Р Е Ш Е Н И Е
№1857
гр. Перник, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 02853 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Г.Ц.Г., с която се иска да бъде установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата в размер на 2917,47 лева - главница по договор за кредит № ********** от 14.03.2016 г., сумата 1348,11 лева - възнаградителна лихва и 2152,78 лева - възнаграждение за предоставен допълнителнен пакет от услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за кредит № ********** от 14.03.2016 г., с който на ответната страна били предоставени парични средства в размер на 3 000 лева, при годишен лихвен процент 41,17 % и ГПР 49,89 %. Ответницата поела задължение за заплащане на сумата от 2 250 лева за предоставен пакет от допълнителни услуги по договора за кредит. Ответницата се задължила на 24 месечни вноски да върне главницата, възнаградителната лихва и възнаграждението за предоставен пакет от допълнителни услуги. Твърди се, че ответната страна извършала частични плащания, поради което настъпила предсрочна изискуемост.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за което излага подробни доводи. Изразява доводи за недействителност на договора, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита за недействителна клаузата за заплащане на възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Профи кредит
България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу Г.Ц.Г. за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният
съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 00519 по
описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл.
415, ал. 1 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на процесните вземания.
По делото е представен
договор за кредит № ********** от 14.03.2016 г., сключен
между „Профи кредит България” ЕООД и
Г.Ц.Г.. По
силата на този договор ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в
размер на 3000 лева. В т. VI „Параметри“ от договора се съдържа
следното: сума на кредита: 3000 лева; срок на заема: 24 месеца; размер на
вноска 185,46 лева; ГПР 49,89 %; годишен лихвен процент 41,17 % и общо
задължение: 4451,04 лева. Съдържа се още клауза за поето задължение за
заплащане на сума в размер на 2250 лева за предоставен пакет от допълнителни
услуги.
Предоставено е
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, от което се установява, че обсъжданите
услугите се изразяват в следното: приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на креди; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства.
Приложени са още общи
условия към договор за кредит, както и погасителен план подписани от страните
по делото.
Представено е платежно нареждане от 15.03.2016 г., от което се установява, че ответната страна е получила сумата в размер на 3000 лева, която е предмет на обсъждания кредит.
По делото са прието заключение на съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от страните по делото. Вещото лице дава информация, че ответната страна е усвоила кредит в размер на 3000 лева. Експертът пояснява, че ответницата е заплатила общо 290 лева, с което се погасяват частично задължения за главница (82,53 лева), възнаградителна лихва (200,15 лева) и лихва за забава (7,32 лева), без да се вземе предвид задължението за заплащане стойността на пакета от услуги. При този вариант, според вещото неплатените размери на вземанията са както следва: 2 917,47 лева – главница и 1 250,89 лева – възнаградителна лихва. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е обосновано и намиращо подкрепа в писмените доказателства по делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и
валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от
услуги.
От
предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода,
че е
налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори,
които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът
е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в
който се съдржа информация за тези обстоятелства (размер, брой и падеж на
вноските), т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
По
делото се установи, че ответната страна е получила 3 000 лева, представляваща заемна сума по кредита. Уговореният
размер на възнаградителната лихва възлиза на 1451,04 лева, а ГПР е 49,89 %, което е съобразено с максималните
размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В този смисъл съдът не приема
възраженията на ответната страна , че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК.
Налице е
настъпила изискуемост на кредита. Това е така, тъй като договорът е сключен на
14.03.2016 г. за срок от 24 месеца, т. е. същият изтича на 14.03.2018 г.
Установи
се частично плащане, при което неплатените задължения са както следва: 2 917,47 лева – главница и 1 250,89 лева – възнаградителна
лихва, които следва да се върнат от ответника. Това води до извод за
основателност на исковата претенция за главница, а претенция за възаградителна
лихва е частично основателна до посочения
размер, а за разликата до предявения размер следва да се отхвърли.
След като процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата
на ЗПК, които важат за всички договори
за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото
когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на
договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на
нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ГК).
Посоченото споразумение за допълнителни услуги е част от договора за заем, тъй като всички услуги от предоставения пакет се отнасят за начина на плащане на вноски по кредита или предоговаряне на заема.
С цитираното възнаграждение за предоставен пакет от услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че се твърди
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение е дали
тези услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2.
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата
на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.
Следва да бъде съобразно на следващо място и обстоятелството, че предварително уговореният размер на възнгарждението за услуги надвишава два пъти размера на възнаградителната лихва и почти половината от главницата, което е в очевидно противоречие с добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестно кредитиране - чл. 26 ал.1 ЗЗД, доколкото генерира само допълнителен пасив за получателя на услугата.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. В този
смисъл следва да се отхвърли изсковата претенция за сумата от 2152,78 лева – възнаграждение за предоставен допълнителен
пакет от услуги.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковете.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 48,32 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 75 лева – депозит за вещо лице, т. е. направените разноски са в общ размер на 223,32 лева.
В заповедното производство ищецът е направил
разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 128,80 лева –
държавна такса, т. е. общо лева 178,80 лева.
Като се взе предвид уважената част на
исковете, техният общ размер и направените разноски, се достига до извод, че
ответникът следва да заплати на ищеца направени разноски както следва: 145,03
лева за исковото производство и 116,12 лева в заповедното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна има право на разноски в
исковото и заповедното производство съответни на отхвърлената част на
исковете.
В исковото приозводство ответната страна е направила разноски както
следва: 75 лева – депозит за вещо лице и 700 лева – адвокатски хонорар, поради
което ищецът следва да заплати сума в размер на 271,68 лева.
В за поведното производство са направени разноски в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение. Съобразявайки отхвърлената част на исковете и общият
размер на вземанията по заповедта за изпълнение (не е предявено едно вземане), съдът
достига до извод, че дължимите разноски са 174,69 лева.
Съдът намира, че не е събрана такса в размер
на 80,48 лева, която следва да се заплати по сметка на съда от двете страни
съобразно уважената, респ. отхвърлената част на исковете, т. е. ищецът да
заплати 28,21лева, а ответната страна 52,26 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Ц.Г., ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. „В“ сумата в размер на 2917,47 лева, представляваща главница (отпуснатите
парични средства) по договор за кредит № ********** от 14.03.2016 г., сключен между
страните по делото, както и сумата в размер на 1 250,89 лева - възнаградителна лихва по договора за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 00519 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 1 250,89 лева до
предявения размер от 1348,11 лева - възнаградителна лихва по договора за кредит,
както и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 2152,78
лева - възнаграждение за предоставен допълнителнен пакет от услуги по посочения
договор за кредит.
ОСЪЖДА Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер
на 145,03 лева - разноски в
исковото производство и 116,12 лева - разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 0519по
описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 271,68 лева - разноски в исковото производство и 174,69
лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 0519 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Пернишки районен съд сумата в размер на 28,21лева,
представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Пернишки районен съд сумата в размер на 52,26 лева,
представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00519 по описа за 2019 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
Вярлно с оригинала:В.А.