№ 13761
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110166982 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Рис 6“ ЕООД, чрез адв. П.
Т., срещу „Дженерали застраховане” АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по автомобилна
застраховка „Каско“, да заплати на ищеца сумата в размер на 1250 лева – частично от
2247,30 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени вреди по
собствен на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № ******* при
настъпило на 11.06.2022 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за автомобилна
застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0312210340034996, със срок на
застрахователно покритие от 24.12.2021 г. до 24.12.2022 г., за лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № *******, собственост на ищеца. На 11.06.2022 г. в гр.
Варна настъпило ПТП, при което на процесния автомобил били причинени щети, заведени
при ответника под № *********. На 15.06.2022 г. ответникът възложил на специализиран
сервиз извършването на оглед на увредения автомобил и на 23.06.2022 г. взел решение по
застрахователната претенция на ищеца, че е налице „тотал щета“. Превозното средство било
снето от отчет и дерегистрирано в КАТ, за което застрахователят бил уведомен на
05.07.2022 г. По образуваната щета застрахователят одобрил и на 14.07.2022 г. изплатил
сумата в размер на 2512,70 лева, след приспадане на 240,00 лева – изплатено обезщетение
по полицата за предходна щета, за която не било извършено дозастраховане, както и на 3160
лева съгласно получена от застрахователя оферта от проведен онлайн търг за реализиране на
увредените/запазените части за вторични суровини или за рециклиране. Оспорва
1
определената от застрахователя действителна стойност на увредения автомобил, както и
тази на запазените части, което водело до занижен размер на заплатеното застрахователно
обезщетение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Дженерали
застраховане” АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез юрк. И. Г. Процесуалният представител оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение било определено в съответствие с
общите му условия, приложими по застраховки „Каско“. Действителната стойност на
увредения автомобил, определена към датата на застрахователното събитие, възлизала на
5912,70 лева. От нея било приспаднато изплатено обезщетение по предходна щета в размер
на 240 лева и получена оферта от проведен онлайн търг за реализиране на превозното
средство на вторичния пазар за сумата от 3160 лева. Твърди, че при желание от страна на
ищеца, същият можел да се възползва от направената оферта и да получи предложената
цена. С изплащане на разликата в размер на 2512,70 лева ответникът изпълнил
задълженията си по договора за имуществена застраховка, поради което претенцията на
ищеца била неоснователна. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Рис 6“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
представител. Депозирана е молба от адв. Т., в която заявява, че поддържа изцяло исковата
молба. Моли съда да уважи предявения частичен иск с оглед заключението на вещото лице
по автотехническата експертиза, ведно със законната лихва. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Дженерали застраховане” АД, редовно призован, се
представлява от юрк. Генов. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата
молба и оспорва предявения иск. В хода на устните състезания моли съда да постанови
решение съобразно подробно изложените в отговора на исковата молба съображения и да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. В случай че приеме исковете за
основателни, моли съда да съобрази направените възражения относно размера на
претендираното от ищеца обезщетение. Претендира направените по делото разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
между страните съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на договор за застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №
0312210340034996, със срок на застрахователно покритие от 00,00 ч. на 24.12.2021 г. до
23,59 ч. на 23.12.2022 г., за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. №
2
*******, собственост на ищцовото дружество, при рискова клауза „Пълно Каско“. Видно от
отбелязване в полицата, годината на производство на процесния автомобил била 2006 г., а от
приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І е видно, че датата на
първа регистрация на същия автомобил била 21.09.2006 г. Застрахователната сума била
определена на 6200 лева, а договореният начин за определяне на застрахователното
обезщетение – отстраняване на щети в доверен сервиз.
По делото са представени Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на
„Дженерали застраховане“ АД. Съгласно т. 90 от същите при тотална щета застрахователят
можел да възстанови щети в натура чрез замяна на застрахованото МПС (т. 90.1) или да
изплати обезщетение (т. 90.2). Във втория случай обезщетението щяло да бъде до
действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие,
от размера на която застрахователят приспадал: 1. изплатените обезщетения по полицата, за
които не било извършено дозастраховане, както и предстоящите за изплащане по същата
полица обезщетения (т. 90.2.1 и т. 90.2.2); стойността на увредените/запазените части на
МПС, които застрахованият можел да реализира като предаде за вторични суровини или
рециклира. Тази стойност застрахователят определял като избере най-добрата оферта от
онлайн търг (т. 90.2.3). Съгласно т. 91 от общите условия преди застрахователят да изплати
обезщетение за тотална щета, собственикът на застрахования автомобил трябвало да
представи доказателство за прекратяването на регистрацията (снемане от отчет) на МПС от
компетентните държавни органи. В него трябвало да бъде отбелязано, че прекратяването на
регистрацията било поради настъпила тотална щета. В случай че застрахованият не
представил доказателство за прекратяването на регистрацията, застрахователят щял да
изплати 70 % от действителната стойност на МПС към датата на събитието, което било и
лимитът му на отговорност в тези случаи.
Не се оспорва обстоятелството, че на 11.06.2022 г. в гр. Варна настъпило ПТП, при
което бил увреден процесният автомобил. За настъпилото застрахователно събитие на
13.06.2022 г. ищецът уведомил застрахователя, за което била образувана щета № *********.
На 15.06.2022 г. бил извършен оглед на процесния автомобил от експерти на застрахователя
и след оценка на щетите било взето решение, че уврежданията в резултат на претърпяното
ПТП представлявали тотална щета. По искане на застрахователя и в изпълнение на т. 91 от
общите му условия регистрацията на процесния автомобил в КАТ била прекратена на
30.06.2022 г. на основание тотална щета.
От разпечатка от платформата „АУТОонлайн“ се установява, че същата била
използвана от застрахователя за определяне на остатъчната стойност на процесния
автомобил, като най-високото получено предложение било на стойност 3160 лева от
„Аудатекс СаутИйст Юръп“ ЕООД, което било валидно до 01.08.2022 г. В тази връзка с
писмо от 14.07.2022 г. застрахователят уведомил ищцовото дружество, че дължимото
застрахователно обезщетение по щета № ********* възлизало на 2512,70 лева и било
изчислено по следния начин – от действителната стойност на увредения автомобил в размер
на 5912,70 лева се приспадали обезщетения по предходни щети в размер на 240 лева и
3
действителната стойност на останките от МПС в размер на 3160 лева. Не се спори между
страните, че сумата в размер на 2512,70 лева била изплатена от ответното дружество в полза
на собственика на увредения автомобил на 14.07.2022 г.
С писмо от 14.07.2022 г. ищецът уведомил застрахователя, че не може да се възползва
от дадената в „АУТОонлайн“ оферта, тъй като още предната седмица автомобилът бил
продаден на цена, по-ниска от предложената от „Аудатекс СаутИйст Юръп“ ЕООД. В тази
връзка поискал изплащане на определената от застрахователя действителна стойност на
автомобила в размер на 5912,70 лева.
С отговор от 15.07.2022 г. ответното дружество уведомило ищеца, че изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 2512,70 лева било определено правилно и
съгласно приложимите общи условия, поради което нямало основания за неговото
преразглеждане.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда, но по отношение на определената действителна стойност
на процесния автомобил е оспорено от процесуалния представител на ответника. Същото е
изготвено след запознаване с приетите по делото писмени доказателства и направени
допълнителни проучвания. От заключението се установява, че действителната (средна
пазарна) стойност на процесния лек автомобил, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие, била в размер на 6050 лева. А действителната стойност,
определена по метода на амортизация – прилагане на корекция за срока на експлоатация от
датата на сключване на застрахователния договор до датата на застрахователното събитие
към същата дата, възлизала на 5887 лева. От заключението се установява, че стойността на
запазените части от процесния автомобил представлявала 25 % от неговата действителна
стойност към датата на настъпване на ПТП или 1513 лева. От тези данни вещото лице
изчислило, че стойността на дължимото застрахователно обезщетение, определена при
условията на тотална щета след приспадане на запазените части, била в размер на 4537 лева.
От представените по делото доказателства вещото лице установило, че най-високата
предложена сума за изкупуване на останките от процесния лек автомобил в интернет
приложението „Аутоонлайн“ била 3160 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице
е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради
което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ урежда правото на застрахования при настъпване на
застрахователно събитие да получи дължимото застрахователно обезщетение от
застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ за причинените вреди. За да бъде
4
ангажирана отговорността на застрахователя, е необходимо да бъдат доказани всички
елементи от фактическия състав – наличие на валидно застрахователно правоотношение
между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на
покрит от застрахователния договор риск в срока на застрахователното покритие;
причинените от застрахователното събитие вреди; наличието на причинно-следствена
връзка между застрахователното събитие и претендираните вреди и размерът на последните.
В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия
състав, пораждащ правото на застрахования да получи от застрахователя по имуществената
застраховка обезщетение са се осъществили, поради което и съдът е приел за ненуждаещи се
от доказване релевантните обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от
събраните по делото доказателства – писмени такива и заключението по съдебната
автотехническа експертиза. Спорен е единствено размерът на дължимото от ответното
дружество застрахователно обезщетение.
По този въпрос следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ Т.О., ВКС, Решение № 79 от
02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г., І Т.О., ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., І Т.О., ВКС).
Следователно, когато е налице тотална щета, както е в настоящия случай, от значение е
действителната стойност на застрахованото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на осъществяване на застрахователното събитие в рамките на
5
договорената максимална застрахователна сума. Съгласно заключението на съдебната
автотехническа експертиза действителната стойност на увредения лек автомобил,
определена като средна пазарна цена към датата на процесното ПТП, е в размер на 6050
лева. Въпреки направеното от процесуалния представител на ответника оспорване на
изводите на вещото лице, по делото не бяха ангажирани доказателства, установяващи друг
размер на действителната стойност на увредения автомобил. Посочената сума е в рамките
на определената в договора за имуществена застраховка „Каско“ застрахователна сума от
6200 лева. Съдът намира, че съгласно т. 90.2.3 от приложимите общи условия на „Дженерали
Застраховане“ АД от действителната стойност на застрахованото имущество трябва да бъде
приспадната стойността на увредените/запазените части на МПС, които застрахованият
можел да реализира като предаде за вторични суровини или рециклира. В съдебната
практика се приема, че размерът на пълната претендирана от ищеца вреда от тотална загуба
на собственото му МПС следва да се намали със стойността на запазените годни части и
детайли на автомобила, които остават в негова собственост. Приспадането на стойността на
запазените части при определяне на застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, за чието спазване съдът следи (вж.
Решение № 138 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 4007/2018 г., ІІІ г. о., ВКС, Определение № 392
от 19.06.2018 г. по т. д. № 66/2018 г., ІІ Т.О., ВКС). В случаите на тотална щета при
определяне на застрахователното обезщетение следва да се вземат предвид запазените,
неувредените части и детайли на автомобила, които могат да бъдат реализирани на
вторичния пазар, като стойността им се приспада от стойността на моторното превозно
средство към датата на застрахователното събитие. В противен случай би се нарушил
принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в
сравнение с това от преди увреждането. Следователно, и без направено в тази връзка
възражение от страна на ответника, съдът следва служебно да приспадне стойността на
запазените части при определяне на застрахователното обезщетение.
Няма спор между страните относно необходимостта от приспадане на стойността на
запазените части от действителната стойност на увредения автомобил. Спорен е само
техният размер. Ответникът се е позовал на т. 90.2.3, изр. 2 от общите си условия и е
определил тази стойност в размер на 3160 лева съгласно най-добрата оферта, дадена през
платформата „Аутоонлайн“ за определяне на остатъчната стойност на увредения автомобил.
От извънсъдебната кореспонденция между страните се установява, че сделка по посочената
оферта не е била сключена, тъй като седмица по-рано ищецът е продал автомобила на по-
ниска цена. Съдът намира, че целта на клаузата на т. 90.2.3 от общите условия на
застрахователя е да не се допусне неоснователно обогатяване на застрахования, но
принципното й прилагане към всеки случай, без да бъдат съобразени конкретните
обстоятелства, крие риск от неоснователно обогатяване, но в полза на застрахователя със
спестяване на средства, дължими за обезщетяване на вредата. Симетрично на принципа за
стойностна еквивалентност на застрахователното обезщетение, установен в чл. 386, ал. 2 КЗ,
следва да се определи и стойността на остатъчните ползи, които собственикът на
застрахованото имущество би могъл или е реализирал от стойността на запазените и годни
6
за реализация на вторичния пазар части. Прихващането на ползите, които собственикът на
застрахованата вещ извлича от тези части, с причинените му вреди е израз на общия за
деликтното право институт на компенсация на ползите с вредите, поради което тези ползи не
може да бъдат хипотетични, а да са действително налични и с конкретно определена
стойност. По делото не се твърди, а и липсват данни увреденият автомобил да е бил
реализиран на вторичния пазар за сумата в размер на 3160 лева, която надхвърля 50 % от
действителната му стойност. След като собственикът на застрахования автомобил реално не
е получил и няма как да получи тази полза от своята вещ, съдът намира, че не посочената
сума следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила. Оглед на
увредената вещ не е бил правен от вещото лице поради липсата на същата. Като е взел
предвид получените от процесното ПТП щети по автомобила, експертът е изчислил
стойността на запазените части като процент от общата му стойност или в размер на 1513
лева. Доколкото по делото не бяха ангажирани доказателства за размер на запазените части,
различен от изчисления от вещото лице, съдът намира, че следва да кредитира заключението
в тази му част. Дължимото от ответника обезщетение следва да бъде изчислено като от
определената от вещото лице действителна стойност на увреденото имущество в размер на
6050 лева бъде приспадната стойността на запазените части – 1513 лева, или ответникът
дължи сумата в размер на 4537 лева. Не се спори между страните, че застрахователят е
извършил частично плащане по претенцията на ищеца в размер на 2512,70 лева. От
дължимата сума на основание т. 90.2.1 от общите условия на застрахователя следва да бъдат
приспаднати и 240 лева, които ответникът заплатил на ищеца като застрахователно
обезщетение по същата полица, но по предходни щети. Или, дължимото от ответното
дружество застрахователно обезщетение възлиза на 1784,30 лева. С оглед изложеното
частичният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество е извършило следните разноски: 50 лева за внесена държавна такса,
200 лева за депозит за вещо лице и 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Следва
да бъде посочено, че недължимо внесената от ищеца сума в размер на 39,89 лева за
държавна такса (разликата над 50 лева до определената от Районен съд – Варна в размер на
89,89 лева) подлежи на връщане след представяне на нарочна молба от страната, поради
което не следва да бъде възлагана в тежест на ответника. С оглед изхода на настоящия спор
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Дженерали застраховане” АД следва да бъде
осъден да заплати на ищеца „Рис 6“ ООД сумата в общ размер на 550 лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за внесена държавна такса, депозит за
вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Радослав Цветанов Димитров и Николай Иванов Станчев, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 68, да заплати на „Рис 6“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Рада Йорданова Стефанова, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район „Младост“, ж. к. „Трошево“, бл. 14, вх. А, ет. 1, ап. 1, по частичния иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско“ за причинени
вреди по собствен на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. №
******* при настъпило на 11.06.2022 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2022 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Радослав Цветанов Димитров и
Николай Иванов Станчев, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”,
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на „Рис 6“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Рада Йорданова Стефанова, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Младост“, ж. к. „Трошево“, бл. 14, вх. А, ет. 1, ап. 1, сумата
550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8