Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Александър Атанасов
Като разгледа докладваното от съдия Мария Иванова-Даскалова КНАХД №2525 по
описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Строй Транс Варна“ЕООД-гр.Игнатиево срещу Решение №1487/19.07.2019г.,
постановено по НАХД №2936/2019г. по
описа на Варненския районен съд, с което е изменено НП №03-010780/27.12.2018г.
на директора на Дирекция „ИТ“, като наложената на дружеството за нарушение на
чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във
вр. чл.414 ал.3 от КТ имуществена
санкция в размер на 3000лв. е намалена на 1500лв.
В касационната
жалба се твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно. Като оплакване
за съществено нарушение на процесуалните правила се сочи, че не били обсъдени
всички възражения на жалбоподателя и неправилно били преценени събраните по
делото доказателства. Това обуловило неправилния извод за законосъобразност на
НП. Оспорва се извода на ВРС, че нарушението е доказано. Изтъква се
декларираното от В. К., че полага труд за „Строй Транс“ЕООД, което било
различно дружество от санкционираното „Строй Транс Варна“ЕООД. Считат, че
основни елементи от трудовото правоотношение не били установени както при
проверката, така и в съдебната фаза, тъй като не било уважено доказателственото
искане за разпит на свидетел при режим на водене. Претендира се отмяна на Решението
на ВРС, с което НП е изменено и вместо него да бъде отменено изцяло НП като
незаконосъобразно.
Ответната страна
Дирекция „ИТ“-Варна чрез юрисконсулт депозира становище за отхвърляне на
касационната жалба като неоснователна. Считат Решението на ВРС за правилно и
законосъобразно. Правилно ВРС тълкувал
закона и се произнесъл въз основа на всички събрани доказателства. Молят
Решението да бъде потвърдено.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за основателност на жалбата. Намира
Решението на ВРС за постановено в нарушение на материалния закон.
Настоящият
състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от
надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
закона.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС
е валидно и допустимо.
При проверката
му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Въззивният съд е призовал страните с възможност за искания по
доказателствата и становище по представените. В откритото съдебно заседание на
11.07.2019г., в присъствието на представители на страните и след становището им
са приети представените с административно-наказателната преписка доказателства
и е разпитан свидетеля Н.- актосъставител, който извършил проверката на
12.12.2018г. на строителния обект :“комплекс жилищни сгради“ в УПИ VІІ-261,
кв.6, по плана на КК“Св.св. Константин и Елена“ общ. Варна, на който било
подизпълнител „Строй Транс Варна“ЕООД-гр.Игнатиево с основна дейност - товарен автомобилен транспорт. След
разпита на свид.Н. представителят на санкционираното дружество заявил, че не
държи на разпита на другия призован и явил се инспектор от дирекция „ИТ“-Варна,
който участвал в проверката на място и бил свидетел по АУАН. Представителят на
наказващият орган също заявил, че не държи на разпита на другия инспектор
участвал в проверката, поради което правилно ВРС го освободил и не предприел
разпит на същия. Във въззивната жалба представителят на дружеството поискал да
бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на водене, във връзка с
твърденията, че на 12.12.2018г. В. К. не е полагал труд на обекта: “Комплекс
жилищни сгради“ в УПИ VІІ-261, кв.6, по плана на КК“Св.св. Константин и Елена“
и да изяснят обстоятелствата около проверката. В съдебно заседание пълномощникът
направил искане за допускане на свидетеля И. К. И. до разпит, за който посочил,
че е присъствал на проверката. Представителят на ответника възразил срещу
разпита на този свидетел, тъй като друго лице е установеното на обекта, във
връзка с допускане на което е било констатирано нарушението описано в НП.
Възражението било преценено като основателно от ВРС, който съобразно
процесуалните правила с определение оставил без уважение искането за разпит
като свидетел на И. К. И.. След това произнасяне на ВРС и приобщаване на
материалите от преписката, процесуалният представител на жалбоподателя не е
направил други доказателствени искания, нито е представил други доказателства, а
заявил, че няма да сочи други доказателства. Такова изявление направил и представителя
на наказващия орган, с оглед на което при спазване на процесуалните правила ВРС
като намерил делото за изяснено от фактическа страна със събраните писмени и
гласни доказателства, дал ход на съдебните прения и обявил делото за решаване.
С оглед
изложеното неоснователно в касационната жалба на „Строй Транс
Варна“ЕООД-гр.Игнатиево се твърди, че ВРС е ограничил правото им да ангажират
доказателства за твърдяните в жалбата обстоятелства. Съгласно КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма и се регистрира в ТД на НАП и процесуалният
представител на „Строй Транс Варна“ЕООД-гр.Игнатиево е могъл пред въззивния съд
да направи доказателствени искания и да ангажира писмени доказателства в
подкрепа на твърденията в жалбата, че към момента на проверката – 12.12.2018г.
установеното на обекта лице – В. П. К.е било в трудово правоотношение със друг
работодател и е имало друго работно място. В процесуалните правомощия на ВРС е
да остави без уважение направено от страна доказателствено искане, при
направено възражение от представителя на другата страна в процеса и когато
прецени, че то не е допустимо, не е относимо или не е необходимо. В случая в
преписката е приложен Протокол от 18.12.2018г., в който е описан начина на
провеждане на проверката за спазване на трудовото законодателство от „Строй
Транс Варна“ЕООД-гр.Игнатиево на конкретния обект на 12.12.2018г. и
допълнително установеното при проверката на документите на 18.12.2018г. в присъствието
на пълномощник на „Строй Транс Варна“ЕООД-гр.Игнатиево - А. Г. Г., както и
собственоръчно попълнена 12.12.2018г. в 14.08часа на обекта в
КК“Св.Св.Константин и Елена“ декларация от шофьора В. П. К.. Отразеното в тези
писмени документи е взето предвид при съставяне на АУАН на 18.12.2018г. и
описано като факти и обстоятелства, свързани с нарушението и не е оспорено като
невярно нито с възражения в АУАН при връчването му на пълномощника на
дружеството, нито в допълнителни възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. С
оглед спазените изисквания на ЗАНН за описание на нарушението, за посочване на доказателствата,
въз основа на които е установено и за връчване на екземпляр от АУАН на лицето, срещу
което е съставен, „Строй Транс Варна“ЕООД-гр.Игнатиево е имало процесуална
възможност още в производството по издаване на НП, а и с жалбата до ВРС, както
и в съдебно заседание до приключване на съдебното следствие да ангажира
доказателства за релевантните за нарушението факти и обстоятелства касаещи
работодателя на В. П. К.към 12.12.2018г., ако те са били различни от описаните
в АУАН и в НП. След като страната, която има тежестта да докаже твърденията в
жалбата и да опровергае установяванията в АУАН не е представила доказателства,
нито е направила доказателствени искания за извършване на справки в ТД на НАП,
чрез които да установи еднозначно и безсъмнено, че на 12.12.2018г. В. П. К.е
бил в трудово правоотношение с друг работодател, с каквато процесуална
възможност е разполагала, а процесуалният й представител е заявил в хода на
съдебното следствие, че няма доказателствени искания и няма да сочи други
доказателства, ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила
като е дал ход на делото по същество, не е ограничил процесуалните права на „Строй
Транс Варна“ЕООД и правилно е формирал установяванията си и изводите в
решението на събраните по делото доказателства. Поради това не е допуснато от
съда съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото и
при постановяване на съдебният акт. В него установяванията за релевантните
факти и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното производство пред
АНО са основани на преценка по отделно, но и в съвкупност на всички събрани
писмени и гласни доказателства. Решението е
мотивирано. Както е отразено в него от показанията на извършилия
проверката, декларацията от работника, протокола за проверката и др.
доказателства, както и с оглед чл.416 ал.1 от КТ, която разписва, че нарушенията
на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните
контролни органи, като редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното, ВРС намерил за доказана
фактическата обстановка свързана с установеното при проверката на обекта на
12.12.2018г. на конкретното дружество нарушение, а именно допускането от него в
качеството на работодател до работа като шофьор на камион на В. П. К., с
уговорено работно време, почивка, почивни дни и възнаграждение. Поради това и
във фазата на постановяване на решение по делото, ВРС не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК,
нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не
е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на
въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. ВРС
не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила което да е довело
до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни,
респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по
което е постановено решението, нито е постановено от незаконен състав. Поради
това касационният състав намира, че не е налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на Решението.
Във връзка с
искането за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК,
касационният състав взе предвид чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно
приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или
не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като
контролно-отменителна инстанция, касационният състав извърши проверка за
правилността на прилагането на материалния закон съгласно чл.220 от АПК въз
основа на фактическите установявания от първоинстанционния съд в решението. Правилно
ВРС приложил материалния закон към фактическите установявания и формирал
извода, че в съответствие с доказателствата наказващият орган заключил, че на 12.12.2018г.
В. П. К.е бил допуснат като шофьор на камион, с който се извозват земни маси до
строителен обект: „Комплекс жилищни сгради“ в УПИ VІІ-261, кв.6 по плана на КК
„Св. Св. Константин и Елена“- гр.Варна от „Строй Транс Варна”АД-гр.Игнатиево -
подизпълнител на обекта, в качеството му на работодател на Калчев, при постигнати
договорености за основните елементи, характерни за трудовото правоотношение като
работна заплата, работно време, дневна и седмична почивки, без сключен трудов
договор в писмена форма. Правилно ВРС преценил събраните по делото писмени и
гласни доказателства по отделно и в съвкупност и достигнал до извода, че не са
доказани твърденията в жалбата срещу НП за неправилност на фактическите
установявания. В чл.416 изр.2 от КТ е разписано, че редовно съставените актове
по КТ кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Т.е. в
тежест на санкционираното дружество е да обори верността на установяванията в
акта. Правилно ВРС установил съответствие между посоченото в АУАН и в НП и
отразеното в Протокола за проверката на място, че тя е била предприета по
отношение именно на „Строй Транс Варна”АД-гр.Игнатиево, което е подизпълнителя
на строителния обект в КК“ Св.Св.Константин и Елена“ в „Комплекс жилищни
сгради“ в УПИ VІІ-261, кв.6 и отговорно за извозването на земните маси, за
натоварване на които там са били три камиона и водачите им, единият от които е
бил В. П. К., който в декларацията си попълнена при проверката в 14.08часа на
12.12.2018г. е посочил, че работи от 11.12.2018г. на „… строителен обект Св.Св.
Константин и Елена“, в…„Стройтранс“ЕООД… с уговорено месечно възнаграждение от
640лв., с работно време от 11 до 16 часа, с почивни дни събота и неделя, и няма
сключен трудов, нито граждански договор , нито е получил копие от заверено
уведомление и екземпляр от трудовия договор. Правилно ВРС, както
актосъставителят и наказващият орган преценили в съвкупност доказателствата при
формиране на извода, че В. П. К.е бил в трудови правоотношения именно с
проверяваното дружество-подизпълнител на строителния обект –„Строй Транс
Варна”АД-гр.Игнатиево, а не с друго дружество. Верността на тази констатация не
е оборена с писмени доказателства, които да сочат друго лице да е било
работодател на В. П. К.към 12.12.2018г., за което той да е полагал труд като
шофьор на товарния камион на обекта в посочения УПИ в комплекса. След като не
са представени такива писмени доказателства както в хода на производството до издаване
на НП, така и пред ВРС, правилно е преценено като доказано описаното в НП
№03-010780/27.12.2018г. нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61,
ал.1 от КТ от „Строй Транс Варна”АД-гр.Игнатиево като работодател на В. П. К.,
за което законосъобразно въз основа на редовно съставения АУАН директорът на Дирекция
„ИТ“-Варна наложил на дружеството имуществена санкция на основание чл.416, ал.5
във вр. чл.414 ал.3 от КТ.
ВРС е приложил
правилно разпоредбите на КТ и на ЗАНН при преценката за законосъобразност на
наложената имуществена санкция и за съответствието й с обществената опасност на
конкретното нарушение и с постигане на целите, за които се налага. Правилно е
направен извода, че наложена в минималния размер от 1500лв. имуществената
санкция ще е съответна на нарушението и достатъчна за постигане на целите, за
които се налага. Поради това в съответствие с правомощията си и закона, ВРС намерил,
че не е налице основание за отмяна на НП, а за изменение на размера на наложената
с него имуществена санкция от 3000лв. на
1500лв.
Касационният
състав не установи наличие на основание за отмяна на въззивното решение по
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена изцяло като неоснователна. Решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, издадено след като са изяснени релевантните факти и
обстоятелства от значение за правилното разрешаване на спора, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от което и
на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №1487/19.07.2019г., постановено
по НАХД №2936/2019г. на Районен съд - Варна.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.