РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Карлово , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Гюрай А. Мурадов
Секретар:Маргарита С. Тянчева
като разгледа докладваното от Гюрай А. Мурадов Административно
наказателно дело № 20205320200543 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № К - 0048260/06.02.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите П., С., П., Х., К. и |Ст.З. към Комисия за защита на
потребителите, на „В.И.-К.” ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. К.,
ул. „Г.К.” № **, представлявано от И.М.М., на основание чл.208 от Закона за туризма е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.114, т.2 от ЗТ и на
основание чл.213 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 7000
лева за нарушение на чл.116, ал.1 от ЗТ.
Недоволен от наказателното постановление е останал представляващия
санкционираното дружество и от него е депозирана жалба пред съда в законоустановения 7-
дневен срок. В жалбата моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се представлява от адв. Ш., които
поддържа жалбата и излага доводи. Не ангажира доказателства и не претендира разноски.
Ответната по жалбата страна - Комисия за защита на потребителите, РД П., редовно
призован, не се представлява. Представено е писмено становище, като се прави искане за
потвърждаване на оспорваното наказателно постановление. Претендират се и разноски.
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и
допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита като
свидетел на актосъставителя С.А. и свидетелите А.М. и М.Т. и приложените и приети
писмени такива - АУАН № К-0048260/19.12.2019г., заповед № 392 ЛС/22.04.2015г., заповед
№ 676/21.08.2019г., разписка, докладна записка, констативен протокол № К- 2673686 от
25.11.2019г., удостоверение за категоризация, протокол за проверка на документи № К-
091314/19.12.2019г., предложение за прилагане на критериите за маловажен случай, копия
от дипломи, трудови книжки, удостоверения, регистър на предявените рекламации, регистър
за настанените туристи, пощенски пликове, известия за доставяне, приложение към
констативен протокол № К 2673686 от 25.11.2019г., съдът намира за установено следното:
На 25.11.2019г. от служители на КЗП, РД П. била извършена проверка на обект -
хотел „М.К“, находящ се в с. К., местност А.к., обл.П., стопанисван от санкционираното
дружество. Същата била извършена във връзка с постъпил сигнал от потребител при
предоставяне на туристическа услуга. При извършената проверка служителите на РД КЗП
П. установили, че проверяваният обект представлява хотел с утвърдена категория две
звезда. Обектът представлявал самостоятелна постройка с капацитет 24 стаи с общо 58
легла.
Била извършена проверка за съответствие на предоставяните туристически услуги с
определената категория на обекта - хотел две звезди, определени в Наредбата за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за
определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията. Било установено несъответствие с изискванията към изграждането,
обзавеждането и оборудването на хотели категория „две звезди", тъй като във фоайето
липсвали автомат за почистване на обувки, количка за багаж, универсална инвалидна
количка, на рецепцията липсвало място за обслужване на хора с намалена подвижност, на
рецепцията нямало телефон за връзка със стаите, тъй като в стаите нямало телефони за
вътрешна връзка, в коридора нямало указателни табели за разположението на стаите на
етажа, в помещение за нощуване, т.е. в стаите нямало телефон; в санитарните възли в стаите
душовете били без завеси; в приемния блок в тоалетната с преддверие за хотелски гости,
липсвала оборудвана тоалетна клетка за хора с намалена подвижност, липсвала и телефонна
инсталация с единен вътрешен телефон номер 9 за връзка с рецепцията.
При проверката било установено, също така, че стаята за инвалиди № 101 не отговаря
2
на изискванията на Приложение № 2 към Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хора с увреждания тъй като липсвали ръкохватки при
тоалетната чиния и при душа в поддушовото пространство.
Било установено и че лицето, извършващо хотелиерство води регистър на
настанените туристи, който не съдържа данните утвърдени от Министъра на туризма, а
именно не съдържал данни за средна цена на нощувка, анулирана регистрация, час на
регистрация, отделни графи за име на лице, тип на документ за самоличност, час на
пристигане, час на отпътуване.
Бил съставен констативен протокол № К- 2673686 от 25.11.2019г., както и
приложение, неразделна част от същия. С оглед установеното по време на проверката било
счетено от контролния орган, че търговецът е нарушил чл.114, т.2 от ЗТ и чл.116, ал.1 от ЗТ.
Предвид това бил съставен АУАН № К- 0048260/19.12.2019г., връчен надлежно на
представляващия дружеството, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Приетата за установена фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели и от прочетените и приети писмени доказателства, които съдът
кредитира.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно и
неправилно, излага доводи. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да
провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
Издаденият АУАН по пункт 1 от същия, съдържа всички изискуеми от чл. 42 от
ЗАНН реквизити, спазени са правилата за съставянето му и е връчен на представител на
нарушителя с разяснени му права на възражения в 3 - дневен срок. Обжалваното НП
досежно нарушението на чл. 114 т. 2 от ЗТ съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57
от ЗАНН, а обстоятелствата по извършване на нарушението са описани по идентичен начин
с тези в АУАН. Спазени са и сроковете по чл.** от ЗАНН.
Съгласно чл. 114 т.2 от ЗТ, лицата, извършващи хотелиерство в туристически обекти
по чл. 3, ал. 2, т. 1 б. А от закона, какъвто е и процесният обект на проверка - хотел, са
длъжни предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на
изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5. Установи се
по делото, че на датата на проверката в обекта са липсвали автомат за почистване на обувки,
3
количка за багаж, универсална инвалидна количка, на рецепция липсвало място за
обслужване на хора с намалена подвижност, на рецепцията нямало телефон за връзка със
стаите, тъй като в стаите нямало телефони за вътрешна връзка, в коридора нямало
указателни табели за разположението на стаите на етажа, в помещение за нощуване, т.е. в
стаите няма телефон; в санитарните възли в стаите душовете са без завеси; в приемния блок
в тоалетната с преддверие за хотелски гости, липсва оборудвана тоалетна клетка за хора с
намалена подвижност, липсва и телефонна инсталация с единен вътрешен телефон номер 9
за връзка с рецепцията, в стаята за инвалиди с № 101 не отговаряла на изискванията на
Приложение № 2 към Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хора с увреждания тъй като липсват ръкохватки при тоалетната чиния и при душа в
поддушовото пространство.
Нормативният акт, в който се съдържат конкретните изисквания за предоставяне на
туристическа услуга, съответни на категорията на проверявания обект към момента на
извършване на деянието е Наредба за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ,
понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, приета с ПМС № 217 от
17.08.2015 г., обн. ДВ бр. 65 от 25.08.2015 г., в сила от 29.08.2015 г. и отм. ДВ бр.59 от 3
Юли 2020г. Категорията на местата за настаняване е диференцирана съобразно техния клас -
клас „А“ - хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища,
туристически селища и вили; и клас „Б“ - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни
станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги, като за
хотели от клас „А“ категоризацията включва от една до пет звезди, а за семейни хотели от
клас Б- от една до три звезди. На различните места за настаняване, съобразно техния клас и
категория, съответстват изисквания, които не са идентични. По делото не е спорно, че
проверявания обект е категоризиран от клас А - хотел. Минималните задължителни
изисквания за местата за настаняване клас А, съгласно чл. 17 ал. 1 т. 1 от Наредбата са
определени в приложение № 1 на същата и спрямо тях следва да се извършва проверката за
съответствие. В същото в раздел II, т.2 „Изисквания към обзавеждането и оборудването на
хотели категория "две звезди“ е предвидено: II. Приемен блок - 1. Фоайе -да има автомат за
почистване на обувки; 1.5. Количка за багаж – да има такава; 1.6 Универсална инвалидна
количка - да има такава; 2. Рецепция с плот за обслужване: 2.1 Място за обслужване на хора
с намалена подвижност - да има такова; 2.3 Телефони за вътрешна връзка - да има такива;
III. Коридори: 1. Указателни табели за разположението на стаите на етажа - да има такава; 2.
Помещение за нощуване: 2.7 Телефон - да има такава в стаите; 4. Санитарен възел: 4.3
4
Душовете да са със завеса; Раздел II. 1 Изисквания към изграждане на хотели категория „две
звезди“. XI. Приемен блок - т.3 Тоалетна с преддверие за хотелски гости – да има 1
оборудвана тоалетна клетка за хора с намалена подвижност, XII. Инсталации - телефонна
инсталация с единен вътрешен телефон номер 9 за връзка с рецепция – да има такава.
Посочените изисквания не са установени като изпълнени и налични към момента на
проверката в обекта. При това положение се налага изводът, че дружеството жалбоподател е
предоставяло туристическа услуга в обект, който не е отговарял на нормативно
установените изисквания за притежаваната от него категория две звезда. Макар Наредбата
да е отменена и от 07.07.2020г. да е действащ друг подзаконов нормативен акт,
регламентиращ изискванията към туристическите обекти - Наредба за изискванията към
категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за
определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и
апартаменти за гости, то в приложение № 1, ІI.1. и ІІ.2. на същата за хотели, категория две
звезди, са предвидени като изисквания същите, като в обжалваното НП, за липсата на които
именно е санкциониран търговецът, при което деянието му е съставомерно и при действието
на последната, но предвид разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗАНН приложима е
преждедействащата наредба, предвид, че сега действащата не предвижда по-благоприятни
условия за нарушителя. Нарушението правилно е квалифицирано от административно-
наказващия орган като такова на чл.114 т.2 от ЗТ. За извършването му в разпоредбата на
чл.208 от ЗТ е предвидено налагане на имуществена санкция в размер от 1000.00 до 3000.00
лева на юридическите лица, извършващи хотелиерска или ресторантьорска дейност. В
случая е била наложена минималната такава и не търпи корекция. Посоченото обуславя
потвърждаване на наказателното постановление в частта относно коментираното
нарушение.
По отношение на нарушението по чл. 116 ал. 1 от ЗТ, съдът счита, че, при
издаването на наказателното постановление е допуснато процесуално нарушение, което е от
категорията на съществените, а именно - правната квалификация на нарушението не е
съотнесена правилно към приложимата санкционна норма.
Нарушението текстово описано в АУАН и НП се изразява във водене на регистър на
настанените туристи, който не съдържа данните, утвърдени от Министъра на туризма и
публикуван на интернет страницата на Министерство на туризма, а именно: не съдържа
данни за средна цена на нощувка, анулирана регистрация, час на регистрация, отделни
графи за име на лице, тип на документ за самоличност, час на пристигане, час на
отпътуване. С НП на дружеството обаче е наложена имуществена санкция на осн. чл.213 от
ЗТ в размер на 7000 лв., която се отнася за изначална липса на регистър, а не за наличен
5
такъв, който обаче не съдържа данните, утвърдени от Министъра на туризма и публикуван
на интернет страницата на Министерство на туризма, а именно: не съдържа данни за средна
цена на нощувка, анулирана регистрация, час на регистрация, отделни графи за име на лице,
тип на документ за самоличност, час на пристигане, час на отпътуване.
Същевременно редакцията на чл.213 от ЗТ към момента на извършване на
нарушението е предвиждал санкция по ал.1 на хотелиер, който не води регистър на
настанените туристи по чл. 116, ал.1 - глоба в размер 2000 лв., а за едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция в размер 7000 лв. Съгласно ал.2 - хотелиер,
който не води регистъра по ал. 1 съгласно разпоредбите на чл. 116, се наказва с глоба в
размер от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. Т.е. при така описаното от АНО
нарушение, дружеството е следвало да се санкционира съгласно разпоредбите на чл.213,
ал.2 от ЗТ с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. за не водене на регистъра по
ал. 1 съгласно разпоредбите на чл. 116, а не със 7000 лв. за липса на регистър.
Правото на защита на нарушителя е затруднено с приетия за правно основание за
налагане на санкцията чл. 213 от ЗТ. Посоченият текст съдържа отделни състава на
нарушения, като първите две от тях са относими точно към задължението за водене на
регистър за настанените туристи и изискванията за това. Предвид, че от страна на
наказващия орган не е уточнена възприетата от него норма, основание за налагане на
санкцията и при липсата на фактическа аргументация за това в описателната част на
наказателното постановление, съдът счита, че контролният и наказващият орган не са
изпълнили задълженията си, регламентирани в чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 от ЗАНН да
дадат ясно и точно описание на нарушението и на фактите по неговото извършване, както и
да го квалифицират коректно, което освен, че засяга задължителни реквизити на атакувания
акт и на този, поставил началото на административно-наказателното производство, пряко
засяга правото на наказаното лице да организира и осъществи законогарантираната му
защита. По изложените съображения по отношение на коментираното нарушение
наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 63 ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер на 80 лв., т.е. в
минималния размер, предвид, че производството по делото не представлява фактическа и
6
правна сложност.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К - 0048260/06.02.2020 г. на
Директора на Регионална дирекция за областите П., С., П., Х., К. и |Ст.З. към Комисия за
защита на потребителите, в частта му, в която на „В.И.-К.” ООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Г.К.” № **, представлявано от И.М.М., на
основание чл. 208 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева за нарушение на чл. 114 т. 2 от ЗТ.
2.ОТМЕНЯ наказателно постановление № К - 0048260/06.02.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите П., С., П., Х., К. и |Ст.З. към Комисия за защита на
потребителите, в частта му, в която на „В.И.-К.” ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес
на управление гр. К., ул. „Г.К.” № **, представлявано от И.М.М., на основание чл. 213 от
Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева за нарушение на
чл. 116 ал. 1 от ЗТ.
3.ОСЪЖДА „В.И.-К.” ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.
К., ул. „Г.К.” № ** да заплати на Регионална дирекция за областите П., С., П., Х., К. и |Ст.З.
към Комисия за защита на потребителите сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
4.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - П. в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7