Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 01.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в открито съдебно
заседание на 13.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на
секретаря Теодора Вутева разгледа докладваното от младши съдия Цончев въззивно гражданско дело № 9 по описа на съда за 2019 г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на М.Р.Й. против Решение №
222/09.10.2018 г., постановено по гр.д. № 68/2018 г. по описа на РС – К., втори състав. С него е отхвърлен
предявения от М.Р.Й. против „И. по ж. н.“ – гр. К. иск с правно основание чл. 358, ал. 1, т. 1
от КТ за отмяна на Заповед № IV-237/21.12.2017 г., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. С обжалвания акт е осъден е заплати
сторените в производството разноски в размер на 300 лв.
Жалбоподателят
развива доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Подкрепя ги с
аргументи, че не са спазени изискванията на чл. 193, ал. 2 КТ. Не са му
поискани обяснения и изводът в обратен смисъл е необоснован. Оспорва извършения
доказателствен анализ и достоверността на показанията на разпитаните свидетели.
Твърди, че не е могъл да разбере с кое свое фактическо действие или бездействие
е нарушил цитираните законови разпоредби.
Сочи, че по делото са налични писмени доказателства относно присъствието
му в „И. по ж. н.“ – гр. К..
Депозиран
е отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който въззиваемият,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и претендира разноски. Излага собствен
доказателствен анализ, от който извежда, че на 12.12.2017
г. въззивникът е отсъствал от работното си място, на 15.12.2017 г. е търсен, за
да даде обяснения, но отново не е намерен на работното си място и на 18.12.2017
г. такива са поискани от директора на „И. по ж. н.“ – гр. К., но ищецът е
отказал да предостави. Впоследствие със Заповед № IV-237/21.12.2017 г., връчена при
отказ на 03.01.2018 г., е наложено обжалваното в настоящото производство
наказание „забележка“.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 от ГПК, въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество е неправилно.
Основателно е оплакването в жалбата,
че работодателят не е изслушал въззивника в качеството му на служител поради
което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“ следва да
бъде отменена на формално основание предвид изричната разпоредба на чл. 193,
ал. 2 КТ.
От приложеното по делото писмо с
изх. № 531/15.12.2017 г. и показанията на св. Касабова се установява, че на
15.12.2017 г. в периода между 15:10 часа до 16:30 часа последната е търсила
въззивника, за да му връчи покана да даде обяснения във връзка с неявяването на
работа на 12.12.2017 г., но последният не е бил на работното си място. В обясненията
си директора на „И. по ж. н.“ – гр. К. –доц. д-р И.Я. излага, че в понеделник
на 18.12.2017 г. е видял ищеца М.Й. в деловодството на Института и го е попитал
възнамерява ли да даде обяснения за отсъствието си от работа. Й. обяснил, че е
поискал разрешение от И.Я.. Макар изложеното от И.Я. да не се оборва от
останалите доказателства, то не може да се приеме за безспорно доказано, тъй
като е неподкрепено с доказателства. Той е ръководител на предприятието,
представител по закон на работодателя и изпълняващ функциите на дисциплинарно
наказващ орган. Директорът, в качеството на процесуален представител на ищеца,
твърди изгодни за него факти, поради което те не могат да имат характер на
доказателство, а на твърдения и следват да бъдат доказани с други доказателства.
Същевременно работодателят не е приложил нужното усърдие, за да поиска обяснения
от М.Й., тъй като осъществяването на доказани активни действия само на
15.12.2017 г. не разкрива достатъчен интензитет за приложение на разпоредбата
на чл. 193, ал. 3 ГПК. При това положение, макар че настоящият състав намира,
че дисциплинарното нарушение е безспорно доказано и съставлява основание за
налагане на наказание „забележка“, Заповед № IV-237/21.12.2017 г. следва да бъде
отменена на основание чл. 193, ал. 2 ГПК.
По
изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение
№ 222/09.10.2018 г., постановено по гр.д. № 68/2018 г. по описа на РС – К., II-ри състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ наказанието
„забележка“, наложено на М.Р.Й., ЕГН ********** със Заповед № IV-237/21.12.2017 г. на доц. д-р И.Я. –
директор на „И. по ж. н.“ – гр. К., ЕИК *****.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.