Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен,
18.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
октомври, през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Красимир Петракиев в.гр.дело № 654 по описа за 2018 година,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.435
ал.1 т.3 от ГПК.
Постъпила е жалба от Агенция по заетостта гр.София – взискател против постановление
от 15.06.2018г. на ДСИ при СИС при РС-Плевен по изп.д.№30013/2016г. за
прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се правят оплаквания, че взискателят
е поискал извършването на изпълнителни действия с молба от същата дата
15.06.2018г. и вместо да предприеме такива съдия-изпълнителят е съставил
атакуваното постановление. Твърди също, че тъй като не са получавали информация
от съда по цитираното дело, а и се е сменил процесуалния представител не са
предприемани допълнителни действия по изпълнение и не е уточнен способа. Моли
да се отмени постановлението за прекратяване.
По така подадената жалба не е постъпило възражение от насрещната страна „Енсис
консулт“ ЕООД гр.Плевен и не е взето становище по нея.
Представени са мотиви на ДСИ, в които е изразено становище, че
постановлението е основано на непредприемане от страна на взискателя на
действия по изпълнение повече от две години, като последната молба е от
11.04.2016г.
Плевенският окръжен
съд, като провери данните по делото, приема за установено следното:
Взискателят постановление за
прекратяване на изпълнителното производство. Съобщението е изпратено на
18.06.2018г., с отбелязване да е получено на 17.07.2018г. /л.44/ Жалбата е
подадена на 24.07.2018г.
Следователно, жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу изпълнително действие, подлежащо на обжалване от взискателя съгласно
чл. 435
ал.1 т.3 от ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
По същество жалбата е
неоснователна.
Изп.д.№30013/2016г. по описа на СИС при РС-Плевен е
образувано въз основа на изп.л. издаден в полза на Агенция по заетостта
гр.София за парично вземане. С молбата за образуване най-общо са посочени почти
всички способи за изпълнение. ДСИ е предприел по искането на взискателя
проучване на имущественото състояние на длъжника и е изпрътил призовка за
доброволно изпълнение. На 11.04.2016г. в СИС е постъпила молба от 08.04.2016г.
от взискателя, с която е поискано налагане на запор върху банкови сметки, без
да се конкретизира в коя банка. По делото няма данни такъв запор да е наложен.
И последното отбелязване върху документ от него е с дата 30.05.2016г. На
15.06.2018г. взискателят е подал молба за продължаване на изпълнителните
действия. Тя е оставена без уважение и ДСИ е издал атакуваното постановление, с
което е прекратил производството на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Изводите на ДСИ са изцяло правилни и законосъобразни и се
споделят от настоящия състав.
В чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява.
Смисълът на разрешението, дадено с тази правна норма, е
свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето,
по чието искане той е образуван, който е взискателят, има задължението със свои
действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от
подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на
определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване
на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали
е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както
и от това дали е поскал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да
отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до
неговото прекратяване.
За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба
е нужно в продължение на две години взискателят да не е поискал каквито и да е
изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Началото на
срока по чл. 433,
ал. 1. т. 8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие,
предприето от съдебния изпълнител, както и с всяко искане на взискателя за
извършване на действие, което съставлява елемент от ФС на предвиден в закона
способ.
Съгласно т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/13 г. на ОСГТК изпълнително е това действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Изпълнителният процес
съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като
предприема съответните изпълнителни действия. Когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без
значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не
конститутивен характер. В този смисъл и Решение №
45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Маргарита Георгиева.
В настоящия случай последното поискано изпълнително
действие е с дата 11.04.2016г. до подаването на следващата молба на
15.06.2018г. е изтекъл период повече от две години. Т.е. вече е било настъпило
прекратяване на силата на закона, което съдия-изпълнителя само е прогласил със
своето постановление.
Поради това и жалбата срещу него е неоснователна.
Наведените в нея доводи, че взискателят не бил информиран и че се сменил
процесуалния представител не са в кръга на обстоятелствата, които са относими
към приложната норма според законодателя и поради това не могат да променят
правния извод за законосъобразност на постановлението.
Воден от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на Агенция по заетостта гр.София вх.№10540/18.09.2018г. против постановление
от 15.06.2018г. на ДСИ при СИС при РС-Плевен по изп.д.№30013/2016г. за
прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: