Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2032 17.10.2018 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХІ-ви
граждански състав
на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание, в
следния състав:
Районен съдия:Моника Яханаджиян
при секретаря Ж.С.
като разгледа докладваното
от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №1522 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след
като с определение №19/05.01.2018 г., постановено по гр.д.№1374/2017 г. по
описа на РС-Димитровград, делото е изпратено по подсъдност на РС-Бургас и е по
повод исковата молба на „Резолют” ЕООД, ЕИК ..............., седалище
и адрес на управление в гр.Д., ул.”П.”, бл....., вх...., ап....., ет......,
представлявано от Управителя К.Д.К., подадена чрез
пълномощник – адв.Д.Д., против „Тодорова Консулт” ЕООД, ЕИК ................, седалище
и адрес на управление в гр.Б., к-с „М.Р.”, бл....., вх....., ет....., ап......,
представлявано от Управителя Д.Т.Т. и М.Г.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***, настоящ адрес ***, за осъждане на ответниците да му
заплатят солидарно сумата от 1500 лева, представляваща стойността на
неизплатената част от доставените стоки по Договор за покупко-продажба на стоки
от 15.06.2015 г. и сумата от 1000 лева, представляваща неустойка за забава за
периода 15.07.2015 г. – 15.07.2017 г., ведно със законната лихва.
Твърди се в
исковата молба, че между страните е имало облигационни отношения по повод
сключен между тях Договор за покупко-продажба на стоки, подписан на 15.06.2015
г., когато ищецът доставил на ответниците хавлиени кърпи, предмет на договора,
в количества, вид, размери и цени съобразно таблицата по чл.1, ал.1 от
договора, като същите са били приети от страна на ответника М.Г., в качеството
й на представител на „Тодорова-Консулт” ЕООД.
Твърди се
още, че през м.юли 2015 г. е направено частично плащане по договора в размер на
928,50 лева и е налице остатък в размер на 1500 лева, който въпреки отправените
покани не е платен от ответниците и до настоящия момент, поради което и се
претендира ведно с неустойка в размер на 1000 лева.
В подкрепа
на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.Д., който поддържа исковата молба и моли за уважаването й.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на „Тодорова-Консулт”
ЕООД, в който иска се оспорва като неоснователен и в тази връзка се твърди, че
дружеството не е пасивно легитимиран да отговаря по него, тъй като не е страна
по сключения договора, а подписът за купувач не е изпълнен от представляващия
дружеството управител. Твърди се още, че ответницата М.Г.Г. никога не е била
упълномощавана от дружеството да сключва каквито и да е договори от името и за
сметка на „Тодорова-Консулт” ЕООД, не е негов представител и не се намира в
граждански или трудови правоотношения с него. В подкрепа на изложените в
отговора твърдения ангажира доказателства, претендира разноски.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощения си
процесуален представител-адв.К., която поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на иска по отношение на доверителя й.
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата М.Г.Г. – редовно уведомена, не се е възползвала от
правото си на отговор. Не взема становище по основателността на иска.
В
съдебно заседание ответницата Г. редовно уведомена не се явява и представлява.
Правното
основание на предявените искове е по чл.79, ал.1, вр.чл.205, вр.чл200 и чл.92 от ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е приет като доказателство Договор за покупко-продажба на стоки №1, от
съдържанието на който е видно, че е сключен на 15.06.2015 г. в к.к.“С.“, страни
по него са ищцовото дружество, посочено като продавач, ответното дружество, посочено
като купувач и ответника М.Г.Г., посочена като солидарен длъжник. Предмет на
договора са 240 броя хавлиени кърпи в различни размери и единична цена и 10
броя пончо, всички на обща стойност 2 428,50 лева. В договора е посочено, че
цената е платима най-късно до един месец от датата на сключването му, както и
че продавачът е изпълнил задължението си да предаде стоките на купувача. В Глава III от договора е предвидено, че отговорността на солидарния
длъжник е идентична по основание и по обем с тази на купувача, като същият
отговаря солидарно с купувача за заплащането на дължимите на продавача суми,
включително и неустойки, а такава санкция за забава е била
уговорена в чл.7 от договора, в който е предвидено, че при забава от страна на
купувача за заплащането на уговорената в договора сума, той дължи неустойка в
размер на 0,5 5 дневно.
По делото в качеството на свидетел е
разпитан Р.К.Д., от показанията на който става ясно, че е присъствал при
сключването на договора, както и че същият е сключен и подписан от ответницата М.Г.Г..
От същите става ясно още, че данните на купувача – ответното дружество са били
снети от фискален бон, издаден от находящото се в търговския обект фискално
устройство, както и че всички разговори във връзка с неизпълнението на задължението
за заплащане на продажната цена са били водени единствено с М.Г.Г..
По делото е изготвена от в.л.С.А.
съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че за
извършената доставка от страна на ищеца не са съставяни и съответно не са
осчетоводявани фактура и платежни документи, а от страна на ответника „Тодорова
Консулт“ ЕООД не са представени първични документи и извършени осчетоводявания
на процесното вземане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
делото безспорно се установи възникнало на 15.06.2015 г. облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника М.Г. по повод продажбата на
разсрочено плащане на движими стоки – 240 броя хавлиени кърпи в различни
размери и единична цена и 10 броя пончо, всички на обща стойност 2 428,50 лева.
Дотолкова,
доколкото плащането като положителен факт следва да се докаже от страната която
твърди, че го е осъществила, а ответницата М.Г.Г. не оспорва дължимостта на претендирания
от ищеца като неизплатен остатък от 1500 лева – предмет на исковата претенция,
съдът намира, че главният иск срещу този ответник се явява основателен и
доказан по размер.
Предвид
основателността на иска спрямо този ответник, основателна спрямо него се явява
и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на законната лихва, считано от
предявяване на иска на 24.08.2018 г. и на уговорената в чл.7 от договора
неустойка за забава, поради наличие на парично задължение и забава, като за
исковия период 15.07.2015 г. -15.07.2017 г. същата възлиза на по-висок от
претендирания от ищеца размер от 1000 лева, поради което и искът следва да се
уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска.
Що
се отнася до ответното дружество, предявените спрямо него при условията на
солидарност искове са неоснователни и следва да се отхвърлят като такива, а
съображенията на съда за това са следните:
Домогванията
на ищеца са да установи, че договорът е подписан за ответника „Тодорова
Консулт“ ЕООД от негов представител в лицето на ответника М.Г. и в тази насока са
ангажирани показанията на св.Д., който твърди, че при едно от посещенията на
магазина за зареждането му с нова стока е било заварено лице, което му е било
представено от ответника М.Г. като колега.
Дотолкова,
доколкото по делото не се установи принадлежността на това лице към ответното
дружество, изводът който се налага е, че търговецът е узнал за сключения
договор при предявяването на иска с получаване на препис от исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.301 от ТЗ, търговецът потвърждава действията на лице без
представителна власт, действало от негово име, ако не се противопостави веднага
след узнаването на тези действия.
Видно
от отговора на исковата молба, подаден от ответното дружество, налице е
противопоставяне от страна на този ответник и същото е направено веднага след
узнаването с получаването на препис от исковата молба. Доказателства в обратен
смисъл не са ангажирани от страна на ищеца, поради което и искът срещу този
ответник е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С
оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника М.Г.
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, а именно
сумата от общо 660,00 лева, от които 100,00 лева за заплатена държавна такса и
560,00 лева – платен адвокатски хонорар.
Що се
отнася до претенцията на пълномощника на ищеца за присъждане на разходи
за транспорт, претенцията
е неоснователна, поради това, че упълномощеният адвокат
не е договорил с ищеца отделното им заплащане.
Основателна
се явява и претенцията на ответното дружество по чл.78, ал.3 от ГПК, като в
тежест на ищеца следва да се възложат направените от този ответник разноски в
общ размер от 800,00 лева, от които 150,00 лева – възнаграждение за експерт и
650,00 лева – платен адвокатски хонорар.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на „Резолют”
ЕООД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление в гр.Д., ул.”П.”, бл....., вх....., ап...., ет.....,
представлявано от Управителя К.Д.К.
за осъждане на „Тодорова Консулт” ЕООД, ЕИК .............., седалище
и адрес на управление в гр.Б., к-с „М.Р.”, бл....., вх....., ет....., ап.....,
представлявано от Управителя Д.Т.Т.,
при условията на солидарност с М.Г.Г., ЕГН **********, да му заплати сумата
от 1500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща
стойността на неизплатената част от доставени стоки по Договор за
покупко-продажба на стоки от 15.06.2015 г., ведно със законната лихва,
начиная от предявяване на иска на 24.08.2017 г. и сумата от 1000 лева
(хиляда лева),
представляваща неустойка за забава за периода 15.07.2015 г. – 15.07.2017 г.,
ведно със законната лихва, начиная от 24.08.2017 г.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН **********
с адрес ***, настоящ адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Резолют” ЕООД, ЕИК ..............., седалище
и адрес на управление в гр.Д., ул.”П.”, бл...., вх....., ап....., ет....., представлявано
от Управителя К.Д.К., сумата от 1500 лева
(хиляда и петстотин лева), представляваща стойността на неизплатената
част от доставени стоки по Договор за покупко-продажба на стоки от 15.06.2015
г., ведно със законната лихва, начиная от предявяване на
иска на 24.08.2017 г. и сумата от 1000 лева
(хиляда лева),
представляваща неустойка за забава за периода 15.07.2015 г. – 15.07.2017 г.,
ведно със законната лихва, начиная от 24.08.2017 г.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН
********** с адрес ***, настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Резолют”
ЕООД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление в гр.Д., ул.”П.”, бл....., вх....., ап....., ет......,
представлявано от Управителя К.Д.К., сумата
от 660,00 лева (шестстотин и
шестдесет лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Резолют”
ЕООД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление в гр.Д., ул.”П.”, бл...., вх....., ап....., ет....., представлявано
от Управителя К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на „Тодорова
Консулт” ЕООД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление в гр.Б., к-с „М.Р.”, бл....., вх....., ет...., ап.....,
представлявано от Управителя Д.Т.Т.,
сумата от 800,00 лева (осемстотин
лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
„Резолют” ЕООД, ЕИК .........., седалище и адрес на управление в гр.Д., ул.”П.”, бл....., вх....., ап....., ет.....,
представлявано от Управителя К.Д.К., за
присъждане на транспортни разходи на пълномощника.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.