РЕШЕНИЕ
№ ……… /………………………….г. , гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно
заседание , проведено на петнадесети ноември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Д. ХРИСТОВА
При участието на съдебен секретар Антоанета
Стефанова, след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5476 по опис
на Софийски градски съд за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е установителен иск за собственост с пр. основание
чл. 79 от ЗС вр. чл. 124 от ГПК, с цена
263 503.90 лева.
Ищците А.К.С. и Й.К.С. претендират да се приеме за
установено по отношение С.О., че са собственици на недвижим имот ,
представляващ: ПИ с идентификатор
6813.4334.84 с площ от 6 259 кв.м., находящ
се в гр. София, СО, район Овча Купел, ул. „Кукуряк“, урбанизирана територия,
при съседи имоти с идентификатори 6813.4334.400,
6813.4334.9825, 6813.4334.1386, 6813.4334.9412, 4846813.4334.85, 6813.4334.83,
6813.4334.9144, по КККР одобрени със Заповед № РД – 18-51/15.07.2020
г. на Изпълнителния директор на АГКК, възоснова на придобивно основание - изтекла в тяхна полза придобивна давност, чрез присъединяване владението на
техните наследодатели.
Не
разполагат с документ за собственост. Правили са опит да се снабдят с
констативен нотариален акт чрез иницииране на нотариално производство. Причина
за недовършената процедура са действията на ответника, който създавал пречки
при заверка молба-декларация. За начален момент на владението посочват 1980г.
когато техните наследодатели – родителите им,
К.А.С., р. на *******г., в. ж. на гр. София починал на 29.11.1913 г. и И.В.С.,
р. на ********г. , б.ж. на гр.София, починала на 19.06.2014 г. започнали да
осъществяват фактическа власт върху имота и да го своят. Твърдят, че от този
момент както и по настоящем никой не е оспорвал владението на техните
родители и тяхното владение. Твърдят, че имота е ограден. Считат , че е изтекла
в тяхна полза придобивна давност.
Ответникът
С.О.,
представлявана от Кмета, в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК оспорва
заявените права на собственост, като твърди, че поземлен
имот с идентификатор
68134.4334.84 е идентичен със
стари имоти пл.№ 398 и 399. Твърди,
че имот пл.№
399, бивша собственост на Ф.Т.е заменен
от ТПС Комисия по ЗТПС за имот
пл. *********“
и за него е съставен АДС № 495/01.02.1990 г. на
ОбНС „Овча купел“ с бивши собственици: В.Ф.М.,В.Ф.Т., Е.Ф.Н.и
Р.М.Т.-наследници на Ф.Т.. Твърди,
че за имот
пл. № 398 е записан като собственик
О.С.П.с нотариален акт № 81, дело № 2167/1968 г. за 2,5 дка, който
имот получава от ТПС Комисия с протокол № 4/18.05.1959 г. в замяна
включения й в блока на ТКЗС имот. Твърди
се, че с решение № Р-96-ГБ от
07.12.1999 г. на нейните наследници е възстановен собствения наследствен имот с пл.№ 400 вместо заменения пл. № 398, за който
няма претенции от наследниците й. Твърди,
че отчуждителните процедури за имоти
с пл.№№ 398 и 399, са извършени и собствениците са обезщетени. Твърди и самостоятелни
права на собственост върху процесния имот идентификатор 68134.4334.84, включващ
стари имоти 398 и 399, на основание, чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ и счита, че е налице пречка
за придобиване на имота по
давност е
разпоредбата на чл. на
чл. 86 от ЗС, защото имота е частна общинска собственост. Твърди, че имот частна
общинска собственост не може да
се придобива по давност след 01.06.1996 г. с оглед
установените в ЗС забрани.
В ход
по същество страните поддържат становищата си по предявения иск и възраженията
срещу него, претендират разноски – ищците в размер на 5725.04 лева, а ответника
в размер на 14 400 лева.
Съдът
след като се запозна със становищата на
страните, събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, спрямо материално правните
норми регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обект на спорни права е ПИ с
идентификатор 6813.4433.484 с площ
от 6 259 кв.м., находящ се в гр. София, СО,
район Овча Купел, ул. „Кукуряк“ , урбанизирана територия, при граници имоти с идентификатори 6813.4433.400,
6813.4433.9825, 6813.4433.1386, 6813.4433.9412, 4846813.4433.85, 6813.4433.83,
6813.4433.9144.
От заключение на вещото лице инж. Д., се установява, че
е одобрен план за регулация на м.ст „Овча купел I“ от 1977 г. по
който имоти с идентификатори 398 и 399, попадат в терени с отражение за
озеленяване. Следващ е плана, одобрен със Заповед № РД – 50-09-79/06.03.1984 г.
, в който имотите остават извън регулация. Сега действащя
план от 2001г. имотите с 398 и 399
попадат нов имот 68134.4334.84 , който е в кв. 58 и 59 в терен „ЖС и ТП“ и улици. Според вещото лице имотите са в регулация от
1977 г. и попадат в урбанизирана територия.
От заключението на повторна СТЕ, поддържана от вещото
лице инж. П. се установява, че е налице идентичност между имот 398 и 399 по КП
от 1943 г. с имот 84. В периода от 1980г. – 2022г. са налични два регулационни
прана. Първият от 1984 г. е оставил
имотите извън регулация, а втория от 2002г. предвижда имот 68134.4334.84 да попада в кв. 58 и кв. 59, като между тях има улица, която не
е реализирана на място.
Съдът кредитидира и двете
заключения, които са безпротиворечиви, че към
настоящия момент имотите са в урбанизирана територия, по неприложен на място
регулационен план от 2002г., както и в частта, относно установената идентичност
между имоти 398 и 399 по КП от 1943 г. с имот 84 от КП по Заповед –
РД-18-51/15.07.2010 г. На място са материализирани граници както следва – от север ламаринена ограда, от
запад изцяло с дървена ограда /не нова/ , от юг – жив плет, от изток е частична и в съседство е изграден
жилищен блок /участък 2-3 от комбинираната скица представена от в.л. П./.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Р.П.В.на 67
години, В.С.Д.на 63 години, М.Б.Р.на 75 г. се установява, че:
Св Велчев, познава ищците
А. и Й. от деца, както и техните
родители, живее в кв.
Овча купел и има непосредствени впечетления от имота. Знае, че
имота е собствено на ищицте
и са го придобили
в края на
седемдесетте, началото на осемдесетте години. Очевидец е на обработването на имота, като
сочи, че неговата майка е гледала животни в района и са били
познати с „байК. и с леля И.“. Били са
комшии и са си помагали. Разстоянието
между процесния имот и имота на
свидетеля е 700-800 м. Очевидец е на факта, че
родителите на ищците са засаждали
имота с царевица, чушки и домати в долната страна, която
са ползвали за градина. В имота са отглеждали
овце и крави.К. е бил известен с името „БайК.-овчаря“, а след него
и по настоящем сина му А. също
отглежда овце и крави. Св. Велчев описва имота като „голям“ по негова преценка „между
5-6 дка“,
„навремето“ е бил ограден
с бодлива тел, а сега от към бетоновия възел е ограден
с ламарина и от едната страна има
дървена ограда, а откъм опитното поле, не е ограден,
а отдолу, от долната страна, където има жилищни
имоти, имотът е ограден. Свидетелства, че имота е празен, незастроен , не знае
да е ползван от други хора. Минава често, виждал е А. да коси трева в имота и
гледа в него животни. „Навремето“, семейството им е имало каруца, а сега имат трактор и сенокосачка.
От своите родители знае, че имота е закупен от БайК.,
но не знае подробности. Свидетелства, че от към границата със застроените
части, при строежа на блока е виждал да има струпани строителни материали, но
поддържа заявеното в началото на разпита, че имотът е ограден и, че към 1980г. също, но с бодлива
тел.
Св. Д.свидетелства, за това, че познава имота от дете, познава
родителите на ищците и е очевидец на факта на заграждането, на обработването ,
на създаването на зеленчукова граница. Свидетелства, че имота е бил ограден от БайК. в края на 70 –те началото на 80 те години.
Свидетелства, че още тогава от едната страна на имота е имало бетонов
възел и до ден-днешен е там, а оградата
към него е от ламарина. Знае, че имота е
бил купен от БайК., но от кого и как не може да каже.
Свидетелства, че имота е голям около 5-6 дка, че през 70 година е бил
ливада, че в него са отглеждани животни, че имота е облагороден от семейството
на БайК. , които първоначално са садили царевица,
люцерна за животните, а сега имотът е
заграден от А., която е направил ограда от към съседния блок, защото са
струпвали материали в имота му. Преди това оградата е била от ламарина, а сега
и дървена. Мястото граничи с опитно поле, което също се ползва от А. за трева
за животните. Не му е известно за имота да е имало претенции. При строежа на
блока оградата е била нарушена, но в последствие изгазена отново.
СВ. Р.познава имота от 1975 – 76 година и посочва неговото
местонахождение като кв.“Барите“.
Родителите на свидетеля и родителите на ищцата са били приятели. Лично е
помагал наК. /бащата на А./ да кара гюмовете с мляко
в Горна Баня. В имота са имали и градина, помагал е лично да прибират сеното.
Често е ходил в имота с майката на А. – И.. Описва имота с площ от 4-5 дка и се
ориентира за неговото местоположение по бетонов възел, с който граничи. Не знае
имота да е бил включван в ТКЗС, не е виждал да е обработван по този начин.
Понастоящем свидетелят не живее в този
район и не му е известно някой да е имал претенции към собствеността.
Показанията на тази група свидетели е безпротиворечива
във фактите и от показанията се установява, че в началния момент, посочен в исковата
молба, фактическата власт върху имота се
е осъществявала от родителите на ищците,
които са извършвали действия на своене, демонстрирали собственически права върху имот, който е ограден, граничи с бетонов
възел от едната страна, а от другата вече с построена жилищна сграда /преди
това с къщи/. Фактическа власт върху имота се осъществява от ищеца А., който
продължава да владее имота и да демонстрира собственост, чрез косене на трева,
отглеждане на животни, поправка на ограда.
Свидетелите М.В.Б.на 68 години
и В.Й.Ц.на 41 години са втората група свидетели, чиито показания са в противоречие с горните
относно ограждането на имота. Св. Б.
служител на общината излага, че имота е бил ограден само от към строежа, а св. Ц.,
която е живяла в в близост твърди, че е отглеждала
животни в него и той никога не е бил ограден. Ползвала е имота до 2009 г. , а
после „А. е започнал да го коси същия имот“. Св.Ц.е напуснала квартала, защото
при строежа на Метрото са съборили нейната къща.
В показанията на първата свидетелка се съдържат данни за
съществуване на писмени доказателства, които са представени по делото, поради
което в тази част показанията са недопустими, доколкото писмените доказателства не са били оспорвани за съдържание. Относно
тяхната материална доказателствена сила и относимост, съдът
прима следното:
Видно от удостоверения
за наследници изх. № 16 от 17.02.2014 г. и № 665 от 18.09.2014 г. издадени от дл.
Лице по гр. Състояние С.О., К.А.С. и И.В.С.
са съпрузи. Двамата са починали в р.н Овча Купел /в района в който се намира
обекта на спорни права/.К. е починал през 2013 г., а И. една година по-късно.
Техни наследници са ищците А.К.С. и Й.К.С..
Двамата са поискали от НотариусТ.да
ги признае за собственици на недвижим имот с административен адрес гр.София,
ул. „Кукуряк“. Върху молбата-декларация е поставен входящ номер на СО - Район
Овча купел и дата 16.01.2019 г. Върху частта „удостоверение“, отдел Общински
имоти е поставил отбелязване, за наличие на удостоверение № РОК 19-ГР94-28 от
12.02.2020 г. , което е неразделна част от молбата декларация, и отбелязване, че „до 01.06.1996 г. – няма издаден
акт за държавна собственост“.
От съдържанието на удостоверение № РОК 19-ГР94-28 от
12.02.2020 г. се установява, че Началник отдел „УТ“ в Район Овча купел С.О., е изразил писмено становище за следното:
реституционната процедура за имот 399 не
е приключена, няма реституционни претенции за имот 398 и 399, налице е
идентичност между имот 84 с имоти 398 и 399, а имот 84 е общинска собственост,
на основание чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ е
Общинска собственост.
Видно от АПОС №
4231 /05.02.2020 г. , АПОС № 4232/05.02.2020 г., АЧОС №№ 4228/05.02.2020 г.
4229/05.02.2020 г. 4230/ 05.02.2020 г., всички вписани в АВ на 30.04.2020
г. Актовете се отнасят за следните реални части от 68134.4334.84
- реална част с
площ от 948 кв.м. , която попада в улица, /публична общинска собственост/
- реална част с площ от 63 кв.м., която попада в улица,
/публична общинска собственост/
- реална част с площ от 2989 кв.м. , представляваща УПИ /
с непосочен номер/ отреден за жилищно строителство, /частна общинска
собственост/
- реална част с площ от 1538 кв.м. , представляващ УПИ/ с непосочен
номер/, отреден за жилищно строителство, /частна общинска собственост/
- реална част с
площ от 721 кв.м., представляващ УПИ № II-1080.
От съдържанието на актовете се установява, че имотите са
индивидуализирани по РП на местността
„Овча купел“ , одобрен с Решение № 11 по Протокол № 32/11.12.2001 г. на СОС и
Решение № 24 по Протокол № 36/15.04.2002 г.
Представено е предписание за събаряне на плътна ограда към улица „******връчено
на В.А.Д./отнася се до имота съседен на процесния/,
който е собственик изградил жилищна сграда.
На 08.12.2017 г. В.А.Д.е подписал
с А.К.С. споразумение за навлизане с два
метра в процесния имот с цел монтаж на кулокран, с
който да извърши строителство срещу наемна цена за целия период от 2500 лева.
Ищците са поискали заверка на молба –декларация за процесния имот и на
30.10.2018 г. Към това искане
е представен договор за покупко-продажба сключен на 16.12.1988 г. между К.А.С.и И.Ф.Т..
Обект на договора е имот с № 84 –
представляващ ливада с площ от 6253 кв.м. при граници от югозапад имот № 400
собствен на Олга С.П., от северозапад - общински имот № 1080 и от североизток имот № 85 собственост на Л.М.С..
В съдържанието на договора се намира поетото от продавача задължение да снабди
купувача с нот. акт, поради което съдът приема този
договора като предварителен по смисъла на чл. 19, ал.3 от ЗЗД. В него е посочена продажната цена в размер на
31 265 лева, която е била заплатена и владението предадено. При
сключването на договора са присъствали двама свидетели, които заедно със
страните са го подписали. Молбата – декларация,
към която е представен договора е оттеглена от втория ищец на 07.12.2018 г.
Ответникът е предприел действия по установяване на
идентичност на имота и установяване наличието на реституционни претенции.
Представил е изготвена комбинирана скица, с изрична забележка, че не важи за
издаване на документ за собственост, от съдържанието на която се установява, че
имот с идентификатор 68134.433.84 и с
площ от 6295 кв.м. е идентичен с ПИ 84
със същата площ. Представени са нот. Актове, от
1921г. 1919 и 1968 г. от съдържанието на
което се установява, че собственик на имота е Ф.Т., закупил имот с площ 2207 кв.м. представляващ ливада, като
продавачът е останал собственик на ливада,
с която граничи придобитата с този нот.
Акт. О.С.П.е получила от ТПС комисия
собственост върху имот срещу вкл. в ТКЗС неин имот. Получения имот , според
съдържанието на акта е с пространство от 2.5 дка и граничи с имота на Ф.Ал.Т.,
Ответникът е представил писмено възражение отВ.Ф.Т., в съдържанието на което се оспорва съществуването
на лицето И.Ф.Т., като наследник на Ф.А.Т..
Ответникът е представил удостоверени е за наследници на Ф.А.Т., от съдържанието
на което не се установява наследник с такова име, а от разписния лист към КП е
видно, че срещу имот 399 е вписан Ф.Т.с нот. Акт от
1921 г. и имота му е отреден за хотел.
В последното съдебно заседание, съдът е приел като
доказателство обявление на ЧСИ за публична продан на имота по изпълнително дело
№ 20228380402487 по опис на ЧСИ № 838/2022г.
В съвкупност
от представените по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че към датата на
предявяване на иска и към датата на приключване на устните състезания,
фактическа власт върху имота се
осъществява от ищците. Владението е предадено от наследодателите им, които са
осъществявали фактическа власт върху имота от края на 70 – те, началото на 80 –
те години. Нито един от действащите планове в периода от 1943 г. до настоящия
момент не е приложен Имотът се индивидуализира с КП одобрен със Заповед № РД
-18-51/15.07.2010 г., Предвижданията на плана от 2002г. не са осъществени
на място. Общината не разполага с актове
за общинска частна или публична собственост до 2020 г. Мероприятията по предходните планове от
1977г. и 84 г. не са изпълнени – няма хотел, няма и озеленяване. Не са
представени отчуждителни преписки. Липсват данни за
реституционни претенции върху имотите по
старите идентификатори от 1943 г. Извършените от общината издирвания на субект, посочен като страна по предварителен
договор, не могат да се кредитират с
извода, че не съществува такъв правен
субект, още по-малко с писмени изявления на друг субект, който е подписал
частен свидетелстващ документ /л.61/ без каквато и да е материална доказателствена сила на съдържанието.
Съдът приема за доказан факта, че след завладяване на имота родителите на
ищците са осъществявали фактическа власт върху него, предали са владението на своите синове и никой не е оспорвал
правата им до момента в който са
сезирали ответника с искане да завери молба – декларация за снабдяване с констативен нотариален акт. Позоваването на
изтекла придобивна давност не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание, затова
извън предмета на делото е факта, колко пъти ищците са заявили пред С.О. с молба-декларация искането за снабдяване с констативен
нотариален акт. Общината не може да откаже заверка на молба – декларация,
независимо дали счита трети лица за собственици или счита, че собствеността й
принадлежи. Общината не е представител на физическите лица, които са посочени в
актове за собственост , нито е техен процесуален субституент,
за да обосновава отказ от заверка на молба – декларация или да твърди в
съдебното производство, че обектът на спорни права принадлежи на трети лица.
Ако счита, че имотът е собствен на общината и с действията си конкретен правен
субект /лице, от което изхожда молба-декларация/ оспорва собствеността, може да
потърси защита по съдебен ред. Затова и
възраженията свързани с твърдия, че имотът принадлежи на трети лица не са
предмет на настоящото производство.
Владението като юридически факт, наред с времето като
изискване за продължителност от 10 години, изцяло покрива фактическия състав на
придобиваната давност, затова и установяването на тези факти са в тежест на
ищците, които пълно и главно са доказали, както заявената продължителност, така
и факта на владение вкл. и в периода, в който владението е осъществявано от
техните наследодатели К.А.С. и И.В.С.,
които са им предали владението най –късно през 2014 г. В съвкупност от
представените по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че към
дата на предявяване на иска и към датата
на приключване на устните състезания, фактическа власт върху имота се осъществява от ищците.
Владението им е предадено от наследодателите им, които са осъществявали
фактическа власт върху имота. Действащите планове в периода от 1943 г. до
настоящия момент не са приложени и
имотът се индивидуализира с КП одобрен
със Заповед № РД -18-51/15.07.2010 г.на ИД на АГКК. Предвижданията на плана от 2022г. не са
осъществени на място. Общината не
разполага с актове за общинска
собственост до 2020 г. Заявеното от ищците придобивно основание, непрекъснато владение в продължение
на 10 години е установено с факта на завладяването, владението и неговата
продължителност възоснова на събраните по делото
гласни доказателства, чрез разпита на св. свидетелите Р.П.В.на 67 години, В.С.Д.на 63 години, М.Б.Р.на 75 г., чиито
показания съдът кредитира като основани на непосредствени впечатления, с голяма
продължителност във времето съответна на възрастта им и на факта, че са жители
на същото населено място.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Б. служител в общината
и св. Ц., поради това, че първата
е в служебни правоотношения с ответната страна, съставител е на документи ползвани при защитата на ответника – лично
подписала писма /л. 45-48, л. 51, л.69/ и съставител на официални документи във
връзка с преписките образувани възоснова на
молбите-декларации подадени от ищците. Служебното правоотношение, не игнорира
преценката за достоверност на показанията, но авторството на документи
означава, че свидетелят е служебно ангажиран с тезата на ответника, поради
което показанията в тяхната цялост, представляват твърдения за изгодни факти от
лице, което по служебно правоотношение съставя официални документи. Показанията
на св. Ц.са изолирани, а фактът , че неният дом е
съборен за изграждане на обществено мероприятие /метро/, означава, че е имала
отношения с ответника. Свидетелката е напуснала квартала, но при
напускането „А. е продължил да коси“.
Съдът не кредитира показанията на свидетелките и защото не кореспондират с
останалия доказателствен материал /св.показания и
повторната СТЕ/ относно ограждането на имота и съществуването на ограждение назад във времето.
По
възраженията на ответната страна:
Нормите на чл. 8, ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 1 ГПК не допускат, съдът по свой почин да въвежда обстоятелства
и възражения от името на страна по делото. Ответната страна е възразила правата
на ищците с твърдението, че дори и да е
осъществявано владение в изискуемия срок
по чл. 79 от ЗС, собствеността не
е придобита поради действието на чл. 86 от ЗС. Нормата на чл. 86 от ЗС в действащата
редакция на ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г., предвижда, че не
може да се
придобие по давност вещ, която
е публична държавна или общинска собственост. В по старите редакции, които представляват материален
закон относим към периода на владението е предвидено,
че изобщо не може да се придобива по
давност вещ която е държавна и общинска собственост в периода от 1990 г. до
1996 г., а в периода от 1951 г. до 1990
не може да се придобие
по давност вещ, която е социалистическа
собственост.
Общината не представлява Държавата, поради което
възражението в частта, в която съдържа
имплицитно /скрито/ твърдение, че имотът е държавна собственост се отнася до правоизключващо
възражение, което няма връзка с възражението, че собствеността принадлежи на
ответника. Това е така, защото, законодателят е предвидил две отделни правоизключващи възражения – държавна собственост и
общинска собственост. Общината не може да прави възражения, което се отнасят до
правата на държавата, защото не е неин представител, нито процесуален субституент, а съдът
не може служебно да установява права, поради промяна в действащото материално
право с обратна сила. Промяната се състои в обнародването и влизането в
сила на две решения на КС / Решение № 3 от 28.04.2020 г. обн.
ДВ бр. 42 от 12.05.2020 г. и Решение №
3 от 24.02.2022 г. обн.
ДВ, бр. 18 от 04.03.2022г./, които променят абсолютния характер на законовите
пречки за придобиване на имоти частна
държавна и общинска собственост. От съдържанието на молба- декларация с вх. Рег.
№ 19-ГР94-28-23 от 12.02.2020 г. се установява, че Началник отдел УТ, при С.О.
– Район „Овча купел“ е удостоверил, че до 01.06.1996 г. няма съставен АДС.
Ответникът е представил Акт 496 съставен
на 01.02.1990 г. в съдържанието, на
който е вписан като собствен на НРБ имот, представляващ дворно място, без
жилищна сграда с площ от 1100 кв.м с
подобрения и насаждения – 34 , представляващ имот пл. № 258, предоставен за
оперативно управление на държавна организация.
По тези данни не може да се установи относимост
на акта към спорния имот. В заключение, доколкото към настоящия момент все още
не преодоляна инерцията, че са допустими възражения за „абсолютни“ забрани,
които се основават на твърдения за права на собственост, принадлежащи на
държавата, съдът, възоснова на доказателствата, приема възражението и за неоснователно.
По допустимото правоизключващо
възражение, с което ответната страна С.О. противопоставя свои права на
собственост, съдът намира следното: С.О. не е съставила АОбС
в периода от 1996 г. до 30.04.2020 г. На 30.04.2020 г. е вписала в имотния
регистър на АВ -
АПОС № 4231 /05.02.2020 г. , АПОС
№ 4232/05.02.2020 г., АЧОС №№ 4228/05.02.2020 г. 4229/05.02.2020 г. 4230/
05.02.2020 г. Актовете не създават права, поради което не е релевантна датата на вписването, а моментът, в който е осъществен фактическия състав на посоченото в акта основание. Според съдържанието на актовете, собствеността е възникнала след одобряване на РП приет с Решение на Столичен общински
съвет по протокол № 32 от 11.12.2001 г. поправен с протокол № 36/15.04.2002 г. , на основание чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОС; чл. 3, ал.2, т.1 от ЗОС и чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Не е спорно обаче, че регулацията
не е проведена до настоящия момент, т.е. повече от
20 години. Не са представени доказателства, че са извършвани процедури и са завършени такива по отчуждаване съобразно действащите норми на чл.
205 от ЗУТ в сила от 31.03.2001 г. Към 2001 г. няма данни терените да си
били държавна или общинска собственост възоснова
на отчуждителни мероприятия проведени през 1977 г. В
удостоверението към молбата декларация
от 16.01.2019 г. дори е изготвено удостоверение, от което е видно, че до
01.06.1996 г. няма АДС /л.9/. По предвижданията на плана от 1977 г. в имота е следвало да има озеленяване и
хотел, а по плана от 1894 г. имотът е
останал извън него. В изследвания период действа закон за териториалното и селищно устройство
/ЗТСУ/ - отм., ДВ, бр.29/1973г., Правилник за приложение на ЗТСУ – отм., ДВ,
бр.62/1973г., Закон за единния кадастър на НРБ /ЗЕКНРБ/- отм., ДВ,
бр.35/1979г., Правилник за приложението на ЗЕКНРБ- отм., ДВ, бр.74/1983г. Закон
за устройство на територията, обн. в ДВ, бр. 1/2001г.
– в сила от 31.03.2001г., Закон за кадастъра и имотния регистър, обн. В ДВ, бр.34/2000г.- в сила от 01.01.2001г.,
Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и регистри, обн. В ДВ,
бр.41813.05.2005г., Наредба № 2/21.04.2005г. за воденето и съхраняването на
имотния регистър, обн. В ДВ, бр.39/2005г.
При действието
на ЗТСУ /отм./, дворищно-регулационният план има пряко и непосредствено
вещно-правно ,/отчуждително/,
действие. Отчуждителното действие на дворищно-регулационния
план е установено с нормата на чл.
110, ал.1 от ЗТСУ /отм./, съгласно която недвижимите имоти (местата със сградите,
постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени от парцела на
едно лице - към парцели на
други физически или юридически лица, се смятат
за отчуждени от деня на
влизане в сила на дворищно-регулационния план. При действието
на ЗТСУ /отм./, изплащането на паричното обезщетение, респ.- получаването на имотно такова,
не е елемент от фактическия състав на отчуждаването
на части от един имот,
които се придават към друг
с дворищно- регулационния план. Определеното обезщетение поражда само облигационни
правоотношения между собственика на имота, от който се отчуждава част и този,
притежаващ съседния имот, към който тази част се придава.
В случая обаче, през 1977 г. застроително-регулационният
план, с който се отчуждават имоти за държавни или обществени нужди /мероприятия
по чл.22 от ЗТСУ /отм./, няма пряко отчуждително
действие, поради предвидената специална процедура по отчуждаването на имотите и
такава - за обезщетяването на собствениците. За настъпване на вещно-правното
действие на този план следва да е налице, на първо място, влязла в сила заповед
на компетентния орган за отчуждаването
по чл.95 от ЗТСУ /отм./ и на
второ място –изисква се обезщетяване на отчуждения собственик. Едва при
кумулативното наличие на тези две предпоставки, се поражда вещно-правното
действие на преминаване на собствеността от отчуждения собственик върху
държавата /или обществената организация, за нуждите на която е отчуждаването на
имота – хотел и озеленяване. В този смисъл
е постановеното по реда на чл.290 от ГПК – Решение № 227/28.06.2010г. по
гр.дело № 735/2009г. на 1-во ГО на ВКС. Съдът не е сезиран с доказателства, че
процесия имот е отчужден по този ред. Регулацията не е приложена и на място
няма хотел и озеленяване, каквото е било предвиждането по този пран. ПУП има пряко отчуждително
действие само в хипотезата на чл.16 , ал.5 от ЗУТ – при отчуждаване на процентна част
от имот от
ФЛ или ЮЛ, /не повече от 25%/ в полза на общината, необходима
за изграждане на обектите на
социалната инфраструктура.
В този случай, общината придобива собствеността върху прехвърлената й процентна част , а собственикът на последната - притежанието върху определения като обезщетение УПИ- от датата на влизане
в сила на плана. Нормата на чл.16,ал.5 от ЗУТ изисква издаване на заповед от
кмета на общината или упълномощено
от него лице,
в която имотите следва точно да
се индивидуализират, като тази заповед
служебно се вписва в имотния регистър. Издаването на заповедта не
е елемент от фактическия състав на придобиването на собствеността върху частта от
имота, който се прехвърля от
ФЛ или ЮЛ, тъй като, както вече
бе посочено, съгласно изричната норма на чл.16,ал.5,изр.1 от ЗУТ, лицето загубва собствеността върху нея, респ.-
общината придобива собствеността от момента на влизане
в сила на ПУП. Ирелевантно за придобиването на собствеността върху отчуждения имот от община, е и обстоятелството дали е определен равностоен имот за ФЛ или
ЮЛ , като обезщетение по чл.16,ал.4 от ЗУТ, тъй като
няма правна пречка във всеки
един момент лицето да направи
искане за издаване на заповедта
по чл.16,ал.5 от ЗУТ. Правната
възможност за това е предвидена и от нормата на
чл.210 от ЗУТ. Въпросът за това,
дали наличието или липсата на
определен равностоен имот като обезщетение
със заповедта по чл.16,ал.5 от ЗУТ, е елемент от фактическия
състав на придобиването на собствеността, е разрешен в горепосочения смисъл с постановено по реда на чл.290 от ГПК - решение №
371/28.07.2010г. по гр.дело
№ 1007/2009г., 4-то ГО на ВКС. От
изложения правен анализ следва, че за да
настъпи пряко отчуждително действие, планът посочен в актовете за
общинска собственост следва
да е проведен по реда
на чл. 16, ал.4 от ЗУТ. Доказателствената
тежест за
този факт е върху ответника, а твърдението,
че има влязъл
в законна сила план по чл.
16, ал.4 ЗУТ изцяло прави неоснователно възражението, че имотът представлява
земеделска земя към датата на предявяване на иска.
От представените
по делото доказателства не се се установява да е
изпълнен фактическия състав на действащата правна норма - Чл. 16 ЗУТ в ред. Обн. - ДВ,
бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.
за плана от 2001 г. По този ред е необходимо в територията да няма
урегулирани имоти като се определят
необходимите площи за изграждане на обектите на социалната
инфраструктура - публична собственост, и на общите мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура. За
осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на
недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на
имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. Собственик на имотите, в терена в който попада процесния
имот са онези физически лица, за които не е настъпило отчуждаването през 1977
г. и 1984 г. , поради което , няма пречка да тече давност по чл. 79
, ал.1 от ГПК и ищците са придобили
права на собственост възоснова на наследствено
правоприемство от родителите си, а те от своя страна
по давност или по давност с присъединяване на владението на родителите си или
без него, като са осъществявали фактическа власт върху чужд имот в продължение
на повече от 40 години с начален момент
1980 г. за родителите, а след тяхната
смърт и ищите.
Ответната страна не е доказала права на собственост, който да определят процесния имот като публична общинска собственост или
частна общинска собственост, поради което забраните по чл. 86 от ЗС са неотносими към установените по делото факти. За пълнота на мотивите, следва да се
отбележи, че дори и процесния имот да е бил частна
общинска собственост, върху която ищците са осъществявали фактическа власт
повече от 40 години и в определен период от време да са действали норми, придобили популярност
като „мораториум върху придобиване по
давност на имоти държавна и общинска собственост“ тези норми, към настоящия момент нямат
отражение върху правата им на собственост свързани със заявеното придобивно основание – придобивна
давност. Това е така, поради наличието на две решение на КС. Първото е Решение
№ 3 от 28.04.2020 г., с което е разрешен въпроса - как съдилищата следва да прилагат решенията
на конституционния съд, с които в хода
на висящо съдебно производство, същият конституционен съд обяви приложимата към
спора правна норма за противоконституционна. С това решение, КС е обявил какви са правните последици от
обявяването на правната норма за противоконституционна и конкретно се е занимавал с онези правни
норми, които изменят или допълват друга правна норма. Това решение е относимо към настоящото производство, поради това, че в
хода на съдебното производство по установяване правата им на собственост, на
08.03.2022г. е влязло в законна сила Решение № 3 от 24.02.2022г. обн. в ДВ бр. 18 от 04.03.2022г. ,с което са обявени за
противоконституционни разпоредбите на
Параграф 1, ал.1 от Закона за допълнение на закона за собствеността / обн. ДВ бр. 46 от 2006 г., подл.
Поп. ДВ бр. 18 от 2020 г. и на Параграф 2 от Заключителните разпоредби на
Закона за изменение на собствеността /обн. ДВ. Бр. 7
от 2018 г./ В решението, КС изрично е
посолил, че Параграф 1, ал.1 от Закона за допълнение на закона за собствеността
/ обн. ДВ бр. 46 от 2006 г., подл.
Поп. ДВ бр. 18 от 2020 г. няма обратно действие, но по отношение
на Параграф 2 от Заключителните
разпоредби на Закона за изменение на собствеността /обнар.
ДВ. Бр. 7 от 2018 г./ следва да се приложи Решение № 3 от
28.04.2020 г., обн. ДВ, бр. 42 от 12 май 2020 г. Според разпоредбата на чл. 151, ал.2 изр.
3 от КРБ решенията на КС имат действие
за в бъдеще, но според тълкуването на
същата правна норма дадена от същия съд в Решение № 3 от 28.04.2020 г.,
по отношение на заверените от решението неприключили правоотношения, предмет на
висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. По
принцип, съдилищата не прилагат обявени за противоконституционни правни норми
по влезли в закона сила решения на КС, но хипотезата съвсем не е толкова
елементарна, защото от мотивите на решение № 3 от 28.04.2020 г. следват две
нови достижения в еволюционното развитие
при тълкуването на конституционните норми. Първото е, че когато се
обявяват за противоконституционни норми
с еднократно действие, практически си
достига до обратно действие и второто, изведено от т. 2 на мотивите в решението на КС е , че
правилото – действие за напред / ех
nonc/ не е абсолютно.
Анализът на конституционната дейност на КС, направен в
самото решение на КС е достъпен, поради
което неговото преповтаряне не е необходимо, но следва да се конкретизира, че е
изведено изключение от правилото „действие
за напред“. В хода на спора за собственост пред настоящия съд, КС е
разгледал съществуването на различен частноправен режим с оглед на титуляря на правото на собственост –
държавата и общините, включително върху държавни или общински училища или други
държавни или общински институции в системата на училищното или предучилищното
образование, от една страна, и всички останали физически и юридически лица – от
друга и е отрекъл неговото съществуване. Безспорно е, че настоящият случай
попада в тази хипотеза след като ответникът е община и прави възражение, с което отрича правната възможност срока на владението осъществено от ищците, да
доведе до придобиване на право на собственост, като твърди, че имотът е
собствен на общината.
След влизане в сила на Решение № 3 от 24.02.2022г. обн.
в ДВ бр. 18 от 04.03.2022г., т.е. от 08.03.2022г. следва да се счита за неприложима нормата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, която
гласи: „§
1. (1) Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска
собственост, спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване
на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото
на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински
институции в системата на предучилищното и училищното образование.“ – за в
бъдеще, т. е от 09.03.2022г. тече давност за частна държавна и
общинска собственост. Владението, което ищците осъществяват от 09.03.2022 г. е
релевантен факт към датата на
приключване на устните състезания, защото е налице неприключило правоотношение
по висящо производство. Възражението на ответника срещу придобивното
основание на ищците задължава съда да посочи, назад във времето, кой период от
владението е релевантен за оспореното придобивно
основание.
Историческият анализ на
разпоредбата показва, че мораториумът върху придобиването по давност на
недвижими имоти – частна държавна и частна
общинска собственост, е въведен за първи път със ЗДЗС (обн.,
ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1
юни 2006 г.), първоначално временно за 7 месеца. С § 3 ЗР на Закона за изменение и допълнение
на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) срокът е удължен
за втори път с 1 година – до 31 декември 2007 г. С § 1 ЗИДЗС (обн.,
ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.) е удължен за трети път с още
една година – до 31 декември 2008 г.
Четвъртото удължаване е въведено със ЗИЗС (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и е
със срок до 31 декември 2011 г. Петото
удължаване е въведено със ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 105 от
2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), като срокът е удължен до 31 декември 2014 г.
Със ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от
31.12.2014 г.) срокът е удължен за шести път, като е предвидено да изтече на 31
декември 2017 г. Седмото, последно по ред удължаване на забраната за
придобиването по давност на имоти – частна държавна и общинска собственост, е
до 31.12.2022 г. Въведено е с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр.
7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.)
като в § 2 ЗР на ЗИЗС е
предвидено ретроактивно действие на спирането на давността
считано от 31 декември 2017 г.,
а през 2020 г. със ЗДЗС
законодателят е разширил обхвата на мораториума, като е включил и земеделските
земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на
собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински
институции в системата на предучилищното и училищното образование.
Разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС е
стеснявала приложното поле на придобивната давност
като регламентиран в действащото законодателство вещноправен
способ за придобиване на собственост. По този начин се е засягало правото на
собственост като основно право на гражданите. Правото на собственост е било
засегнато до степен, че е отречена възможността
на отделния човек свободно да определя
пространства в имущественоправната сфера и с
това да направи възможно той да гради живота си на собствена отговорност (виж
Решение № 15 от 2010 г. по к. д. № 9/2010 г.). Възоснова
на тези и още други мотиви, КС е обявил
тези разпоредби за противоконституционни, като самото решение, изисква от
съдилищата да преодолеят инерцията на многогодишното развитие на съдебната
практика върху абсолютната забраната за придобиване на права на собственост
чрез способа придобивна давност, когато чуждата вещ е
частна собственост на държавата или на общината, както и неоправдано въведено
служебно начало при установяване на правата на тези правни субекти. В този смисъл е и съждението в решението на
КС, според което “Властническите правомощия на държавните и общинските органи и
необходимостта да се използва собствеността на държавата и общините в обществен
интерес, не дават основание тяхната
собственост да се счита винаги за публична (виж Решение № 19 от 1993 г. по к.
д. № 11/1993 г.)“.
За нуждите на настоящото
производство, от значение е въпросът - има ли обратно действие обявяването на
разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна. Отговорът на този
въпрос привидно е даден в самото решение „ С обявяването на разпоредбата на §
1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект.
Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване
на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила“.
Но законодателят само е посочил кога настъпват последиците, а не а не какви са последиците. По този въпрос,
вероятно предстои развитие на съдебната практика, но предвид предходното
решение на КС № 3/28.04.2020 г. , в която е разгледал точно хипотезата, при която
се обявява за противоконституционен закон с обратно с еднократно правно
действие – какъвто безспорно е § 1, ал. 1 ЗДЗС, следва, че когато има
неприключило съдебно производство,обявената за протиконституционна
правна норма, не само не се прилага, а не може да се зачете действието й до
отмяната. Такава норма има значение само ако вече е приложена и възоснова
на нея е постановен съдебен акт със СПН.
Нормата на § 2 ЗР на ЗИЗС има обратно действие на
последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване
на имоти – частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС (ДВ, бр.
7 от 2018 г.). Разпоредбата на § 1 ЗИЗС
е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31
декември 2017 г. – § 2 ЗР на ЗИЗС. По
този начин с обратна сила се отнема вещноправният
ефект на давностното владение, осъществявано в
периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. , затова в периода от
декември 2017 г. до 19.01.2018 г.
тече срок, който е релевантен
към придобивна
давност. В самото решение на КС, той сам
е напомнил, че се допуска по изключение
възможност за придаване на обратно действие (ex tunc) на норми в случаите, когато законодателят определя
друг срок за влизане в сила на закон или отделни негови разпоредби, след
тридневния срок от обнародването или преди този срок. Посочил е, че забрана за
придаване на обратно действие на материален закон се отнася само за норми,
с които се предвижда наказателна
отговорност. Когато по изключение КС, с решението изрично
посочва обратното действие на решението, с което се произнася по противо конституционалността на
правната норма, а самата правна норма
съдържа обратно действие, то следва,
че - 1. нормата не се прилага за
в бъдеще по правилото /ех nunc/ ; 2. на
нормата е отнето обратното действие по правилото /ех tunc/. КС изрично е предвидил обратното
действие на § 2 ЗР на ЗИЗС като буквално е дал
разяснението, че следва да се зачита давността изтекла в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. За правните субекти, които са осъществявали
фактическа власт в периода от 1980 г. и правоотношението е висящо в спор за
собственост по заявено придобивно основание придобивна давност и към факта на владението е установен
факта на неговата продължителност от
началния момент до приключване на устните състезания, следва че е изтекла придобивна давност и когато имотът е частна общинска
собственост, защото владението не е прекъснато фактически, а юридически е
изтекъл десетгодишен срок / в периода от 1996 г. до 2006 г. , в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018
г./.
Забраните за придобиване на имоти
частна държавна собственост, не са императивни към датата приключване на устните състезания в
настоящото производство, поради което при спазване на
основните принципи на диспозитивното начало, както по
отношение на ищеца /относно заявените му права/ , така и по отношение на
ответника по допустимите възражения
свързани с неговите права, съдът приема иска за основателен. В
заключение, и в двете хипотези, първата
при която имотът е придобит по давност защото е бил чужда вещ собственост на
физически лица и втората, при която е
придобит по давност защото е бил частна общинска собственост и срокът на придобивната давност е изтекъл най-късно до януари 2018 г.,
и защото планът от 2001 г. е влязъл в сила след придобиване на собствеността,
ако той е проведен по реда на 16, ал.5 от ЗУТ и не е нищожен, ищците следва да
бъдат обезщетени в съответствие с разпоредбата на 16, ал.5 от ЗУТ за онези
части, за които са съставени Актове за
публична общинска собственост.
С оглед изхода от спора, в тежест на С.О. следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, които се претендират в размер
на 5 725.04 лева и следва да бъдат присъдени в полза на ищците, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.О., представлявана от
Кмета, че А.К.С. с ЕГН ********** и Й.К.С. с ЕГН **********
***, представлявани от адв. Д.Х. от САК са
собственици на следния недвижим имот: ПИ
с идентификатор 6813.4334.84 с площ от 6 259 кв.м., находящ се в гр. София, СО, район Овча Купел, ул.
„Кукуряк“, урбанизирана територия, при съседи
имоти с идентификатори 6813.4334.400, 6813.4334.9825, 6813.4334.1386,
6813.4334.9412, 4846813.4334.85, 6813.4334.83, 6813.4334.9144, по КККР
одобрени със Заповед № РД – 18-51/15.07.2020 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, придобит възоснова на изтекла придобивна давност, чрез присъединяване на владението на
родителите им -К.А.С., р. на *******г.,
в. ж. на гр. София починал на 29.11.1913 г. и И.В.С., р. на ********г. , б.ж. на гр.София,
починала на 19.06.2014 г. осъществявали
фактическа власт с намерение от 1980 г.
, на основание чл. 79, ал.1 от ЗС
ОСЪЖДА С.О., представлявана от Кмета, ДА ЗАПЛАТИ на А.К.С. с ЕГН ********** и Й.К.С. с ЕГН ********** ***,
представлявани от адв. Д.Х. от САК сумата от
5 725.04 /пет хиляди седемстотин двадесет и пет точка нула четири/ лева, представляващи
направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Съдия при СГС: