Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

              гр.София, 24.11.2020 год.

   

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

                       

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

                                                                                   Ивелина Симеонова

като разгледа  докладваното от съдия Мазгалов ч.гр.дело №9474 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр.чл. 437, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба на З."Е."АД срещу Разпореждане от 04.08.2020г. по изп.д.№20208380402735 по описа на ЧСИ М.Б.№838 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение на длъжника срещу определеното юрисконсултско възнаграждение и дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че следва да се намали до 50 лева юрисконсулсткото възнаграждение, доколкото представителството по делото се е изразило в подаване на молба за образуване на дело и не са предприети съществени процесуални действия от страна на взискателя, а задължението е изцяло заплатено в срока за доброволно изпълнение. Претендира отмяна на обжалвания акт на ЧСИ, намаляване на юрисконсулсткото възнаграждение и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и разноски в настоящото производство за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.

В подадения в срок отговор на частната жалба взискателя ЗК"Л.И."АД оспорва същата като неоснователна, като излага подробни съображения.

Постъпили са мотиви на ЧСИ М.Б., според които жалбата е допустима, но неоснователна. Излага се, че юрисконсултското възнаграждение е съобразено с чл.13, т.2 и чл.27 от НЗПП.

Като взе предвид становищата на страните и мотивите на ЧСИ, и след като се запозна с материалите по приложеното изпълнително дело, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №20208380402735 е образувано по молба на взискателя ЗК"Л.И."АД, чрез пълномощник юрисконсулт П.М.на 13.07.2020г.

С молбата за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ са възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ за изготвяне на всички необходими справки на имуществото на длъжника, както и да определя начин на изпълнението.

На 21.07.2020г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

На 30.07.2020г. е постъпило възражение от длъжника срещу определения размер на юрисконсултското възнаграждение за представителя на взискателя.

С обжалваното разпореждане възражението е било оставено без уважение.

С платежно нареждане от 03.08.2020г. длъжникът е изплатил изцяло дълга си в срока за доброволно изпълнение.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, и в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност.

В случая молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана от юрисконсулт, поради което и предвид изричното искане на взискателя, следва да му бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Размерът на юрисконсулсткото възнаграждение се определя съобразно чл. 78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на представителя на страната. Размерът на възнаграждението за процесуално представителство в изпълнителното производство е между 50 и 100 лева съгласно чл.27 от НЗПП. В случая е определен размер от 150 лева, при това само за депозиране на молба за образуване на изпълнително дело. Разпоредбата на чл.13, т.2 от НЗПП е неприложима, тъй като същата се отнася до подготовка на документи за завеждане на дело, в случай че правната помощ се е ограничила само до тази подготовка, без да е осъществено процесуално представителство.

В хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви други същински процесуални действия. Поради това настоящият състав намира, че следва да се определи възнаграждение в минимален размер, а именно 50 лева, доколкото по делото не се установява каквато и да било фактическа или правна сложност.

Предвид изричното искане в частната жалба и основателността на същата следва да се коригира и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като същата се намали до сумата от 125,44 лева с включен ДДС.

Относно разноските:

Направено е искане от жалбоподателя за присъждане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Предвидената в ГПК отговорност за съдебни разноски произтича от принципа за неоснователно предизвикан съдебен спор. Съдебният спор, предмет на настоящото производство, е предизвикан от действия на ЧСИ, поради което последният би бил отговорен за евентуалните вреди от тези действия. Разпоредбата на чл.81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата следва от принципа, че въпросът за отговорността за съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени, тъй като разноските не могат да са самостоятелен предмет на друго производство и същият касае само случаите на разпределяне на разноските между страните по делото. Принципът не може да намери приложение по отношение на трети за спора лица, когато с действията са предизвикали правния спор, а в случая законът е предвидил специален ред за ангажиране на отговорността им, включително за направени от страната в изпълнението разноски, когато не са налице основание същите да бъдат понесени от насрещната страна /чл.74 ЗЧСИ/. Доколкото става въпрос за разноски, разбирани като вреда, намиращи се в пряка причинна връзка със сочени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, същите не следва да се понесат от никоя от страните в настоящото производство. Ето защо разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 04.08.2020г. по изп.д.№20208380402735 по описа на ЧСИ М.Б.№838 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение на длъжника срещу определеното юрисконсултско възнаграждение и дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ размерът на юрисконсултското възнаграждение, което длъжникът З."Е."АД следва да заплати на взискателя ЗК"Л.И."АД по изп.д.№20208380402735 по описа на ЧСИ М.Б.№838 на КЧСИ, от 150 лева на 50 лв., както и таксата по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ до сумата от 125,44 лева с включен ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

                    

        

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1/                                

 

 

                                                                                             2/