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което прави искане
за конституирането на застрахователя като трето лице-помагач и предявява при
условията на евентуалност обратен иск за заплащане на сумите, предмет на
предявените от ищеца искове, в случай, че същите бъдат уважени.
С определение от 23.12.2019 год. съдът на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирал ЗД „Бул инс'' АД като трето
лице-помагач на страната на ответника Н.Д.Н. по предявените срещу последния искове
и е приел за съвместно разглеждане по настоящото дело предявения от Н.Д.Н.
евентуален обратен иск срещу ЗД „Бул инс'' АД.
Третото лице-помагач и ответник по обратния
иск в срока по чл.131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
обратния и първоначално предявените искове, с възражението, че липсва предявена претенция от ищцата
към застрахователното дружество за изплащане на неимуществени вреди, т.е. не е изпълнена разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 ГПК. Ето защо счита исковете за недопустими, както привличането
на трето лице-помагач на страната на ответника в лицето на застрахователя ЗД
„Бул инс'' АД, така и предявеният срещу него обратен иск. Оспорва в резултат на
настъпилото ПТП да са настъпили твърдените неимуществени вреди за ищцата.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
От представения констативен протокол за ПТП №
1697207 от 30.07.2019 г. на Б.И., мл. автоконтрольор при РУ МВР Габрово, се
установява, че на посочената дата – 30.07.2019 г. около 08.15 часа е настъпило
пътно транспортно произшествие между лек автомобил марка „Фолксваген Голф”,
рег. № ЕВ 8555 ВК и лек автомобил марка „Хонда Сивик", с ДК ЕВ1812 ВВ,
управляван от ищцата.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му
– настъпилото ПТП, и обстоятелството, че водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген Голф”, рег. № ЕВ 8555 ВК представил полица за застраховка
„Гражданска отговорност” № 02/119001292739, валидна към датата на настъпване на
ПТП, сключена с ответника по обратния иск ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК *********. По отношение на описания от
съставителя механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма материална
доказателствена сила, тъй като представлява заключение на съставителя му,
поради което и съдът не е обвързан от извода на административния орган, а
механизмът е елемент от предмета на доказване в производството.
Ищецът е представил медицински документи,
които са взети предвид при изготвяне на заключението на съдебномедицинската и
съдебнопсихологическата експертиза, поради което и съдът, като неразполагащ със
специални знания, не ги обсъжда.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза, изготвено от вещо лице Р., което съдът цени като компетентно и
съответно на събраните гласни и писмени доказателства, се установява, че ищцата
Ю.В.Ж. е прегледана от съдебен лекар седем дни след произшествието, като не са
не са установени видими травматични увреждания в областта на гръдния кош. В
съдебномедицинското удостоверение е описана болка при лек натиск /палпаторна
болка/ по хода на предпазния колан косо-низходящо от ляво на дясно. Ищцата е
съобщила за наличие на болка в гърдите при дишане и при натиск. Съгласно
заключението травматичните увреждания в областта на гръдния кош свързани с
нарушена дихателна функция поради болка, както и болезненост при движения на
снагата, следва да бъдат преценявани като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота за срок от около 3 седмици. В областта на колената са
установени жълто-зеленикави кръвонасядания с размери от по 3/4 см. Ищцата имала
локална болка в областта на коленете, без да има двигателни затруднения, поради
което травмата в областта на меките тъкани на двете колена следва да се преценява
като болка и страдания за срок от около 10-14 дни.
От заключението на съдебнопсихологическата
експертиза, изготвено от вещо лице Д., което съдът цени като компетентно и
съответно на събраните гласни и писмени доказателства, се установява, че актуално
проведеното психологично изследване на Ю.В.Ж. очертава състояние,
удовлетворяващо диагностичните критерии на Пост травматично стресово разстройство (код по МКБ-10 : F 43.1). Състоянието възниква като закъснял или
протрахиран отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна
краткотрайна или по-продължителна заплаха, които могат да причинят значителен
дистрес у почти всеки човек. Най-често срещаните усложнения след подобни
психотрамиращи събития са депресия, злоупотреба с наркотици и лекарства, фобии
или панически разстройства. Негативните последици за ищцата от преживяното на
30.07.2019 г. ПТП се изразяват в следните субективни оплаквания: Понижено
настроение, плачливост, малоценностни изживявания, угризения, натрапливи мисловни
преработки и тревожни опасения, свързани със здравословното състояние.
Непълноценно отморяващ сън, кошмарни съновидения, пораждащи страхова
напрегнатост. Световъртеж, шум в ушите, болки в сърцето, гадене, намален
апетит, стомашен дискомфорт. Резултатите от изследването са показателни за леко
изразено невротично състояние. Към момента на изготвяне на заключението
негативните преживявания /свързани с пътно-транспортното произшествие/ не са
напълно отшумели, но се долавя тенденция за избледняването им откъм афективна
интензивност. Съгласно заключението ищцата е в известна степен затруднена при
извършването на рутинните битови и професионални дейности, но нито един от
симптомите не е достатъчно тежък или преобладаващ, за да наруши независимото й
социално функциониране.
В производството са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П.Х.П. и М. Д.Д., които
съдът кредитира, тъй като между същите не са налице противоречия –
възпроизведените от свидетелите факти касаят преживявания на ищцата във връзка
с инцидента. Въз основа на показанията, съдът приема, че след настъпване на
процесното ПТП ищцата имала болки в областта на гръдния кош и колената, които
продължили около 20 дни. Освен това ищцата имала проблеми със съня и изпитвала
страх да шофира автомобил. От показанията на свидетеля В.Д. не се установяват
факти релевантни към предмета на спора.
В
производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Б.Т.И., които се отнасят до събитието, от което ищецът претендира
вреди и за взети предвид при изготвяне на заключението на по
съдебно-автотехническата експертиза.
От заключението на изслушаната автотехническа
експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено,
съответно на другите доказателства по делото, се установява, че на 30.07.2019
г., около 815 часа, лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ЕВ 8555
ВК, управляван от Н.Д.Н. се движи по път I-5,
като достига десен за него завой при километър 138+686 (завой след
разклона за село Раховци). Н. управлява автомобила със скорост 92 ÷ 93 km/h, която скорост е
била съизмерима и малко по-голяма от критичната скорост на десния завой. Поради
това, при достигане на края на завоя, лекият автомобил загубва устойчивостта си
на движение и напуска платното за движение, излизайки надясно на платното, с
ротация в посока обратна на часовата стрелка. Най - вероятно, поради
въздействие на водача за връщане на платното за движение, лекият автомобил
Фолксваген, движейки се по дъгообразна траектория отново навлиза на платното за
движение в зоната на началото на намиращата се от дясно пътна отбивка. След
навлизането на платното за движение, Фолксваген продължава движението си към насрещната
пътна лентата (лентата за движение към гр. Габрово). Към тези моменти, в посока
към гр. Габрово се движи лек автомобил „Хонда Сивик” с рег. № ЕВ 1812 ВВ,
управляван от Ю.В.Ж.. Автомобилът се движи в прав пътен участък, със скорост не
по малка от 58 km/h, в посока към гр. Габрово. При описаните траектории за
движение се осъществява удар между автомобилите. Ударът се осъществява в
лентата за движение на автомобил Хонда. Изложените анализи на наличните данни
по делото определят, че като причина за възникване на произшествието от
техническа гледна точка се явява от страна на водача на автомобил Фолксваген –
движението в десния за него завой със скорост съизмерима и по голяма от
критичната, поради което автомобила изгубва устойчивостта си на движение и в
последствие, връщайки се на платното за движение навлиза в насрещната пътна
лента. Съгласно заключението ако се приеме, че водачката на лек автомобил Хонда
е трябвало да реагира от момента на напускане на Фолксваген на платното за движение,
до започване на отклоняване на този ляво към платното, нереагирането за спиране
при скорост на движение, от техническа гледна точка, може да се счита също за
причина на осъществяване на удара. Съгласно заключението от техническа гледна
точка, произшествието е било предотвратимо - от страна на водача на автомобил
Фолксваген, ако при движението на автомобил в десния за него завой го е
управлявал със скорост по малка от критичната за завоя – с оглед на устойчивото
преминаване на кривата на завоя, не по голяма от 80 – 85 km/h; от страна на
водачката на автомобил, ако се счита, че тя е трябвало да реагира за ефективно
спиране към момента на напускане на автомобил Фолксваген на платното за движение, до започване на
последващо отклоняване на ляво, при реагиране в указаните моменти, лек
автомобил Хонда ще пропусне автомобил Фолксваген и удар няма да се осъществи.
Други доказателства от значение за спора не
са ангажирани.
Предявен е осъдителен иск, с правна
квалификация чл.45 ЗЗД.
Искът е основателен.
Основателността на иск при квалификацията на
чл.45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
ответника фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност
на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта
следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
В резултат на поведение на Н.Д.Н.,
осъществено при управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф”, рег. № ЕВ 8555
ВК, предприето в нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДП, която норма предвижда, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, е произтекъл контакт между автомобила
„Фолксваген Голф” и управлявания от ищеца Ю.В.Ж. автомобил, от който са
настъпили неблагоприятни изменения в правната й сфера – увреждане на здравето
й, която връзка е установена чрез
кредитираните заключения на съдебно-медицинската експертиза и
съдебнопсихологическата експертиза. Поради изложеното възраженията на третото
лице -помагач, че в попълненото уведомление за щета ищцата била декларирала, че
от настъпилото ПТП няма пострадали лица, което означавало, че няма претенции за
настъпили неимуществени вреди, са неоснователни. По делото е безспорно установено, че ищцата е
претърпяла неблагоприятното засягане на здравето, намиращо се в причинна връзка
с процесния инцидент.
Настъпването на процесното ПТП се дължи
единствено и само на виновното противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „Фолксваген Голф” Н.Д.Н.. В случая дали водачът на лек автомобил
„Хонда Сивик" е могъл да избегне удара ако реагира при аварийно спиране е
без правно значение. Съдът не следва да разгледа възражение на ответника за
съпричиняване на вредите в резултат на противоправното и виновно поведение на
ищцата, тъй като такова не е релевирано в срока за отговор на исковата молба.
За пълнота следва да се отбележи, че ищецът се е движил в неговата пътна лента,
като това му поведение напълно съответства на установените правила за движение.
Обективно, ответникът е бил административноправно задължен да управлява
автомобила със скорост по-ниска от критичната за завоя, която скорост да му
позволи устойчивото преминаване на кривата на завоя. От произведения резултат –
настъпил сблъсък между двата леки автомобила в лентата на движение на лек
автомобил „Хонда Сивик", следва, че същият не е изпълнил така вмененото му
задължение. Ответникът е загубил устойчивостта на движение на управлявания от
него автомобил, като впоследствие е навлязал в насрещната лента на движение и е
произтекъл механичният контакт между двете МПС. Това сочи, че единствената
правно-релевантна причина за сблъсъка е виновното и противоправно негово
поведение, осъществено в нарушение на чл.20, ал. 2 ЗДвП. За ищеца не е
съществувало задължение да се съобрази с предприетото от водача на лекия автомобил
„Фолксваген Голф” противоправно
поведение. Няма как ищецът да е бил правнозадължен да предвиди, а още по-малко
да предотврати противоправното поведение на ответника, като доводите за
отчитане на възможността на Ж. да предотврати удара като реагира при аварийно
спиране, са изцяло неоснователни.
Неимуществените вредите са неблагоприятни
изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено
благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му - обект на правото
на лична /физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл.28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия
организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на
съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на
всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищеца се изразява в
травматично увреждане на тъкани и органи, което смущава нормалното
функциониране на двигателната му система – травматични увреждания в областта на
гръдния кош свързани с нарушена дихателна функция поради болка, както и
болезненост при движения на снагата и коленете, без да има двигателни
затруднения, като лечебният и възстановителен процес е продължил около 3
седмици, които увреждания са предизвикали отрицателни емоционални преживявания
– болки и страдания. По делото са събрани доказателства и за преживяно в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП пост травматично стресово разстройство и развил се временен
страх от управление на автомобили, като такъв е обичаен за лице с нормална
психика, тъй като съприкосновение с движещ се автомобил неизбежно предизвиква
стрес и страхови представи у всяко лице.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо
– здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат
на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно
чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда.
Съдът приема, че
за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето,
резултат от извършения от ответника деликт, при отчитане на времевия период, през който са понасяни
болките и страданията, обстоятелството, че не се установяват усложнения или
трайни последици, следва да бъде престирана сума в размер на 1500 лева, до
който размер искът е доказан, но при съобразяване на факта, че ищецът поддържа
претенция в размер на 1000 лева, то
този иск следва да бъде уважен до тази сума в приложение на диспозитивното
начало в гражданския процес.
Върху уважената
главница следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането –
30.07.2019 г. до окончателното й погасяване, тъй като вземането за законна
лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт
покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване
на главното задължение (чл.84 ал.3 ЗЗД), а това е момента на извършване на
деликта. От този момент ответникът дължи обезщетение за забавено изпълнение,
което при парично главно задължение е в размер законната лихва – чл.86 ал.1 ЗЗД.
Имуществените вреди се изразяват в извършени
разходи във връзка с получените от ищеца при процесното ПТП травматични
увреждания. Ищецът твърди да е извършил разходи в размер на 50 лева за
съдебномедицинско удостоверение и в размер на 50 лева за посещение при
психолог, но не представя доказателства да е извършил реално такива (фактура, фискален бон). Това означава, че
искът за репариране на имуществените вреди е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно обратния иск с правна квалификация
чл. 435 КЗ.
При извод за основателност на предявения
срещу Н.Д.Н. иск, съдът следва да разгледа предявения от него срещу третото
лице-помагач ЗД „Бул Инс” АД обратен иск, но единствено до размера на сумата
1000 лева, тъй като само до този размер е настъпило вътрешно-процесуалното
условие за това, като за сумата от 100 лева искът няма основание да бъде
разглеждан.
Обратният иск има за предмет притезание на
привличащата срещу подпомагащата страна, основано на разпоредбата на чл.435 КЗ,
която предвижда, че застрахованият има право да иска от застрахователя
застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увредения.
Възраженията на ответника по обратния иск, че
липсва предявена претенция от
ищцата Ю.В.Ж. към застрахователното дружество за изплащане на неимуществени вреди, т.е. не е
изпълнена разпоредбата на чл. 380, ал. 1 ГПК, което правело недопустими, както
привличането му като трето лице-помагач, така и предявеният срещу него обратен
иск, са неоснователни. В чл. 380 КЗ е
предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Предявяването й е въведено като задължителна предпоставка за предявяване на
пряк иск за обезщетение от увреденото лице срещу застрахователя на деликвента
(чл. 432, ал. 1 КЗ), но не и в хипотезата на чл. 435 КЗ, където подобно изискване законодателят не
е предвидил.
В решение № 49 от 27.04.2010 г. по т. д. №
814/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е прието, че по своята процесуална
характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл. 175, ал. 2 ГПК
(отм.), съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на
положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за уважаването
на евентуалния, като специфичното при обратния иск е, създаването на условно
изпълнително основание - правото на изпълнение по този иск се поражда едва след
като главното задължение е погасено от Н., т. е. след като привличащият
ответник е удовлетворил ищеца-кредитор. Основателността на обратния иск се
обуславя от основателността на предявения от увредения иск срещу делинквента и
от съществуването на правоотношение, възникнало с ЗД „Бул Инс” АД от сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, което съдът прие за установено. Ето защо,
третото лице-помагач следва да бъде осъдено да заплати на ответника-делинквент Н.Д.Н.
сумата 1000 лева – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди, заедно със законната лихва върху главницата от 30.07.2019 г. до
окончателното й погасяване, но при условие, че Н.Д.Н. удовлетвори кредитора Ю.В.Ж..
При
този изход на спора право на присъждане на направените по делото разноски
възниква за всяка от страните по главния иск, съобразно уважената, респ.
отхвърлена част от исковите претенции. Ищецът доказва извършени разноски в
размер на сумата 1000 лева, формиран от внесена държавна такса от 50 лева, 550 лева
– възнаграждения за вещо лице и 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
от която сума следва да й се присъдят 909.09 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответникът претендира разноски в размер на 516 лева (116 лева – депозит за
вещо лице и 400 лева – адвокатско възнаграждение) по предявените срещу него
искове, като от същите има право на сумата 46.91 лева, пропорционално на
отхвърлената част от исковете. С оглед уважената част от обратния иск ЗД „Бул
Инс” АД следва да бъде осъдено да заплати на Н. сумата от общо 959.09 лева –
разноски, включваща заплатена държавна такса в размер на 50 лева по обратния
иск и разноските, на които последният е бил осъден при уважаване на главния иск
(909.09 лева). Разноски в полза на ответника по обратния иск не следва да бъдат
присъждани, тъй като същият в разгледаната му част, е изцяло уважен.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на Ю.В.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.45 ЗЗД, сумата 1000 (хиляда) лева -
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило
на 30.07.2019 г. на път I – 5, километър 138+686
в Община Габрово ПТП, заедно със законната лихва върху главницата от 30.07.2019
г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
909.09 лева (деветстотин и девет лева и девет стотинки) – разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата 100 лева - обезщетение за причинените имуществени
вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю.В.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 46.91 лева (четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки) –
разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на Н.Д.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по предявения евентуален обратен иск, с правна
квалификация чл. 435 КЗ, сумата 1000 (хиляда) лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило на 30.07.2019 г. на път I
– 5, километър 138+686 в Община Габрово ПТП, заедно със законната лихва върху
главницата от 30.07.2019 г. до окончателното й погасяване, СЛЕД КАТО Н.Д.Н.,
ЕГН **********, изпълни задължението си да заплати на Ю.В.Ж. присъдените с
настоящото решение суми в пълен размер, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК –
сумата 959.09
лева (деветстотин петдесет и девет лева и девет стотинки) – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и е постановено при
участието на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ********* – трето лице-помагач на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: