Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260111 / 21.02.2022г., гр.****
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІII-ти състав, в публично заседание на 21.01.2022г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
При участието на секретар
МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 21013
по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК, с
предявен главен отруцателен установителен иск за собственост.
В евентуалност, е предявен
положителен установителен иск, за установяване на собственост на основание
чл.124 ал.1 от ГПК.
Предявеният главен иск от ищецът Г.М.Д. ЕГН ********** ***, представлявана
от ****** - Кмет на ******, е отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК , както
следва:
-за
постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните,че
ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ******, находящ се във вилна зона ******пълнителния
Директор на АГКК с площ 2596 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване : за вилна сграда с номер
по предходен план ************.
В условие на евентуалност, е предявен положителен
установителен иск, за установяване на собственост на основание чл.124 ал.1 от ГПК, както следва:
- за постановяване на съдебно
решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: имот с идентификатор ******, находящ
се във вилна зона "***************** , на основание
изтекла придобивна давност за периода от 1993г.
до предявяване на настоящия
иск в съда.
Ищецът обосновават съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Излага ,че е собственик на следния недвижим имот, а именно: имот с идентификатор ******, находящ се във вилна
зона ************. След като подал заявлеие за обстоятелствена проверка за
признаване на право на собственост на 17.05.2019г., бил уведомен, че за имота е
съставен АОС №******* на ******.
Настоява, че процесният
имот е собственост на неговата майка И.А.Д., която го има по наследство от своя
баща А.Н. Т., починал на 22.06.1994г., а той от своя баща Н.А. Т., починал на
26.02.1959г. Последният сочи, че е притежавал имота, съгласно нот.акт том ****.
Сочи, че има издадено
Решение № ****. на ПК, за възстановяване собствеността върху част от нива с
площ 3300кв.м., като от това решение ищецът претендира че владее част от
2596кв.м., съгласно представена по делото скица.
По данни на другите наследници
е постановено и Решение №****., с което се възстановява, а в действителност се
признава право да се възстанови собствеността на наследниците на невата от
8900дка в местността ****. За вилна зона ****/бивша ****/, в землището на с.****се
сочи, че и досета няма възлагане за изработване на ПНИ, също така нмя и
изготвен план за стари имотни граници. На практика е признато, но не е
възстановено право на собдственост върху имот, находящ се в терен по §4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, за който все още не е издадена Заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищецът настоява, че при
липсата на заповед на кмета, бившите собственици, които са с признати права за
възстановяване, т.е. „правоимащи“ по чл-10 ЗСПЗЗ имат правен хинтерес да
отрекат правата на лицата, в случая на ******, които се легитимират като
собственици преди изготвянето на ПНИ, а последният би влязъл в сила в частта му
относно процесният имот и би станал основа за издаване на Заповед на кмета по
§4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С горното се обосновава
правният интгерес от предявения ОУИ, а в условията на евентуалност се заявява
ПУИ за собственост по отношение на процесния имот.
Вследствие на изложеното се
сезира съда за положително произнасяне по предявените искове.
Със становище от 29.05.2020г.
ищецът обосновава правния си интерес от предявените искове.
Ответникът ****** , в срока по
чл. 131 от
ГПК, е депозирал
отговор на исковата молба. Счита се, че исковата претенция
е недопустима, тъй като не е налице абсолютна процесуална предпоставка,
по-конкретно липсва наличието на правен интерес при така предявявания
отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК Цитира Тълкувателно решение №
8/2012г. на ОСГТК на ВКС, в което е даден отговор по отношение на
констатираната противоречива съдебна практика при какви предпоставки е
допустимо предявяването на отрицателен установителен иск за собственост или
други вещни права, като е посочено, че правният интерес е налице когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо
състояние, или има възможност да придобие права, ако отрече права на ответника.
Съгласно цитираното тълкувателно решение ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича
правото му, като при констатация за неговата липса, производство се прекратява.
Счита се, че в настоящия случай, ищецът е имал интерес от предявяване на
положителен, а не на отрицателен установителен иск. Правният интерес от
отрицателен установителен иск за собственост при възможност да се предяви и
положителен такъв, се обосновава съгласно горепосоченото тълкувателно решение с
обстоятелството, че правният спор не накърнява само спорното право, което
едната страна претендира, но и правната сфера на противната страна, която
затова отрича претендираното право /в тази насока - статията на Пунев, Б.,
Правният интерес при установителния иск за собственост, Собственост и право, С,
2014г., №11/.
Счита, че не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск, тъй като в пълен обем ищецът би постигнал целената от него
защита на притежаваното право на собственост или друго вещно право само ако
искът е положителен устаовителен, тъй като със силата на пресъдено нещо не само
ще се отрече претендираното вещно право от ответника, но и ще се признае това
на ищеца. В настоящия казус е налице конкуренция между претенциите на страните
за вещни права върху имота. В хипотезата на конкуриращи претенции за вещни
права върху една и съща вещ, към която може да се сведе и претенцията на ищеца
за придобиване на такива права чрез оригинерен способ или реституция, способът
на защита е положителният, а не отрицателният установителен иск. Ако в
разгледаната хипотеза бъде предявен последният, производството подлежи на
прекратяване поради липса на правен интерес, за наличието на който като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, съдът следни
служебно /така статията на Пунев, Б., Правният интерес при установителния иск
за собственост, Собственост и право, С, 2014г., № 11/.
На следващо място, в условията на алтернативност, счита се, че липсва
правен интерес с оглед следното: ищецът сочи, че целият имот бил заявен за
реституция с преписка вх. № 389/23.10.1991г. първоначално в ПК-****, а в
последствие в ПК-****, и попада в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ. В тази връзка
ищецът се снабдил с Решение № ****. на ПК за възстановяване на собствеността
върху част от нивата с площ 3300 кв. м., като претенциите на ищеца са за 2596
кв. м. /прилага се заверено за вярност копие/. Самият ищец сочи, че за вилна
зона „****" /бивша местност ****/, в землището на с. ****и до сега няма
възлагане и изработване на ПНИ. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1
от Тълкувателно решение № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес и при липса на такъв производството се
прекратява.
На следващо място, ако не се
приемат възраженията относно липсата на правен интерес като процесуална
предпоставка, то излага се следното становище по основателността на иска: Безспорно имотът, предмет на
настоящата искова претенция попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която
в пълна степен са приложими императивните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Според ответника, не е спорно също така и обстоятелството, че към настоящия
момент за процесната територия - вилна зона „****"/бивша местност „****"/,
землището на с. ****, ****** няма данни за възлагане изработването на план на
новообразуваните имоти, съответно няма одобрен такъв план с нарочна заповед на
Областен управител на област с административен център ****, нито е налице
влязъл в сила ПНИ. Във връзка с това прилага се писмо, per. № ****/07.02.2020г.,
подписано от Кмет на кметство с. ****, ******. В същото е изрично посочено, че
кметство с. ****, ****** единствено разполага с Кадастрално-регулационния и
застроителен план на вилна зона „****", землище с. ****, ******, одобрен
със Заповед № ****. на Общински Народен съвет град ****, област ****.
Към исковата молба е приложено копие на Решение №****., постановено от ОСЗГ
- гр. **** по преписка, образувана по заявление вх. № 1039 от 27.10.1991г. и
представените писмени доказателства от ищеца за възстановяване правото на
собственост на наследниците на Н.А. Т., съгласно диспозитивната част на
постановения индивидуален административен акт е възстановено право на
собственост на наследниците на Н.А. Т. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на имоти, посочени в т. 1 от решението, като предмет на иска е
имотът визиран в т. 1, а именно: Нива от 3.000 дка, пета категория, находящ се
в терен по параграф 4 на село ****, местността **** /****/, при
граници/съседи/: заявен с пореден номер 6 от заявлението и установен с
Нотариален акт № ****.
Сочи се, че в процесното решение на ОСЗГ - гр. **** е изрично посочено, че
възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в
територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28
ППЗСПЗЗ, като имотните границище се определят въз основа на влезлия в сила план
на новообразуваните имоти по чл. 28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. В решение № ****. като правни
основания са вписани чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал.
1 от ППЗСПЗЗ. Производството по
възстановяване на собствеността върху земеделските земи по своя характер е
реституционно производство, като същото приключва с издаването на
административен акт, който по характера си е конститутивен. С решението на
създадения със специалния закон ЗСПЗЗ орган по поземлената собственост
/различно наименуван в течение на годините - поземлена комисия,Общинска служба
по земеделие и гори, понастоящем общинска служба по земеделие/ се възстановява
правото на собственост върху земеделски земи или такива, които са престанали да
имат земеделски характер в полза на бившите собственици или техните наследници.
В зависимост от вида на земята, върху която ще се възстановява правото на
собственост на правоимащите лица, Общинските служби "Земеделие" се
произнасят с три категории решения, съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т.1,
т. 2 и т. 3, ЗСПЗЗ във връзка с чл. 18ж, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ, а именно:
-решения за възстановяване
на притежавани преди колективизацията имоти, в техните стари граници (реално
съществуващи на терена или възстановими -определени легално в текстовете на чл.
18а и чл. 186 ППЗСПЗЗ);
-решения за възстановяване на имоти, равностойни на притежаваните, в нови
граници - по план за земеразделяне;
С оглед на възможността да бъде извършена преценка относно приложимостта
им, законодателят установява две основни предпоставки за постановяване на тези
два вида решения:
-установяване на правата към релевантния минал момент и липса на пречки,
според установени от закона критерии, за актуалния статус на имота, който се
постига чрез решенията на общинските служби по земеделие, с които се признава
правото на възстановяване на собствеността; и
-отреждането на нови обекти на правото на собственост - по план за
земеразделяне, съответно по карта на съществуващи стари граници, респективно по
карта на съществуващите стари реални граници (виж чл. 18ж, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ и
чл. 27 ППЗСПЗЗ).
Сочи се, че Решения по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 18ж,
ал. 3 ППЗСПЗЗ са третия вид решения за признаване право на собственост при
условията на § 4 - 4 л във връзка с предоставено право на ползване на основание
различни актове на МС, ДС и Президиума на НС.
Съгласно действащата към момента на постановяване на решението на ОСЗГ - гр.
**** редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ/Изм. - ДВ, бр. 16 от 2003 г., в
сила от 26.10.2002 г./,Общинската служба по земеделие и гори се произнася с
решение за: признаване на правото на собственост при условията на § 4 - 4л; в
решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските
земи.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 1 на TP № 1/1997г. на ВКС,
ОСГК: „Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари
реални граници има конститутивно действие. Възстановяването се отнася както за
кооперираните, така и за одържавените земи. След реалната им индивидуализация
се възстановява собствеността на гражданите и отпадат правата на държавата
върху тези земи. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от
реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са
необходими правни актове за определяне на реалните граници на земите и
едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението
на поземлена комисия възниква правното качество на обекта на собствеността
индивидуализация и затова то има конститутивно действие..."
Отделно от горното, се подчертава,
че „Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи по реда на
ЗСПЗЗ се извършва с акт/актове на специализирания административен орган по
поземлената собственост - поземлената комисия, сега общинската служба по
земеделие.
Правото на собственост се възстановява в полза на правоимащите, доколкото
те са го заявили -чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗ, и след изпълнение на определена
процедура от оправомощения орган. Поради това то не се възстановява по силата на
закона. До произнасянето на поземлената комисия никое лице не може да се
легитимира като собственик на определен имот, тъй като отнапред не може да се
каже дали правото ще бъде възстановено; по кой от двата уредени в закона
начини: в стари, съществуващи или възстановими, реални граници или в нови,
определени с план за земеразделяне, реални граници; при кои съседи; в какви
граници и площ - т. е. точното му местоположение върху земната повърхност.
Собствеността се възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с
решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ...Дали решението
за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя по реда на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е валидно, е въпрос и на фактическо установяване, след преценка
за съответствие на административния акт със законоустановените
изисквания..." (цитира се Решение № 463 от 21.01.2012г. на ОСГК на ВКС,
постановено по гр. дело № 13/2011г. по описа на съда.)
Първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/97г./ според
ответника, повелява, че поземлената комисия се произнася с решение за
възстановяване правото на собственост на граждани върху земеделски земи при
условията на § 4 -4л, в срок до 31.01.1998 г. Този срок отпада в редакцията на
текста, въведена с ДВ бр. 88/98 г. Същественото изменение на разпоредбата обаче
е извършено с ДВ бр. 68/99 г. Според него ОСЗ /ПК, ОСЗГ/ постановява решение за
признаване правото на собственост при условията на § 4 - 4л; в решението се
описват размерът и местността, в която са се намирали земите. От своя страна в
действащата към този момент редакция на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено, че
възстановяването на земите в терени по § 4, съответно - придобиването на
правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на
кмета на общината, към която се прилага скица на имота.
От тази законодателна уредба, според ответника се следва, че решенията на
поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановяват земи в терени по § 4
ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на
чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г./. Тези решения
възстановяват правото на собственост в реални граници, които следва да бъдат
определени в решението. След въпросното изменение на закона от 30.07.1999г., е
въведена двуфазност на производството по възстановяване на земите в терени по §4
ПЗР на ЗСПЗЗ - първо се издава решение на поземлената комисия за признаване
правото на собственост, а след това - заповед на кмета на общината за
възстановяване на собствеността върху новообразуваните имоти и скица към нея.
Тази процедура обаче се прилага само в случаите, при които за конкретния имот
не е било постановявано конститутивно решение на поземлената комисия преди
30.07.1999 г. Следва да се отбележи и това, че заповедта по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ
се издава по план на новообразуваните имоти, тъй като това произтича от
редакцията на законовия текст. В предходната редакция на текста не се говори за
новообразувани имоти, нито за план на новообразуваните имоти, а за изработване
на кадастрални планове, съдържащи границите на имотите на бившите собственици,
тъй наречените помощни кадастрални планове, по които се индивидуализират
възстановените земи. В процесния случай, с постановеното и влязло в сила
решение № 1075/17.03.2004г.на ОСЗГ - гр. **** обаче земеделската реституция не
е приключила, предвид коментираното изменение на чл. 14, ал. 1, т.3 от ЗСПЗЗ
/ДВ, бр. 68/1999г./, поставящо императивното изискване на двуфазност на
реституционното производство: постановяване на решение за признаване право на
собственост при условията на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, издаване на заповед от
кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се
възстановява на бившите собственици или собствеността се придобива от ползвателя,
поради изкупуване на земята при наличие на предпоставки, визирани в § 4а или §
46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Коментираното решение на ПК, постановено в полза на
наследниците на Ангел Дечев Стоянов няма конститутивно действие, тъй като е
издадено при действие на посочената редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ.
За индивидуализацията на имота се изисква заповед на кмета на общината по реда
на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
На основание гореизложеното, ответната страна настоява, че няма как ищецът,
като наследник на Н.А. Т. да черпи права от постановеното в негова полза
решение, респективно индивидуален административен акт на ОСЗГ - гр. **** не е
годен титул за собственост.
На следващо място, сочи се, че не е налице одобрен с нарочна заповед на
Областен управител на област с административен център **** план на
новообразуваните имоти, който е особен вид кадастрален план - план по § 4к, ал.
6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такъв план се съставя за земите, предоставени на граждани по
§4 ПЗР ЗСПЗЗ. Планът за новообразуваните имоти е вид кадастрален план и
вписването в него следва да отговаря на вписаното в картата за възстановена
собственост. В ПНИ се нанасят имотите на 3 категории лица: 1. Ползватели по §
4а и 46 ПЗР ЗСПЗЗ, на които правото на ползване е трансформирано в право на
собственост, по силата на плащането. 2. бивши собственици на имоти, или техни
наследници, с признато право на възстановяване право на собственост върху
земеделска земя, попадаща в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ; 3. настоящи
собственици, които се легитимират с документ за собственост (например
приобретатели на първия и втория вид) или придобили право на собственост на
самостоятелно основание - имот, който не е нанасян в ТКЗС - за него правото на
собственост не е губено. Приоритет имат ползвателите по § 4а и 46 ПЗР ЗСПЗЗ.
Едва след одобряване и влизане в сила на ПНИ по правилата на цитирания
специален закон и правилника за неговото приложение, по искане на
заинтересованите лица от оправомощения административен орган ще бъде образувано
административно производство по реда на § 4в и § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. §
31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Във връзка с горното, според ответника следва да се приеме, че не са налице
основания както от фактическа, така и от правна страна да бъде прието за
установено, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот
предмет на исковата претенция на твърдяните основания - постановена в полза на
наследниците на Н.А. Т. *** решение по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ,
във вр. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тъй като
реалното възстановяване на правото на собственост ще бъде извършено при
условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал.9 от
ППЗСПЗЗ, какъвто план към настоящия момент няма - не е одобрен, респективно
влязъл в сила. Поради това, владението осъществявано от ищецът също така е
недобросъвестно и не може да претендират придобиване правото на собственост на
основание изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като не е осъществен в
пълна степен фактическият й състав, прокламиран в чл. 79 от ЗС, като
по-подробни доводи относно владението ще изложа по-долу.
Видно от съдържанието на Заповед ****. на Председателя на ОбНС - гр. ****/която
ответната страна прилага в заверен за вярност вид към настоящия писмен
отговор/, със същата на основание чл. 75 от ППЗТСУ е одобрен КП на РП на вилна
зона „****", землище на с. ****обл. Варненска /прилага се цветна извадка
от този план в частта на процесното УПИ/.
На следващо място, се сочи, че противно на твърдяното от ищцовата страна,
не е осъществен фактическия състав на придобивната давност, визиран в чл. 79,
ал. 1 от ЗС. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим
имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет
години. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение
върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия - да
има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с
намерението вещта да се държи като своя - арг. чл. 68, ал. 1 от ЗС.
Освен посочените елементи от фактическия състав на придобивната давност,
визиран в чл. 79, ал.1 от ЗС, предпоставка за придобиване на имота/на
процесната част от него/ по давност е и същият да представлява годен обект на
давностно владение, респ. липсата на законово ограничение във възможността да
тече давностен срок в периода на упражняване на владението, доколкото в редица
законови разпоредби /чл. 86 ЗС, §1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността, чл. 29 ЗСГ (отм.);, чл. 59 ЗТСУ (отм.);, чл. 200 ЗУТ, чл. 5, ал.
2 ЗВСОНИ и др./, са предвидени ограничения и забрани за придобиването на имоти на
основание давностно владение. Всички предвидени в тези разпоредби забрани са
установени в публичен интерес, поради което имат характера на императивни
материалноправни норми и следва да бъдат прилагани служебно от съда според
приетото в т. 1 и 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК.
Също така с оглед релевантната в случая фактическата обстановка, представят
се разписни листи, видно от които по отношение на процесния имот са вписани
данни по отношение на друго физическо лице - М.П.П.. Същият е депозирал и
възражение с per. № *****/08.07.2019г., с оглед подадената от Г.Д. молба за
издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка, като това именно е
вписано и в удостоверението *****/04.09.2019г. От горното може да се направи
обоснован извод, че не следва по категоричен начин, че ищецът е установил,
респективно упражнява владение по отношение на имота, с оглед, на което да е
придобил същия. От друга страна пък въпросното лице М.П.П. не се е легитмирал с
годен титул за собственост в рамките на административното производство. В тази
връзка и с оглед цялостното проучване на статута на процесния имот от
служителите към ресорната дирекция ОСИСД при ******, е задействана процедурата
по съставянето на акта за Общинска собственост. По отношение на основанието за
собственост на общината по отношение на имота, ще изложа доводи по-долу.
На следващо място, за района на местност „****" има кадастрален и
регулационен план на вилна зона, одобрен със заповед № ****. на кмета на гр. ****.
По това време и до 2000 г. село ****е в състава на община ****, след което е
включено в границите на ******. По разписния лист към кадастралния план на м. „****"
от 1990г. процесният имот е записан на името на М.П.П.. В случая не става ясно
обаче как се легитимира М.П.П. като собственик на процесния имот, както бе
посочено. Според предвижданията на регулационния план местността "****"
е вилна зона. Преценката за наличие на придобивния способ следва да се извърши
съобразно разпоредбите на действащия устройствен закон към момента на
позоваване на придобивната давност и доколкото ищецът твърди, че имотът
представлява реална част от нива с обша площ 8,900 дка, шеста категория, в
землището на с. ****, м. „****", бивша „****". Следователно,
приложение намира разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, според която
изискванията по чл. 19 ЗУТ не се прилагат в случаите, когато частта от
поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а
оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към
съседен имот. Предвид недопустимостта,
извън изрично предвидените в закона случаи, да се придобива реална част от УПИ
чрез правна сделка, то на същото основание не е допустимо такова придобиване и
по давност, освен ако са налице изискванията на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ. С оглед
горното, процесният имот не е бил годен обект на давностно владение, съответно
налице е било законово ограничение във възможността да тече давностен срок в
периода на упражняване на владението. Действително намерението за своене се
предполага съгласно чл. 69 от ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на
чл. 79 от ЗС е нужно това владение да е несъмнително -осъществявано по начин,
който разкрива ясно желанието на владелеца да държи веща като своя и явно, т.е.
намерението на владелеца да е противопоставено на собственика. Нито един от
тези признаци на владението не са налице в настоящия случай.
Относно съставения незаконосъобразно, в полза на ищецът НА Нотариален акт №
****., който носи белезите на КНА, се сочи, че следва да се вземат под внимание
две Тълкувателни решения:
• TP № 3/29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „...На отмяна по реда
на чл.537, ал.2 ГПК (респ. чл.431, ал.2 ГПК /отм./), подлежат само
констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот, и тези, които са издадени по обстоятелствена проверка. Съображенията
за това са, че с т.н. конститутивни нотариални актове се обективират
волеизявления на страни по сделки, които пряко не засягат правата на
действителния титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот, поради
което не е налице необходимост от отмяна на тази категория нотариални актове.
На същото основание, с оглед обстоятелството, че с констативните нотариални
актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото
производство са оборими, при уважаване на иск за собственост с предмет
установяването на принадлежността на същото това право издаденият констативен
нотариален акт ще следва да се отмени. В подкрепа на това становище се излагат
и съображения, че правата на трети лица, при предявен иск за недействителност
/на кое да е основание/ на сделка, ще бъдат защитени чрез задължителното
вписване както на исковата молба, така и на постановеното съдебно решение, с
което се уважава предявения иск.
Констативният НА се издава в охранително производство и е охранителен по
своята същност. Тъй като в нотариалното производство нотариусът е длъжен да
изследва въпроса за принадлежността на правото на собственост, при нотариален
акт, съдържащ неверни нотариални удостоверявания, същия подлежи на отмяна,
независимо от това, дали е констативен или констутитивен. В подкрепа на това
становище е и довод, че с отмяната и на този вид нотариални актове се постига
правна сигурност и се защитават права на третите лица.
С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху
недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с
участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е
наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на
правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице,
което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален
акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този
нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с
постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава
правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт
титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537,
ал.2 ГПК.
Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата
на третото лице...";
• TP № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
докладчик съдията Веселка Марева, с което е коментиран въпросът: Ползва ли се
констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, с обвързваща материална
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. „...Общото събрание
на Гражданска колегия на Върховния касационен съд приема следното: Нотариалното
производство, имащо за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим
имот на лица, които не притежават документ за правото си, е уредено в чл. 587 ГПК. Касае се до охранително производство, посочено в чл. 569, т. 2 ГПК,
различно от производството по извършване на правни сделки с нотариални актове -
чл. 569, т. 1 ГПК и по удостоверяване на други факти, посочени в чл. 569, т. 2 ГПК. Законът предвижда две хипотези за издаване на нотариален акт по този ред:
нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени
доказателства - чл. 587, ал. 1 ГПК и нотариален акт, удостоверяващ право на
собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка - чл. 587, ал. 2 ГПК. В рамките на това производство нотариусът извършва действия по събиране на
доказателства - изслушва свидетели, приема писмени документи, преценява ги по
свое убеждение и се произнася с мотивирано постановление, с което признава или
не признава молителя за собственик. Въз основа на това постановление, ако
собствеността е призната, нотариусът издава нотариален акт - чл. 587, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
Нотариалният акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, представлява официален
документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на
предоставената му компетентност и по установен в закона ред. Той се ползва с
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, досежно извършените от
нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него
време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от
нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Тази материална доказателствена
сила важи спрямо всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на
нотариалния акт като писмено доказателство, т. е. по реда на чл. 193 ГПК. Целта
на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за
доказване на правото на собственост. Дейността на нотариуса в това производство
не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а
решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по
съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл.
587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на
ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не
удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа
нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Горното не
означава, че тази констатация е лишена от доказателствено значение. Издаването
на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали
молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при
съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се
извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т.
нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587,
ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод
относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано
постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава
нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за
сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се
отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.
е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване
на правото на собственост. Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт
досежно удостовереното право на собственост се признава в класическата
юриспруденция и в съдебната практика по отменения Закон за гражданското
съдопроизводство /ЗГС/, според които за оборването на тази доказателствена сила
е необходимо пълно обратно доказване. Да се отрече доказателствената сила на
констативния нотариален акт означава да се обезсмисли това специално уредено
производство и резултатът от него. Тъй като нотариалното производство е
едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван
от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това
оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае
истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с
него право..."
С оглед гореизложеното, категорично ответника счита, че следва на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК, че Нотариален акт № ****. подлежи на отмяна от съда. И
не на последно място, соченото от ищеца придобивно основание е оригинерно
-придобивна давност за периода от 1993 г. до датата на подаване на исковата
молба. Следва да бъде зачетена забраната, залегнала в § 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността/поел. изм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г., в
сила от 31.12.2017г./, съгласно която правна норма, давността за придобиване на
имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г.,
респективно наложен е мораториум. Тази правна норма е императивна.
По отношение на собствеността на ******, соча следното: Не са наведени
факти, както и не са представени по делото годни доказателства имотът да е
принадлежал на физическо лице /юридическо лице/. Видно от писмо с per. № *****/20.06.2019г.
се сочи, че няма данни за извършвано отчуждаване съгласно опис № 46 на Община ****
от 13.03.2003г. и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. В тази връзка
и в резултат на цялостно проучване на статута на процесния имот, е съставен
АЧОС №*****/02.08.2019г. Видно и от скица на ПИ № *****. за ПИ с идентификатор ******
липсват данни за собственици и/или носители на други вещни права. След като не
е установено имотът да е принадлежал на физическо и/или
юридическо лице, то съобразно действащата към
1958 г. разпоредба на чл.6 ЗС/обн.Дв 9281951г./ държавна собственост са
всички имоти, които нямат друг собственик. Нормата е отменена 1996г., но статутът
на земята не се променя с промяната на ЗС. Т.е. следва да се приеме, че към
датата на установяването на владение от страна на ищеца от 1993г. имотът е със
статут вна държавна земя. Разпоредбата на чл.86 от ЗС в редакция към 1967г.,
дейсквала до 1996г. въвежда законова забрана за придобиване по давност на
държавна, респ. общ.собственост- следователно за периода от 1967 до 1996г.
давност спрамо държавата и общината не тече. От 1993г. до датата на подаване на
ИМ не е изтекъл изискуемият 10-годишен период от време, т.к. съглб.§1 /изм. Дв,
бр.105 от 2006г., бр.113 от 2007г., бр.109 от 2008г. в сила от 31.12.2008г.,
бр.105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011г./ „давността за придобиване на
държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2014г.“
Въз основа на изложеното се прави извод, че процесният имот е бил държавна
собственост, като по силата на чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС става общинска
собственост , и въз основа на наложения мораториум давност не тече за същия,
т.е. независимо от факта на упражнявано владение от страна на ищците, имота не
може да бъде придобит с изтичането на законоустановената придобивна давност.
Също така, се сочи, че имотите и вещите – общинска собственост, които не са
предоставени за управление на др.лица,
се управляват от кмета та общината.
При изложеното се настоява за отхвърляне на иске и възлагане на сторените
разноски.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявената искова претенция:
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на всички видове претенции,
но по отношение на установителните е изрично регламентирана от законодателя. В
качеството им на субсидиарна форма на защита, тези искове са допустими само при
условие, че степента на накърняване на спорното субективно право е с такъв
интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност
в отношенията. По предявената искова претенция в тежест на ищеца е да установи
следните правнорелевантни факти, включени в предмета на доказване по делото:
наличие на правен интерес от предявяване на исковата претенция; правният
интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право
се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен
иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права
върху един и същ обект. Ищецът следва да установи наличието на свое защитимо
право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича
/Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г.,
ОСГК/.
Съдебната практика приема, че при извършването на преценка за допустимостта
на този иск следва да се вземе предвид и доколко е обективно възможно да бъде
придобито и притежавано право на собственост върху процесната вещ, тъй като
липсата на такава възможност за всеки един от спорещите субекти обуславя
недопустимост на исковата защита. За да се приеме, че придобиването на спорното
право е възможно, следва да са налице не само изискуемите от закона предпоставки
за осъществяване на заявения придобивен способ, но и да са спазени специалните
изисквания за индивидуализация на вещта.
По отношение на земеделски земи, законодателят е установил специални
правила в ЗСПЗЗ и нормативните актове по неговото прилагане, които определят
начина, по който към релевантния момент следва да бъде извършена
индивидуализацията на имотите, чиито реални граници са били заличени при
обобществяването, като тази индивидуализация представлява предпоставка както за
възстановяване правото на собственост на лицата, от които имотите са или
отнети, така и за придобиване на такова право от трети лица. След изменението
на ЗСПЗЗ през 1999г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4
ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти. Едва след неговото
влизане в сила и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ се обособяват
самостоятелни обекти, годни за придобиване и притежание на вещни права, и е
възможно да се извърши преценка дали имотът подлежи на възстановяване или по
отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25 ЗСПЗЗ.
Следователно преди влизането в сила на въпросния план спорове между лица,
претендиращи самостоятелни вещни права на основание, което се твърди, че се е
осъществило след 1997г., респективно търсещи правна защита с цел бъдещо
реализиране на правна възможност за придобиване на такива права, не могат
ефективно да бъдат разрешени. А след като предявилото отрицателния
установителен иск лице не би могло да реализира такава правна възможност, като
пречката за това е идентична с пречките за установяване правата на ответника,
то следва да се приеме, че не е налице правен интерес от предявяването на такъв
иск (в този смисъл - решение № 194/08.12.2017 г. по гр.д. № 1016/2017 г., I ГО
на ВКС, решение № 203/18.10.2016 г. по гр.д. № 1703/2016 г., I ГО на ВКС и
др.).
С постановено по чл.290 ГПК Решение № 194/08.12.2017 г. по описа на Първо
Г.О. ГК, докладчик съдията С. *****е обезсилено Решение №***, постановено от
Окръжен съд **** г.о. на 23.11.2016г. по в.гр.д.№***/2016г. и Решение № ***,
постановено на 29.06.2016г. по гр.д. № ***/2015 г. по описа на Варненския
районен съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на
предявения отрицателен установителен иск. Съгласно практиката на ВКС, наличието
на влязъл в сила ПНИ е обстоятелство, което съдът следва да вземе предвид при
извършването на преценка за допустимост на предявения отрицателен установителен
иск. В обобщение приема, че: „след като ПНИ за съответната местност не е изготвен
и не съществува възможност както за установяване правата на ответника, така и
за реализиране на претендираното от ищеца право, следва да се приеме, че
предявеният отрицателен иск е недопустим поради липса на правен интерес“.
С оглед на твърденията в исковата молба, които се потвърждават и от
документацията, която е приложена към отговора, процесният недвижим имот попада в границите на територия, определена за
възстановяване по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, за което е налице висящо
административно производство по приемане и одобряване на план на
новообразуваните имоти. При така установените обстоятелства и с оглед на
гореизложените съображения, към момента на предявяване на иска, е налице
обективна невъзможност да бъде
придобито и притежавано право на собственост върху процесния имот, която
обуславя недопустимост на исковата защита на вещното право.
С оглед гореизложеното, предвид липсата на правен интерес като абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която
съдът следи служебно, производството по делото в частта на предявения
отрицателен установителен иск, следва да бъде прекратено на основание чл. 130
от ГПК.
По основателността на предявената искова претенция:
По предявената искова претенция в тежест на ответника по
делото е да установи при условията на пълно и главно доказване, наведените от същия
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, а именно: да докаже наличието на противопоставимо на
ищеца право на собственост върху процесния недвижим имот на годно правно
основание.
По отношение на основателността на иска: при предявен
положителен установителен иск за собственост, предмет на изследване е правото на собственост на ищеца и в негова
тежест е да докаже при условията на главно и пълно доказване, че е собственик
на спорния имот въз основа на твърдяните от него придобивни способи.
За да се придобие правото на собственост по давностно владение, позоваващата се на
него ответница, следва да установи, чрез главно пълно доказване наличието на
всички елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС.
Придобивната давност, е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на
тези права в продължение на определен от закона срок от време. Разпоредбата на
чл.79 жот ЗС, регламентирафактическия състав на придобивната давноскт при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от
време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 от
ЗС. Правото на собсктвеностх по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението по законова
дифиниция е фактическа влъст върху вещ, характеризираща се с два признака –
обективен и субективен. Обективният признак изисква наличието на владение,
което да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, а субективния
признак предполага у владелеца да е налице намерение да държи вещта като своя
собствена. Изхождайки от събрания доказателствен материал, вкл. показанията на
разпитаните свидетели по искане на ищцовата страна – св.Н.С.К.и св.А.Х.А.,
съдът намира за установено, че от страна на ищеца е налице непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнено владение от няколко десетилетия, към което е
присъединено и владението на неговия дядо , считано от 1977-1978г. След
неговата смърт, свидетелите сочат, че имота е предаден на ищеца от неговия
дядо. Мястото се описва, че е около 2 дка в местност **** в с.****. Имота се
сочи, че е лозе, с овощна градина, като никога не е бил включван в ТКЗС. Сочи
се, че имота е предаден на ищеца около 80-те години, като от тогава той го
владее и обработва.
Същевременно ответната страна настоява, че е собственик
на процесния имот, като се позовава на АОС №*****/02.08.2019г.
на ******. Съставянето на посочения акт не прекъсва владението. Видно от
цитирания АОС, Общината е придобила собственост върху имота на основание чл.2,
ал.1, т.7 от ЗОС. Актовете за държавна и общинска собственост, следва да се
отбележи, че нямат конститутивно действие, т.е. не създават собственост, а само
констатират наличието на собственост на държавата и общината върху описаните в
тях имоти. За да имат констативно действие, в актовете трябва да е посочено
придобивното основание на държавата или на общината. Само при това условие
оспорващия АОС или АДС носи тежестта да
докаже оспорването. Приема се също така че само ако държавата е придобила имота
на някое от предвидените в чл.77 от ЗС основания, той може да стане общинска
собственост по силата на §42 от ПЗР на ЗОС. В този смисъл Определение
№444/08.10.2019г. на ВКС по гр.д.№ 1318/2019г. на I-во ГО, ГК.
В настоящия процес
ответника доказа единствено, че е актувал с АЧОС № *****/02.08.2019г. процесния
имот с изентификатор № ******, като общински на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС. Съгласно §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС,
обн.ДВ, бр.96/99г. за общинска собственост се считат застроените и незастроени
парцели и имоти – частна държавна собственоск, отредени за жилищно строителство
и за обществени и лагоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон
подробни градоустройствени планове. В случая посочването на това общо
нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в
акта за общинска собствевонст, не е в състоянише за удостовери наличието на
конкретно фактическо основание, по силата на което имота да е придобит от
държавата, за да може да стане общински, поэ силата на цитиранатна разпоредба
от ЗОС. При липсата на каквито и да е доказателства, е спорния имот е бил
придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти , реализиращисъстава
на предвиден в закона придобивен способ, представения акт за частна общинска
собственост, не е в състояние да легитимира ****** като собственик на процесния
имот. В този смисъл е и Решение №271 от 30.10.2012г. по гр.д.№477/12г. на Второ
ГО на ВКС. Вярно е, че по силата на л.5 от ЗОС, АЧОС има качеството на
официален свидетелстващ документ, който без да има правопораждащо действие
констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което,
аналогично и на възприетото в ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по т.д.№11/2012г.
на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действише, по силата на
което актувания имот се счита за общинска собственост до доказване на
противното. на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС.в заключение, простото
възпроизвеждане в АОС на обща законова разпоредба, по силата на която
определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в
състояние да обуслови извод за установеност на правото на осбственост на общината
при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които
имота е станал държавен в периода приди влизане в сила на въпросната разпоредба
- §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обн.ДВ, бр.96/99г. В този смисъл е Решение № 15 от
19.02.2016г на ВКС по гр.д.№ 4705/2015г. на Второ ГО.
Видно от заключението на
вещото лице Б.В., което съда кредитира като компетентно дадено, към влизане в сила на параграф 42 от
ПРЗ на ЗОС-09.11.1999г. е
бил действащ кадастрално-регулационния план на вилна зона
м-ст „****", одобрен със заповед № 452 от 10.08.1990г. на председателя
на ОНС - ****,
обл. ****. Към 1999г. територията,
в която попада процесния имот е урбанизирана - вилна зона. В границите на процесния имот попадат три урегулирани имота. В Приложение № 1 е приложена комбинирана скица между КРП на ВЗ „****" и кадастралната
карта на гр. **** за ПИ ******. Посочено е, че по данни от кметство
****, имоти, които попадат в територията, в която попада процесния
имот, са били предоставяни за ползване. От 1990г. за тази територия има
изработен кадастрално- регулационен план и същата е посочена в него като част
от вилна зона „****",
а не като земеделска територия. Вещото лице сочи, че не са му предоставени
данни дали има определен околовръстен
полигон на територията, която да е под разпоредбите
на параграф 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, нито и такива, че същата
е определена като селищно образувание.
Видно от заключение на СТЕ, изготвено от
в.лице И.А.Х., което съда също кредитира като компетентно дадено, имотът не е бил включван
в ТКЗС или ДЗС, тъй като територии по § 4 не са били
обработваеми земи в смисъла и разбирането на създадените след 1944
г. трудово кооперативно земеделско стопанство и
последвалите ги държавни земеделски стопанства в процеса на колективизацият на
земеделските земи. След справки в кметство
****и ОСЗ – ****, вещото лице
сочи, че не са намерени данни въпросната
територия да е била включвана в ТКЗС или ДЗС. Не е открит документ,
че имотът е бил държавна
собственост. Съгласно разписен лист към КР и ЗП от 1990 г. процесния имот
включва ПИ 42 и ПИ 23. В ПИ 42 е вписан
М.П.П., съгласно удостоверение №
1635/19.08.1985 г., издаден
от общински народен съвет. След справка няма данни в списъка
на платените суми по § 4
от ЗСПЗЗ в з-щето на с. ****, че лицето
като ползвател е платило предоставения му имот с
площ от 1 дка. Няма постъпили молби за трансформиране на правото на ползване в
право на собственост за процесния имот. Съгласно решение на ПК 1133/16.08.2004 г. по преписка по
заявление
№1039/29.01.1992 г., се признава право
на собственост върху
3300 кв.м. на н-ци на
Н.А. Т. ***, установен с предходния
гореспоменат акт/ КНА №53/1938 г./. След
решението на ПК наследниците не са подали заявление да се снабдят със заповед
на Кмета, за да приключи процедурата с въвод във владение. За територията няма изработен ПНИ, както процедура по възлагане на
изработване, тъй като има КРЗП и предходен КП като общината не е преценила, че е необходимо това.
Анализа на горните факти, както и
липсата на доказателства за приложимост на нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ, водят до
извода, че имота не е бил коопериран или одържавяван, нито отнеман на друго
основание, като след отпадане забраната за придобивване по давност на имоти,
частна собственост, попадащи в приложното поле на ЗСГ/отм./ през 1990г. и след
това е осъществявано явно, непрекъснато и спокойно владение. Няма наведени
твърдения, че този имот е бил някога отчуждаван в полза на държавата в периода
от 1938г. до 1999г., нито впоследствие по реда на благоустройствен или друг
закон. Няма доказателства и имота да е придобит от държавата чрез друг
придобивен способ. След изтичане на 10г. период на осъществяване на фактическа
власт с намерение за своене, ищеца е придобил собствеността върху процесния
недвижим имот. Т.к. имота е бил частна, а не държавна собственост и ****** не е
придобила собственост върху него с влизане в сила на §42 от ПРЗ на ЗИДЗОС,
обн.ДВ, бр.96/99г. В този смисъл съставения АЧОС№*****/02.08.2019г.
удостоверява права, каквито ****** не притежава по отношение на ПИ с идент.№******.
При изложеното предявената искова
претенция в условията на евентуалност, подлежи на уважаване.
По разноските:
С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се следват за
присъждане сторените разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, които съгласно
списък по чл.80 ГПК са както следва: за д.т. 97.00лв., за СТЕ 180.00лв., за
д.т. за СУ 10.00лв., за д.т. за скица 20.00лв., за адв.възнаграждение 900.00лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по предявения от ищеца
Г.М.Д. ЕГН ********** ***, представлявана
от Кмет на ******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК , както следва:
-за
постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните,че
ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ******, находящ се във вилна зона ******пълнителния
Директор на АГКК с площ 2596 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване : за вилна сграда с номер
по предходен план ************.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Г.М.Д. ЕГН ********** , от
една страна и ответника ******, представлявана от Кмет на ******, от друга
страна, че ИЩЕЦА Е СОБСТВЕНИК на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на следния недвижим имот, а
именно: имот с идентификатор
******, находящ
се във вилна зона "****", с.****, общ. ****, по КККР, одобрена със
Заповед № *****.
на Изпълнителния Директор на АГКК с площ
2596 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване :
за вилна сграда с номер по предходен план ***********
, на основание изтекла придобивна давност за периода от 1993г. до предявяване на
настоящия иск в съда.
Комбинираната скица към заключението
на вещото лице И.А.Х. по приетата съдебно-техническа експертиза, приложена на л.175-176 от делото, приподписана
от съда, представлява
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ******, представлявана
от Кмет на ******, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1207,00лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски,
сбор от следните суми: за д.т.
97.00лв., за СТЕ 180.00лв., за д.т. за СУ 10.00лв., за д.т. за скица 20.00лв.,
за адв.възнаграждение 900.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването
му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: