Определение по дело №32/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 51
Дата: 24 януари 2020 г.
Съдия: Венелин Бориславов Иванов
Дело: 20201010600032
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                           гр. София, 24.01.2020 г.

 

АСНС, четвърти въззивен състав в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА

 

 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                  1. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ

                                                                                  2. АДЕЛИНА ИВАНОВА

 

Производството е по реда на Глава 21 - чл.327 НПК.

При проверка за редовността на въззивни жалби с вх.№14621/14.11.2019г., вх.№14729/18.11.2019г. и нея допълнение към нея вх.№743/20.01.2020г., по описа на АСНС, както и МОЛБА от адв. Л.В. с вх.№668/17.01.2020г. по описа на СНС, по образувано ВНОХД №32/2020г., по описа на АСНС, докладвано от съдия Иванов, настоящия състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Пред АСНС – 04 ти състав е образувано въззивно производство ВНОХД №32/2020г., по въззивни жалби на подсъдимите Б.А.П. вх.№14729/18.11.2019г. и допълнение към нея, вх.№743/20.01.2020г., чрез защитника му адв.Ю. С. САК и на подс.Н.С.С. вх. №14621/14.11.2019г., чрез адв.Л.В. САК, срещу присъда на 06.11.2019г. на СНС 13-ти състав.

При проверка за редовността на жалбите, въззивният състав констатира, че адв.Л.В. с въззивна жалба вх.№14621/14.11.2019г. от името на подзащитния си поискал отмяна на постановената присъда на 06.11.2019г. на СНС 13-ти състав, като неправилна и незаконосъобразна. Посочил е, че след запознаване с мотивите към нея, ще я допълни. Мотивите са били изготвени на 03.01.2020г., като на подс.Н.С.С. и адв.В. са били връчени на 13.01.2020г.

На 17.01.2020г. във деловодството на СНС е депозирана молба с вх.№668/17.01.2020г. по описа на СНС от адв.Л.В. САК с искане, съдът да му предостави време, поне от две седмици за запознаване с големия обем от доказателства, за да може да допълни жалбата си, респективно за да я приведе в съответствие с изискванията на чл.320 ал.1 НПК

Вместо произнасяне на направеното искане, настоящия състав констатира ръкописно отразяване в молбата от деловодител на СНС, че на 20.01.2020г. е оставено гласово съобщение до адвокат В., доколкото телефона е бил недостъпен, след което делото на 21.01.2020г. е администрирано, без последващ доклад на съдия от СНС, чрез изпращането му в АСНС, където на 22.01.2020г. е образувано настоящото производство.

Въззивният съд констатира, че двете въззивни жалби пораждат суспензивен ефект, доколкото са допустими, тъй като са представени в срок и са от страни, които имат правен интерес.

Същевременно единствено жалбата на подсъдимия Б.А.П. чрез защитника му адв.Ю. С. САК вх.№14729/18.11.2019г. и допълнение към нея, с вх.№743/20.01.2020г., поражда и деволутивен ефект, доколкото съответства на изискванията на чл.320, ал.1 и ал.3 от НПК, относно задълженията на страната да посочи неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.

Направено искане в молба от 17.01.2020г., след получаване на мотивите на съда от защитникът на подс.Н.С.С. – адв.Л.В. САК, е било своевременно. В искането се претендира, с оглед ефективно упражняване правото на защита, съдът да определи срок (поискан от защитата, като поне две седмици) за запознаване с големия обем от доказателства, за да може да допълни жалбата си, респективно за нейното привеждане в съответствие с изискванията на чл.320 ал.1 НПК. Молбата на защитника е останала без произнасяне от съдия от СНС. Страните също не са били надлежно уведомени по направеното искане, като вместо това, делото е било изпратено в АСНС чрез администрирането му от деловодителя. Не са налице данни и да са разменени и връчени жалбите и допълнението към тях между страните на основание чл.321 НПК.

 

С липсата на произнасяне по молбата от 17.01.2020г., е дерогирано правото на страната да формулира исканията си, респективно да направи своевременно искания, които въззивния съд да съобрази в процедурата по чл.327 НПК, като страната да има възможност се подготви своевременно за провеждане на въззивното производство. Отделно от това е била отнета обективната възможност на една от страните, за да приведе жалбата в съответствие със закона. Посочените нарушения засягат процесуални права на всяка от страните и в по-голяма степен правото на защита на подсъдимите.  

За първостепенният съд съществува задължение да провери процесуалната изрядност на въззивните жалби и служебно да констатира тяхното съответствие с изискванията на чл.320 ал.1 НПК, като в чл.323 НПК е уреден процесуалния ред за връщането им, в случай, че те не бъдат приведени в срок в съответствие със закона.

Правото на всяка страна по реда на чл.320 ал.4 НПК предоставя процесуална възможност само за ДОПЪЛВАНЕ на доводите посочени във въззивните жалби до даване ход на въззивното следствие, а не за първи път да бъдат заявени пред въззивния съд. В този смисъл, за да предизвикат деволутивен ефект въззивните жалби, следва да съдържат поне в минимална степен информация, относно съображенията на всяка страна за неизяснените обстоятелства и доказателствата (ако такива се претендират), за които се претендира с процесните жалби пред въззивният съд.

Въззивният съд, при проверката на жалбата или протеста за съответствие с изискванията на чл.320 ал.1 НПК не е обвързан с преценката за допустимостта и редовността на жалбата или протеста, направена от съда, чийто акт се обжалва или протестира и самостоятелно решава този въпрос. Това правомощие на въззивната съдебна инстанция, произтича и от обстоятелството, че въззивният съд е препятстван да прецени доказателствената си дейност при провеждането на въззивното производство по реда на чл.327 НПК, при насрочване на делото.

Въззивният съд, не е обвързан с преценката за допустимостта и редовността на жалбата или протеста, направена от съда, чийто акт се обжалва или протестира и самостоятелно решава този въпрос, макар възможността на въззивният съд да проверява, дали жалбата или протестът страдат от недостатъци, да не е уредено изрично в НПК. Задължението на въззивния съд, произтича и от задължителната практика на ВКС, посочена в Тълкувателно решение №5 от 21.05.2018г. по тълкувателно дело № 5/2017г., ОСНК на ВКС. „...Макар НПК да не урежда изрично възможността въззивният съд да проверява дали жалбата или протестът страдат от недостатъци, тази инстанция не може да бъде лишена от възможността да прецени валидно ли е сезирана....Доколкото правомощието за връщане на жалбата или протеста съобразно чл. 323 от НПК е на съдия от първоинстанционния съд, то би следвало въззивният съд да върне делото на първоинстанционния за изпълнение на процедурата по чл. 323 от НПК. ...Ако обаче не е осъществена описаната процедура, то тогава при констатиран недостатък на жалбата или протеста въззивната инстанция с определение ги оставя без разглеждане и прекратява въззивното производство...“

 

Мотивиран от посоченото и на основание чл. 317 вр. чл.323 ал.1  НПК 04 – ти състав на АСНС

           

                                                     О П Р Е Д Е Л И

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по ВНОХД №32/2020г. по описа на АСНС, като остава без разглеждане въззивна жалба на подс.Н.С.С. вх. №14621/14.11.2019г., чрез адв.Л.В. САК, срещу присъда на 06.11.2019г. на СНС 13-ти състав.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния за изпълнение на процедурата по чл. 323 от НПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                        2.