Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,07.06.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,в трети първоинстанционен състав, в
публично заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:
Евгения Генева
При участието на секретаря Даниела
Ангелова
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 70/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Т.В.Т. с ЕГН ********** *** ,с която е предявен иск против П.н.Р.Б.н. осн.чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени вреди с цена 60 000 лв.,претърпени
поради воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 173/14г. на
СОС.Ищецът твърди,че на 20.07.2012г. бил задържан със заповед за задържане
рег.№ 1266/20.07.2012г. за 24 часа;на 21.07.2012г. с постановление по д.п.№
72/2012г. на РУП Правец,преписка № 2617/2012г. на СОП бил привлечен като
обвиняем за убийство на 06.06.2012г. на М.Б.Г. ,задържан за 72 часа,след което
било направено искане за налагане мярка за неотклонение „задържане под
стража“,но с определение от 24.07.2012г. по ЧНД № 359/12.г. на СОС му била
определена мярка за неотклонение „домашен арест“,която имала действие до отмяната
й на 15.11.2013г.Бил внесен обвинителен акт на 22.04.2014г. с обвинение по
чл.115 НК , по което бил оправдан с присъда
от 390.06.2016г.Въпреки ,че съдебното следствие доказало невинността му,Въпрески че съдебното следствие установило невинността
му,прокуратурата протестирала оправдателната присъда и било образувано ВНОХД №
1342/2016г. на САС и с решение № 1/03.01.2018г. оправдателната присъда била
потвърдена.Влязла в сила с решение № 123/11.07.2018г. по н.д. № 303/2018г. на
ВКС.Вследствие тежкото ограничаване на начина му на живот, несправедливото
обвинение в извършването на изключително тежко престъпление на лице от семейния
му кръг,опасността от налагане на наказание „лишаване от свобода“ от десет до
двадесет години,опозоряването му пред обществеността в малкия град след
публикации в местната преса ,се отразили много тежко върху психиката му и върху
имущественото състояние на семейството му,тъй като не можел да работи и да
помага в издръжката.Дългата процедура по
наказателното производство внесла силно напрежение и стрес,поради което се
налагало да взема успокоителни медикаменти. Близките на пострадалия проявили
много отрицателно отношение към него,убеждавани от Държавата в лицето на
прокуратурата,че е убиец на бащата на племенника си.
Ответникът оспорва иска по основание
и размер с аргумента,че липсвали доказателства за настъпили вреди.Наказателното
производство продължило в разумен срок и съдебната фаза продължила четири
години,без прокуратурата да има ръководни функции в нея.Претендираният
размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД бил несъобразен със стандарта на живот в
страната.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира иска процесуално допустим и
частично основателен.
За да се уважи иск с правно основание
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,следва да бъде установено,че ищецът е бил обект на
наказателно преследване за извършено престъпление и впоследствие е бил признат
за невиновен;че е претърпял реално вреди/в случая морални/;че е налице каузална
връзка между наказателното преследване и претърпените вреди.Първата
предпоставка безспорно е налице и
писмените доказателства по приложеното НОХД
потвърждават твърденията в исковата молба относно характера на обвинението,продължителността
на наказателното преследване, изхода от делото,наложената мярка за
неотклонение.Приложени са две публикации от в.“Правешки глас“ бр.12.10.2012г.и
в.“Ботевградски“ вести от 02.01.2013г.,от които се установява,че пред местната
общественост е било разгласено,че убийството е извършено с користна цел от негов роднина,който в
момента е в домашен арест,но живее в
Етрополе и е по професия шофьор-достатъчно данни да бъде разпознат от
съгражданите си.От трудов договор № 00087/29.07.2014г. с „В.М.“ ЕООД –С. се
установява,че отново е нает на работа като шофьор,считано от
01.08.2014г.Следователно в продължение на две години и един месец ищецът не е
могъл да работи,което е в пряка каузална връзка с наложеното му ограничение с
мярката за неотклонение.Това обстоятелство рефлектира не само върху имуществената
му сфера,но и върху чувствата му за достойнство , пълноценност и отговорност
пред семейството,което представлява щета от морален характер.Свидетелката Д.-В.-бивша
снаха на ищеца- установява,че понесъл обвинението много тежко-плачел,страдал от
безсъние,пиел Лексотан и Деанксит
дълго време,съветвал се със своя съседка-лекарка и с други свои познати
лекари,тъй като се пенсионирал като шофьор на линейка.Всички в града разбрали
за обвинението и повечето познати на ищеца се отдръпнали от него.Съдът
намира,че показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като логични,
последователни и достоверни предвид непосредствените впечатления които е имала
в процесния период.Ищецът действително е претърпял
тежки морални вреди-страх от неизвестността,напрежение,чувство за накърнена
справедливост,за непълноценност,за неодобрение на обществото.Домашният арест го
е лишил от възможността да се радва нормално на живота с обичайните разходки,
развлечения,социални контакти.Размерът на неимуществените вреди се обуславя от балансиране на
обстоятелствата в каузална връзка с обвинението,повдигнато и последователно
поддържано пред всички инстанции от ответника.От една страна,обвинението е за
най-тежкото в ценностната система на обикновения човек престъпление-убийство и
то на близък човек,баща на детето на собствената му сестра;наказателното
преследване и свързаните с него отрицателни преживявания са продължили шест
години, от които една година и четири месеца под домашен арест.От друга страна,мярката
за неотклонение не е най-тежката, ищецът не е увреден
здравословно,доказателство за което е фактът,че е започнал да работи като
шофьор след отмяната на мярката за неотклонение и почти две години преди
постановяване на оправдателна присъда от първата инстанция;последното обстоятелство
и консултациите му с познати лекари доказват,че не е бил в тежка социална
изолация и стигматизация .При балансиране на тези
обстоятелства съдът приема,че справедливият размер на обезщетението възлиза на
30 000 лв.Искът следва да бъде отхвърлен за разликата до предявения
размер.Акцесорният иск за законната лихва следва да
бъде уважен с начална дата 11.07.2018г.-влизане в сила на оправдателната
присъда.Следва ответникът да бъде осъден да плати на ищеца направените съдебни
разноски -10 лв. държавна такса и 2500 лв. адвокатски хонорар-пропорционално на
уважената част, което възлиза на сумата 1255 лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.н.Р.Б. да заплати на Т.В.Т.
с ЕГН ********** ***, обезщетение на основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ за
неимуществени вреди-душевни страдания,претърпени вследствие наказателно
преследване по пр.пр. 2617/2012г. на СОП,НОХД№ 173/14г. на СОС , ВНОХД №
1342/16г.на САС и н.д. № 303/18г. на ВКС, продължило от 20.07.2012г. до
11.07.2018г. в размер на 30 000/тридесет хиляди / лева,ведно със законната
лихва върху сумата,считано от 11.07.2018г. до окончателно плащане на сумата, и
съдебни разноски в размер на 1255/хиляда двеста петдесет и пет лева/.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: