Решение по дело №603/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 280
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20213330200603
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Разград, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора Павлина Малчева Узунова (РП-Разград)
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20213330200603 по описа за 2021
година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия В. Б. ИВ. - роден на 28.05.1992 г., български
гражданин, от с.Осенец, общ.Разград, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН за
това, че на 31.08.21 г. в гр.Разград, потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон - чл.160, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, във вр. с чл.8, ал.2 от Закона за Българските лични документи и
чл.35, т.3 от Правилника за издаване на български лични документи се подава
пред орган на властта- Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-
Разград, чрез служителя И.Й.А. - системен оператор в сектор Пътна полиция
при ОД на МВР- Разград, за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, а именно, че свидетелството му за управление на МПС с №
********* от 19.12.2012г., издадено на негово име е било „изгубено“ -
престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 лв. / хиляда/ лева.
1
ОСЪЖДА обвиняемият В. Б. ИВ. да заплати по сметка на ОД на МВР
Разград за разноски на ДП сумата от 273.00 лв.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от
днес пред Окръжен съд гр. Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към решение № 280/25.10.2021г. по АНД № 603/2021г. на Районен съд
гр.Разград.
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
Постъпило е постановление от 04.10.2021г., с което по реда на чл.375 от НПК се
прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия В. Б. ИВ.
от с. Осенец по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.313, ал.1от
НК.
Нарушителят се явява в с.з. и не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в
постановлението, като съжалява за случилото се. Защитникът му адв. Д. Б. заявява, че
действително признават фактическата обстановка, описана в постановлението, като счита,
че са налице основанията на чл.78а от НК и моли наказанието да бъде определено към
предвидения в закона минимум.
Представителят на РП - Разград поддържа постановлението и предлага
нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, като бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена глоба в минимален размер по
реда на чл.78а от НК.
Разградският районен съд, след като съобрази представените писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият В. Б. ИВ., от с.Осенец, е правоспособен водач на МПС и
притежавал СУМПС с № ********* от 19.12.2012г. издадено от МВР-Разград.
В началото на 2021г. обв. В. Б. ИВ. пребивавал в Кралство Великобритания,
където си бил намерел работа. Там той предприел мерки да му бъде подменено СУМПС и
подал необходимите документи за това. Във връзка с това той предал и СУМПС с №
********* от 19.12.2012г., което било издадено на негово име.
По-късно същата година, в края на месец май 2021г. отново се завърнал в Р
България. Тъй като не разполагал с надлежно СУМПС, той решил да се яви пред органите
на ОД на МВР-Разград и да заяви, че е загубил своето СУМПС, за да му бъде издаден
дубликат, въпреки, че бил наясно, че сам той е предал своето СУМПС на компетентните
власти в Кралство Великобритания, където депозирал документи за неговата подмяна.
На 31.08.2021г. обв. В.И. се явил в гр.Разград в сградата на „Пътна полиция” при
ОД на МВР-Разград. В личен разговор със св. Й.А. - служител на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Разград, като системен оператор, той заявил, че желае да му бъде издадено
ново СУМПС, тъй като изгубил настоящото си.
В изпълнение на своите правомощия св.Й.А. поискала лична карта от обв. В.И.,
за да удостовери той своята самоличност. След това тя извършила справка в
информационната система на МВР и установила, че издаденото на името на обв. В.И.
СУМПС с № ********* от 19.12.2012г. било със статут на „унищожен“ от 01.06.21г., поради
това, че същото е било подменено в чужбина. Св.Й.А. при извършената проверка установила
също, че СУМПС с № ********* от 19.12.2012г., което било издадено на името на обв. В.И.
е пристигнало в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Разград с писмо № 328р-23769/ 25.05.2021г. на
ГДНП-МВР.
Установявайки това обстоятелство, св.Й.А. отново попитала обв. В.И. дали е
сигурен в обстоятелството, което твърди, а именно, че е загубил своето СУМПС или е
налице друга причина, която да налага той да иска издаване на ново СУМПС. На нейния
въпрос обв. В.И. отново устно потвърдил, че е загубил своето СУМПС и желае то да бъде
подменено. Тогава св. Й.А. предоставила на обв. В.И. да попълни декларация по чл.17, ал.1
от ПИБЛД.
Попълването на тази декларация била съобразно разпоредбата на чл.160, ал.1 от
1
Закона за движение по пътищата, съгласно, която: „Дубликат за свидетелство за управление
или на контролен талон към него се издава, когото свидетелството или контролния талон е
изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация “,
във вр. с чл.8, ал.2 от Закона за Българските лични документи, съгласно който: “При
изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е
длъжно в срок до 3 дни да декларира това в най-близкото структурно звено на
Министерство на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските
правителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл.39а - в Министерствата
на отбраната или в дипломатическите и консулските правителства на Република България в
чужбина“ и чл.35, т.3 от Правилника за издаване на български лични документи: “ При
издаване и подмяна на СУМПС освен документите, съгласно актовете по прилагане на
ЗДвП се изискват и - при изгубено или откраднато повредено или унищожено СУМПС-
декларация за съответното обстоятелство по чл. 17, ал. 1 ПИБЛД“.
Тази декларация обв. В. И. саморъчно попълнил пред служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - гр. Разград, като в нея написал следния текст: „ изгубил съм си
свидетелството за МПС. Не се сещам кога и къде тази година“.
Заедно с тази декларация обв. В. И. подал и Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин. Същото било заведено с вх. №4345/31.08.21г.
С това заявление обв. В. И. поискал да му бъде издаден дубликат на СУМПС на
основание чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 8, ал.2 от Закона за
българските лични документи.
Заявлението и попълнената от обв. В. И. декларация били приети и обработени
от св. Й. И.а А. - служител от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр. Разград. Обв. В.
И. попълнил и подписал лично „Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
Български лични документи” /загл. ост. и отм./, която представил пред свидетелката Й. И.а
А. и съответно приложил към заявлението си.
За установеното разминаването в попълнената декларация и данните, които са се
съдържали в информационната система на МВР е било образувано и настоящото
наказателно производство.
В хода на същото е била назначена съдебно-почеркова експертиза., която е имала
за задача да установи дали подписа положен в Декларацията по чл. 17, ал.1 от ПИБЛД,
както и текста в нея са били изпълнени от обв. В. И., както и подписа положен в графа
„подпис на заявител“ в подаденото Заявление с рег.№ 4345/31.08.21г. е бил изпълнен от обв.
В. И..
От заключението на назначената в хода на разследването съдебно- почеркова
експертиза е видно, че:
1. Саморъчните подписи за „Декларатор“ в Декларация от 31.08.21 г. по чл.17,
ал.1 от ППБЛД и за „подпис на заявил“ в Заявление с рег. № 4345/31.08.21г. до БДС на
ОДМВР-Разград са изпълнени от обв.В. Б. ИВ..
2. Ръкописния текст в Декларация от 31.08.21 г. по чл. 17, ал. 1 от ППБЛД е
изпълнен от обв. В. Б. ИВ..
С постановление за привличане на обвиняем на 03.09.2021г. В. Б. ИВ. е
привлечен в това качество за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Разпитан в хода на разследването, същият се признава за виновен и е изразил
разкаяние за постъпката си.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установена, с оглед на събраните по делото доказателства- обясненията на обвиняемия,
показанията на свидетелите, експертизата, другите писмени доказателства. Всички те
2
безспорно установяват, че с действията си В.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата-
31.08.2021г. същият е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.160,
ал.1 от ЗДвП и чл.8, ал.2 от ЗБЛД се дава пред орган на властта- Началник сектор Пътна
полиция при ОД МВР - Разград, за удостоверяване истинността на посочените
обстоятелства, а именно че е загубил свидетелството си за управление на МПС.
Същия напълно съзнателно е посочил едно невярно обстоятелство- че
свидетелството му е загубено, въпреки че много добре е знаел, че същото е било предадено
лично от него на властите в Кралство Великобритания при подаване на заявление за
подмяната му там. По този начин същият е осъществил т.нар „лъжливо документиране“.
Подс. И. е извършил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е противоправния
характер на деянието си, а именно, че потвърждва неистина в попълнената лично от него
декларация, като отразява обстоятелства, които не съответстват на действителните факти.
Същият е действал със съзнанието, че потвърждавайки неистината върши престъпление, тъй
като в самата декларация съществува съобщение, че за деклариране на неверни данни,
деклараторът носи наказателна отговорност по чл.313 от НК.
Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се предвижда
наказание “лишаване от свобода” до 3 години, чистото съдебно минало на И., както и че с
деянието няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че нарушителят следва да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана
административната му такава, а именно глоба. При определяне и индивидуализиране на
наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така наложената глоба
се явява справедлива и съответна на извършеното.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на наказанието и
най-вече специалната превенция.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.


Районен съдия:
3
Съобщи за изтекли лични данни