Решение по дело №165/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 489
Дата: 17 юни 2022 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20224520200165
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 489
гр. Русе, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
в присъствието на прокурора Св. В. В.
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520200165 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия К. Д. ХР. , роден на 17.12.1957 г. в с. Горно Абланово,
област Русе, живущ в гр. Русе, ул. „Рупел“ № 2, вх. 1, ет. 4, български гражданин, със
средно образование, женен, работи в „МТМ“ ООД като шлосер, неосъждан, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.08.2020 г. в гр. Русе, на бул. „България“, в
района на Т-образно кръстовище с третокласен път № 501 /Русе-Бяла/, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда Премаси“ с рег. номер Р 8545
АТ, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 50, ал. 2 от ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътни превозни средства, които се движат по пътя с
предимство
като по този начин причинил по непредпазливост средна телесна повреда на КР.
В. Ц. от гр. Русе, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен
крайник за срок повече от тридесет дни; сътресение на мозъка, без наличие на
обективна неврологична симптоматика; разкъсване на сухожилието на дълга глава на
мускул бицепс брахии на лява мишница, наложило оперативна интервенция –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което
1
на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 1000 /хиляда/ лева, платими в полза на държавата.
ПРИЗНАВА обвиняемия К. Д. ХР. /със снета по-горе самоличност/ за
НЕВИНОВЕН в това да е извършил деянието чрез нарушаване правилата за движение
по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколестни пътни превозни средства.“, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по тази част от обвинението.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия К. Д. ХР. /със снета
по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
– Русе направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 825,42
лева (осемстотин двадесет и пет лева и 42 стотинки), както и държавна такса в
размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия К. Д. ХР. /със снета
по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Районен съд
- Русе направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 673,50
лева (шестотин седемдесет и три лева и 50 стотинки), както и държавна такса в
размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Русе в 15-
дневен срок от днес.


Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НАХД № 165/2022 г. по описа на Районен съд – Русе
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – Русе е внесла предложение по реда на Глава XXVIII от
НПК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а на К. Д. ХР., с ЕГН: **********, обвиняем по досъдебно
производство – прокурорска преписка № 4678/2020 г. по описа на РП-Русе /ДП № 336
ДП 336/2020 г. по описа на ОД на МВР-Русе/ за това, че на 04.08.2020 г. в гр. Русе, на
бул. „България“, в района на Т-образно кръстовище с третокласен път № 501 /Русе-
Бяла/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда
Премаси“ с рег. номер Р 8545 АТ, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 50, ал. 1 от ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътни превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“,
като по този начин причинил по непредпазливост средна телесна повреда на КР.
В. Ц. от гр. Русе, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен
крайник за срок повече от тридесет дни; сътресение на мозъка, без наличие на
обективна неврологична симптоматика; разкъсване на сухожилието на дълга глава на
мускул бицепс брахии на лява мишница, наложило оперативна интервенция –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от доказателствения материал по делото, поради което обвиняемият Х.
следва да бъде признат за виновен за престъплението, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност. По отношение на индивидуализацията на
административното наказание „Глоба“, поддържа, че същото следва да бъде
определено в минималния предвиден в чл. 78а от НК размер, а именно 1000 лева,
доколкото така наложеното наказание би постигнало целите на чл. 36, ал. 1 от НК.
Счита, че на обвиняемия Х. не следва да се налага наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“. Счита, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК на обвиняемия Х.
следва да се възложат направените разноски.
Обвиняемият К.Х., редовно призован, се явява лично, и с адв. Д.С., в качеството
му на процесуален представител на последния. В хода на пледоарията си адв.
Димитров пледира, че деянието, за което е предаден на съд обвиняемият не е доказано
по несъмнен и безспорен начин. В подкрепа на тази своя теза навежда доводи, че от
събраната по делото доказателствена съвкупност не може да се установи по
категоричен начин скоростта, с която се е движел пострадалия, съответно дали
последният се е намирал зоната на видимост на обвиняемия. В тази насока моли
подзащитния му да бъде признат за невиновен.
Упражнявайки право си на защита, обвиняемият Х. се солидаризира със
становището на защитника си, като в последната си дума моли да бъде признат за
невинен.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО:
Съдът счита, че в процесния случай са налице предпоставките делото да бъде
1
разгледано по реда на Глава XXVIII от НПК. Обвиняемият е пълнолетен, неосъждан и
към момента на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Глава VIII, Раздел IV от НК. За престъплението, за което е привлечен в качеството на
обвиняем, е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години или
„Пробация“ и от него не са причинени вреди. Същевременно не се констатира да е
налице някое от предвидените в чл. 78а, ал. 7 от НК обстоятелства, изключващи
възможността за приложение на чл. 78а от НК, а именно с престъплението да е
причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът да е бил в пияно състояние или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, да са налице множество
престъпления, престъплението да е извършено спрямо орган на власт или по повод
изпълнение на службата му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият К. Д. ХР., с ЕГН: **********, е роден на 17.12.1957 г. в с. Горно
Абланово, обл. Русе, като живее в гр. Русе, ул. „*******" Същият е български
гражданин, със средно образование, женен, трудовоангажиран - работи в „МТМ“ ООД
като шлосер, и неосъждан.
Обвиняемият К.Х. е правоспособен водач на моторно превозно средство от 1990
г. с категории „А, В, СЕ, М, С, АМ, ТКТ и ВЕ“.
Обвиняемият Х. бил наказван по административен ред за нарушение на
правилата за движение по пътищата.
На 04.08.2020 г., около 17:00 часа, обвиняемият К.Х. се движел като управлявал
лични си лек автомобил „Мазда премаси“ с ДК № Р 8545 АТ, в посока от кв. Средна
кула в посока гр. Русе и към бул. „България“. В автомобила била съпругата му –
свидетелката С. Х.а, която била на предната дясна седалка и дъщеря му – свидетелката
Д. Х.а на задната седалка.
Обвиняемият Х. спрял на кръстовището на улицата с бул. „България“.
Кръстовището било сигнализирано с пътен знак Б-1 /пропусни движещите се по пътя с
предимство/. Пред него имало друг автомобил, а в ляво имало втори автомобил, който
бил изравнен с този който бил пред него. Обвиняемият Х. изчакал преминаването на
няколко автомобила, които се движели по бул. „България“ в посока гр. Русе, предният
автомобил пред него тръгнал и продължил по бул. „България“ в средна лента, най-
левият автомобил тръгнал и продължил по булеварда по трета лента /крайна лява, в
посока гр. Русе/. Първата лента останала свободна, като и трите автомобила се изнесли
едновременно и потеглили по булеварда. Лентите в участъка на това кръстовище по
бул. „България“ били три.
Обвиняемият Х. в момента, в който изправил автомобила и продължил по втора
лента, чул шум от дясната лента /първа лента/ нещо като свистене. Погледнал и видял,
че нещо е вдигнало прах от банкета. Видял, че на около двадесет метра пред него има
паднал мотоциклет. Спрял в дясната /първа/ лента, останалите моторни превозни
средства продължили по пътя си и никой водач не спрял.
Мотоциклетът бил паднал на дясна страна, като само част от предната гума била
на пътното платно /в началото на първа лента/, а целият мотоциклет бил на банкета.
2
Обвиняемият Х. след спирането слязъл и тръгнал към мотоциклетиста, за да му окаже
помощ. Водачът на мотоциклета станал и тръгнал към него, като попитал обвиняемия
Х. защо го е засякъл. Обвиняемият Х. му казал, че не го е засякъл, имало е достатъчно
място, за да премине, свободна била цялата първа лента. Между автомобила на
обвиняемия Х. и мотоциклета съприкосновение не е имало. Местопроизшествието
останало така и бил извършен оглед от разследващ полицай, който започнал
настоящото наказателно производство.
В хода на разследването била установена самоличността на водача на
мотоциклета марка „Хонда Африка“ с ДК № Х 1200 К – свидетелят КР. В. Ц..
От назначените и изготвени в хода на разследването автотехническа ексертиза и
в хода на съдебното следствие допълнителна автотехническа експертиза се установява,
че управляваният от обвиняемия лек автомобил се е движел със скорост от около 33,1
км/ч, към момента в който се е нарушило устойчивото движение на мотоциклета, а
управляваният от свидетеля К.Ц. мотоциклет се е движел с около 70 км/ч,
непосредствено преди настъпване на ПТП-то. Между мотоциклета и лекият автомобил
не е имало съприкосновение. Вещото лице е изчислило, че зоната на видимост към
кръстовището от мястото, откъдето е приближавал мотоциклета е около и над 150 м.
Същата видимост е налице и от мястото, откъдето е навлязъл лекият автомобил.
Вещото лице е определило опасната зона за спиране на лекия автомобил и на
мотоциклета, като е приело, че опасната зона за спиране на автомобила при
установената скорост е 19,2 м., а на мотоциклета е 60,7 м. Вещото лице е приело, че
при навлизането на лекия автомобил на платното за движение на бул. „България“
мотоциклетът е бил на около 146,7 метра от мястото, където се е нарушило
устойчивото му движение. Следователно водачът на мотоциклета е имал възможност
да вижда и наблюдава движението на лекия автомобил около 7,6 секунди. Експертът е
приел, сравнявайки отстоянието на мотоциклета – 146,7 м., с разстоянието на
видимост – 150 м., че обвиняемият е имал възможност да види мотоциклета и да го
изчака да премине. Вещото лице е стигнало до заключение, съобразявайки ширината
на дясната лента – 3,4 м и минималната безопасна странична дистанция между двете
превозни средства при разминаване в конкретната пътно-транспортна ситуация – 0,83
м, че е имало достатъчно свободно разстояние мотоциклетът да премине безаварийно
вдясно покрай лекия автомобил.
От заключението по назначената и изготвена в хода на разследването съдебно-
медицинска експертиза се установява, че в резултат на пътно-транспортното
произшествие свидетелят Ц. е получил средна телесна повреда, изразяваща се в
сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика,
разкъсване на сухожилието на дългата глава на мускул бицепс брахии на лявата
мишница, наложило оперативна интервенция, което му причинило трайно
затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок от повече от тридесет дни.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните
по делото доказателствени източници: показанията на свидетелите К.Ц. – пострадал,
Д. Х.а и С. Х.а – очевидци на случилото се, и обясненията на обвиняемия К.Х.
/частично/, от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, справки
за нарушител/водач, схеми на пътен участък, медицинска документация – епикризи,
болнични листове, резултати от изследвания, преписи от свидетелства за управление
на МПС, приемо-предавателен протокол, справка за съдимост, автобиография,
3
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и
експертната интерпретация на процесуално годните доказателствени източници чрез
заключенията по изготвените съдебно-техническа, съдебно-медицинска и
автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи.
При кредитиране на показанията на свидетелите К.Ц., Д. Х.а и С. Х.а касателно
достоверността на изложеното от тях, съдът взе предвид, че същите се явяват
заинтересовани от изхода на спора лица, доколкото свидетелят Ц. е пострадал от
инкриниминираното деяния, а Д. Х.а и С. Х.а са в родствени отношения с
обвинияемия – първата му е дъщеря, а втората жена. Същевременно, доколкото
изложеното от тях почива на преките им впечатления, вътрешно непротиворечиво е и
намира потвърждение в останалата доказателствена съвкупност, то и показанията им
следва да се кредитират в цялост. От показанията на трима свидетели се установява, че
управляваното от обвиняемия Х. МПС се включило в движението по бул. „България“,
след като е се е придвижвало по второстепенен път, че пред него и вляво от него е
имало друго МПС, както и че непосредствено след включването му по бул. „България“
от дясно е преминал управлявания от пострадалия мотоциклет. Следва да се посочи, че
тези обстоятелства не се оспорват от обвиняемия Х., видно от дадените последния в
хода на съдебното следствие обяснения. От показанията на свидетеля Ц. се установява,
че последния се е движил със скорост от 70 км/ч преди да наближи кръстовището,
както и че след навлизането си в средната лента на бул. „България“ обвиняемият е
продължил движението си в посока към най-дясната лента, в която се е движил и Ц..
Съдът се съгласява с изложеното от защитата, че в тази част показанията на свидетеля
Ц. се явяват сравнително изолирани, доколкото по делото не се събраха други преки
доказателства касателно тези обстоятелства. Същевременно са налице косвени такива,
които потвържават показанията на свидетеля Ц.. Видно от изготвената
съдебнотехническа експертиза на записа от проведения разговор на Единния
европейски номер непосредствено след настъпване на ПТП-то пострадалият е посочил,
че е бил „засечен“ от обвиняемия. Свидетелката Соня Х.а също е посочила, че Ц. се
обърнал към мъжа с думите „Какво правиш, бе?“. Следва да се посочи, че по делото
не се събраха доказателства в колизия с изложеното от свидетеля Ц., извън
обясненията на обвиняемия. В тази насока съдът акцентира на двойствения характер на
обясненията, доколкото освен доказателствено средство, те се явяват и средство за
защита, поради което и същите не следва да бъдат кредитирани в тази им част.
Съдът изцяло дава вяра на изготвените по делото експертизи, като обективни,
изготвени от лица с експертни знания в съответната област и неоспорени от страните.
От заключението по изготвените автотехническа и допълнителна
автотехническа експертизи се установява, че обвиняемият Х. е имал техническа
възможност да възприеме движещия се по път с предимство мотоциклет, както и че
водачът на мотоциклета е можел да спре преди настъпването на ПТП-то или да
премине вдясно покрай лекия автомобил.
От заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза се установяват
броя и характера на настъпилите увреждания по тялото на свидетеля Х., както и че
същите са резултат от настъпилото ПТП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и
субективна страна обвиняемият К. Д. ХР. е осъществил състава на престъплението по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна обвиняемият Х. на 04.08.2020 г. в гр. Русе, на бул.
„България“, в района на Т-образно кръстовище с третокласен път № 501 /Русе-Бяла/,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда Премаси“ с
рег. номер Р****** АТ, нарушил правилата за движение по пътищата:
4
- чл. 50, ал. 1 от ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътни превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“, като по този начин причинил по непредпазливост средна телесна повреда
на КР. В. Ц. от гр. Русе, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв
горен крайник за срок повече от тридесет дни; сътресение на мозъка, без наличие на
обективна неврологична симптоматика; разкъсване на сухожилието на дълга глава на
мускул бицепс брахии на лява мишница, наложило оперативна интервенция.
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи
сигурността при осъществяване на транспортната дейност, като правно
регламентирана дейност източник на повишена опасност.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено с действие, изразяващо
се в привеждане в движение и управление на МПС, при което обвиняемият Х. е
нарушил императивната разпоредба, регламентирана в ЗДвП, а именно чл. 50, ал. 1 от
ЗДвП – „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“
По делото по категоричен начин се установи, че обвиняемият Х. се е движил по
път без предимство, сигнализиран със знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство“. Спирането на зкак Б2 е маневра, която цели да обепечи предимството
на движещите се по главния път моторни превозни средства. Водачът, който се движи
по пътя с предимство не е длъжен да очаква навлизане на пътни превозни средства при
преминаване през кръстовището, защото останалите участници в движението са
предупредени да не навлизат в пътя с предимство, когато по него се движи превозно
средство. По делото се уснови и че обвиняемият е имал възможност както да възприеме
пострадалия, така и да го пропусне, като по този начин избегне настъпването на ПТП-
то. Въпреки това в това нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП
обвиняемият Х. не го пропуснал, а предприел целената от него маневра. В тази насока
съдът приема, че е налице и причинно-следствена връзка между допуснатото
нарушение на правилата за движение от страна на обвиняемия и настъпването на
вредоносния резултат – причинените увреждания на свидетеля Ц.. Действително
поведението на свидетеля Ц., изразило се в отклоняване на посоката на движение на
мотоциклета, би могло да се квалифицира като неправомерно и съответно довело до
съпричиняване на резултата, защото законът го задължава при възникване на опасност
за движението да реагира чрез извършване на спасителна маневра единствено чрез
намаляване или спиране, а не и чрез отклоняване. Но обективния принос на
пострадалия за настъпване на пътнотранспортното произшествие по никакъв начин не
би довел до отпадане на съставомерността на деяниято на обвиняемия, доколкото
допуснатото от обвиняемия нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП се явява в случая
решаващото и отключващото условие, без което не би се стигнало до настъпване на
ПТП-то.
В този смисъл са Решение № 436 от 13.02.2014 г., постановено по КНД №
1346/2013 г. по описа на ВКС, Решение № 525/10.01.2011 г., постановено по КНД №
469/2010 г. по описа на ВКС, и Решение № 290 от 13.09.2010 г., постановено по КНД №
230/2010 г. по описа на ВКС.
От изготвената на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза се
установяват броя и характера на получените от свидтеля увреждания вследствие на
противоправното поведение на обвиняемия. Видно от експертното заключение
свидетеля Ц. е получил средна телесна повреда – трайно затрудняване на движенията
на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни поради разкъсване на
сухожилието на дълга глава на мускул бицепс брахии на лява мишница, наложило
5
оперативна интервенция, и лека телесна повреда - сътресение на мозъка, без наличие
на обективна неврологична симптоматика. Съгласно т. 18 от ПП № 3 от 27.09.1979 г.
по н.д. № 6/1979 г. на Пленума на ВС, когато с деянието са причинени различни по вид
телесни увреждания, деяниято следва да се квалифицира като едно престъпление с
оглед на най-тежкия резултат. Така изложеното не изключва задължението на съда да
съобрази броя и характера на уврежданията при индивидуализацията на наказанието.
От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост по смисъла
на чл. 11, ал. 3 от НК, тъй като обвиняемият не е искал и предвиждал настъпването на
общественоопасните последици – причиняването на телесната повреда, на което да и е
било лице, но същевременно е бил длъжен, а в конкретната ситуация е и могъл да
предвиди настъпването на тези последици, които биха били избегнати при стриктно
спазване от негова страна на правилата за движение по пътищата.
Текстът на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участниците в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства“ не стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Това е така защото процесното ПТП е настъпило, тъй като обвиняемият не е
пропуснал движещия се по път с предимство пострадал. Предвид това обвиняемият Х.
следва да бъде признат за невинен и оправдан за това, че е извършил престъплението
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК при нарушаване на
законовия текст на чл. 5, ал. 2 от ЗДвП.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализация размера на административното наказанието, което
следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал.
2 ЗАНН, с оглед задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от
Постановление № 7 от 4. XI. 1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което
след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административно наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на Закона за
административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН и съобрази
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Смекчаващи отговорността обстоятелства, извън нужните да обусловят
приложение на разпоредбата на чл. 78а НК, са трудовата ангажираност на обвиняемия
и поведението му след настъпване на ПТП-то, доколкото същият е изчакал
пристигането на спешния медицински екип и на органите на МВР. Съдът отчита като
смекчаващо вината обстоятелство и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия към настъпване на вредоносния резултат. Съдът не констатира
отегчаващи вината обстоятелства. В тази насока съдът счита, че е налице превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като на обвиняемия следва да се наложи
наказание „Глоба“ в минимален размер, а именно 1000 лева.
С оглед на разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съгласно която в правомощията
на решаващия съд, който налага глобата по ал. 1, е да наложи и административно
наказание „Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“ за
срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното
престъпление, настоящият състав намира, че по отношение на обвиняемия Х. не следва
да се налага кумулативно предвиденото в чл. 343г наказание, а именно „Лишаване от
право да управлява МПС“ /чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК/.
Съдът счита, че така определеното наказание би постигнало в пълнота целите на
наказанието по чл. 36 от НК, както по отношение на личната превантивна функция на
наказанието, а така също би била постигната и генералната превантивна функция на
наказанието, като бъде въздействано предупредително и възпитателно и върху
останалите членове на обществото.
6
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК на обвиняемият
К.Х. следва да се възложат направените в хода на досъдебното производство разноски
в общ размер 825,42 лева, която сума следва да се заплати в полза на държавния
бюджет по сметка на ОД на МВР-Русе, както и сумата в размер на 5 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, а така също и сумата в размер на 673,50
лева, която сума следва да се заплати в полза на Висш съдебен съвет на Република
България по сметка на Районен съд – Русе, както и сумата в размер на 5 лева, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
7
Съобщи за изтекли лични данни