Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1701 07.12.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав, на втори декември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря
Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер
811 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215,
ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.И.С. *** против
Заповед № 3053/25.10.2018 г. на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Бургас, с
която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
наредено на жалбоподателя С. да премахне незаконен строеж „Масивна двуетажна
жилищна сграда“ с приблизителни размери 5.00м/9.50м, средна височина 2,70м за
първи етаж и 2,50м за втори етаж, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.8.551
по КК на гр. Бургас“. Иска се от съда да отмени посочената заповед
като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата и прави искане същата да бъде уважена.
Ответникът – заместник-кмета
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ (СИРР) на Община Бургас, представя административната преписка.
Представлява се по делото от юрисконсулт Зл. Р., която оспорва жалбата като
неоснователна и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Делото
е висящо за втори път пред настоящата съдебна инстанция. С решение
№4729/22.04.2020г., постановено по адм. дело №5277/2019г., ВАС е отменил
решение №245/15.02.2019г. на Административен съд –Бургас и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав.
Административен съд - Бургас като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед №
3053/25.10.2018 г. на зам.-кмета по СИРР на Община Бургас, с която на основание
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал.
1, т. 8 от ЗУТ е наредено на С.И.С. да премахне незаконен строеж „Масивна
двуетажна жилищна сграда“ с приблизителни размери 5.00м/9.50м, средна височина
2,70м за първи етаж и 2,50м за втори етаж, находящ се в ПИ 07079.8.551 по КК на
гр. Бургас. В заповедта е предвидено при неспазване на 14-дневния срок за
доброволно изпълнение (след влизането в сила на заповедта) да се извърши
принудително премахване на незаконния строеж за сметка на извършителя.
От събраните по делото доказателства се
установява, че директорът на Център за административни услуги (ЦАУ) –
Възраждане, Община Бургас е бил сезиран с жалба рег. № 70-00-7910/26.10.2017 г.
(л. 21 от адм. д. № 3165/2018 на Административен съд – Бургас) от „БИС“ ООД, ЕИК *********, в която се
твърди, че собствения на дружеството ПИ 07079.665.215, находящ се в землището
на град Бургас, ж.к. Меден рудник, м.с. Върли бряг, след пороен дъжд е бил
засегнат от свлякла се земна маса. Тази земна маса е депонирана в съседен
поземлен имот, който по данни от АГКК е общинска собственост. Земната маса е в резултат
от изкопни дейности, свързани със строителство, реализирано в имот - общинска
собственост, ПИ 07079.8.551, като вече изградената постройка се обитава от С.С..
Дружеството настоява за извършване на проверка, тъй като ако при следващ силен
дъжд отново може собствения на дружеството имот да пострада от свличане на
земни маси.
Във връзка с посочената жалба,
специалисти от ЦАУ-Възраждане, Община Бургас извършили проверка, като за
резултатите е съставен Констативен протокол № 247 В/29.10.2017 г. (л.
20 от адм. д. № 3165/2018 на Административен съд – Бургас).
Установено е, че заявените твърдения в жалбата на „БИС“ ООД отговарят на
действителността – има свличане на земни маси, които преди това са натрупани в
ПИ 07079.8.551 – общинска собственост, представляващ земеделска земя.
С писмо рег. № 70-00-7910/3/10.11.2017
г. (л. 19 от
адм. д. № 3165/2018 на Административен съд – Бургас) ЦАУ-Възраждане,
Община Бургас е уведомила С. за постъпилата жалба от „БИС“ ООД, за извършената
проверка и за съставения констативен протокол за резултатите от проверката.
Посочено е, че в техническия архив на ЦАУ-Възраждане не се съхраняват строителни
книжа за строежи в имот 551 в м.“Кара баир“, представляващ общинска земеделска
земя с площ 741 113 кв.м. С. е поканен да заяви проверка на място в седемдневен
срок от получаване на писмото, което е сторил лично на 21.11.2017 г. (л. 19 от адм. д. № 3165/2018
на Административен съд – Бургас). След посочената
проверка на 21.11.2017 г., осъществена в присъствието на С., с писмо рег. №
70-00-7910/4/14.12.2017 г. (л.
18 от адм. д. № 3165/2018 на Административен съд – Бургас), началник
отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ (КСВЕ), дирекция
„Строителство“ при Община Бургас е уведомил С. за резултатите. Установено е, че
в ПИ 07079.8.551 са изградени постройки, без необходимите строителни книжа и
разрешения за строеж, както следва: 1. Масивна двуетажна жилищна сграда с
размери приблизително 9,50м/4,50м и височина 5,00м; 2. Гараж с размери
приблизително 9,50м/4,50м и височина 5,00м; 3. Склад с размери приблизително
5,00м/5,00м. В писмото е посочено, че ПИ 07079.8.551, разположен в местността
„Кара баир“, по данни от Агенцията по кадастър е частна общинска собственост,
вид територия – земеделска, категория 9; начин на трайно ползване – гори и
храсти в земеделска земя, площ 741 113 кв.м.,стар № 000432. Съгласно Общия
устройствен план на гр. Бургас имотът представлява горска територия, без
допустима промяна на предназначението и не е отреден за жилищно строителство.
Посочено е още в писмото, че от предоставена справка на Дирекция МПДТР, Община
Бургас е видно, че С. е подал декларация на 14.05.1998 г. за гараж с площ от 80
кв.м., полумасивен, година на построяване 1997 г. За останалите постройки няма
данни за годината на изграждането им. С това писмо, на основание чл. 26, ал. 1
от АПК С. е уведомен, че са започнати административни производства по чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ за премахване на констатираните незаконни строежи. Предоставена му
е възможност в седемдневен срок от получаване на писмото да представи становище
или документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за започнатите
административни производства. С. е получил писмото лично на 04.01.2018 г.,
видно от направеното отбелязване върху него.
Видно от Констативен акт № 4В (л. 15 от адм. д. №
3165/2018 на Административен съд – Бургас) на
23.01.2018 г. специалисти от отдел КСВЕ, Община Бургас извършили проверка на строеж: „Масивна
двуетажна жилищна сграда“, находящ се в ПИ 07079.8.551 по КК на гр. Бургас,
представляващ земеделска земя. Имотът е общинска частна собственост и
представлява горска територия, без допустима промяна на предназначението и не е
отреден за жилищно строителство. Строежът е собственост на С.И.С.. Строежът е пета
категория съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи и чл. 137, ал. 1, т. 5, б.“а“ от ЗУТ. Проверката
е реализирана в присъствието на С., който е заявил, че е извършител на строежа.
Не е установен строителен надзор. В констативния акт е посочено, че строежът
представлява масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот
общинска собственост - горска територия. Сградата е с приблизителни размери
5.00м/9.50м, средна височина 2,70м за първи етаж и 2,50м за втори етаж.
Изградена е от стоманобетонна конструкция, стени от тухлена зидария, с
монтирани врати и прозорци. Покривът е дървена конструкция, покрита с
хидроизолация. По северната фасада е изградено външно стълбище към втори етаж.
Постройката е трайно закрепена към земята, електрифицирана, водоснабдена и се
ползва за живеене. Няма данни за годината на изграждане на жилищната сграда.
Строежът е изпълнен без одобрени проекти и без разрешение за строеж, като
строителството е извършено в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Направен е
извод за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като съставеният констативен акт е основание за започване на
административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Посочена е
възможността за представяне на възражения в седемдневен срок от датата на
връчването, което е станало на 15.02.202018 г. (л. 16 от адм. д. № 3165/2018 на
Административен съд – Бургас).
Съставените на основание чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ констативни актове за незаконни строежи (включително и Констативен акт №
4В/23.01.2018 г.) са изпратени на С. с писмо рег. № 7000-7920/6/10.02.2020 г. (л. 14 от адм. д. №
3165/2018 на Административен съд – Бургас),
като отново му е предоставена възможност за представяне на възражения и
ангажиране на доказателства в седемдневен срок от получаването на същите.
Видно от Акт от 16.02.2020 г. за резултатите
от обявяване на Констативен акт № 4В. (л. 12 от адм. д. № 3165/2018 на Административен съд
– Бургас); С. е представил Възражение рег. №
70-00-7910/7/08.02.2018 г. (л. 14 от адм. д. № 3165/2018 на
Административен съд – Бургас). Във възражението посочва,
че е подал данъчна декларация на 14.05.1998 г. за полумасивен гараж с площ 80
кв.м., като е заплатил данъците за периода 1998 г. – 2017 г. Релевира
обяснение, че вторият етаж от сградата, описана в Констативен акт №
4В/23.01.2017 г., е построен върху две стени от бункер, който се е използвал за
товарене на камиони с руда. Прави изявление, че иска да закупи земята и да
изготви необходимите документи за строежите. Във връзка с това заявление, с
писмо № 94-01-4366/1/14.02.2018 г. (л. 14 от адм. д. № 3165/2018 на Административен съд
– Бургас) директорът на Дирекция „Управление на
общинска собственост“ при Община Бургас е уведомил С., че искането му не може
да бъде удовлетворено, тъй като ползваната от него от 1980 г. земеделска земя,
представляваща част от ПИ 07079.8.551 по КККР на гр. Бургас не е била включвана
в обособена зона за земеделско ползване, и върху същата не са учредявани права
на ползване по реда на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет и на Министерския съвет. В писмото е посочено, че с решение, издадено въз
основа на влязъл в сила план за земеразделяне, Поземлена комисия - Бургас е
възстановила правото на собственост на Община Бургас върху поземлен имот №000432 по КВС на землище кв. Меден Рудник,
гр. Бургас. Този имот съответства на ПИ 07079.8.551 по КК на гр. Бургас, с площ
740,628 дка, вид територия: земеделска, с начин на трайно ползване - гори и
храсти в земеделска земя, девета категория. Съгласно предвижданията на Общия
устройствен план на гр. Бургас, неговите квартали и техните землища, одобрен с
Решение № 51-1/ 21.07.2011г. на Общински съвет – Бургас (обн. ДВ, бр. 71/13.09.2011 г.),
поземления имот представлява горска територия, без допустима промяна на
предназначението и не е отреден за жилищно строителство.
В резултат на реализираното
административно производство, зам.-кметът по СИРР на Община Бургас е постановил
Заповед № 3053/25.10.2018 г. (л.
6 от адм. д. № 3165/2018 на Административен съд – Бургас),
с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено С.И.С.
да премахне незаконен строеж „Масивна
двуетажна жилищна сграда“ с приблизителни размери 5.00м/9.50м, средна височина
2,70м за първи етаж и 2,50м за втори етаж, находящ се в ПИ с идентификатор
07079.8.551 по КК на гр. Бургас“. С. е предупреден, че
при неспазване на посочения срок за доброволно изпълнение, ще се реализира
принудително премахване на незаконния строеж от Община Бургас за сметка на С.
по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ.
С писмо рег. № 70-00-7910/9/01.11.2018
г. (л.
5 от адм. д. № 3165/2018 на Административен съд – Бургас)
заповедта е изпратена на жалбоподателя, като е посочен редът за нейното
обжалване. Видно от направено отбелязване върху самата заповед, С. е получил
лично същата на 06.11.2018 г.
Недоволен от така постановената заповед,
С.С. обжалва същата в настоящото производство с доводи за неправилност, като
сочи, че процесният строеж не е незаконен. Изразява становище, че така
изградения строеж е търпим и спрямо него може да бъде проведена процедура по
неговото узаконяване, но не и събаряне.
С Решение № 245/15.02.2019 г.,
постановено по адм. д. № 3165/2018 г.,
състав на Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на С.. При проведен
касационен контрол за законосъобразност, цитираното решение е отменено с Решене
№ 4729/22.04.2020 г., постановено по адм. д. № 5277/2019 г. на ВАС, като делото
е върнато на Административен съд – Бургас за ново разглеждане от друг съдебен състав,
при спазване на дадени указания.
С Определение № 706/04.05.2020 г. (л. 3) настоящият съдебен
състав е разпределил доказателствената тежест между страните. На основание чл. 171,
ал. 4 от АПК е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни
последици, както и твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт. Съобразно
указанията на ВАС съдът е указал на
страните да представят доказателства, включително и гласни, за момента на
извършване на строежа и особено на оспорващия, който се позовава на
търпимостта. Допусната е и съдебно-техническа
експертиза. Съдът е задължил оспорващия, съгласно указанията на ВАС, да се яви
лично, за да отговори на въпроса относно годината на извършване на
строителството. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че
трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
Във връзка с така дадените указания
жалбоподателят е ангажирал съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
е представило заключение (л. 18).
Вещото лице е
посетило на място имота, както и ТД „Меден рудник“, Община Бургас и е
установило следните планове/карти на процесната територия:
Ø Кадастрална карта, одобрена
със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК - ПИ
07079.8.551, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, м. „Кара баир“; вид собственост
- общинска частна; вид територия - земеделска, категория 9; начин на трайно
ползване - гори и храсти в земеделска земя; площ 741 113 кв. м.; стар номер
000432.
Ø Кадастрален план от 1983 г.
(неодобрен) - процесната територия попада извън обхвата на кадастралния план.
Ø ПУП-ПР на мина „Върли бряг“,
одобрен със заповед № 348/01.04.2004 г. - процесната територия попада извън обхвата
на кадастралния план.
Ø Карта на възстановената
собственост - процесната територия представлява имот № 432 в землището на кв. Меден
рудник; площ 741,211дка; начин на трайно ползване - храсти, категория на земята
– девета.
Ø Общ устройствен план - имотът
попада в територии с общо и преобладаващо предназначение – гори; устройствена
зона 07079/61 - територия, непопадаща в зона за допустима смяна на
предназначението.
Експертът е достигнал до извода,
че от разгледаните планове/карти за процесната територия, върху която е
изграден процесният строеж - жилищна сграда, той е нанесен единствено като
строително петно в ПИ 07079.8.551 по КК на гр. Бургас. Посочено е в
заключението, че ПУП за процесната територия не е открит. По предвиждането на
ОУП, имотът попада в територии с общо и преобладаващо предназначение - гори и
устройствена зона 07079/61 - горска територия със забрана за смяна на
предназначението. (Приложение към Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и
съдържанието на устройствените планове).
Вещото лице е дало описание на строежа - жилищна сграда е
масивна, скелетно-гредова, стоманенобетонна конструкция с тухлена зидария;
двускатна дървена покривна конструкция с битумна хидроизолация. Състои се от
два жилищни етажа. Дограмата - дървени/метални прозорци, врати -дървени БДС.
Има външна мазилка. Материали, от които е изградена сградата: основите на
сградата и две от стените на първия етаж - северна и южна са стоманенобетонни -
видимо стар бетон, които са били част от минно съоръжение - бункер за руда, добивана
от разположения в близост бивш рудник „Надежда" по сведение на жалбоподателя. Зидарията на сградата е
изпълнена от тухли; една междуетажни стоманенобетонна плоча, пояси и щурцове са
стоманобетонни; покривът е дървена конструкция - греди и ребра, дъсчена обшивка
и покритие с битумна хидроизолация, олуци и тръби от поцинкована ламарина. Има
бетонова настилка около входа на сградата. Размери на сградата в план на първия
етаж 9,60x6,20м и разпределение - кухня/антре, две стаи преходни и стълбище;
втори етаж размери 7,80x6,20м и разпределение - две преходни стаи. Височини – H1=265см
и Н2 - 2,30м. Сградата е обзаведена и се ползва за живеене от
семейството на жалбоподателя. Сградата е построена през 2006 г. по информация
от геодезическото заснемане/снимка, изготвена по възлагане от жалбоподателя,
без строителни книжа. Основите и две от стените на първия етаж – северна и южна,
като конструктивен елемент на строежа са стоманобетонни, изградени през 80-те
години, като минно съоръжение – бункер за руда.
В съдебно заседание вещото лице, на въпрос на
процесуалния представител на ответника, е дал отговор, че е посочил 2006 г.
като година на построяване. Този факт е установен въз основа на геодезическо заснемане, което е
представено на вещото лице от жалбоподателя при огледа, което е от геодезист и
което е част от документация на С.,*** във връзка с искането му да закупи
мястото. В това заснемане като година на построяване е отбелязана 2006 г.
Експертът посочва, че не е открил декларация, с която сградата да е декларирана.
Посочва още, че действително е видял стари основи, стар бетон на бункера, върху
който жалбоподателят твърди, че е построил сградата. В обяснителната записка обаче във връзка с
геодезическото заснемане е посочено, че обектът е строеж, изграден през 2006 г.
Страните
са изразили съгласие заключението на вещото лице да бъде прието.
С оглед
установеното от фактическа страна и след като извърши проверка на оспорения
административен акт съобразно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна (адресат
на оспорваната заповед), в законоустановения 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4
от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на С.И.С. е
неоснователна.
Съдът намира, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност. Заповедта се отнася до строеж от пета категория
и съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се издава от кмета на общината или
оправомощено от него лице. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган в обема на правомощията му, предвид представената Заповед №
490/28.02.2018 г. на кмета на Община Бургас (л. 8 от адм. д. № 3165/2018 на
Административен съд – Бургас).
При издаването на
оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на общите и
специални административнопроцесуални правила. Заповедта е обективирана в писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като ЗУТ не предвижда специална форма. Налице са конкретни фактически основания
за издаването на заповедта, като на тези факти се дава и конкретна правна
обосновка. Фактическите основания, с които се мотивира обжалваният
административен акт, изцяло възпроизвеждат установеното при извършената проверка, отразено в Констативен акт № 4В/23.01.2018
г. Постановяването на заповедта се предхожда от цитирания констативен акт,
който е задължителен акт в особената административна процедура, съгласно чл. 225а,
ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на жалбоподателя и на последния е
дадена възможност да направи възражения, от която възможност той се е
възползвал. Заповедта за премахване на незаконния строеж е издадена след
изтичане на срока за подаване на възражения, поради което е спазена нормативно
установената процедура.
Заповедта е
съответна на материалния закон, доколкото разпореденото премахване е извършено
при наличието на посочените законови предпоставки за това. Като правно основание
за издаването на акта е посочена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според която строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж.
Съставеният
констативен акт е предвиден от специалния закон по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ
доказателство за същестуването и вида на строежа. Същият е официален
свидетелстващ документ и като такъв има обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до
опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. Констатациите на констативния
акт следва да се оборят от жалбоподателя в хода на съдебното производство,
което в случая не е сторено, независимо от ангажираната експертиза - не се опровергават
фактическите и правни основания, изложени
в заповедта.
Безспорно е, че
процесния обект, съставлява строеж по дефиницията, съдържаща се в § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, като така описан, както в констативния акт, така и в оспорената
заповед, същият е от V категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, буква В от ЗУТ.
По отношение
липсата на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж, съдът
приема следното:
Съгласно чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този
закон, а съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие
с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Съобразно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и без
разрешение за строеж.
Пред съда не бяха
представени, а и не се твърди от оспорващото лице, че постройката е изградена
въз основа на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. Нито в
рамките на административното производство, нито пред съда, жалбоподателят не
твърди за наличието на строителни книжа, а и не представя такива за процесната
постройка (в нито един от етапите на изграждане й). Това обосновава правно и
фактически постановяването на спорната заповед, която правилно е била
адресирана срещу жалбоподателя. Доколкото по делото не се доказа наличие на
одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, съдът приема, че обектът
- предмет на премахване по процесната заповед, е незаконен по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване.
Съдът при
съобразяване указанията, дадени в Решение № 4729/22.04.2020 г., постановено по
адм. д. № 5277/2019 г. на ВАС, достига до извода, че процесният строеж не може
да се приеме за търпим.
Съдът счита, че в
случая не са налице предпоставките, установени в нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и
§ 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ по следните причини:
За да се приеме, че са налице предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ,
постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от
08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при
хипотезата на ал. 3, като в хипотезите на ал. 2 и ал. 3 е необходимо също да е
декларирана пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал .2, или в
шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал. 3. Видно от
експертизата, безспорно се установява, че постройката е изградена през 2006 г. За да се приеме, че са налице
предпоставките на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (обн. ДВ бр. 82 от 26.10.2012 г., в
сила от 26.11.2012 г.), строителството следва да е извършено преди 31.03.2001 г. Посочената
разпоредба не изключва приложението на § 16 от ПР за ЗУТ в трите му хипотези, а
е негово допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за
търпими и се отнася до строежите, изградени през периода след изтичането на
срока по § 16, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 г. Следователно, за да е търпим един строеж и да
не подлежи на премахване, същият следва да отговаря на следните няколко
кумулативно дадени условия, а именно: 1. да е построен в посочените по-горе
четири периода и 2. да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени
планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време
на извършването им или по сега действащите такива; като законът изисква
кумулативното наличие на посочените условия, за да се приеме строежът за
търпим. От експертизата е установено, че сградата е построена през 2006 г. по
информация от геодезическото заснемане, реализирано по възлагане от
жалбоподателя, като строителството е извършено без строителни книжа.
Следователно не са налице нито една от посочените две предпоставки, а дори една
от тях да съществуваше нямаше да е изпълнено изискването за кумулация.
Безспорно е установен строеж, за който не са представени строителни книжа и
който не е търпим и подлежи на премахване, поради което и заповедта, с която е
наредено премахването му, е законосъобразна.
При изслушването на вещото лице
жалбоподателят С. заяви твърдение, че потвърждава изводите на вещото лице.
Строежът е започнал в периода 1996 г. -1997 г., когато е отлял плочата и след
това малко по малко е направил сградата, като заснемането е било през 2006 г.
Оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като
премахването на незаконни строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225а
от ЗУТ. Когато органите по контрол на строителството установят незаконност на
даден строеж, в правомощията им не съществува друга възможност освен да
разпоредят премахването му. При издаването на заповеди по чл. 225, ал. 1 и чл.
225а от ЗУТ административните органи действат служебно, независимо от
подадените до тях сигнали. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се
отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на
общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в
закона цел.
Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата против
нея е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от ответника. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен
състав намира, че в полза на Община Бургас следва да се присъди сумата от 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по
к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.С. ***
против Заповед №
3053/25.10.2018 г. на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас.
ОСЪЖДА С.И.С. ***,
с ЕГН ********** ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва по касационен
ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: