МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД №1149/2019
година по описа на РС Ловеч
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу
подсъдимият Е.С.М., било предявено обвинение за престъпление по чл.206, ал.3
във вр. с ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б.а от НК, за това, че на неустановена дата през месец юли на 2018
год. в гр. Ловеч противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел -
лек автомобил „П…… ", с peг. № ……, на стойност
2222.00 лева, 1 бр. перфоратор „Спарки Елтос”, 1 бр.
шлайфмашина „Бош”, 1 бр. ъглошлайф,
голям „Спарки Елтос", 1 бр. мастар
с дължина 2 метра,
1 бр. нивелир, 1 бр. удължител, 30 метра, на стойност 930.71 лева, всичко на
обща стойност 3152.71 лева собственост на М.П.В. ***, като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив.
В
разпоредително с.з. е направено искане делото да се разгледа по общия ред.
Пострадалата
М.П.В., р.пр. за разпоредително с.з. не се е явила и не е направила искане за
конституиране като гр. ищец и ЧО. Представила е разписка пред разпоредително
с.з., в която е посочила, че са и върнати всички инкриминирани вещи.
Представителят
на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу
подсъдимия М. така както е внесено с обвинителния акт. Излага, че о събраните в
хода на ДП доказателства и тези в хода на съдебното следствие безспорно се
установява фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Безспорно било установено,
че подс. М. е бил нает от свид.
В. да извърши монтаж на обект в с. Осоица. Излага, че за целта безспорно се
установявало, че на същия последната
била предоставила да управлява л.а. „Пежо 306”, както и лични инструменти като
шлайфмашина, ъглошлайф, мастар,
нивелир, удължител, които същият след приключване на работата на обекта следвало
да върне, както и л.а., което подс. М. не сторил.
Сочи, че въпреки проведените разговори между пострадалата и подс.
М. последния отказал връщането на лекия автомобил и инструментите. Счита, че по
този начин е осъществил състава на престъплението обсебване като деянието е
извършено чрез отказ от негова страна да
върне получена чужда движима вещ - л.а. и инструменти. Излага, че деянието е
извършено при пряк умисъл, като това се доказвало от събраните по делото
доказателства, писмени и гласни такива. С оглед на това моли съда да признае подс. Е.С.М. за виновен в извършване на престъплението за
което е предаден на съд и му наложи наказание
от 3 год. лишаване от свобода,
както и да го лиши от право да упражнява определена професия за този срок
съгласно разпоредбата на ал.3, на чл. 206 от НК. В този смисъл моли съда да
постанови своята присъда.
В с.з. подс. Е.С.М., р.пр. се е явил лично и с адв.
Х. от ШАК. Подсъдимият е дал подробни, но противоречиви обяснения по делото,
като не отрича да е получил и ползвал инкриминираните вещи, но заявява, че ги
бил задържал, тъй като му дължали пари за свършената от него работа на обекта в
с. Осоица, като в тази връзка отрича да е извършил престъплението за което е предаден
на съд. Първоначално обяснява, че имал уговорка със св. В.С.В. да извърши
монтаж на камък в негов обект находящ се в с. Осоица,
като именно с него се разбрал „за цената” на работата си, след което започнал
работа. Обяснява, че облицовъчния камък бил закупен от фирмата на св. М.В.,
като последната заедно със св. Т.Т. му осигурили
посочените в обвинителния акт инструменти и л.а., за да извърши работата в
обекта на св. В.С.В.. Според обясненията му уговорката със св. М.В. била след
приключване на работата на обекта да върне л.а. и инструментите във фирмата.
Отново според обясненията му „за момента не ги върнах, задържах ги тъй като
останаха неизяснение финансови отношения”. Обяснява, че не е имал сключен
трудов или граждански договор, както със св. В.С.В., така и с когото и да било
другиго. В последствие, в хода на съдебното следствие, след разпита на св. В.С.В.
подс. М. е дал повторни обяснения, заявявайки, че за
монтажа в с. Осоица бил нает от св. Т.Т. и св. М.В.,
които имали ангажимент да му платят за този монтаж, като св. В.С.В. следвало да
му заплати само подготовката за монтажа. Твърди, че си свършил работата на 98 %,
тъй като бил изгонен от обекта от св. В.С.В.. Твърди, че тогава се поставил
въпроса за заплащането на трудът му като се указало, че никой не искал да му плати,
както и че св. М.В. му била заявила, че няма пари и че ще му бъде платено от св.
Т.Т., когато се върне. Твърди, че св. Т.Т. му казал, че ще му плати след като св. В.С.В. се върне от Русия и плати и на него.
Обяснява, че именно за това се било проточило плащането във времето, и че именно поради тази причина в момента бил в
съдебната зала, като в крайна сметка си бил уредил всички отношения със св. Т.Т. и св. М.В.. В защита подс. М.
заявява, че се счита за невинен, и че през цялота
време очаквал св. Т.Т. и св. М.В. да му се обадят и
да изчистят финансовите си отношения за положения от него труд, че никога не е считал
процесните вещи за свои, както и че бил в готовност
да ги върне по всяко време, когато му звъннат, за да си уредят сметките. Защитникът
му адв. Х. заявява, че подзащитният
му бил нает да извърши работа в обект находящ с в с.
Осоица, изразяваща се в монтаж на подова настилка - травертин.
Пледира, че подсъдимият бил приел работата, воден от желанието си да упражнява трудова
дейност, за да изкарва по този начин своята прехрана. Сочи, че св. В.С.В. имал договорни
отношения с „В. Стоун” ЕООД и най - вече със свид. Т.Т., според която уговорка „В. Стоун” ЕООД следвало да
осигурят монтажист за къщата в с. Осоица, че същите осигурили подсъдимият,
който следвало да извърши монтажа. Заявява, че уговорката била да се плати на „В.
Стоун” ЕООД, а не на подсъдимия за труда, който той полагал, и че с оглед
ангажимента на фирмата, който се установявал от показанията на св. В. между нея
и подсъдимия възникнали сложни отношения, като последната заедно със св. Т.
възложили труд на подсъдимия на конкретно място, с техни средства, а именно на
„В. Стоун” ЕООД, включително и МПС. Сочи, че подсъдимият изпълнил задължението
си в къщата в с. Осоица, а св. В. и св. Т. преценили, че няма да му платят, като в този
момент подсъдимият разполагал с процесните вещи,
предмет на обвинението и въпросното „Пежо 306”. Излага, че двамата свидетели опитвайки се
да избегнат плащането поискали обратно своите стопански активи, но без да
платят на подсъдимия дължимото възнаграждение. Излага, че в последствие
започнала игра на думи от св. В. и св. Т., че подсъдимият трябвало да си търси
възнаграждението от собственика на къщата, а не от тях, макар че именно същите
го били ангажирали. Сочи, че същите решили да не платят на подсъдимият, като
същевременно с това сезирали прокуратурата и органите на полицията, за да си
възстановят стопанските средства, без да
се съобразя с това, че не било платено на подсъдимия. Излага, че по този начин
прокуратурата образувайки преписка и ДП била предрешила наличния гражданско - правен
спор между тримата. Сочи, че отношения между св. В., св. Т. и подсъдимия били облечени
в трудовоправни такива, с оглед на това, че подзащитният му бил ангажиран от „В. Стоун” ЕООД, и че подсъдимият
бил лишен от възможността си да получи възнаграждението си поради което бил упражнил
свое гражданско право на задържане на процесните
вещите, които му били предадени от св. Т. и св. В., като отказал да върне последните
тъй като поискал да му бъдат платени дължимите пари. Излага, че вещите били върнати на „В. Стоун” ЕООД, с намесата на
прокуратурата, с което подсъдимият останал невъзмезден за положения от него
труд. Сочи, че показанията на свид. В. и свид. Т. били непълни, не до там ясни и донякъде
противоречиви като от една страна същите се стремели да внушат, че не са
финансово задължени на подсъдимия, а от друга същите му възлагали работа, и към
други техни клиенти, като му предоставяли да управлява няколко коли,
инструменти, квартира и други. Сочи, че от показанията на св. В. и св. Т. се
установявало, че били платили на подсъдимия за положения от него труд, а
всъщност същите укривали действителните си правоотношения с подсъдимият, с
оглед на това да не регистрират трудов договор с него и да не заплащат
дължимите осигуровки и ДДС по отношение на възнаграждението, което му било
заплащано. Сочи, че на 21.06.2018 г. с куриерска фирма Еконт
Експрес, дъщерята на св. Т.Т., Р. Т. била превела
сумата от 1300.00 лв. на лицето П. Е. М. - дъщеря на подсъдимият, който факт
красноречиво говорел за финансовите им отношения. Счита, че вмененото във вина на
подсъдимия деяние е несъставомерно, тъй като за да е
налице съставомерност следва да е налице както
разпореждане с процесните вещи, така и отказ същите
да бъдат върнати, като този отказ трябвало
да бъде противозаконен, а не да се отнася за правото на задържане по смисъла на
гражданските закони. Сочи, че било необходимо освен да е отказано връщането на
тези вещи, то и подсъдимия да ги държи като свои, а в случая подсъдимия бил
държал процесните вещи със съзнанието, че не са негова
собственост, което се установявало и от показанията му дадени в хода на ДП, в
разпита му като свидетел проведен на 28.12.2018 год. Сочи, че обвинението не
може да почива на несигурност и на някакви предположения относно обективните и
субективните признаци на вмененото на подсъдимият деяние, както и че в хода на
ДП на практика не била изяснена обективната истина и фактическата обстановка, като
не били установени реалните отношения между собствениците, както и това, какви
точно отношения подсъдимият бил създал с тези собственици, където е бил
изплащан да работи. Сочи, че не било следвало
от самото начало, от задържане на процесните вещи, да
се води ДП, разследването по което изцяло било насочено да се докаже вината на
подсъдимия, като по този начин според нето бил нарушен принципа заложен в
разпоредбата в чл. 13 ал.1 от НПК за разкриване на обективната истина. Сочи, че
не били установени лицата за които бил работил подсъдимия, както и финансовите
отношение възникнали между „В. Стоун” ЕООД и лицата които ръководели
дружеството, както и че не била направена експертиза за установяване на техните
финансови отношения. Сочи, че вещите били върнати от подсъдимия, като за част
от тях се била намесила прокуратурата и полицията, като в тази насока били останали
материалните интереси на подсъдимия незащитени, тъй като същия следвало да
получи възмездяване за своя труд, под формата на съответното парично
възнаграждение. Сочи, че в крайна сметка подсъдимия упражнил правото си на задържане по смисъла на чл. 90
от ЗЗД, като същия бил посочил в показания си, а и по - късно и в хода съдебното
следствие, че бил готов да върне вещите,
но ако му се плати възнаграждението, което било и условието, за да се развият
отношенията между подсъдимия и свидетелите В. и Т.. Излага,
че несъмнено се касаело за неуредени граждански правоотношения между
подсъдимият и двамата свидетели Т. и В., за което свидетелствал и свидетелят В.С.,
собственик на фирма „Фрателини”, от които показания
се установявало, че той не е имал отношения и каквато и да е било облигационна
връзка с подсъдимия, а че тези отношения били между подсъдимия и св. Т. като
собственик на фирмата макар и формален, а не реален. Сочи, че в тази насока по
отношение правото на задържане била и съдебната практика, в която връзка цитира
решение №165/26.09.2016 год. по н.д. №565/2016 год. на ВКС ІІ - ро наказателно отделение. Излага, че св. Т. и св. В. твърдели,
че св. В.С. следвало да плати на подсъдимия, което противоречало на показанията
им с тези на св. В.С. и представените от тях писмени доказателства. Сочи, че в
случая св. В. и св. Т. по своеобразен начин експлоатирали труда на подсъдимия
възползвайки се от факта, че той желае да се труди и притежава нужните умения в
строителството, като се възползвали от неговата наивност и не сключили с него
съответния трудов договор, както и не подписали с него граждански договор.
Сочи, че с обвинението се извършвало неоснователно вмешателство в кръга на
гражданско правна връзка между подсъдимият, св. В. и св. Т., като посредством
обвинителният акт внесен пред съда се накърнявало правото на подсъдимият да
получи възнаграждението за своя труд, който е вложил, както в с. Осоица така и
в предходни обекти, което също не било без значение. Счита, че е недопустимо
този спор да бъде решаван посредством инструментариума на НК. С оглед на
изложеното, счита, че не е налице сочената от прокуратурата съставомерност
на престъплението обсебване по посочения състав за който подсъдимият бил привлечен
към наказателна отговорност в настоящето производство. Сочи, че за да се вмени процесното деяние на подсъдимият, соченото престъпление
следвало да бъде доказано по един несъмнен и категоричен начин, с оглед на
което моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимият Е.М. за
невиновен по повдигнатото му от прокуратурата обвинение.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните по
делото свидетели М.В., Т.Т., В.С.В., В.С.В. и С.С., от обясненията на подс. М., от приобщените по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от НПК обяснения на подс.
М., от приобщените по реда на чл.281, ал.4 във вр. с
ал.1, т.2 от НПК показания на св. М.В., от приобщените по реда на чл.281, ал.4,
във вр. с ал.1, т.1 от НПК показания на св. Т.Т., от приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, от приобщените по реда на чл.279,
ал.1, т.3 от НПК обяснение на подс. М., от заключението
на в.л. по изготвената в хода на ДП оценителна експертиза, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Е.С.М. ***. Същият бил безработен и осъждан няколкократно за умишлени
престъпления от общ характер.
Свидетелката
М.П.В. ***, и била собственик и едноличен управител на "В. Стоун" ЕООД,
със седалище и адрес на управление град Ловеч. Една от дейностите на фирмата
била монтаж на естествени скални материали - гранитни плочи, стъпала и т.н.
Свидетелят
Т.Б.Т. *** и бил нещатен консултант във "В. ***. Същият познавал подс. М. от няколко години, като бил в известност, че
подсъдимият е лежал в затвора, както и че има желание „да се поправи и стане
човек", а така също и че може да поставя камъни. Първоначално св. Т. съдействал на подсъдимият
да започне работа на мелницата в с. Ломец, обл. Ловеч
за която цел М. пребивавал в гр. Ловеч, където със съдействието на св. Т.
работел и на други обекти. Подс. М. нощувал в
помещение собственост на „В. ***, което му бил подсигурил св. Т.. За свършената
работа св. Т. плащал на подс. М., въпреки, че
последния не бил ангажиран, както на трудов така и на граждански договор.
Свидетелят
В.С.В. *** и бил управител на „Фрателини” ЕАД, гр.
София. В собственост на дружеството била новострояща се къща с двор в с.
Осоица, общ. Горна Малина. В средата на месец май 2018 год. св. В.С.В., чрез
свои познати, се свързал по телефона със св. Т. от който поискал да закупи
плочи от гранит за къщата в с. Осоица, общ. Горна Малина, като едновременно с
това го помолил да му осигури и хора, които да извършат монтажа на плочите от
гранит.
Гранитните плочи били закупени от
„В. ***, представлявано от св. В. на името на „Фрателини”
ЕАД, гр. София и били транспортирани до къщата находяща
се в с. Осоица, общ. Горна Малина. Тъй като от „В. *** не разполагали със
свободен работник, който да извърши монтажа на закупените гранитни плочи св. В.
се обърнала за съдействие към св. Т., като го помолила да осигури такъв човек.
От своя страна св. Т. и препоръчал подс. Е.М.. За
целта св. Т. и св. В. провели разговор с подсъдимия М., като му обяснили в
какво точно се състои работата. От своя страна подс. М.
се съгласил да поеме поръчката, като им казал, че може да се справи с работа. Тъй
като подсъдимия М. не притежавал необходимите инструменти за работа, както и
превозно средство, с което да пътува до обекта в с. Осоица устно се договорили
св. В. да му предостави всичко необходимо. За целта свидетелката В. предоставила
на подсъдимия М. лек автомобил „П….", с peг. №…..,
нейна лична собственост, като му предоставила и малкия талон на автомобила, както
и инструменти, в това число шлайфмашина малка Бош,
перфоратор ,малък „Спарки Елтос", голяма шлифовалка „Спарки Елтос, мастар с дължина два метра, нивелир и 3 - метров
разклонител.
Подсъдимият
М. пристигнал на обекта в с. Осоица в началото на месец юни 2018 год., където следвало
да монтира каменна настилка на подовете и стъпалата на къщата. На място подсъдимият
М. се срещнал със свидетелят В.С.В., с когото се уговорили за цената на услугата,
както и за това, какво точно трябва да се направи. Св. В.В.
дал авансово на подсъдимия сумата от 900,00 лева, за да може да работи, като му
подсигурил и нощувки при свои познати в селото, възрастни хора. Според уговорката
им подсъдимият следвало да извърши работата в рамките на десет дни. Въпреки
това, подсъдимия останал на обекта с. Осоица около 45 дена, като по време на
престоят му св. В. непрекъснато звънял на свидетелката В., за да я уведоми, че подсъдимият
не стои на обекта, че не си върши работата, както и да я информира, че не е
доволен от качеството на работа му. Освен това, по време на престоя си на
обекта в с. Осоица, подсъдимия започнал да взима пари назаем от хората при
които живеел, които впоследствие не върнал, което станало достояние на свидетелят
В.В.. Всичко това притеснило свидетеля В. поради
което казал на подсъдимия да напусне обекта. За действията на св. В. били
уведомени свидетелите В. и Т.Т., които впоследствие изпратили
на обекта в селото други хора, за да довършат работата.
Подсъдимият
М. след като напуснал обекта в с. Осоица, с лекият автомобил и инструментите
дадени му от свидетелката В. на 25 юли 2018 год. я посетил във фирмата й, за да
поиска 1000 лв., които свидетелят В. му дължал за извършената работа. Свидетелската
М.В. категорично отказала да му даде исканата сума, тъй като уговорката за
плащане на работата била между него и свидетеля В., а освен това същият не бил довършил
работата си на обекта в с. Осоица. Подсъдимият М. не останал доволен от
отговора й, качил се в л.а. и си тръгнал.
След
като подсъдимият напуснал гр. Ловеч, свидетелката В. няколко пъти му звъняла по
телефона, за да й върне автомобила и инструментите, но същият отказал да
направи това, докато не му бъде платено за извършената работа в с. Осоица. В
последствие подс. М. на няколко пъти изпратил съобщения
на св. В., в които я обвинявал, че го е карала да краде камъни. На 27.07.2018
год. свидетелката В. се обадила за последен път на подсъдимия с искането да и върне
л.а. и инструментите. В този разговор подс. М. категорично отказал да стори това, което накарало
св. М.В. да подаде жалба в полицията. Във връзка с подадената жалба било
образувано и настоящото наказателно производство.
В хода
на разследване по делото л.а „П…..", с peг. №……..,
собственост на М.В. бил обявен за ОДИ с телеграма № 7389/11.03.2019 год. на
ГДНП. На 28.05.2019 год. същият бил спрян за проверка в гр. Попово, вследствие
на което бил предаден доброволно от водача, подсъдимия М. и впоследствие върнат
на собственичката.
Видно от
заключението на допусната и изготвена в хода на ДП техническа стоково - оценителна
експертиза пазарната стойност на л.а. „Пежо 306" е 2222.00 лева, а тази на
ел. инструментите - 930.70 лева.
В РП - Ловеч
на 23.10.2019 год. постъпило заявление от свидетелката М.В., в което последната
заявила, че подсъдимият М. и е възстановил напълно и обсебените инструменти
/перфоратор /Спарки Елтос/, шлайфмашина „Бош", ъглошлайф,
голям"Спарки Елтос", мастар,
нивелир, разклонител/
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.
Е.С.М., е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.206, ал.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.а от НК, като на неустановена дата
през месец юли на 2018 год. в гр. Ловеч противозаконно присвоил чужди движими
вещи, които владеел - лек автомобил „П…., с peг. №…..,
на стойност 2222.00 лева, 1 бр. перфоратор „Спарки Елтос”,
1 бр. шлайфмашина „Бош”, 1 бр. ъглошлайф,
голям „Спарки Елтос", 1 бр. мастар
с дължина 2 метра,
1 бр. нивелир, 1 бр. удължител, 30 метра, на стойност 930.71 лева, всичко на
обща стойност 3152.71 лева собственост на М.П.В. ***, като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив.
От
обективна страна, от доказателствата по делото безспорно се установяват
обективните признаци на престъплението обсебване, а именно: време – на
неустановена дата през месец юли на 2018 год. (когато подсъдимия М. отказал да
върне вещите на св. В.)***, начин на извършване – чрез отказа да върне последните,
с което е извършено действие на разпореждане, причинно-следствената връзка
между тях и настъпилият резултат.
С действията
си подсъдимият М. е реализирал признаците от състава на престъплението
“обсебване”. В конкретния случай е налице предоставяне на конкретно определени вещи
(лек автомобил „П…", с peг. №….., на стойност 2222.00
лева, 1 бр. перфоратор „Спарки Елтос”, 1 бр.
шлайфмашина „Бош”, 1 бр. ъглошлайф,
голям „Спарки Елтос", 1 бр. мастар
с дължина 2 метра,
1 бр. нивелир, 1 бр. удължител, 30 метра, на стойност 930.71 лева, всичко на
обща стойност 3152.71 лева), на конкретно правно основание (с цел ползване, за
да бъде извършена конкретна работа на обект в с. Осоица), във владението на
подсъдимия (чрез непосредственото предаване на вещите от пострадалата и личното
им приемане от подсъдимия). Всъщност спор по тези факти липсва от страна на
подсъдимия и защитника му, но така или иначе същите са неоспорими, тъй като за
същите са налице както писмени, така и гласни доказателствени
средства.
С
поведението си подсъдимият е очертал обективните признаци на деянието обсебване
по смисъла на чл.206, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като
се е разпоредил с чужди вещи като със свои чрез отказа му да ги върне на
собственика им. Налице е в тази насока извършено присвояване на вещите и
нейният собственик на практика е бил безвъзмездно лишен от тях.
Съдът
намира, че обвинението срещу подсъдимия М. е доказано по безспорен и несъмнен начин, и че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи
категоричен извод, че подсъдимия е автор на престъплението за което е предаден
на съд, поради което направените в тази връзка възражения от защитникът му се
явяват неоснователни. Съдът намира даденото от подс. М.
обяснение, видно от което последния отрича да е извършил деянието, за което е
предаден на съд, като твърди, че е задържал последните, заради неуредени
финансови отношения, за негова защитна теза, и не кредитира тези негови
обяснения, тъй като цялостния доказателствен материал
и обективните данни по делото опровергават категорично обяснението на
подсъдимия и доказват приетата по - горе фактическа обстановка. Съдът стигна до
този извод съпоставяйки обясненията на подс. М. дадени
от него в хода на съдебното следствие и тези дадени от него в хода на ДП и
приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК, със събраните по делото писмени
доказателства /разписка от 09.12.2019 г. /л.19 от делото/, протокол за
доброволно предаване от 28.03.2019 г. /л.29 от ДП/, с изготвената в хода на ДП
експертиза, с показанията на разпитаните по делото свидетели М.В., Т.Т., В.С.В., С.Г.С., В.С.В., с приобщените показания на свидетелите
М.В., Т.Т. и В.С.В..
Съдът
намира, че всички събрани по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви по отношение на авторството, времето, мястото и условията при
които е извършено деянието обсебване. В тази насока доказателствата са в
хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо
друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен
начин главния факт по делото.
Спорът в
конкретния случай касае единствено правната страна на деянието, а именно: дали
така описаните и донякъде признати от подсъдимия факти в обвинителния акт,
изпълват всички признаци от състава на престъплението по чл.206, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК или се касае до гражданскоправни
отношения. В тази връзка се очертава и противоречието в позициите на държавното
обвинение, от една страна и защитата и подсъдимия – от друга.
Съдът не
споделя наведените от страна на защитата доводи за квалифициране на
установените по делото факти като гражданскоправни
отношения. В действителност в голяма част от случаите на обсебване стоят именно
гражданскоправни отношения, било то по договор за
заем, лизинг и пр. В тези случаи, обаче, наличието на гражданскоправни отношения не изключва наличието на
престъпление изначално, доколкото този извод би могъл да се направи единствено
през призмата на елементите на състава на чл. 206, ал. 1 НК.
В
конкретния случай е налице предоставяне на конкретно определени вещи във
владението на подсъдимия от страна на пострадалата. Налице е и отказ
да се върнат тези вещи, което следва да се окачестви като неправомерно,
доколкото подсъдимият не е имал право да откаже да върне тези вещи при
поискване от собственикът им - същият не е бил техен собственик, нито е бил оправомощен за това от собственика им. Следва да се
има предвид, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС /ВС/, престъплението
обсебване може да се изразява, както в разпореждане с вещта, така и в отказ да
се върне същата. В случая е налице именно отказ да се върнат вещите. Вещите са
били предоставени за извършване на конкретна работа /полагане на подова
настилка в обект находящ се в с. Осоица/ като след напускането
на обекта от страна на подс. М. и поискването им от
страна на собственикът им същите не са били върнати. В случая няма спор, че процесните вещи са били предоставени от страна на
пострадалата М.В. по отношение на подс. М. на
основание постигната договореност в посочения по - горе смисъл. Няма спор и че
подсъдимият е използвал предоставените му за временно ползване л.а., за да
пристигне в обекта в с. Осоица /, а предоставените му вещи /1 бр. перфоратор
„Спарки Елтос”, 1 бр. шлайфмашина „Бош”, 1 бр. ъглошлайф, голям
„Спарки Елтос", 1 бр. мастар
с дължина 2 метра,
1 бр. нивелир, 1 бр. удължител/, за да извърши конкретна работа, за която е бил
ангажиран от св. В., както и че на неустановена по делото дата през месец юли
на 2018 г.
същият е отказал да върне същите. Отказът да се върнат вещите несъмнено е
действие на разпореждане, доколкото със същото се лишава собственикът им да се
разпорежда с последните.
По делото се установи освен това,
че подсъдимият преди да бъде привлечен под наказателна отговорност за
престъплението за което е предаден на съд, е бил разпитан в качеството на
свидетел на 28.12.2018 г. Предвид забраната на чл.118, ал.1 от НПК, регламентираща,
че не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно
производство в друго процесуално качество, съдът намира, че е недопустимо да
бъдат анализирани тези показания и съпоставяни с другите събрани по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поради което и направените в тази връзка възражения на защитата на
подсъдимия не следва да бъдат обсъждани. Наличието на същите, обаче, в кориците
на ДП водят до безспорния извод, че подсъдимият е бил наясно, че е била
депозирана жалба в РП Ловеч, и че се води ДП във връзка с обстоятелството, че
същият не е върнал на пострадалата процесните вещи.
Въпреки това същият отново не е предприел действия по връщането им. Безспорно
се установява по делото, и че една от процесните вещи
по делото, а именно л.а „П…..", с peг. №…..,
собственост на М.В., след депозиране на жалбата въз основа на която е било
образувано ДП №625/2018 г. по описа на РУ на МВР Ловеч с телеграма №
7389/11.03.2019 год. на ГДНП е бил обявен за ОДИ. Безспорно се установява от
събраните по делото доказателства, и че на 28.05.2019 год. процесния л.а.
управляван от подс. М. е бил спрян за проверка в гр.
Попово, вследствие на което, именно след намесата на полицейските органи, л.а.
е бил предаден от водача, подсъдимия М. и впоследствие върнат на собственичката.
Безспорно се установява по делото, а и няма спор между страните, че останалите процесни вещи, са били върнати на пострадалата едва в края
на 2019 г.
Съдът намира, че е неоснователно възражението на адв.
Х., че в случая задържайки процесните вещи подс. М. е упражнил свое гражданско право, за да му бъдат
платени дължими пари във връзка с полаган от него труд в полза на „В. ***. Безспорно
събраните по делото доказателства сочат на това, че процесните
вещи са били предоставени на подсъдимия без каквито и да било уговорки свързани
с връщането на последните. Безспорно се установява по делото, в която връзка са
и първоначално депозираните от подсъдимия М. обяснения, че уговорката за
заплащането на положения труд за монтажа на облицовъчните плочки в обекта в с.
Осоица, е била между него и св. В.С.В., в която връзка са и показанията на св. М.В.
и св. Т.Т., които съдът кредитира като обективни,
безпристрастни и логични, относно главния факт на доказване по настоящето дело,
още повече, че последните са наясно с наказателната отговорност, която носят по
реда на чл.290 от НК. Посочените свидетели описват по един и същи начин
фактическата обстановка. Няма данни по делото, които да създават съмнения
относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на мотив да набедят
подсъдимия в престъпление, което не е извършил. Дадените и в хода на съдебното
следствие и в хода на ДП показания от свидетелите В. и Т. са конкретни, ясни и последователни,
изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от
тях поведение на подсъдимия и са годни да обосноват приетата за установена по
делото фактическа обстановка. С оглед събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът не кредитира показанията на св. В.С.В., в частта, в която същият заявява, че
не е имал задължение да заплаща монтажа на подс. М.,
а на „В. ***, и че това е било уредено още при закупуването на облицовачните плочки. По делото в хода на съдебното
следствие са предоставени 5 бр. фактури, от които е видно, че на различни дати
през месец юни са били издадени 3 бр. фактури /08.06.2020 г.; 11.06.2020 г.;
26.06.2020 г./ с които са били закупени травертин
плочи от „В. Стоун” ЕООД, стъпала, чела, но че същите не включват монтаж на
настилката, запълване и фугиране, както и монтаж на стъпалата. Действително, в
хода на съдебното следствие беше представена и фактура №********** /30.08.2018
г. от която се установява, че на „В. ***, е бил заплатен монтажа на доставените
от фирмата облицовъчни материали, но това е станало едва през месец август,
след като подсъдимият е бил изгонен от обекта на св. В., и след като се е
наложило от „В. *** да бъдат изпратени техни работници, за да довършат работата
в обекта, като в тази връзка са както показанията на св. В. и св. Т., така и
показанията на св. В.С.В., дадени от последния в хода на ДП и приобщени по реда
на чл.281 от НПК. Ето защо съдът намира, че са неоснователни възраженията на
защитата, че в случая е бил прикрит граждански/трудов договор между подс. М. и „В. ***, и че същият с основание е задържал
вещите, за да му бъде изплатено възнаграждението за положеният от него труд.
Безспорно се установява по делото, че подс. М. е
полагал труд на обект, находящ се в с. Осоица,
собственост на „Фрателини” ЕАД, както и че подс. М. е бил изгонен от обекта от св. В., в началото на
месец юли, поради лошото качество на работа му, както и неприключването и в
срок, като това е станало преди работата на обекта да бъде приключена. От една
страна по делото липсват, каквито и да било доказателства, че е била налице
уговорка между св. В. и подс. М., че в случай, че не
му бъде заплатено възнаграждението за положеният от него труд на обекта в с.
Осоица, същият може да задържи процесните вещите, а
от друга, дори да е било налице задължение от „В. *** да заплати
възнаграждението на подсъдимия за положеният от него труд в с. Осоица, той не е
имал никакво право, дори и гражданско такова да задържа процесните
вещи. Нещо повече, безспорно от доказателствата по делото се установява, че
отказа да бъдат върнати вещите на пострадалата от страна на подсъдимия е на
неустановена дата през месец юли 2018
г., към която дата работата за която е бил ангажиран
подсъдимият не е била довършена, за да претендира за възнаграждение за положен
от него труд. На следващо място сумата за монтажа е била преведена на „В.
Стоун” ЕООД едва в края на м. август и то след като от фирмата е била изпратена
група работници, за да довърши несвършената от подс. М.
работа. Т.е. към датата на извършване на деянието предмет на настоящето дело „В.
Стоун” ЕООД са били в обективна невъзможност да заплатят исканата им от
подсъдимия парична сума, тъй като последната не им е била преведена от
собственика на обекта в с. Осоица. И не на последно място сам подс. М. в хода на съдебното следствие при първоначално
дадените от него обяснения заявява, че договорката му за заплащане на работата
му е била между него и св. В.. В тази връзка са и обясненията му дадени на
07.01.2020 г. видно от които „…Така беше докато излезе една оферта в с. Осоица.
Един клиент си беше поръчал камъни от фирмата на Т. и търсел монтажник, който
да ги монтира. Аз лично ходих с единият бус на Т. да
видя къщата, условията къде, какво иска като изпълнение и след като се
уговорихме започнах да подготвям етажа за монтаж на камъните, подчертавам да
подготвя, защото на целият първи етаж, който е 136 кв/м
пода не беше равен…. За този труд трябваше да плати собственика на къщата за да
мога да си свърша работата за което бях поел ангажимент да наредя тези 136 кв.
камъни…. Аз имах уговорка с Васко само за плащането, но накрая даже и не
останах убеден кой трябва да ми плаща. Първо имах уговорка с В. когато отидох
да се пазаря за монтажа в деня който ме прати Т. при него, като ми каза „…кажи
каква цена искаш…С останалото аз се бях справил на 90 % и нагоре, когато те
дойдоха. След като вече съм завършил навсякъде
без 2-3 парчета камък за монтаж ми се обади собственика от Русия и ми
каза, че имам 5 мин. да напусна къщата. Попитах го защо, какво е станало, кой
ще ми плаща на мен и на хората ми. Той пак ми повтори „..имаш 5 минути, иначе
пращам хора от гр. София и до 20 минути са при теб…”. Знам, че той се занимава
с охранителна дейност. Изплаших се, събрах си нещата поисках 50.00 лв. на
хазаина при който бях настанен, за гориво, за да мога да се прибера, и се
прибрах като за момента останахме с нечисти финансови отношения с Васко.. Лекия
автомобил заедно с инструментите ми ги предоставиха в деня в който тръгнах за
с. Осоица, предоставиха ми го втория път когато отидох там, когато тръгнах да
работя. Дадоха ми малкия талон на л.а. „П…..”, документи за ГО, която беше
направена няколко дни преди това и документ за преглед. Инструментите които ми
дадоха бяха перфоратор, флекс, шлифовала, всички
които са посочени в обвинителния акт. Това са инструменти от които съм имал
нужда за изпълнение на монтажа на камъните за тези 136 кв/м
и за да мога да си свърша работата. Стана неприятно разминаване в уговорките.
Не съм сигурен кой трябваше да ми плати за работата в с. Осоица, дали Т. или В.,
един от двамата. По принцип договорката ни беше с В. за цена на кв.м. и за брой
стъпало. В. ми даде един път 800.00 лв. или 900.00 лв. аванс за да имам
средства и в същото време искаше да свърша нещата които посочих по-рано в
показанията, да преведа терена за монтаж камъните което изискваше седмица и не
стана ясно кой ще плаща за това. Грубо за цялата тази работа която съм работил
при В. и при Т., Т. ми дължи около 6 хил. лв. като М.
ми изпрати по дъщеря ми 1300.00 лв. и останаха 4 хил. лв. които в последствие
изчистихме като сметки. Не бях получил обвинителния акт когато си изчистихме
сметките с тях..С Васко се разбирахме за цената и той ми каза да започна
работа. Нямам сключен договор нито с Васко нито с който и да е било друг за
обекта в с. Осоица, всичко беше на устна договорка и на доверие.…. Уговорката
ни беше, след приключване на работа в обекта
л.а. и инструментите да ги върна във фирмата. За момента не ги върнах,
задържах ги тъй като останаха неизяснени финансови отношения. И М. и Т. са ми
се обаждали. За момента отказах да ги върна и казах че когато са готови да си
оправим финансовите отношения ще го направя. Към момента, когато ми звъняха ми
дължаха пари, оставаха над 4 хил. лв. със сигурност да ми издължат. В процеса
на разговорите обясних и на М. и на Т., че ще върна автомобила и инструментите
след като ми платят… Инструментите са ми дадени да работя и след като приключа
обекта трябваше да ги върна. Говорили сме с Т. веднъж да закупя л.а. „П…..”,
като ми беше казал, че автомобила струва около 2 хил.лв., но не сме стигали до
твърда уговорка да го купя след свършване работата на обекта. Не съм закупувал
автомобила и не съм имал пълномощно да го управлявам. Задържах и автомобила и вещитеи, защото исках да си оправим финансовите отношения,
това е единствената причина да ги
задържа…“
Причините, които се изтъкват по
делото като мотив да се пристъпи към задържане на процесните
вещи биха могли да бъдат смекчаващи, респ. отегчаващи обстоятелства, но по
никакъв начин не биха могли сами по себе си да извлекат противоправния
характер на процесното престъпно разпореждане, още
по-малко пък същото да се обяснява с наличието или не на гражданско правно
отношение. Ето защо съдът оцени като неоснователен доводът на защитата за
наличие на гражданско правни отношения, които да изключват съставомерността
на деянието по чл. 206, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК.
Въпреки,
че преди приключване на съдебното следствие част от вещите /1 бр. перфоратор
„Спарки Елтос”, 1 бр. шлайфмашина „Бош”, 1 бр. ъглошлайф, голям
„Спарки Елтос", 1 бр. мастар
с дължина 2 метра,
1 бр. нивелир, 1 бр. удължител/ са върнати /заместени/ от страна на
подсъдимият, съдът намери, че деянието не следва да се преквалифицира от такова
по чл. 206, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК в такова по
чл.206, ал.6, т.2 от НК. В действителност нормата на чл. 206, ал. 6 НК
предвижда по -ниско наказание, ако присвоеното имущество бъде
внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, но според настоящия съдебен състав
в процесния случай не е налице нито една от двете
визирани в закона хипотези. По делото се установява, че освен горецитираните вещи подс. М. е
задържал и предоставеният му лек автомобил „П…..", с peг.
№ ……., който видно от събраните по делото доказателства не е била върната или
заместена доброволно от страна на подсъдимия. Безспорно се установи по делото,
а и не се оспорва от подсъдимият М., че същият е бил спрян за проверка от
полицейски служители, в ходя на която се установило, че процесния
л.а. е обявен за ОДИ, поради което и л.а. е бил предаден на полицейският орган.
Въпреки, че това действие е оформено в протокол за доброволно предаване, съдът
намира, че същото не може да се окачестви като доброволен акт от страна на
подсъдимия М.. Ето защо, съдът намира,
че в случая не може да става въпрос за приложението на чл. 206, ал. 6 НК,
доколкото подсъдимият не е отишъл да предаде сам доброволно всички вещи, а в
следствие на активни издирвателни действия от страна
на полицейските органи, което по никакъв начин не може да се приравни на
връщане или заместване по смисъла на чл. 206, ал. 6 от НК.
Съдът не
споделя становището на защитата и направените в тази връзка възражения, че
подсъдимия е бил ангажиран от св. В., като представител на „В. *** да извърши
конкретна трудова дейност на процесната къщата в с.
Осоица, която дейност не му била заплатена, поради което последният имал право
на задържане на стопанските средства, собственост на „В. Стоун” ЕООД, до
заплащане на труда му. Обсъдените по - горе доказателствени
източници категорично свидетелстват, че св. В. е предала на подс.
М. фактическата власт върху лек автомобил „П…..", с peг.
№….., на стойност 2222.00 лева, 1 бр. перфоратор „Спарки Елтос”,
1 бр. шлайфмашина „Бош”, 1 бр. ъглошлайф,
голям „Спарки Елтос", 1 бр. мастар
с дължина 2 метра,
1 бр. нивелир, 1 бр. удължител, 30 метра, с изричната уговорка да ги ползва
докато работи на обекта в с. Осоица, след което подсъдимият дължал връщане на
тези вещи. Една от защитните тези на подсъдимия, че всъщност между него и свид. Т.Т. имало уговорка
последният да му продаде автомобила, като удържи от трудовото му възнаграждение
цената на вещта, както и че същият е задържал вещите до заплащане на труда му в
с. Осоица, тъй като бил ангажиран да извърши конкретна трудова дейност от „В.
Стоун” ЕООД, и предвид на това имал право на задържане на вещите до заплащане
на труда му не намира подкрепа в никое от събраните по делото доказателства.
Дори ако отговаря на истината твърдението на подсъдимия М., че е задържал л.а.
и процесните вещи, тъй от „В. Стоун” ЕООД не му били
заплатили следващото се трудово възнаграждение, този факт също не му дава право
да задържа вещите, още по-малко да откаже да върне последните при изрична
отправена покана за това от страна на собственика на тези вещи св. В..
Безспорно, както от показанията на св. В., така и от обяснението на подс. М. се установява, че последния категорично отказал на
св. В. да върне процесните вещи. Според съдът, именно
този отказ да изпълни задължението за връщане на процесните
вещи представлява действие на разпореждане (своене)
по смисъла на НК и то при наличие на ясни представи и съзнание у дееца – подс. М., за липса на основание да продължи държането, ерго – той е променил субективното си отношение към процесните вещи, считайки го за свой и присвояване е
недвусмислено реализирано. Този отказ се явява форма на изпълнителното деяние
на престъплението „обсебване” и демонстрира явно желанието на дееца да третира
оттам насетне вещта като своя. (пр. виж Решение № 608 от 12.VII.1991 г. по
н. д. № ****г., I НО, Решение № 217 от 19.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 817/2016
г., I НО, Решение № 516 от 22.12.2011 г. на ВКС по н. д. № ****г., II НО,
Решение № 94 от 09.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 361/2017 г., III НО). Съдът
намира, че всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в това
число и обяснението на подс. М. доказват съществуване
на такъв отказ, извършен на неустановена дата през месец юли на 2018 г., когато подс. М. изрично е заявил на св. В., че няма да и върне процесните вещи. При този разговор подс.
М. е бил наясно, че той неправомерно лишава от владение собственика на
вещите. Точно в тази насока са свидетелските показания на М.В. и
Т.Т., както и обясненията на подс.
М..
При преценката на показанията на
свидетелката М.В., съдът подложи същите на критична оценка, с оглед възможната
и заинтересованост, предвид факта, че същата е
пострадала по делото. След подробен анализ на ангажираните гласни
доказателства, и преценка на факта за възможната заинтересованост от изхода на
делото, предвид факта, че същата е
пострадала по делото, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката В.,
като депозирани от лице, непосредствено възприело фактите, за които
свидетелства, предвид обстоятелството, че именно същата, в качеството си на
физическо лице е собственик на инкриминираните вещи, и именно тя ги е
предоставила на подс. М. за ползване, както и именно
на нея подс. М. е заявил, че отказва да и върне
инкриминираните вещи, което еднозначно и безпротиворечиво
се установява от показанията на всички свидетели на обвинението, а не се
оспорва и от подсъдимия. Депозираните от св. В. показания се намират в пълна
хронологическа последователност и логическа убедителност. При извършената от
съда оценка на показанията на тази свидетелка, не бяха констатирани
противоречия внасящи, каквото и да е съмнение, относно обективността и
безпристрастността на депозираните от нея показания и едновременно с това
показанията на тази свидетелка са житейски убедителни и в съответствие с
правилата на формалната логика, а освен това съответстват и на събраните по
делото писмени доказателства. Тази свидетелка добросъвестно изнесе пред съда,
само и единствено непосредствено възприетите от нея факти, с оглед обективно
възприетото от нея. Видно от показанията на тази свидетелка „…Мисля, че Е. идва
в гр. Ловеч, тъй като преди да започне работа той нямаше необходимите
инструменти. Автомобила с който трябваше да пътува до обекта на В. му го
предоставих аз. Автомобила е марка „П……”, а инструментите които му бях дала
бяха шлифовала, разклонител, не си
спомням всички инструменти които му бях предоставила, посочила съм ги подробно
при разпита си в хода на ДП. Автомобила който предоставих на Е. е лична моя
собственост, не е собственост на фирмата. Дадох му всички необходими документи за л.а., за да може да
го управлява, имам предвид всички документи, но без големия талон. Пари в брой
не съм давала на Е.. Инструментите които предоставих на Е. са собственост на
фирмата, която управлявам…”.
Съответни на показанията на св. В.
са тези на св. Т., както отчасти и тези на св. В.С.В..
Съдът
намира, че свидетелските показания на св. В.С.В. и св. С.Г.С., не
допринасят съществено за изясняване на
фактическата обстановка по делото, последните не се в противоречие с останалите
събрани по делото доказателства, за да бъдат анализирани детайлно, като съдът
цени същите дотолкова доколко последните потвърждават, че подс.
М. е ползвал на обекта в с. Осоица процесния
автомобил, както и процесните вещи. От показанията на
тези свидетели се установява, и че са работили на обекта само три дни, както и
че са свършили работата за която са били извикани от подс.
М., но че при тръгването им от обекта последния не е бил довършен. В тази връзка
са показанията на св. В.С.В. от които се установява, „..Докато аз бях там
обекта не беше завършен, но моята работа да която Е. ме извика си я свърших,
остана само да се фугира, като на другия ден, доколкото разбрах Е. е фугирал…на
този обект бяхме през м. юни 2018 г.Уговорката между Е. и собственика е била да
се монтира първия етаж и стъпалата, което като квадратура е около 130 кв.м…“. Съответни
на показанията на св. В.С.В. са и тези на св. С.Г.Т., който заявява същите
обстоятелства.
От субективна
страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици. Същият е съзнавал, че владее процесния автомобил и процесните
вещи, но че те са собственост на пострадалата, както и че е дължал тяхното
връщане, след приключване на работата му на обекта, заради която са му били
предоставени, както и при поискването им от страна на собственичката им.
Осъзнавал е също така, че няма правно основание да се разпорежда с вещите, като
отказва да ги върне на собственичката им, тъй като не е собственик на тази вещи,
както и че това е противоправно и увреждащо
имуществена сфера на пострадалата. Въпреки това подс.
М. е извършил фактическият състав на престъплението “обсебване”, стремейки
се именно към този резултат, като пряко го е целял и искал. Намерението му да
усвои вещите се манифестира от цялостното му поведение.
Съдът кредитира
всички събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на изготвената
в хода на досъдебното производство експертиза, като компетентно изготвена,
с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени
от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал.
Съдът
намира, че в случая е налице и квалифицирания състав по чл.206 ал.3 пр.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.а от НК - присвояване представляващо
опасен рецидив, тъй като подс. М. към момента на
извършване на деянието е бил осъждан 7 пъти, като последното му осъждане е с
Присъда №308/02.09.205 г. по НОХД №5027/2014 г. по описа на РС Варна, в сила от
12.04.2016 г., с която е бил осъден на 2 години и 3 три месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим. Това обосновава наличието на основанията
на чл.29 ал.1 б."а" от НК - тъй като подс. М.
е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не е отложено на основание чл.66 НК и не е изтекъл срокът по чл.30,
ал.1 от НК. Наказанието от 2 години и 3 месеца лишаване от свобода подс. М. е изтърпял ефективно на 17.04.2018 г.
Причини
за извършване на престъплението – стремеж за лично облагодетелстване по
неправомерен начин.
За извършеното от М. престъпление
се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 3 до 10 години, лишаване
от права по чл.37 ал.1, като може да се постанови и конфискация на част или
цялото му имущество. При определяне на наказанието за инкриминираното деяние
съдът отчете наличието на основания за приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
В тази насока съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно частично самопризнание от страна на подсъдимия М.,
който не оспорва, че са му предадени процесните вещи,
но твърди, че е упражнил правото си на задържане на последните,
обстоятелството, че същият до приключване на съдебното следствие е върнал
/заместил/ невърнатата част от инкриминираните вещи на собственика им, както и
обстоятелството, че още преди приключване на съдебното следствие по делото
подсъдимия и пострадалата са се помирили и същата е ангажирала подсъдимия М. да
работи на трудов договор в представляваното от същата дружество. Ето защо съдът
прецени, че следва да определи и наложи наказание лишаване от свобода под
предвидения в закона минимален срок, съобразно с разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, като взе предвид характера на престъплението, и като се съобрази с
данните за личността на подсъдимия, и обстоятелството, че е извършил настоящето
деяние три месеца след като е бил освободен от затвора след изтърпяно наказание
лишаване от свобода. С оглед на гореизложеното, съдът счете, че достатъчно и
справедливо се явява наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест
месеца, което подс. М. да изтърпи при първоначален
строг режим. С оглед посоченото и съобразявайки ал.3 на чл. 55 от НК съдът
отчете, че не се налага определяне и на посоченото в нормата на чл.206, ал.3 от НК наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 от НК, както и наказание
конфискация, още повече, че за приложението на чл.37, ал.1, т.3 от НК е
необходимо по делото да са събрани доказателства за имотното състояние и да е
установено, че подсъдимия има налично имущество.
Съдът предвид ефективните
осъждания на подс. М. на наказание лишаване от
свобода, намери, че в случая не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК
за отлагане изтърпяването на наказанието. Поради това, с оглед данните за
осъжданията на подс. М. присъди наказанието да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
Съдът
наложи наказание “Лишаване от свобода“, в посочения размер, вземайки
предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът
намира, че така наложеното наказание на подс. М. е справедливо, и че съответства на
обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
При този
изход на процеса, съдът осъди подсъдимият М. да заплати на ЛРС сумата от 94.00
лева, представляваща разноски за свидетели и в.л.
При този
изход на процеса, съдът осъди подсъдимият М. да заплати по сметка на ОД на МВР
Ловеч сумата от 126.00 лв., представляваща разноски за съдебна експертиза.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в
този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: