Р Е Ш Е
Н И Е №.….
гр.К., ……..2020 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря...............Х.К.………..........................................като
разгледа докладваното от
съдията..................................................гр.д.№2988 по описа за***19 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Искът е за развод с правно
основание в чл.49, ал.4 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника сключили с ответника граждански брак на
05.06.1997г. в с.Ш., общ.К., първи за двамата, от който имат две деца.
По-голямата им дъщеря вече била пълнолетна, а по-малката С.М.Д. е родена на ***г.
Заживели в с.Ш.в дома на родителите на ответника. И двамата работели, грижели
се за децата и се разбирали. Ответникът работел към фирма за превоз на дървен
материал и поради тази причина излизал рано и се прибирал късно вечер.
Основната грижа за отглеждането на децата, за домакинството, за семейството
падала върху нея. Въпреки това полагала необходимите усилия за доброто на
семейството. Преди около 5 години изненадващо за нея, установила от телефона на
ответника, че същият има връзка с друга жена. На следващия ден провела разговор
с него и той не отрекъл, че поддържа извънбрачни отношения с друга жена, обещал
да я прекрати, но на няколко пъти установявала, че извънбрачната му връзка
продължава. Това състояние на брачните отношения продължило около 4 години. Преди
около година, един ден ответникът се прибрал от работа и двамата излезли на
кафе. Ответникът й предложил да напусне работа и двамата да заминат за Г.,
където да потърсят работа. Отказала, тъй като нямали сигурност за
препитание,предвид, че дъщеря им е малка. Започнали да се карат, ответникът я
обвинил неоснователно, че поддържала извънбрачна връзка и решила да напусне
съпруга си, предвид отношението му към нея и брачното му провинение. Установила
се да живее с децата при брат си в с.К. и от една година с ответника били
разделени. През този период от време никой от двамата не се интересувал от
другия, не поддържали никакви контакти, дори по телефон. Счита, че в бракът им
е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй
като между тях нямало уважение, взаимно разбирателство, никой не се интересувал
от другия, а всякакви връзки помежду им – финансови, емоционални и др. били
прекъснати. Бракът им съществувал формално, което не било в интерес нито на
тях, нито на обществото. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати
гражданският брак, сключен на 05.06.1997г. в с.Ш., общ.К. между нея и ответника
като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината;
да предостави на нея упражняването на родителските права върху непълнолетната
им дъщеря С.М.Д., с ЕГН-********** и да постанови местоживеенето на детето да
бъде при нея като майка на адреса в с.К., ул.“С.“ №.; Да определи режим на
лични контакти на непълнолетната им дете С. с бащата М.А.Д. и той да бъде
осъден да заплаща на детето С.М.Д. месечна издръжка в размер на ***лв., считано
от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска и до настъпването на основания за изменение или прекратяване
на издръжката, като не претендира ползването на семейното жилище, находящо с в с.Шейново, ул.“Г.“ №.- собственост на
родителите на ответника и за в бъдеще желае да носи предбрачното
си фамилно име Ч.. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът счита предявеният иск за допустим,
но обстоятелствата, на които се основавал не съответствали на действителното
фактическо положение. Сочи, че проблемите между тях започнали още от самото
начало на брака им, по време на бременността на ищцата с по-голямата им дъщеря
А., когато след направени й рутинни кръвни изследвания се установило, че
съпругата му е болна от венерическо
заболяване. Тъй като болестта се предавала по полов път, изпитал основателни
съмнения, че ищцата е имала контакт с друг мъж през времето на тяхната връзка,
а по-късно и по време на брака им. Въпреки, че тя дала своите обяснения за
причините, решил по настояване на родителите си и най-вече в името на детето,
да запазят брака си, но съмненията и недоверието продължило. През***05г.заминал
да работи в Г., за да може да осигури на семейството си по-добри доходи и
естествено по-добър и спокоен живот. Там останал около 3 месеца и се прибрал в
България, но след прегледи при лекар, отново установили, че ищцата страда от
венерическа болест. Останали да живеят заедно, най-вече заради двете им деца,
но доверието между тях изчезнало. Нямали нито физическа, нито емоционална връзка.
Случилото се през годините на съвместния им живот, съмненията му, че ищцата има
връзки с други мъже го отчуждило необратимо от нея. Моли съда да постанови
решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен
изцяло по вина на ищцата, не оспорва родителските права по отношение на детето С.М.Д.,
с ЕГН-********** да бъдат предоставени на майката и детето да живее при нея да живее с нея на
адреса посочен в исковата молба, а на него да бъде определен режим на лични
контакти с детето С.М.Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване от 18.30 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, един месец през лятото,
който не съвпада с платения годишен отпуск на ищцата и претендира ползването на
семейното жилище в с.Ш., ул.“Г.“ №., собственост на родителите му. Претендира
съдебни разноски.
В с.з. страните заявяват, че не
желаят съдът да се произнася по въпроса за вината и представят споразумение по
чл.49, ал.4 от СК, което поддържат.
От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Страните сключили граждански брак на 05.06.1997г. в с.Ш., общ.К., първи за двамата, от който имат две деца: А. М. Д.,
която към датата на подаване на исковата молба е на 22 години и С.М.Д., с ЕГН-********** родена на ***
г. /удостоверение за граждански брак, изд.въз основа на акт за граждански брак
№0004/05.06.1997 г., заверено копие на удостоверение за раждане/. От
показанията на св.М. Н.Я. се установява, че м.11.2018г. съпрузите не живеят заедно, тъй като ищцата напуснала семейното
жилище и се установила да живее с непълнолетната им дъщеря в с.К., в жилището
на брат си. През годините съпрузите имали неприятности, породени от съмнения за
извънбрачна връзка. След раздялата те преустановили контактите помежду си.
Ответникът заминал на работа в чужбина. Съпрузите са категорични, че бракът им
следва да бъде прекратен.
С оглед на събрание доказателства съдът намира, че бракът между страните
е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите
се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. През годините на съвместното си съжителство съпрузите не могли
да преодолеят недоверието помежду си, което водело до напрежение в отношенията
и неразбирателство. Различията в характерите, недоверието и липсата на
пълноценно съпружеско общуване, неразбирателството и съмненията в брачна
изневяра довели до срив на брака и раздялата им през м.11.2018 г. Повече от
една година съпрузите нямат общо домакинство и семеен бюджет, не поддържат
дължимите духовни и интимни съпружески контакти и всеки от тях устроил живота
си самостоятелно. Между страните не съществуват дължимите се според закона и
морала взаимоотношения, характеризиращи брака- любов, взаимност, доверие, уважение,
загриженост един към друг, разбирателство, обща грижа за семейството и общ
социален живот. Бракът е формален, лишен от съдържание, поради което следва да
бъде прекратен.
Съпрузите не желаят съдът да се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брака, поради което
доказателства в тази насока, не са събирани.
По въпросите относно
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на
роденото от брака дете С.М.Д., с ЕГН-**********, ползването на семейното
жилище, издръжка между съпрузи и фамилно име съпрузите са постигнали споразумение по
чл.49, ал.4 от СК, което на основание чл.49, ал.5 от СК следва да бъде
утвърдено, тъй като не противоречи на СК и с него са защитени интересите на
непълнолетната им дъщеря С..
Съгласно чл.329, ал.1,
изр.второ от ГПК ищцата и ответникът следва да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-К. по*** лв. окончателна държавна такса.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-К. и .. лв. държавна такса за постановената издръжка.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 05.06.1997г. в с.Ш., общ.К., граждански брак между С.Р.Д., с ЕГН-**********
*** и М.А.Д., с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен, без да
се произнася по въпроса за вината..
УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.49, ал.4 от СК както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права спрямо детето С.М.Д.,
с ЕГН-**********
на майката С.Р.Д., с ЕГН-********** ***.
ПОСТАНОВЯВА детето С.М.Д., с ЕГН-********** да живее при майката С.Р.Д.,
с ЕГН-********** ***
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата М.А.Д., с ЕГН-********** *** и детето С.М.Д., с ЕГН-**********, който да се осъществява всяка първа и
трета седмица от месеца, от 18:30 часа в петък до 18:00 часа в неделя с
преспиване, както и 30/тридесет/ дни през лятната ваканция, когато това не
съвпада с платения годишен отпуск на майката С.Р.Д..
ОСЪЖДА М.А.Д., с ЕГН-**********
*** да заплаща на детето С.М.Д., с ЕГН-********** със съгласието С.Р.Д.,
с ЕГН-********** като майка и законна представителка от в с.К., общ.К., ул.“С.“
№., месечна издръжка в размер на ***лв., считано от
01.11.2019г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Съпрузите нямат претенции за
издръжка един към друг.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в с.Ш., общ.К., ул.”Г.”
№. на съпруга М.А.Д., с ЕГН-**********.
Съпрузите заявяват, че нямат придобити по
време на брака влогове и нямат претенции за помежду си за такива влогове.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяването на брака съпругата С.Р.Д., с ЕГН-********** да носи предбрачното фамилно име Ч..
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдената с решението издръжка
на детето С.М.Д. следва да бъде заплащана от бащата М.А.Д., по банкова сметка: ***
„ЦКБ“ АД, К. К., с титуляр С.Р.Д..
ОСЪЖДА
С.Р.Д.,
с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-К.*** лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА М.А.Д.,
с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-К. ***лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: