№ 19288
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110132231 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца В. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност,
следните суми: сумата от 913,44 лв. – главница, ведно със законната лихва от
10.07.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 195,19 лв., представляваща
неолихвяеми вземания, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.01.2003 г. по
гр.д. № 07161/2002 г. по описа на СРС, 64 с-в, и за събирането на които суми е
образувано изпълнително дело № 2285/2011 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. №
84.
Ищцата В. К. Ц. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че е наследник на ***, която е починала на 11.04.2015 г., като срещу последната бил
издаден изпълнителен лист по гр. д. № 07161/2002 г. по описа на СРС, 64 състав, по
силата на който следвало да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
1113,44 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода
01.12.1997 г. – 28.02.2002 г., заедно със законната лихва от 23.10.2002 г., сумата от
473,19 лв., представляваща лихви за забава до 25.04.2002 г. и сумата от 31,73 лв.,
представляваща разноски по делото. Поддържа, че за събиране на посочените суми
ответникът образувал и. д. № 3005/03 г. по описа на ДСИ 3/13 уч., което било
прекратено на 09.03.2010 г., а на 13.07.2011 г. ответникът образувал и. д. № 2285/2011 г.
по описа на ЧСИ Стоян Якимов. Ищцата посочва, че е приела наследството на *** и
била конституирана като длъжник по изпълнително дело № 2285/2011 г., като със
съобщение на ЧСИ от 28.05.2024 г. била уведомена, че дължи 913,44 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 10.07.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 195,19 лв., представляваща неолихвяеми вземания. Развиват се подробни аргументи,
1
че последното валидно извършено изпълнително действие по и. д. № 2285/2011 г. е
изпращане на запорно съобщение до НОИ на 22.11.2013 г., след което едва на
02.12.2019 г. и 29.10.2021 г. взискателят е подал молби, към който момент длъжникът е
бил починал, без да са конституирани наследниците му, изпълнителното производство
вече е било прекратено по право и процесните вземания са били погасени по давност,
а, отделно от това, тези молби не били годни да прекъснат давността. Посочва се още,
че с разпореждане от 21.11.2023 г. изпълнителното дело е било спряно поради смърт на
длъжника, считано от 11.04.2015 г., поради което молбите на ответника-взискател от
02.12.2019 г. и 29.10.2021 г. не прекъсвали давността. Според ищцата срокът на
давността е три години, като съобразно Тълкувателно решение № 3/2020 г. по т. д. №
3/2020 г. на ВКС, същата е започнала да тече от 26.06.2015 г. и е изтекла на 26.06.2018
г. Моли се за уважаване на предявения иск и се претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, който оспорва иска при възражения, че
процесните вземания не са погасени по давност, тъй като са извършвани плащания от
длъжника и са предприемани множество изпълнителни действия, които са прекъсвали
давностния срок, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди, че
давностният срок е пет, а не три години. Развива съображения, че изпълнителното
дело не е прекратено по право, тъй като е било спряно поради смърт на длъжника в
периода 11.04.2015 г. – 14.12.2023 г., а преди този период са постъпвали плащания и са
били извършвани действия, които са прекъсвали сроковете на перемпцията и
давността. С оглед изложеното, ответникът моли искът да бъде отхвърлен, претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено Удостоверение за наследници с изх. № 560/21.04.2015
г., издадено от Столична община – район Връбница, от което се установява, че ищцата
е единствен наследник на починалата на 11.04.2015 г. ****
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, че срещу наследодателя на ищцата - *** е издаден изпълнителен лист
по гр. д. № 07161/2002 г. по описа на СРС, 64 състав, по силата на който следва да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1113,44 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия през периода 01.12.1997 г. – 28.02.2002 г., заедно
със законната лихва от 23.10.2002 г., сумата от 473,19 лв., представляваща лихви за
забава до 25.04.2002 г. и сумата от 31,73 лв., представляваща разноски по делото.
Не е спорно между страните, а това се установява и от приложеното
изпълнително дело, че за събиране на посочените суми ответникът „Топлофикация
София“ ЕАД е образувал изпълнително дело № 2285/2011 г., по което ищцата, в
качеството си на наследник, е конституирана като длъжник и със съобщение на ЧСИ
от 28.05.2024 г. е уведомена, че дължи 913,44 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 10.07.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 195,19 лв.,
представляваща неолихвяеми вземания.
По приложеното изпълнително дело се намира изпълнителният лист, върху
който е поставен печат на съдебен изпълнител, от който е видно, че е имало по-рано
образувано изпълнително дело при Държавен съдебен изпълнител, 3/13 участък и с
2
Постановление от дата 09.03.2010 г. изпълнителното дело е било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1 ГПК и е отразено последно извършено изпълнително действие
– на 07.04.2003 г.
Видно пак от приложеното изпълнително дело, ответникът – взискател е подал
молба за образуване на ново изпълнително дело на 13.07.2011 г., по което са
извършвани следните действия:
На 23.01.2012 г. е наложен запор върху вземане на наследодателя на ищеца за
пенсия
На 10.04.2012 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на
наследодателя на ищцата;
На 27.11.2013 г. е наложен повторен запор на пенсията на длъжника, по който
има отговор за несеквестируем размер на пенсията.
02.12.2019 г. ответникът – взискател е направил искане за предприемане на
изпълнителни действия;
29.10.2021 г. ответникът – взискател е направил искане за предприемане на
изпълнителни действия;
на 23.05.2024 г. ищцата е конституирана като длъжник по изпълнителното дело, в
качеството си на наследник на Радка Сергеева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за
вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Несъмнено са налице и
данни за приемане на наследството, което и сам ищецът е заявил в рамките на
изпълнителното дело.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
издаден изпълнителен лист на основание чл. 237, б. „з“ от ГПК (отм.). В случая
процесните вземания не са установени със сила на пресъдено нещо, с каквато не се
ползва определението за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). С определението на съда по чл. 242
ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Вземането на
кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание. Съществуването на
вземането би могло да се оспорва, както досежно действителността на основанието,
така и относно погасяването му - чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК - отм. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение – в този
смисъл са Решение № 45/30.03.2017 г. по гр. д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, IV г.
о. и цитираната в същото съдебна практика. Ето защо приложима в случая е кратката
тригодишна погасителна давност с оглед характера на задълженията, доколкото
изпълнителният лист е издаден на основание чл. 237, чл. 242 – 249 ГПК (отм.) за
вземания на незаплатена топлинна енергия и лихва за забава при плащането, които са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД - ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС и се погасяват с кратката погасителна
давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
3
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане
на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки.
В случая в приложеното към настоящото дело изпълнително дело №
20118440402285 по описа на ЧСИ Стоян Якимов е представен изпълнителният лист,
който представлява изпълнително основание за принудителното събиране на вземането
на ответника срещу ищеца, върху който държавният съдебен изпълнител, при
прекратяване на изпълнителното дело е отбелязал, че последното изпълнително
действие по делото е извършено на 13.05.2003 г. Същевременно съдебният изпълнител
е прекратил производството по изпълнителното дело на чл. 330, ал.1, б. „д“ ГПК
(отм.), която е аналогична на сегашната чл. 433, ал.1, т. 8 от действащия ГПК, на дата
09.03.2010 г. Ищецът не твърди първото изпълнително делото да е било прекратено
по-рано от постановлението на съдебния изпълнител, а и по делото не са налице
данни, за да може съдът за извърши такава преценка. Ето защо и доколкото към онзи
момент е действало ППВС № 3/18.11.1980 г., то по време на изпълнителното дело
давност не е текла. След прекратяване на първото изпълнително дело, давността за
вземането е прекъсната с подадената от взискателя за образуване на изпълнително
дело на 13.07.2011 г. От тази дата до датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015
година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за изгубило
сила ППВС № 3/18.11.1980 г., давност не е текла и такава е започнала да тече от
26.06.2015 г., доколкото постановките на т. 10 от тълкувателното решение пораждат
действие от датата на обявяването на ТР и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това
- в този смисъл тълк. реш. № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС.
Същевременно по делото беше установено, че длъжникът е починал на
11.04.2015 г., поради което към този момент по изпълнителното дело се осъществили
предпоставките за спиране на производството по чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК. Следователно
със смъртта на длъжника по силата на закона се спира и изпълнителното производство,
респ. спират да текат всички срокове, като не могат да бъдат извършвани никакви
процесуални действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците
на длъжника. Без значение е по-късно констатиране на основанията за спиране на
изпълнителното дело от страна на съдебния изпълнител, тъй като спирането настъпва
по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото спиране на изпълнителното производство. В този смисъл са и
мотивите, изложени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, във връзка с
перемпцията.
След като е открит наследника на починалия длъжник – ищцата В. К. Ц. на дата
15.04.2024 г. е дал срок на наследника да заяви дали приема наследството и след
молбата на ищеца, че приема наследството с Разпореждане от 23.05.2024 г. я
конституирал като длъжник в производството и имено от този ден продължава да тече
давността за вземането. Доколкото предпоставките за спиране на изпълнителното
дело, поради смъртта на длъжника са настъпили преди да е постановено ТР №
2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, то от дата на
конституиране на наследника е започнала за първи път да тече 3 –годишната давност
за вземането и същата не е изтекла до момента на подаване на настоящата искова
молба.
Не би могла да се сподели тезата на ищеца, че на 22.11.2015 г. изпълнителното
дело е било прекратено ex lege, тъй като към този момент същото е било спряно по
силата на закона, поради смъртта на длъжника, и в този смисъл взискателят е могъл да
иска изпълнителни действия и такива съдебният изпълнител не е могъл да
предприема.
4
Следователно предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца В. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по
давност, следните суми: сумата от 913,44 лв. – главница, ведно със законната лихва от
10.07.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 195,19 лв., представляваща
неолихвяеми вземания, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.01.2003 г. по
гр.д. № 07161/2002 г. по описа на СРС, 64 с-в, и за събирането на които суми е
образувано изпълнително дело № 2285/2011 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. №
84.
ОСЪЖДА В. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
100 лв. – разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5