РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. П., 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230100200 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба (поправена
такава) от Б. Д. Х., ЕГН: ***, с поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 34, В. Д. Т., ЕГН:
**********, с поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „Б.“ № 83, Й. Д. Х., ЕГН: **********, с
поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „Д.“ № 15, М. Д. Т., ЕГН: **********, с поС.ен адрес с.
К., общ. П., Г. Д. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес с. Г., общ. П., и С. Д. Х., ЕГН:
**********, с поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 34, всички чрез процесуален
представител по пълномощие адвокат Н. К., АК – Б., със съдебен адрес за призоваване
и връчване на книжа гр. Г., ул. „В.“ № 10, срещу Д. И. Т., ЕГН: **********, с поС.ен
адрес гр. В., ул. „Д.“ № 6.
В исковата молба се сочи, че ищците са наследници на Д. С.ов Х., б.ж. на с. Б.,
общ. П., починал на *** г., като приживе общият им наследодател притежавал спорния
недвижим имот, собствеността върху който придобил посредством дарение от неговата
майка К.М.П., последната като дъщеря на М.Т.М..
Посочва се също, че при образуване на земеделското стопанство в с. Б., общ. П.
и обобществяването на земеделските земи, притежаваните от наследниците на М.Т.М.
земеделски земи, включително и процесният имот бил внесен в образуваното
стопанство от Д. С.ов Х., като собственик на имота, който представлява: Поземлен
имот с идентификатор 03294.11.10 /нула три хиляди двеста деветдесет и четири, точка,
единадесет, точка, десет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с.
Б., общ. П., обл. Б., с площ за имота по кадастрална скица от 2967 /две хиляди
деветстотин шестдесет и седем/ квадратни метра; трайно предназначение на
територията - Земеделска; начин на трайно ползване - Нива, категория земя: 7; Преден
идентификатор - няма; Номер по предходен план - 011010; при съседи - имот с
1
идентификатор 03294.11.308 /нула три хиляди двеста деветдесет и четири, точка,
единадесет, точка, триста и осем/; имот идентификатор 03294.11.12 /нула три хиляди
двеста деветдесет и четири, точка, единадесет, точка, дванадесет/, имот с
идентификатор 03294.11.6 /нула три хиляди двеста деветдесет и четири, точка,
единадесет, точка, шест/ и имот с идентификатор 03294.11.11 /нула три хиляди двеста
деветдесет и четири, точка, единадесет, точка, единадесет/, който имот съгласно
документ за собственост - Решение № 02060 от 10.05.1999 г., постановено от ПК-П.,
представлява Нива с площ от 2.976 дка /два декара деветстотин и седемдесет и шест
квадратни метра/, седма категория, съставляваща имот № 011010 /единадесет хиляди и
десет/, находящ се в местността „МЕЗДРАТА“ землището на с. Б., общ. П., област с
адм. център Б., при съседи за имота по скица: имот № 011009 - Нива на наследниците
на Ц.Д.Ц.; имот № 000308 - Общинска собственост; имот № 011011 - Нива на
наследниците на Г. С.Л. и имот № 011006 - Полски път на Общинска собственост.
Навежда се, че в периода на възстановяване собствеността върху земеделските
земи по реда на ЗСПЗЗ, въз основа на заявление за възстановяване на собствеността с
вх.№ 02060/18.12.1991 г., ПК – гр. П. е издала Решение № 02060 от 10.05.1999 г., по
силата на което на наследниците на М.Т.М. е възстановено правото на собственост
върху заявените за възстановяване земеделски имоти, включително и върху процесния
недвижим имот.
Релевира се, че с отпочване на процедурата по реституцията на земеделските
земи в периода 1991-1992 г. и постановяване на първоначалните признавателни и
възстановителни решения за собствеността върху земеделските земи по реда на
ЗСПЗЗ, прекият наследодател на ищците Д. С.ов Х. установил явно и непрекъснато
владение върху процесната земеделска земя с ясното съзнание на единствен
собственик на имота, подарен му от неговата майка и баба на ищците К.М.П., а след
смъртта му през 1998 г. ищците са със съзнанието на единствени собственици по
наследство от баща им и осъществявано давностно владение върху процесната
земеделска земя. В тази връзка, се твърди, че ищците започнали да владеят процесния
недвижим имот след смъртта на баща им Д. С.ов Х. (починал на *** г.), което владение
присъединили към осъществяваното от него до смъртта му владение.
Излага се още, че през есента на 2023г. ответникът се снабдил с нотариален акт
за собственост по обстоятелствена проверка за спорния недвижим имот, като се е
позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, за което обстоятелство ищците
били уведомени от АГКК-Б., че по отношение на собствения им имот е вписана
промяна относно собствеността, като за собственик е записан ответникът Д. Т..
Ищците твърдят, че ответникът никога не е владял, ползвал и обработвал
процесната земеделска земя, никога не е предявявал собственически претенции към
имота, било то лично или чрез трети лица, поради което в негова полза не е изтекла
предвидената от закона придобивна давност. Изразяват становище, че ответникът не
знае къде се намира процесният имот, нито какво представлява.
В тази връзка, се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника Д. И. Т., че
ищците са собственици по наследство и давностно владение, упражнявано в
предвидения от закона срок, на недвижим имот - земеделска земя, а именно
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03294.11.10 /нула три хиляди двеста деветдесет
и четири точка единадесет точка десет/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: село Б., община П., област Б., с площ за имота по кадастрална скица
2
от 2967 /две хиляди деветстотин шестдесет и седем/ квадратни метра; трайно
предназначение на територията - Земеделска; начин на трайно ползване - Нива,
категория земя: 7; Преден идентификатор - няма; Номер по предходен план -011010;
при съседи - имот с идентификатор 03294.11.308 /нула три хиляди двеста деветдесет и
четири точка единадесет точка триста и осем/; имот идентификатор 03294.11.12 /нула
три хиляди двеста деветдесет и четири точка единадесет точка дванадесет/; имот с
идентификатор 03294.11.6 /нула три хиляди двеста деветдесет и четири точка
единадесет точка шест/ и имот с идентификатор 03294.11.11 /нула три хиляди двеста
деветдесет и четири точка единадесет точка единадесет/, който имот съгласно
документ за собственост - Решение № 02060 от 10.05.1999 година постановено от ПК -
П., представлява Нива с площ от 2.976 дка /два декара деветстотин и седемдесет и
шест квадратни метра/, седма категория, съставляваща имот № 011010 /единадесет
хиляди и десет/, находящ се в местността „МЕЗДРАТА“ землището на с. Б., община П.,
област с адм. център Б., при съседи за имота по скица: имот № 011009 - Нива на
наследниците на Ц.Д.Ц.; имот № 000308 - Общинска собственост; имот № 011011 -
Нива на наследниците на Г. С.Л. и имот № 011006 - Полски път на Общинска
собственост.
Прави се и акцесорно искане по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, да се отмени
Нотариален акт № 46, том IV, peг. № 11257, дело № 620 от 16.11.2023 г. по описа на
нотариалната кантора на Нотариус Костадинка Топалова, с рег. № 510 на НК,
действаща в района на РС-П., вписан в Службата по вписванията при РС-гр.П. с
вх.рег. № 2825, дв.вх.рег. № 2897, акт № 177, том X, дело 1651, парт.кн. 51060 и 51061
от 16.11.2023 г., тъй като ответникът се ползва от него като документ доказващ
собствеността му върху процесния недвижим имот - земеделска земя.
Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни разноски, както и
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
След проведената процедура по чл. 131 ГПК от ответната страна е подаден
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло изложените от ищците твърдения и
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Възразява срещу
ищцовите твърдения, че имотът е бил притежаван от наследодателя им Д. С.ов Х., че
на последния имотът му е бил подарен от неговата майка К.М.П., че имотите,
собственост на М.Т.М., включително и процесният, са внесени в ТКЗС от Д. С.ов Х.,
че при отпочване на процедурата по реституцията на земеделските земи и
постановяване на първоначалните признавателни и възстановителни решения Д. С.ов
Х. е установил явно и непрекъснато владение върху процесния имот със съзнание за
единствен собственик на имота, че ищците са отпочнали владение върху имота след
неговата смърт, като счита същите за неверни.
Релевира, че в периода 1992 г. - 1993 г. живите по това време наследници на
М.Т.М. - бащата на ответника И.М. Т., С.М. Т. и Д. С.ов Х. (като представител на
наследниците на К.М.П.), извършили неформална делба, при която имотите на М.Т.М.
се разпределили по следния начин – на И.М. Т. - процесният имот в местността
„Мездрата“ и имот в местността „Зарзалиите“, на С.М. Т. - нива в местността
„Раковец“, а на наследниците на К.М.П. - ниви в местността „Под селото“, като въз
основа на това разбирателство всеки от наследниците започнал да владее своите имоти
и нямало спорове относно тях. Към онзи момент, бащата на ответника му подарил
собствените си имоти, сред които и процесният в местността „Мездрата“, като
наследниците на бащата на ответника нямали спорове помежду си и останалите
наследници никога не са оспорвали собствеността на ответника върху процесния имот.
3
Поддържа се в отговора, че ищците не са собственици на спорната земеделска
земя на релевираните придобивни основания - наследствено правоприемство и
осъществено давностно владение, като ответникът твърди, че през периода след 1993
г. той е демонстрирал своето своене на имота пред всички наследници на М.Т.М. и
пред всички трети лица, той се е разпореждал с него, като го е отдавал под наем и е
получавал наемната цена, той е извършвал действия по защита на правото си на
собственост, включително и срещу част от ищците, които направили опит да се
настанят в имота, но след предприетите от ответника действия го освободили.
Моли за отхвърляне на така предявените искове, като неоснователни.
Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание лично се явява ищецът С. Д. Х.. Активно легитимираните
лица се представляват от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа исковата молба на изложените в същата основания, като оспорва наведените
в депозирания от ответника отговор твърдения. В депозирано писмено становище
прави анализ на събрания по делото доказателствен материал и излага допълнителни
съображения за основателността на ищцовата претенция. Претендира сторените по
делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът Д. Т. се явява лично, както и се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа изложените в отговора на
исковата молба възражения. В депозирани писмени бележки, въз основа на анализ на
събраните по делото доказателства, излага допълнителни съображения за
неоснователността на предявения установителен иск и моли същият да бъде
отхвърлен.
По делото са приети писмени доказателства, разпитани са свидетелите Н.Т.И.,
Х.М.М. и В.Т.Л., водени от ищцовата страна, както и свидетелите Л.К.Г., Я.С.П. и Д.
С.П., водени от ответната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
С писмо с изх. № ПД-01-37-1/04.06.2024 г. на Общинска служба по земеделие
гр. П. по делото е представено заверено копие на преписК. по Решение № 02060 от
10.05.1999 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на М.Т.М.,
б.ж. на с. Б., общ. П..
От същата преписка е видно, че със Заявление с вх. № 60/18.12.1991 г. С.М. Т.,
като наследник на Мита Т., е заявил желанието си да бъде възстановена собствеността
върху земеделските земи в землището на с. Б. върху няколко имота, от които и Нива с
площ от 3,108 дка, в местността „Мездрата“, с номер на приложения документ 3979, с
пореден № 2 от заявлението. Посредством Уведомление по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ
с изх. № 60/04.12.1995 г., заявителят С. Т. е уведомен, че с протоколно решение №
02060/19.01.1993 г. по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, Поземлена комисия гр. П. признава
и определя за възстановяване правото на собственост на наследниците на М.Т.М.
върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. Б. на имоти, сред
които и заявеният под № 2 в заявлението с площ от 2,970 дка, седма категория, в
местност Мездрата, както и че отказва да признае правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на заявеният под № 2 в заявлението имот с
площ от 0,138 дка, седма категория, в местност Мездрата. В цитираното уведомление
липсват мотиви на административния орган за постановения отказ.
4
С Решение № 02060 за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Б. от 10.05.1999 г. на
Поземлена комисия гр. П., влязло в сила, считано от 25.10.1999 г., на наследниците на
М.Т.М., б.ж. на с. Б., общ. П., е възстановено правото на собственост върху недвижими
имоти, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Б., сред които и Нива от
2,976 дка (два дка и деветстотин седемдесет и шест кв.м.), седма категория, местност
„МЕЗДРАТА“, имот № 011010 по плана за земеразделяне в землището на с. Б., при
граници (съседи): имот № 011009 - Нива на наследниците на Ц.Д.Ц.; имот № 000308 –
Полски път на Общинска собственост; имот № 011011 - Нива на наследниците на Г.
С.Л. и имот № 011006 - Полски път на Общинска собственост. Съгласно забележка,
положена върху цитираното решение на ПК гр. П., имот с кадастрален № 03294.11.10 с
площ от 2 976 кв.м. не фигурира в регистъра на собственици на наследниците на
М.Т.М., съгласно регистъра по КККР на с. Б..
Процесният недвижим имот е заснет в КККР на с. Б., общ. П., съгласно
представената и приета по делото скица, издадена от СГКК - гр. Б., като ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 03294.11.10 (нула три хиляди двеста деветдесет и четири,
точка, единадесет, точка десет) по КККР на с. Б., общ. П., обл. Б., одобрени със
Заповед РД-18-528/20.10.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот е от 18.12.2023 г., с адрес на поземления имот: с. Б., местност „Мездрата“, площ
от 2 976 (две хиляди деветстотин седемдесет и шест) квадратни метра, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива,
категория на земята - 7 (седма), предишен идентификатор - няма, номер по предходен
план - 011010 (нула единадесет хиляди и десет), съседи: 03294.11.308, 03294.11.12,
03294.11.6, 03294.11.11, съгласно скица на поземлен имот № 15-4188-03.01.2024 г.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници № 3 от
03.01.2024 г., издадено от Кметство с. Б., общ. П., М.Т.М., б.ж. на с. Б., общ. П., е
починал на *** г. и същият е оставил наследници по закон, както следва:
1. И.М. Т. (син), починал на 22.07.1996 г. и оставил за свои наследници: С. И.а
Т.а (съпруга), починала на *** г.; Й. И. Т. (син), починал на *** г.; Г. И. Т. (син); З. И.а
Т.а (дъщеря) и Д. И. Т. (син) – ответник по настоящото дело;
2. С.М. Т. (син), починал на *** г. и оставил за свои наследници посочените в
цитираното удостоверение за наследници лица, които не са страни в настоящото
производство;
3. К.М.П. (дъщеря), починала на *** г. и оставила за свои наследници: 1. Д. С.ов
Х. (син), починал на *** г. и оставил наследници по закон, както следва: Ж. Д. С.ова
(дъщеря), Г. Д. С.ов (син), и ищците по настоящото дело Б. Д. Х. (син), В. Д. Т.
(дъщеря), Й. Д. Х. (син), М. Д. Т. (дъщеря), Г. Д. Х. (син) и С. Д. Х. (син); и 2. С.Я.П.
(син), починал на *** г. и оставил за свои наследници посочените в цитираното
удостоверение за наследници лица, които не са страни в настоящото производство.
Съгласно Нотариален акт за признаване правото на собственост придобито по
давност № 046, том IV, рег. № 11257, дело № 620 от 2023 г. по описа на Нотариус
Костадинка Топалова с рег. № 510 в РНК с район на действие района на РС-П., вписан
в Служба по вписванията - гр. П. под вх.рег. № 2825 от 16.11.2023 г., акт № 177, том Х,
дело № 1652/2023 г., ответникът Д. И. Т. е признат за собственик на основание давност
на два недвижими имота, един от които и процесният поземлен имот с идентификатор
03294.11.10 (нула, три хиляди двеста деветдесет и четири, точка, единадесет, точка,
5
десет), находящ се в с. Б., общ. П., обл. Б. по КККР одобрени със Заповед РД-18-
528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота – с. Б., общ. П., м. „Мездрата“, с
площ от 2976 (две хиляди деветстотин седемдесет и шест) квадратни метра, с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
категория на земята при неполивни условия – 7 (седма), с номер по предходен план –
011010 (нула, единадесет хиляди и десети), при съседи по кадастрална скица - имоти с
идентификатори: 03294.11.308, 03294.11.12, 03294.11.6, 03294.11.11.
В хода на производството, за изясняване на фактичесК. обстановка по делото,
са ангажирани и гласни доказателства:
Свид. Н.И. заявява, че е жител на с. Б. и познава ищците по делото, а ответника
не го познава. Изнася подробни данни за процесния имот - къде се намира,
приблизителната му квадратура, съседите на нивата, наличието на напоителен канал в
близост до имота, както и че има лични впечатления за имота от около 1990 г., когато
се възстановявали имотите и през последните десет години, тъй като минава всеки ден
по главния път, който е непосредствено до имота. Свидетелят твърди, че е земеделец и
има трактор, с който неколкократно разоравал процесната нива по искане на ищеца С.
Х., а преди това и на неговите родители. Посочва още, че когато заемал длъжността
„суджия“ към напоителни системи (човек, който разпределя ползването на водата за
напояване през летния сезон) е пускал вода за напояване на спорната нива единствено
по искане на родителите на ищеца С. Х.. Установява още, че в процесния недвижим
имот е виждал единствено ищеца С. Х. и неговите родители, като уточнява, че
родителите засаждали нивата с тютюн, фъстъци и царевица, а след 2005 г. семейството
на С. засадило прасковени дръвчета, които се отглеждали до преди около две години
(считано от проведеното на 23.10.2024 г. о.с.з., в което е разпитан свидетелят), като
след това били изкоренени. Докато на нивата работела майК. на С., свидетелят виждал
на прасковите и В. - сестрата на ищеца С., но след това не я е виждал. Допълва, че към
момента имотът не е засят, като в нивата все още има куп от корени от изкоренените
прасковени дръвчета. Свидетелят изнася още, че на процесния имот никога не е
виждал ответника по делото, нито Л.Г., който познава като човек от съседното село, но
последният никога не е обработвал и засаждал спорния имот.
Свид. Х.М. /жител на с. Б., общ.П./ заявява, че познава ищците, а ответника
никога не е виждал. Установява местонахождението на имота, неговите съседи и
квадратура, както и че знае, че спорният имот е на родителите на ищеца С. Х., като
предполага, че същият им е наследствен. Не е чувал никога някой да има претенции за
този имот. Заявява, че има лични впечатления относно това кой е обработвал
процесния имот, като изнася, че след връщането на собствеността до 2005 г. нивата
била обработвана от родителите на ищеца С. Х., които засаждали същата с тютюн,
царевица и фъстъци, а след 2005 г. нивата била засадена с прасковени дръвчета, като
свидетелят е категоричен, че същите били засадени от ищеца С.. Изнася и това, че
неколкократно е правил резитба на засадените в спорната нива прасковени дръвчета
след 2005 г. - 2006 г. и през 2016 г. и 2017 г., както и че е помагал на С. при беритбата -
около 2012 г., като последно е посетил имота през 2018 г. - 2020 г. Заявява, че друг
освен С. не е виждал на процесния имот, последният отглеждал прасковените дръвчета
най-малко 15-17 години - от 2005 г. до 2022 г., когато пак С. ги изкоренил, като в
момента нивата не се обработва, а върху нея все още се намират купища от корените
на прасковените дръвчета. Свидетелят изнася, че не познава ответника по делото и
никога не го е виждал на спорната нива. Заявява, че познава Л.Г., който е от съседното
на с. Б. село - с. К., като никога не е виждал Г. да коси в нивата. Изнася, че последният
6
отглежда кози и пчели, като свидетелят изразява мнение, че селото на Г. му е далече от
спорния имот, за да води животните си на паша в него.
Свид. В.Л. /съпруга на ищеца С. Х. от 2004 г./ твърди, че когато е станала снаха
в семейството, процесният имот се е стопанисвал от нейната свекърва (майК. на ищеца
С. Х.) и от която знаела, че нивата е наследство от свекъра на свидетелК.. Посочва
къде се намира вещта, съседите й, квадратурата, както и наличието на напоителен
канал в близост. Заявява, че през 2005 г. със съпруга й засадили имота с прасковени
дръвчета, за които се грижили непрекъснато в продължение на над 15 години, като
облагородявали имота и брали плодовете, до преди две години (считано от
проведеното на 23.10.2024 г. о.с.з., в което е разпитана свидетелК.). Твърди, че през
годините никой не е спорил относно факта, че те обработват имота и никой не е
засаждал нещо в него. Миналата година отрязали дръвчетата и оставили на нивата
корените им когато започнали споровете. Допълва, че разбрали за първи път за
претенции по отношение на имота когато в края на 2023 г. получили писмо по пощата,
че някой се е снабдил с нотариален акт за него. Установява, че не познава ответника по
делото и е невъзможно същият да е отдавал под наем имота, тъй като последният се
обработвал от нейното семейство. Заявява, че не познава Л.Г. и същият не е влизал в
имота да коси, нито го е ползвал някога. СвидетелК. няма информация да е имало
уговорки между наследниците касателно подялба на наследствени имоти.
Свид. Л.Г. /първи братовчед на ответника/ заявява, че през 1993 г., когато на
гости дошли братовчед му – Д. Т. /ответникът в процеса/ и неговите родители,
коментирали за възсатновени имоти, като бащата на ответника - И. Т., получил в
наследство от имотите на М.М., единият от които се намирал в местността „Мездрата“,
а другият в местността „Зарзалиите“ в землището на с. Б.. Изнася, че когато идвали на
гости, И. Т. (бащата на ответника) споделял, че между наследниците на М.М. е имало
делба на имотите след възстановяването им, съгласно която на брат му С. е
предоставен дял, на К. също, а третият дял бил даден на сина му Д. (ответника), който
дял включвал две ниви - едната в местността „Мездрата“, а другата в местността
„Зарзалиите“, за което другите брат и сестра на ответника - Г. Т. и З., били уведомени
и не се противопоставяли. Ответникът му казал, че са „върнали“ земите и предложил
на свидетеля да ги стопанисва под аренда, като плаща в натура. Свидетелят твърди, че
започнал да засажда нивата в местността „Мездрата“ първо с тютюн, после с картофи,
от 1993 г. до 2003 г., когато заминал в чужбина. Когато се връщал видял, че имотът е
засаден с праскови, но не се е интересувал кой е засадил дръвчетата. През 2016 г.
ответникът отново посетил свидетеля, като му казал, че си „взел“ нивата и може пак
да я обработва. През 2016 г. на имота нямало праскови, било затревено, когато
свидетелят засадил половината от нивата с картофи, другата половина от нивата била
и в момента е заета от дървета, а свидетелят обработвал нивата от 2016 г. до 2022 г.
Свидетелят сочи, че докато обработвал процесния имот не е имало спорове между
наследниците, включително и Д. (бащата на ищеца С. Х.) не е спорил, както и че
ищецът С. не е идвал на имота в местността „Мездрата“, свидетелят не го е виждал
там докато е обработвал спорната нива.
Свид. Я.П. уточнява, че се намира в роднинска връзка с двете страни в процеса
и по конкретно, че М.М. е дядо на баща му и на бащата на ищеца С., както и баща на
И. Т., последният пък баща на ответника.
Посочва местонахождението на имота и неговата приблизителна квадратура,
както и че имотът бил възстановен след демокрацията. Изнася, че бащата на ищеца С.
– Д. и И. – бащата на ответника, заедно с дядо С., си разделили имотите неформално,
7
като нивите в местността „Мездрата“ и в местността „Заралииите“ се разбрали да са за
И., а другите да останат на баба К., чийто наследници - бащата на ищеца С. и бащата
на свидетеля П., след смъртта й през 1988 г. си делили нейните имоти, като на Д.
(бащата на ищеца С.) била дадена нива в местността „Широкия път“, в близост до
мястото, на което живее. Свидетелят заявява, че И. „дал“ спорния имот на ответника,
както и че И. предоставил нивата в местността „Мездрата“ на Л. Г. да я обработва,
което било през 1992 г. - 1993 г. Свидетелят изнася, че през 90-те години помагал на Л.
за отглеждане на картофи на процесната нива, после на същата имало прасковени
дръвчета, без да конкретизира периода, засадени от сестрата на ищеца С. - Валя, за
която свидетелят разбрал, че заедно със съпруга й ходили във В. да купуват имота от
ответника. След прасковите свидетелят виждал Л. на спорната нива, не знае някой да е
оспорвал обстоятелството, че имота се стопанисва от Л., свидетелят не е виждал
ищеца С. на нивата, покрай която свидетелят минава почти ежедневно.
Свид. Д. П. заявява, че е от с. К., че е първи братовчед на ищците, че ответникът
е негов чичо, че е брат на свидетеля Я.П., както и че познава ищците и ответника,
които спорят за имот, находящ се в местността „Мездрата“ в землището на с. Б., като
посочва местонахождението и съседите на имота. Установява, че от своя баща знае, че
през 1992 г. - 1993 г. се извършила неформална делба между чичо му (бащата на
ищеца С. - Д.), бащата на ответника, неговия баща С. и С. - брат на баба му К., като се
разбрали процесният имот да остане в дял на ответника. Свидетелят изнася, че през
90-те години е виждал имотът да се обработва от неговия съсед в с. К. - Л.Г., който го
засаждал с тютюн, а след това и с други култури. За около три - четири години на
имота имало и прасковени дръвчета, без да се уточнява точно в кой времеви период,
които били засадени от сестрата на ищеца С. - В.. Ответникът си „искал“ имота и след
като ги предупредил ищците прасковите били изрязани, след което имотът продължил
да се владее от Л. /св.Г./. Уточнява, че през последните пет години (считано от
проведеното на 23.10.2024 г. о.с.з., в което е разпитан свидетелят) в имота не е имало
засадени прасковени дръвчета, като през същия времеви период Л. отглеждал кози и
свидетелят го виждал на нивата да коси сено. Свидетелят заявява, че често минава
покрай процесния имот, но никога не е виждал ищеца С. в спорния имот, не го е
виждал да извършва оран, не е виждал бащата на последния - Д. да обработва нивата.
Твърди, че процесният имот е собственост на ответника, като неговият брат Г. и сестра
му З. нямат претенции по отношение на нивата.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, първостепенната
инстанция излага следните правни съждения:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.
1 ГПК, който съдът намира за допустим, тъй като с издадения в негова полза
констативен нотариален акт ответникът оспорва претендираното от ищците право на
собственост върху процесния недвижим имот, което сочи на наличието на правен
интерес от предявяване на иска за установяване на твърдяното от ищците право на
собственост върху имота.
Предвид правната квалификация на предявения иск и с оглед изложените в
исковата молба обстоятелства, които очертават предмета на спора, съдът в изготвения
доклад по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, е разпределил в тежест на доказване на ищците
по иска следните обстоятелства: че са носители на твърдяното вещно право въз основа
на релевираните придобивни основания, като по отношение на твърденията, че са
придобили спорния недвижим имот по давност, следва да докажат предпоставките за
това, което предполага: упражняване на фактическа власт върху него с намерение за
8
своене, осъществяваното владение да е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и
непрекъснато и то да е продължило за срок от десет години. Тъй като ответникът се е
снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, е необходимо ищците да
оборят легитимационния ефект на нотариалния акт, издаден в полза на ответника.
За доказване на обстоятелствата изложени в исковата молба, касателно
релевираното придобивно основание наследствено правоприемство, ищците са
ангажирали писмени доказателства, от които преписК. по издаване на Решение №
02060 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно
плана за земеразделяне в землището на село Б. от 10.05.1999 г. на Поземлена комисия
гр. П. и Удостоверение за наследници № 3 от 03.01.2024 г. на М.Т.М., б.ж. на с. Б., общ.
П., починал на *** г., издадено от Кметство - с. Б., общ. П..
От тези доказателства обаче, не се установява твърдяното от ищцовата страна
обстоятелство, че при обобществяване на земеделсК. земя в землището на с. Б., общ.
П. процесният имот е внесен в ТКЗС от прекият им наследодател Д. С.ов Х., който
придобил имота чрез дарение от неговата майка. Напротив, от представеното по
делото решение на Поземлена комисия гр. П. се установява, че реституционната
процедура е проведена и приключила с влязло в сила решение, съгласно което се
възстановява правото на собственост върху спорния имот на всички наследници на
М.М., а не на Д. Х..
Към момента на постановяване на процесното Решение № 02060 от 10.05.1999 г.
на Поземлена комисия гр. П., с което на наследниците на М.Т.М., б.ж. на с. Б., общ. П.,
е възстановено правото на собственост върху спорния имот, касателно разпоредбите за
принадлежността на правото на възстановяване на правото на собственост, са
действали разпоредбите на ЗСПЗЗ, в редакцията им от 28.10.1997 г. (Изм. и доп. - ДВ,
бр. 98 от 1997 г.). Съгласно чл. 10, ал. 1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) ЗСПЗЗ, се
възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху
земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали
са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации.
Предвид обстоятелството, че Решение № 02060 от 10.05.1999 г. на Поземлена
комисия гр.П. е влязло в законна сила, липсата на ангажирани доказателства за
обжалването му по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, както и отсъствието на предпоставки за
осъществяване на косвен съдебен контрол по отношение на постановеното
реституционно решение, съдът намира за безспорно установено, че по отношение на
спорния имот е финализирана реституционната процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и
издаденото решение на поземлената комисия, като индивидуален административен акт
на реституционния орган, е породил конститутивното си действие, което се
разпростира както по отношение на обекта (земеделсК. земя - спорният имот по
делото), така и по отношение на субекта (легитимира като собственици лицата, на
които се възстановява собствеността - наследниците на общия наследодател на
страните) и действа за бъдеще.
От изложеното следва, че правото на собственост върху процесната земеделска
земя е възстановено на всички наследници на М.Т.М., б.ж. на с.Б., общ. П., починал на
*** г., като съобразно нормативните правила, уреждащи наследяването по закон,
обективирани в чл. 5 – чл. 10 ЗН и представеното по делото Удостоверение за
наследници № 3 от 03.01.2024 г., издадено от Кметство - с. Б., общ. П., размерът на
наследствения дял на ищците е по 1/48 (една четиридесет и осма) идеална част за
9
всеки, или общо 6/48 (шест четиридесет и осми) идеални части, а размерът на
наследствения дял на ответника е 1/12 (една дванадесета) идеална част. Т.е. не се
доказа твърдяното право на собственост на ищците върху целия недвижим имот на
въведеното придобивно основание наследствено правоприемство.
В подкрепа на второто релевирано от ищците придобивно основание по
отношение на спорния имот, а именно че са придобили същия по давност, чрез
осъществявано явно и непрекъснато владение, към което са присъединили и
осъществяваното преди това от прекия им наследодател Д. С.ов Х. владение, с ясното
съзнание, че е единствен собственик на имота, и което владение ищците са
присъединили към осъществяваното от тях владение след смъртта му, са ангажирани
гласни доказателствени средства.
От показанията на водените от ищцовата страна свидетели (Н.И., Х.М. и В.Л.)
се установява, че при отпочване на реституционната процедура за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи, спорният недвижим имот се е
стопанисвал от родителите на ищците, а след 2005 г. същият е бил засаден с
прасковени дръвчета, съответно обработван от семейството на ищеца С. Х., като
последното е стопанисвало спорния имот до 2022 г. и никой не е оспорвал
осъществяваното от тяхна страна владение.
В напълно противоположен смисъл са показанията на другите изслушани по
делото свидетели, тези водени от ответната страна (Л.Г., Я.П. и Д. П. – последните
двама роднини и на двете страни в процеса). Същите установяват извършването на
неформална делба между наследниците на М.М. на реституирани земеделски имоти,
сред които и процесният, както и владението на спорния имот от страна на ответника
чрез отдаването му под наем на свидетеля Г., който обработвал земеделсК. земя в
периодите от 1993 г. до 2003 г. и от 2016 г. до 2022 г.
Така, по делото са формирани две напълно противоположни групи свидетелски
показания.
При детайлния анализ на гласните доказателства, събрани по делото, съдът
следва да съобрази и новелата на чл. 172 ГПК.
Обсъждайки гласните доказателства, съдът кредитира от една страна
свидетелските показанията на свидетелите И. и М. -доведени от ищцовата страна.
Същите са непротиворечиви, логични и последователни, и по никакъв начин не
се опровергават от другата доказателствена съвкупност.
Фактите, възпроизведени от тези свидетели са възприети лично от тях,
впечатленията им са формирани в един продължителен период от време, като освен
това са и жители на населеното място, в чието землище се намира процесният имот.
Свид. И. последователно установява, че като служител към напоителни системи
е разпределял вода за напояване на процесната нива единствено по искане на ищеца С.
Х., а преди това на родителите му, свидетелят извършвал и оран на нивата, пак по
поръчение на ищеца С. Х., през последните десет години ежедневно е имал
наблюдение върху спорния имот, като на него е виждал единствено ищеца С. Х. и
неговите родители. Стопанисването на имота от страна на ищеца С. Х., а преди това и
от неговите родители, се потвърждава и от свид. М.. Последният е категоричен, че
през 2005 г. ищецът С. Х. е садил дръвчета на имота и ги е отглеждал до 2022 г.,
свидетелят е помагал на ищеца в отглеждането чрез резитба на дръвчетата и беритба
на плодовете, като сочи и съответни периоди, в които е извършвал съответните
действия. Необходимо е да се отбележи и обстоятелството, че свид. И. и свид. М. са
10
без родство със страните и същите не са заинтересовани от изхода на делото.
Също и свид. Л. установява, че в периода от 2005 г. до 2022 г. семейството й е
отглеждало праскови на процесния имот. Обстоятелството, че свид. Л. е в граждански
брак с един от ищците, само по себе си не е основание за дисквалифициране
доказателствените средства, създадени с нейно участие, тъй като показанията на лице,
попадащо в хипотезата на чл. 172 ГПК, се ползват с доказателствена стойност и
единствено близК. родствена или семейна връзка със страната, посочила го за
свидетел, не води до отричане на достоверността на изнесеното от него.
Съгласно коментираните гласни доказателствени средства спорният имот е бил
във фактичесК. власт на ищеца С. Х. и неговото семейство, които са стопанисвали
спорната земя за периода от 2003-2005 г. до 2016-2022 г.
В тази връзка следва да се акцентира и върху факта, че дори свид. Г. /доведен от
ответната страна/ изнася, че спорният имот не е стопанисван от него в един дълъг
период от време - от 2003 г. до 2016 г., като за визирания период свидетелите не
установяват кой е владял имота. Все в коментирания аспект свидетелите водени от
ответната страна не установиха и кой е засадил прасковените дръвчета в спорната нива
и за какъв период от време същите са съществували, за да се извърши преценка
касателно твърдяното от ответника непрекъснато владение, липсват в показанията им
каквито и да е индиции и за субективния елемент от сложния състав на придобивната
давност.
Така установеното владение на процесния имот, упражнявано единствено от
страна на ищеца С. Х. обаче, по никакъв начин не подкрепя ищцовата теза, че ищците
са осъществили давностно владение по отношение на спорния имот, годно да ги
направи собственици на релевираното основание.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което
следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактичесК. власт върху
имота се упражнява с намерението той да се свои.
Фактическият състав на владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент
вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в
обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а
именно: 1) да е поС.но – т.е. фактичесК. власт върху вещта и държането й като своя да
нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин
препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да
не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца (чл. 81 ЗС); 3) да е несъмнено
– да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе
си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно –
владението е явно, когато фактичесК. власт се упражнява така, че всеки заинтересован
да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец. При държането фактичесК. власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта.
Съгласно постановките на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. Ако сънаследник упражнява фактическа
власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване,
11
сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните
части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на
държател, независимо дали последните знаят за нестъпилото правоприемство и
придобитите от тях права.
Съдебната практика по чл. 290 ГПК е константна, че за да промени държането
във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на
имота, която да е открито демонстрирана спрямо съсобственика, за да се обезпечи
възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Това е
така, тъй като при наследяване владението върху вещта, което е имал наследодателя се
придобива по право от всички негови наследници, а не само от този, който е останал и
ползва наследствения имот. Като съсобственик, той има право да ползва сам цялата
вещ, доколкото това не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота
съобразно правата си. Затова, само въз основа на факта, че съсобственият имот
продължително време се е ползвал от един от сънаследниците, не може да се съди за
това дали той е преобърнал държането на чуждите идеални части във владение за себе
си или упражнява предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ.
Според приетото в ТР № 1/2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВКС становище, в
отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато
съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е
при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той
трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено
обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните
идеални части за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са
доведени до знанието на останалите съсобственици.
За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на
намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на
останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават
сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта,
отричайки правата им. В този смисъл завладяването на частите на останалите
сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно
пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи
своене, освен ако това е обективно невъзможно. Това е т.нар. преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща
в съсобственик владелец. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки
отделен случай и конкретно. В посочената хипотеза в тежест на сънаследника,
упражняващ фактическа власт върху съсобствен - сънаследствен имот е да докаже, че е
упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато
повече от десет години и че е довел до знанието на останалите сънаследници
намерението си да свои целия имот. Снабдяването и вписването на нотариален акт,
издаден по реда на чл. 587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия
съсобствен имот, не е действие на довеждане до знанието на останалите
съсобственици на имота на намерението на владелеца-съсобственик да свои целия
имот.
Съобразно установената съдебна практика, до възстановяването на
собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, собствениците при внасянето
им или техните наследници преди възстановяване правото на собственост са били
ползватели на имотите за лични нужди в рамките на ТКЗС, като са били държатели на
имотите, но не и техни владелци. Едва след окончателното възстановяване на правото
12
на собственост върху земеделските имоти с решение на Поземлена комисия,
процесните недвижими имоти са станали годен обект за транслиране на правото на
собственост, като имоти върху които може да се упражнява владение с намерение да
бъдат придобити по давност. До този момент давност по отношение на спорните имоти
не е текла. В конкретния казус най-ранният момент от който може да тече придобивна
давност по отношение на спорния имот е след постановяването на Решение № 02060
за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на село Б. от 10.05.1999 г. на Поземлена комисия гр. П., и
влизането му в законна сила, считано от 25.10.1999 г.
Изложените принципни постановки, съпоставени с установените по делото
факти и обстоятелства, налага единствения извод, че по делото не са ангажирани
писмени и гласни доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се
установява, че за визирания период ищците, а не само един от тях, са владели
процесния недвижим имот. Ищците не проведоха пълно и главно доказване, че
твърдяното владение е било поС.но, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, и
което владение е манифестирано пред останалите наследници на общия наследодател
М.Т.М., поради което не може де се приеме, че същите са упражнявали давностно
владение по отношение на спорния имот с произтичащите от осъществяването на този
сложен фактически състав правни последици.
Предвид изложените съображения, формулирани на база съвкупен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че исковата претенция по
чл. 124 ГПК, се явява неоснователна, тъй като ищците не доказаха, че са носители на
правото на собственост върху процесния недвижим имот на релевираните придобивни
основания – наследствено правоприемство по отношение на целия недвижим имот и
давностно владение.
Относно иска по чл.537 ГПК:
С оглед неоснователността на предявения положителен установителен иск,
неоснователна се явява и акцесорната претенция с правно основание чл. 537, ал. 2
ГПК за отмяна на Нотариален акт № 46, том IV, peг. № 11257, дело № 620 от
16.11.2023 г. по описа на Нотариус Костадинка Топалова с рег. № 510 на НК, с район
на действие района на РС-П., вписан в Служба по вписванията при РС-гр.П. с вх.рег.
№ 2825 от 16.11.2023 г., акт № 177, том X, дело 1652, парт.кн. 51060 и 51061, издаден
на основание обстоятелствена проверка.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцовата страна
дължи на ответника направените по делото разноски за адвокатски хонорар, който
съгласно представения Договор за правна защита и съдействие Сер. АВ № **********
от 16.04.2024 г. е в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
Мотивиран от горното, П.кият районен съд, Първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Б. Д. Х.,
ЕГН: ***, с поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 34, В. Д. Т., ЕГН: **********, с
поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „Б.“ № 83, Й. Д. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес с.
Б., общ. П., ул. „Д.“ № 15, М. Д. Т., ЕГН: **********, с поС.ен адрес с. К., общ. П., Г.
13
Д. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес с. Г., общ. П., и С. Д. Х., ЕГН: **********, с
поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 34, срещу Д. И. Т., ЕГН: **********, с поС.ен
адрес гр. В., ул. „Д.“ № 6, с който се иска да се признае за установено по отношение на
ответника Д. И. Т., че ищците са собственици по наследство и давностно владение,
упражнявано в предвидения от закона срок, на недвижим имот - земеделска земя, а
именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03294.11.10 /нула три хиляди двеста
деветдесет и четири точка единадесет точка десет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-528/20.10.2017 г. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот: село Б., община П., област Б., с площ за имота по
кадастрална скица от 2967 /две хиляди деветстотин шестдесет и седем/ квадратни
метра; трайно предназначение на територията - Земеделска; начин на трайно ползване
- Нива, категория земя: 7; Преден идентификатор - няма; Номер по предходен план -
011010; при съседи - имот с идентификатор 03294.11.308 /нула три хиляди двеста
деветдесет и четири точка единадесет точка триста и осем/; имот идентификатор
03294.11.12 /нула три хиляди двеста деветдесет и четири точка единадесет точка
дванадесет/; имот с идентификатор 03294.11.6 /нула три хиляди двеста деветдесет и
четири точка единадесет точка шест/ и имот с идентификатор 03294.11.11 /нула три
хиляди двеста деветдесет и четири точка единадесет точка единадесет/, който имот
съгласно документ за собственост - Решение № 02060 от 10.05.1999 година
постановено от ПК - П., представлява Нива с площ от 2.976 дка /два декара
деветстотин и седемдесет и шест квадратни метра/, седма категория, съставляваща
имот № 011010 /единадесет хиляди и десет/, находящ се в местността „МЕЗДРАТА“
землището на с. Б., община П., област с адм. център Б., при съседи за имота по скица:
имот № 011009 - Нива на наследниците на Ц.Д.Ц.; имот № 000308 - Общинска
собственост; имот № 011011 - Нива на наследниците на Г. С.Л. и имот № 011006 -
Полски път на Общинска собственост, като неоснователен (недоказан).
ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК на Б.
Д. Х., ЕГН: ***, с поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 34, В. Д. Т., ЕГН: **********,
с поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „Б.“ № 83, Й. Д. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес
с. Б., общ. П., ул. „Д.“ № 15, М. Д. Т., ЕГН: **********, с поС.ен адрес с. К., общ. П., Г.
Д. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес с. Г., общ. П., и С. Д. Х., ЕГН: **********, с
поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 34, за отмяна на Нотариален акт № 46, том IV,
peг. № 11257, дело № 620 от 16.11.2023 г. по описа на Нотариус Костадинка Топалова с
рег. № 510 на НК, с район на действие района на РС-П., вписан в Служба по
вписванията при РС-гр.П. с вх.рег. № 2825 от 16.11.2023 г., акт № 177, том X, дело
1652, парт.кн. 51060 и 51061, издаден на основание обстоятелствена проверка, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Б. Д. Х., ЕГН: ***, с поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 34, В. Д.
Т., ЕГН: **********, с поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „Б.“ № 83, Й. Д. Х., ЕГН:
**********, с поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „Д.“ № 15, М. Д. Т., ЕГН: **********, с
поС.ен адрес с. К., общ. П., Г. Д. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес с. Г., общ. П., и
С. Д. Х., ЕГН: **********, с поС.ен адрес с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 34, да заплатят на
Д. И. Т., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. В., ул. „Д.“ № 6, сторените съдебни
разноски в настоящото производство в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – гр. Б., с въззивна жалба, която се подава чрез Районен
съд – гр. П..
14
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
15