Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
14.02.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
****** РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждан*** състав в
открито заседание, на седми
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря С.Ц.
като разгледа докладваното
от съдия Томова гражданско дело № 7914 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК.
В ***е постъпила
искова молба от А.Н.Г. ***, чрез адв.Д.П. против С.Г.П. ***, в която се твърди,
че страните са живели на съпруже*** начала, като от съвместното им съжителство
било родено детето Ю.С.П. с ЕГН **********. Твърди се също, че от 2009-2010г.
страните живеели разделени, като само ищцата се грижела за синът им, а бащата
давал единствено суми от порядъка на 20-30лв. месечно. Излага се, че ищцата работи, но трудовото й
възнаграждение е в размер около минималната за страната работна заплата и било
крайно недостатъчно за покриване нуждите на детето, което вече било ученик в
единадесети клас. Претендира се
постановяване на решение, с което да се предостави на ищцата упражняването на
родител***те права по отношение на непълнолетното дете Ю., а ответника да бъде
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 130лв., считано от завеждане
на исковата молба. Претендира се също така да бъде осъден ответника да заплати
на сина си и издръжка за минало време – за периода от 09.10.2016 до
08.10.2017г. в размер на 105лв. месечно или общо за периода 1 260лв.
Ответникът С.Г.П. не е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено
следното :
Безспорно е по делото и това е
видно от приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***.***, че ищцата А.Г.
и ответника С.П. са родители на детето Ю., роден на ***г.
От представения препис на
удостоверение с ***от ***– гр.*** се установява, че детето Ю. е ученик в единадесети
клас през учебната 2017/2018г.
От приложеното ***, изд. от ***и
страници от трудова книжка се установява, че ищцата работи по трудово
правоотношение и към месец август 2017г. е реализирала брутно трудово
възнаграждение в размер на 465лв. месечно.
От приложената справка от ***е видно,
че ответника работи по трудово правоотношение, като не са налице данни за
размера на реализираното трудово възнаграждение.
В хода на съдебното производство са
събрани гласни доказателства, ангажирани от ищцата. Свидетелката В.Б.излага в
показанията си, че ищцата и ответника се разделили през 2009-2010г. и от тогава
детето Ю. живеело със своята майка, която полагала всички грижи за него и му
осигурявала необходимата издръжка. Твърди, че бащата не бил давал никакви пари
на сина си през това време, което създавало затруднения за детето, т.к. поради
недостига на средства нямало възможност да излиза и да се забавлява с
връстниците си.
Съдът изцяло кредитира събраните
гласни доказателства, т.к. в тях се излагат лични и непосредствени впечатления
на свидетелката и не противоречат на други доказателства по делото.
По делото е изготвен писмен социален
доклад от ***-гр.***, от който се установява, че от около три години майката и
детето живеели в жилище на съжителя на ищцата в гр.***, където имало осигурени
всички необходими условия за отглеждане на непълнолетния Ю.. Установява се също
така, че ответника живеел в малка стая в сградата на фурната, в която работел,
като помещението било неотопляемо и нямало вода. Ответникът споделил за
финансови затруднения, както и заявил, че нямал възможност да се грижи за сина
си, поради което бил съгласен майката да упражнява родител***те права.
Формирано е мнение в социалния доклад, че ищцата притежава необходимите родител***
качества и компетентност да се грижи за непълнолетния си син, както и може да
му осигури подходящи жилищни и хигиенно-битови условия, способстващи за
неговото развитие. Посочено е, че следва да се осигури възможност за редовни
контакти и с другия родител, за да се съхрани емоционалната връзка между него и
детето.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съдът е изправен пред хипотезата на
чл.127 ал.2 от СК. Така отнесения за разглеждане спор следва да се разреши
изключително, изхождайки от интересите на детето. Безспорно се установи по
делото, че след раздялата между страните детето Ю. е останало да живее със
своята майка, която е осъществявала необходимите ежедневни грижи с помощта на
своите близки. Установи се също така, че към момента ищцата е създала съжителство
с друг мъж, с който детето е свикнало и в дома му има всички необходими условия
да отглеждането на Ю.. От друга страна, ответника не е и заявил желание да
упражнява родител***те права по отношение на сина си.
Предвид горното, съдът счита, че
изцяло в интерес на детето е местоживеенето му да се определи при майката, на
която да се предоставят за упражняване и родител***те права.
Следва да се осигури възможност на
бащата да има лични контакти със сина си, т.к. в интерес на последния е да бъде
осигурена възможност за поддържане на връзката му с този родител. Съдът счита,
че на бащата следва да се осигури възможност да вижда сина си всяка първа и
трета събота на месеца от 10.00ч. до 17.00ч., както и 20 дни през лятната
ваканция бащата да може да взема детето при себе си, по време, което не съвпада
с платения годишен отпуск на майката.
Ищцата е отправила до съда искане да
бъде осъден ответника да й заплаща, като майка и законен представител на непълнолетното
им дете месечна издръжка в размер на 130
лв.
За ответника съществува безусловно
задължение, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, да издържа своето непълнолетно
дете.
При определяне размерът на
издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който
я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката, която
родителят дължи на детето си - една
четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано
от 01.01.2018г. МРЗ е в размер на 510лв. или една четвърт от нея се определя на
127,50лв. Детето на страните е на 17 годишна възраст и съдът счита, че
необходимата сума за месечната му издръжка възлиза поне на около 350лв.
Търсената от ищцата издръжка е в минимално установения размер – 130лв. и
претенцията й е изцяло основателна и доказана. Разликата до пълния размер на
необходимата за детето месечна издръжка следва да се поеме от майката.
Ищцата претендира заплащане на
издръжка и за минало време за период от 09.10.2016г. до 09.10.2017г. в размер на
105лв. месечно. През посочения период детето на страните е било ученик в 10
клас, на шестнадесет годишна възраст и съдът приема, че ежемесечната му
издръжка е била в размер на около 300лв. Минимално дължимата от ответника
издръжка през този период е била в размер на 105лв. до 31.12.2016г. и 115лв. от
01.01.2017г. Претенцията на ищцата е дори под този минимален размер и е изцяло
основателна и следва да бъде уважена, респективно осъден ответника да заплати
издръжка на сина си в размер на 1 260лв. за процесния период от 09.10.2016г.
до 09.10.2017г. (по 105лв. месечно). Върху тази сума следва да се присъди и
законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ***
държавна такса върху присъдената издръжка по чл.143, ал.2 от СК в размер на 187,20 лв. и 50,40лв. върху
уважената част от иска по чл.149 от СК или общо 237,60лв.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 127,
ал.2 от СК, непълнолетното дете Ю.С.П. с ЕГН **********, да живее при своята
майка А.Н.Г. с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родител***те
права по отношение на детето Ю.С.П. с ЕГН **********, на майката А.Н.Г. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на
бащата С.Г.П. с ЕГН ********** с детето Ю.С.П., както следва : всяка първа и трета
събота на месеца от 10.00ч. до 17.00ч., както и 20 дни през лятната ваканция,
по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК С.Г.П. с ЕГН ********** да
ЗАПЛАЩА на детето Ю.С.П. с ЕГН **********,
със съгласието на неговата майка и законен представител А.Н.Г. с ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 130 лв., считано от 09.10.2017г. до настъпване
на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК С.Г.П.
с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на детето Ю.С.П. с ЕГН **********, със
съгласието на неговата майка и законен представител А.Н.Г. с ЕГН **********,
сумата от 1 260лв., представляваща дължима издръжка за времето от 09.10.2016г.
до 09.10.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09.10.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК С.Г.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на *** държавна такса в размер на 237,60 лв.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред
****** ***в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :