№ 8254
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110130057 по описа за 2023 година
Ищецът „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ.НИКОЛА Й.ВАПЦАРОВ 55 е предявил срещу ответника А. А. В. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С********* обективно съединени искове по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.430 ТЗ и чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
623022022г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 4143,02 лева, представляваща редовно падежирала главница за период от 20.03.2021 г. до
20.10.2022 г. по Договор за кредит Номер: *********, ведно със законна лихва за период от
16.11.2022 г. до изплащане на вземането,
-176,83 лева – изискуема редовна възнаградителна лихва за период от 20.03.2021 г. до
19.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането,
- 531,54 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.03.2021 г. до
15.11.2022 г
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не е подписвал договор за кредит - нито саморъчно,
нито с КЕП, че не е получил сумата по кредита, че не са настъпили предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, че договорът съдържа неравноправни клаузи,
прави възражение за давност.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводите на страните, намира следното
от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключване на договор за кредит, по силата на който ответникът е дължал
претендираните суми на ищеца; размер на неплатените изискуеми суми, дължими по
1
договора; покана към ответника да плати.
Спори се относно: 1) действителното сключване на договор за кредит и предоставяне на
процесната сума от кредитодателя; 2) изпълнението на преддоговорните задължения на
кредитора за разясняване на условията на договора; 3) нищожността на договорната лихва
поради неяснота, неопределност на начина на формиране на лихвата и неясна методика; 4)
нищожност на наказателната лихва.
Представен е договор за потребителски кредит № *********, сключен между страните по
делото „Райфайзенбанк (България)” ЕАД като кредитодател и А. А. В. като
кредитополучател, за предоставяне на кредитополучателя на сума в размер на 5045,00 лв. с
краен срок на кредита 20.10.2022г. Към договора е приложен погасителен план с
информация за вноските, падежните дати и други данни за процесния кредит.
По делото са предоставени 2 бр. веществени доказателства – 2 бр. компактдискове –
компактдиск модел „*********” марка “*********” с надпис „предоставен на 7.11”,
представен от ищеца и приложен към л. 52 по делото, съдържащ договора за кредит и
погасителния план към него в електронен формат, както и компактдиск, запечатан в хартиен
плик с надпис А. А. В., представен от трето неучастващо по делото лице „Евротръст
Технолъджис” АД в отговор на искане за предоставяне на документи по реда на чл. 192
ГПК, приложен към л. 110 по делото.
Представена е справка от „Евротръст Технолъджис” АД с вх.№ 345705/01.12.2023 г. по
направено доказателствено искане по реда на чл. 192 ГПК, в която се посочва, че А. А. В.
има издадени 3 броя КУКЕП чрез профил на лицето в мобилното приложение, издадени след
откриване на профил на лицето в приложение Evrotrust на 16.04.2020 г. в 12:59:26 ч. от IP
адрес *** и преминаване на процес на отдалечена автоматична видео идентификация на
16.04.2020 г. в 13:01:03 ч., като след направена повторна проверка от оператор на
„Евротръст” на 17.04.2020 г. в 10:57:15 ч. профилът е одобрен. Към профила има добавен
телефонен номер за контакт *** от IP адрес: *** и с добавен имейл за контакт от същия IP
адрес: **********@***.**, както и добавено мобилно устройство модел и марка: *** с
операционна система: A. Направена е справка на подписаните с КЕП, издаден от
„Евротръст” документи, от която се установява, че на 29.09.2020 г. в 08:26:08 ч. е подписан
документ „Договор за кредит.pdf” с КУКЕП със сериен № *********. В забележка накрая на
справката е посочено, че часът на подписване на документа, посочен в справката е даден не
по българско време, а по универсално кординирано време (UTC) с цел постигане на еднакъв
стандарт и избягване на грешки при подписване на документи в различни часови зони и в
различно време от годината, като посоченото в справката време (UTC) съответства на
официалното в България източноевропейско време по следния стандарт: UTC+2 по време на
зимното часово време и UTC+3 – по време на лятното часово време. Следователно
посоченият час на подписване на документа – в 08:26:08 ч. по UTC съответства на 11:26:08
ч. българско време.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице, въз основа на
представените по делото документи и 2 бр. компактдискове достига до заключението, че
2
представеният договор за потребителски кредит № ********* е подписан от двете страни с
квалифициран електронен подпис – съответно на 29.09.2020 г. в 08:08:10 часа е подписан от
Я. Г. Б. с квалифициран електронен подпис, издаден от доставчик на удостоверителни
услуги „Евротръст” и на 29.09.2020 г. в 11:26:08 ч. е подписан от А. А. В. с квалифициран
електронен подпис, издаден от доставчик на удостоверителни услуги „Евротръст”.
Установява се, че към датата на подписване на документа и двата подписа са били валидни,
при издаване на подписите са били спазени техническите и оперативните изисквания за
квалифицирани услуги съгласно приложение I на Регламент (ЕС) № 910/2014 г., както и че
всеки от двата подписа е свързан с представените документи, които са подписани с него чрез
използване на криптографските методи на хеширане и шифриране. Поради това всяка
промяна на документа след подписване може да бъде установена поради разликата в
текущия хеш код на документа след промяната, който се различава от оригиналния хеш код,
генериран след подписване на документа с КЕП от всяка от страните и по този начин се
гарантира интегритет и автентичност на подписаното с документа волеизявление на
страните. Установява се, че след подписване на документите нито договора за кредит, нито
погасителния план към него са били променяни. Установява се също така, че процесът на
издаване на квалифицираните електронни подписи отговаря на изискването за едноличен
контрол на данните, тъй като криптографските ключове се съхраняват в защитено хардуерно
устройство, сертифицирано чрез методичен и задълбочен процес, гарантиращ високо ниво
на сигурност и доверие съобразно международните стандарти, което гарантира, че частните
ключове са сигурни и защитени от неоторизиран достъп. Установява се, че за подписване на
документ с квалифициран електронен подпис титулярът следва да активира своя частен
ключ чрез приложението „Евротръст“, използвайки своя индивидуален ПИН код,който е
известен само и единствено на титуляра на подписа.
Съдът намира заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза за
обективно, всестранно, пълно и обосновано, поради което го кредитира напълно.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след
проверка на документите по делото, документи от счетоводството на ищеца и направени
извлечения установява, че на 29.09.2020 г. е преведена еднократно сумата от 5045,00 лв. по
банкова сметка на кредитополучателя с IBAN ********* с посочено основание “*********”,
като на същата дата е платена такса за обработване и кандидатстване в размер на 60 лв.и
застраховка в размер на 45 лв. Установява се също така, че в счетоводството на банката са
отчетени плащания в общ размер на 1017,88 лв., от които отнесени по главницата в размер
на 901,18 лв., с плащането на които са погасени всички вноски за главница с падеж до
20.02.2021 г. включително и частично 97,08 лв. от вноската за главница с падеж 20.03.2021
г., поради което непогасената главница е в размер на 4143,02 лв. – погасителни вноски с
падеж от 20.03.2021 г. до 20.10.2022 г. Заплатена е сумата от 115,09 лв., с която са погасени
възнаградителни лихви с падеж до 20.03.2021 г. вкл., а непогасената възнаградителна лихва
е в размер на 176,83 лв. по анюитетни вноски за периода от 20.04.2021 г. до 20.10.2022 г.
Вещото лице посочва, че в счетоводството на банката не са отчетени плащания, с които да
3
се погасяват лихви за забава, като общо начислената за периода от 21.03.2021 г. до
14.11.2022 г. лихва за забава е в размер на 531,54 лв. Установява се също така, че за периода
от 16.11.2022 г., т.е. от датата на подаване на заявлението до 21.09.2023 г., датата на
получаване на информация за изготвяне на заключението, няма данни за отчетени плащания
по кредита. Вещото лице посочва, че с цел да не се променя погасителния план при всяка
една забава, предвид изплащането на кредита на анюитетни вноски, възнаградителната
лихва върху забавеното плащане се доначислява заедно с наказателна надбавка, поради
което наказателната лихва се формира от ГЛП върху редовна главница и наказателна
надбавка от 10%, поради което наказателната надбавка не надвишава размера на законната
лихва в нито един момент.
Съдът намира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за
обективно, всестранно, пълно и обосновано, поради което го кредитира напълно.
Въз основа на установените факти по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение между страните. Установява се, че договорът е
сключен в електронна форма по реда на ЗПФУР, като всяка от страните е удостоверила
съгласието си да сключи договора, подписвайки го с квалифициран електронен подпис.
Установява се, че подписът на ответника, с който е подписан договора, е издаден от
„Евротръст Технолъджис” АД, който е квалифициран доставчик на удостоверителни услуги,
след иденитифициране на титуляра на подписа посредством снимки от личната карта и
записано видео от 8 секунди, от което са извлечени 7 кадъра, чрез които се установява
идентичност между лицето, което е снимало личната карта и лицето на клипа. Ответникът
не установява през процесния период или след това да е установено по съответния ред
неправомерно използване на квалифициран електронен подпис на ответника или мобилното
устройство, на което е осъществяван достъп до мобилното приложение и е бил ползван КЕП
да е било обявено пред компетентен държавен орган за загубено или откраднато. Поради
това твърденията на ответника, че не е подписвал процесния договор не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че процесната сума в размер до 5045,00 лв. е реално предоставена
по договора на 29.09.2020 г. по банкова сметка на името на ответника.
Относно възнаградителната лихва по договора: В процесния договор за кредит е договорена
променлива възнаградителна лихва, като през първите 12 месеца след сключване на
договора договорният лихвен процент е фиксирана сума и е в размер на 5,20% (чл.4.1 от
договора), а след изтичане на този срок кредитополучателят се задължава да заплати на
банката годишен лихвен процент, формиран от сбор от променлив референтен лихвен
процент с надбавка от 5,140% (чл. 4.2. от договора), като референтният лихвен процент,
използван за определяне на лихвата е лихвен процент по депозити с договорен матуритет
над 3 до 6 месеца от Д. в български лева, съгласно лихвената статистика на БНБ „Лихвени
проценти и обеми по салда по депозити с договорен матуритет и репо-сделки на сектори
Нефинансови предприятия и Д.” от лихвена статистика, обявявана на страницата на БНБ
www.bnb.bg, накратко наричана за целите на договора „Средносрочен лихвен процент по
4
статистика на БНБ” (чл. 4.2. от договора). След това в договора е посочено каква ще е
първоначалната стойност на референтния лихвен процент, на кои дати и в какъв период ще
се променя лихвеният процент (чл. 4.2.1 от договора), периодът за изчисляване на лихвата
(чл. 4.2.2. от договора), както и план за действие при съществена промяна или изчезване на
средносрочния лихвен процент (чл. 4.2.3. от договора). Посочено е, че при промяна на
лихвения процент банката уведомява длъжника чрез СМС или по друг подходящ начин (чл.
4.3 от договора) и се задължава да му предостави извлечения по сметка под формата на
погасителен план и справка за извършените плащания в офис на банката-кредитодател (чл.
4.7 от договора), а също така е посочена общата сума по кредита (чл.4.4 от договора) и е
определен първоначалния ГПР (чл. 4.4.1 от договора). Въз основа на посочените клаузи
съдът намира, че в договора за кредит достатъчно ясно и детайлно е определен начинът, по
който се формира и изменя размерът на договорната възнаградителна лихва, като
референтният лихвен процент, от който зависи размера на договорната лихва, се формира
въз основа на ясни и еднозначно определени индикатори, формирането и изменението на
които не зависи от волята на кредитодателя или на свързано с него лице, а въз основа на
обективни критерии (лихвени проценти по депозити на д. и нефинансови предприятия
съгласно лихвена статистика на БНБ).
Трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС поддържа тълкуването, че за да е
действителна договорка за променлива лихва в договора за кредит, следва размерът на
лихвата да зависи от променлив индекс, които е обективен и не зависи от волята на
кредитора, но също така методът за формиране на крайния размер на договорната лихва да е
определен ясно и еднозначно в договора. В решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. №
4452/2014 г. на III г. о. е даден отговор на въпроса за приложението на предвиденото в чл.
144, ал. 3, т. 1 ЗЗП изключение от правилото за неравноправност на клаузи, даващи право на
търговеца да завишава в значителна степен цената на стоката, без потребителят да има право
да се откаже от договора, по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти
и други стоки и услуги, чиято цена се изменя поради външни и независещи от търговеца
фактори /въздействие на свободен пазар и/или държавен регулатор/. Изведено е, че за
преценката дали е налице изключението от общия принцип за неравноправност, е
необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и
недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът може едностранно да промени цената. С решение № 424 от 2.12.2015 г. по гр. д.
№ 1899/2015 г. по реда на чл. 291, т. 1 ГПК, е обявена за правилна практиката, че не е
достатъчно за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП посочването в
спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на
банката, които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по кредита, а
следва да са отнапред установени и методиката и математическият алгоритъм за начина на
формиране на изменението, и обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата
с конкретния размер на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати възможността
търговецът да изменя произволно размера лихвата по кредита без да се съобрази с
конкретното променено ниво на лихвения процент на финансовия пазар. Също така в
5
Решение № 205 от 7.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, I т. о., се посочва следното:
„Разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП изключва неравноправността при клаузи със
смисъла по чл. 143, т. 7, 10 и 12 ЗЗП, съдържащи се в посочени видове сделки, чиято цена е
обвързана с обективни фактори, които са извън волята и контрола на търговеца. Когато
кредиторът се позовава на такива фактори /колебания на борсов курс, индекс, размер на
лихвения процент на финансовия пазар/, тяхното влияние по отношение необходимостта от
промяна на цената /лихвата/ не може да е поставено под негов контрол, защото това отнема
характеристиката им на независещи от волята му. Именно външните причини, които могат
да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт на търговеца или
доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на
сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо че ощетена при увеличение на
цената винаги е по-слабата страна, потребителят, чиито права са предмет на закрила.
Изключението е въведено следователно при презюмирана от закона добросъвестност на
търговеца, т. е. недобросъвестното му поведение прави неприложимо специалното
отклонение от генералната дефиниция за неравнопоставеност. Наличието на
добросъвестност е предпоставка за приложното поле на изключващата неравноправността
норма на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Този извод следва както от целта на закона, така и от
систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с чл. 144, ал. 4 ЗЗП – при клауза в
потребителски договор за индексиране на цени, почтеността на добрия търговец
предпоставя „методът на промяна в цените да е описан подробно и ясно в договора”.
Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при
които цената на заетите парични средства може да бъде променена, е законово задължение
на банката, произтичащо и от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. То е гаранция за възможността
кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да
внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна
осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. Правото на информация за
цената на услугите е основно право на потребителя /чл. 1 от закона/, респ. задължение на
добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията, позволяваща му да
направи своя избор /чл. 4 ЗЗП/. Ако предпоставката – добросъвестност на търговеца,
/предлагащ на потребител договор с клауза за изменение на цената, респ. лихвата/,
обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на
цената, не е налице, същият не може да се ползва от изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1
ЗЗП.”
В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че лихвеният процент и
методиката за изменението му в договора са посочени неясно, тъй като публикуваната в
сайта на БНБ лихвена статистика не съдържала понятието „средносрочен” лихвен процент,
поради което за определянето му по договора следвало да се извършат определени
математически действия, които са неразбираеми, чиято методика и последователност на
прилагане не била заложена в договора и се изисквали вътрешно-оперативни дейности по
изчисляване от страна на банката-кредитор без участието на длъжника. В чл. 4.2. от
6
процесния договор под „средносрочен лихвен процент по статистика на БНБ” се посочва, че
се разбира подробно описания в договора лихвен процент по депозити с договорен
матуритет над 3 до 6 месеца от Д. в български лева, съгласно лихвената статистика на БНБ
„Лихвени проценти и обеми по салда по депозити с договорен матуритет и репо-сделки на
сектори Нефинансови предприятия и Д.”, обявявана на страницата на БНБ. Посочената
лихвена статистика е достъпна на сайта на БНБ:
https://www.bnb.bg/Statistics/StMonetaryInterestRate/StDepositsAndCredits/StDCDeposits/StDCDepositsQuarterlyData/index.htm
Следователно в случая не се изисква изчисляване на средноаритметична стойност или
използване на някаква математическа формула или алгоритъм за изчисляване на
референтния лихвен процент като част от договорната лихва. Референтният лихвен процент,
наречен за краткост в договора „средносрочен лихвен процент по статистика на БНБ”
всъщност представлява последният обявен преди 1 март, съответно – преди 1 септември
лихвен процент по депозити на д. и нефинансови предприятия с матуритет от 3 до 6 месеца
(чл. 4.2 и чл. 4.2.1 от договора), като длъжникът може по всяко време да провери на сайта на
БНБ стойността на референтния лихвен процент, съответно да изчисли размера на
променливата договорна възнаградителна лихва по посочената в чл. 4.2 от договора ясна и
прозрачна методика (годишна възнаградителна лихва = надбавка от 5,140% + референтен
лихвен процент). Допълнително, следва да се посочи, че според изчисленията на вещото
лице по съдебно-счетоводна експертиза размерът на годишния лихвен процент за периода
29.09.2020 г. до 20.10.2021 г. включително е 5,20%, а в периода 20.11.2021 г. до 20.03.2022 г.
годишния лихвен процент е 5,18%, а в периода 20.04.2022 г. до 20.10.2022 г. – 5,16%.
Следователно съобразно методиката на изменение на договорната лихва, уговорена между
страните, размерът на договорната лихва последователно намалява, което е в полза на
кредитополучателя и доказва обективния характер на изменението на договорната лихва
извън контрола на кредитодателя.
По назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза вещото лице посочва, че размерът
на редовно падежираните възнаградителни лихви за периода 20.04.2021 г. до 20.10.2022 г. е
176,83 лв., поради което предявеният иск е основателен в пълен размер.
Относно наказателната лихва: Видно от чл. 4.5 от договора е уговорена наказателна лихва
(неустойка), дължима от кредитополучателя при забава в плащане на дължимите суми по
кредита в размер на наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно към лихвата,
начислявана върху просрочената главница, като към датата на сключване на договора
лихвения процент по просрочени плащания е в размер на 15,20%. В разпоредбата на чл. 33,
ал. 2 от Закона за потребителския кредит, е предвиден максимално допустим размер на
обезщетение за забава до размера на законната лихва. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Доколкото разпоредбата на чл. 33 ЗПК е уговорена в
полза на по-слабата страна по договора, последната е императивна и договорни клаузи,
които й противоречат, са недействителни. Съдът намира, че клаузата на чл. 4.5 от договора е
частично недействителна на основание чл. 26, ал. 4, алт. 1, вр. с ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.
7
33, ал. 2 ЗПК, доколкото надвишава императивно определения максимален размер на
обезщетението за забава. Размерът на обезщетението за забава при просрочени парични
задължения в левове е определен с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (обн., ДВ, бр.
106 от 23.12.2014 г.), т.е. налице е законова уредба, която да замести недействителните части
от чл. 4.5 от процесния договор за кредит, поради което следва размерът на наказателната
лихва да се определи съобразно законната лихва за забава за процесния период.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза забавата на длъжника по
кредита е настъпила на 20.03.2021 г. (частично погасена вноска), от която дата се начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху всяка непогасена вноска
по кредита. Според заключението на вещото лице от вноска с падеж 20.03.2021 г. е погасена
сума в размер на 97,08 лв., поради което непогасения остатък е в размер на 106,33 лв.,
следователно забавата е настъпила на 21.03.2021 г., поради което обезщетението за забава за
периода от 21.03.2021 г. до 15.11.2022 г. е в размер на 17,87 лв. За неплатена вноска с падеж
20.04.2021 г. периодът на забава е от 21.04.2021 г. до 15.11.2022 г., за който период се дължи
обезщетение в размер на 32,58 лв. За неплатена вноска с падеж 20.05.2021 г. периодът на
забава е от 21.05. 2021 г. до до 15.11.2022 г., за който период се дължи обезщетение в размер
на 31,01 лв. За неплатена вноска с падеж 20.06.2021 г. периодът на забава е 21.06.2021 г. до
15.11.2022 г., за който период се дължи обезщетение за забава в размер на 29,36 лв.
Аналогично – за неплатена вноска с падеж 20.07.2021 г. обезщетението за забава е в размер
на 27,77 лв.; за неплатена вноска с падеж 20.08.2021 г. обезщетението за забава е в размер на
26,10 лв.; за неплатената вноска с падеж 20.09.2021 г. обезщетението за забава е в размер на
24,41 лв.; за неплатена вноска с падеж 20.10.2021 г. обезщетението за забава е в размер на
22,77 лв.; за неплатената вноска с падеж 20.11.2021 г. обезщетението за забава е в размер на
21,06 лв.; за неплатената вноска с падеж 20.12.2021 г. обезщетението за забава е в размер на
19,39 лв.; за неплатената вноска с падеж 20.01.2022 г. обезщетението за забава е в размер на
17,64 лв.; за неплатената вноска с падеж 20.02.2022 г. обезщетението за забава е в размер на
15,88 лв.; за неплатената вноска с падеж 20.03.2022 г. обезщетението за забава е в размер на
14,28 лв.; за неплатената вноска с падеж 20.04.2022 г. обезщетението за забава е в размер на
12,49 лв.; за неплатената вноска с падеж 20.05.2022 г. обезщетението за забава е в размер на
10,75 лв.; за неплатената вноска с падеж 20.06.2022 г. обезщетението за забава е в размер на
8,92 лв.; за неплатената вноска с падеж 20.07.2022 г. обезщетението за забава е в размер на
7,15 лв.; за неплатената вноска с падеж 20.08.2022 г. обезщетението за забава е в размер на
5,29 лв.; за неплатената вноска с падеж 20.09.2022 г. обезщетението за забава е в размер на
3,42 лв.; за последната неплатената вноска с падеж 20.10.2021 г. обезщетението за забава е в
размер на 1,59 лв. Следователно обезщетението за забава за периода от 21.03.2021 г. до
15.11.2022 г. включително върху неплатените вноски с падеж от 20.03.2021 г. до 20.10.2022
г. е в размер на 349,73 лв. Предявеният иск за обезщетение за забава следва да се отхвърли за
горницата над 349,73 лв. до пълния предявен размер от 531,54 лв., като неоснователен.
По разноските: При този изход на делото разноски се дължат на ищеца, съобразно
8
представения списък и доказателства и съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК и на ответника, съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ищецът е доказал следните разноски: в заповедното производство – 97,03 лв. – държавна
такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение и в исковото производство: 104,06 лв. –
държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, 300 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза, 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът
прави в съдебно заседание искане за намаляване на юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца до минималния размер. Съдът намира, че следва да
намали юрисконсултското възнаграждение на ищеца до размер от 100 лв. – за заповедното
производство, а в исковата производство възнаграждението за процесуален представител на
ищеца следва да остане 150 лв. На ищеца следва да се присъди сумата 1011,70 лв., от която
189,65 лв. – за заповедното производство и 822,05 лв. – за исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът доказва разноски в размер на 10 лв. – заплатени за издадени 2 съдебни
удостоверения. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ЗА. Съдът, като взе предвид правната и фактическа сложност на делото и обема на
извършените процесуални действия, намира, че следва да определи на процесуалния
представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. – за
осъществяваната защита в исковото производство
Относно разноските по ч.гр.д. 4205/2023 г., СГС – същите е следвало да бъдат поискани в
производството пред СГС и не подлежат на присъждане в настоящото производство.
На ответника следва да се присъди сума в размер на 0,37 лв. – разноски по исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на процесуалния
представител на ищеца адв. Р. А. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществявана безплатна защита по настоящото исково производство по чл. 38 ЗАдв. в
размер на 26,23 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. А. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С*********,
дължи на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ.НИКОЛА Й.ВАПЦАРОВ 55, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 62302 /2022 г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 4143,02 лева – редовно падежирала главница за период от 20.03.2021 г. до 20.10.2022 г. по
Договор за кредит Номер: *********, ведно със законна лихва за период от 16.11.2022 г. до
9
изплащане на вземането,
- 176,83 лева – изискуема редовна възнаградителна лихва за период от 20.03.2021 г. до
19.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането,
- 349,73 лева – обезщетение за забава за период от 21.03.2021 г. до 15.11.2022 г., начислена
върху неплатените вноски с падеж от 20.03.2021 г. до 20.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
в частта за горницата над 349,73 лв. до пълния предявен размер от 531,54 лв., както и за
периода от 20.03.2021 г. до 21.03.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С*********, да плати на ищеца
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.НИКОЛА
Й.ВАПЦАРОВ 55, сумата 1011,70 лв. – разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ.НИКОЛА Й.ВАПЦАРОВ 55, да плати на ответника А. А. В. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С*********, сумата 0,37 лева – разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ.НИКОЛА Й.ВАПЦАРОВ 55, да плати на адв. Р. Ц. А., с личен № ********** и адрес:
гр. С*********, сумата от 26,23 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. за
осъществявана безплатна защита в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10