№ 1382
гр. Велико Търново, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело №
20244110101547 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр.с чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на
ел. енергия с клиентски номер ***, която е доставяна в обект, с абонатен номер ***, с
адрес село ***, както и че съществуващите между тях облигационни отношения за
продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл.
98а ЗЕ. Ищецът посочва, че в периода от 09.06.2023 г. до 08.11.2023 г. ответникът е
консумирал ел. енергия в горепосочения обект на обща стойност 262, 28 лева, за което
са издадени процесните фактури за периода 24.07.2023 г. – 23.11.2023 г. Твърди, че
абонатът не е изпълнил задължението си за плащане, въпреки настъпилата му
изискуемост. Посочва, че това неизпълнение е породило правото му на обезщетение за
забава в размер на 11, 69 лева, считано от падежа на всяка фактура до 02.02.2024 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение за горепосочените суми по ч. гр. д.
№ 661/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, като със съобщение му е било
указано, че може да предяви иск за вземането си. Предвид изложеното отправя искане
до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му
дължи сума в общ размер на 273.97 лева от която сума в размер на 262, 28 лева,
представляваща стойност на консумираната ел. енергия в процесния обект по фактури
издадени в периода 24.07.2023 г. – 23.11.2023 г., ведно със законната лихва, както и
сумата от 11, 69 лева мораторна лихва върху нея. Претендира разноски за
производството.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че в ищцовото дружество във връзка с доставката на ел.
енергия в обект, находящ се в село *** № ***, община ***, собственост на ответната
страна е разкрита партида на името на ответника А. И. А. с абонатен номер *** и с
клиентски номер ***. Не е спорно, че в облигационните отношения между страните
действат Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.ОН
България Продажби” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ - 061/07.11.2007г. на
ДКЕВР, които са публикувани в един централен и един местен ежедневник /листи
17-29 от делото/.
От представените по делото писмени доказателства - извлечение за фактури и
плащания към 18.04.2024 г., справка за потребление към 18.04.2024, извлечение от
сметка към 02.02.2024 г. и пет броя фактури издадени в периода 24.07.2023 г. -
23.11.2023 г. се установява, че ищцовото дружество е начислило по партидата на имота
общо сумата от 262, 28 лева, като стойност на потребена ел. енергия за периода
09.06.2023 г. - 08.112023 г., както и сумата от 11, 69 лева - мораторна лихва. За тези
суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 214/26.02.2024 г. по ч.гр.д. №
661/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
С нарочна молба преди първото по делото заседание ищецът прави съдебно
признание, че ответникът е заплатил дължимите от него суми за главница и мораторна
лихва, като представя доказателства, че това се е случило на 16.08.2024 г, тоест след
датата на депозиране на исковата молба- 17.05.2024 г..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание.
В случая ищецът основава претенцията си на твърдения, че през исковия
период между страните по делото е съществувало продажбено правоотношение за
доставка на ел. енергия, тъй като ответникът е бил титуляр на вещното право на
собственост по отношение на процесния обект на потребление. През процесния период
09.06.2023 г. - 08.112023 г., краен клиент на ел. енергия по смисъла на ЗЕ и длъжник на
цената й е собственикът на имота, находящ се в село *** № ***, община ***, а именно
2
ответникът на чието име е разкрита партидата с абонатен номер *** и с клиентски
номер ***. Ответникът има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла
на § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ и на чл. 4, ал. 1 ОУ. Част от договорното съдържание на
облигационната връзка между страните са публично известните ОУ, доколкото са
спазени изискванията на чл. 98а ал. 3 ЗЕ за публикуването им в един централен и един
местен всекидневник и предвид разписаното в чл. 98а ал. 4 ЗЕ, което е в отклонение от
общото правило на чл. 298 ТЗ, че те влизат в сила за клиентите на крайния снабдител,
без изрично писмено приемане.
Макар представените от ищеца справки, извлечение и фактури да имат
характеристиката на частни свидетелстващи документи, ценени в своята съвкупност,
наред с останалите по делото обстоятелства /заплащане на претендираните вземания в
хода на процеса/, те безпротиворечиво установяват факта на консумиране на ел.
енергия в процесния обект за спорния период. Ответната страна не е оспорила
представените по делото фактури относно отразените в тях количества ел. енергия и
тяхната стойност, а и очевидно ги признава след като впоследствие на 16.08.2024 г. ги
е платила. По изложените по - горе съображения съдът намира, че ищецът в
качеството си на краен снабдител по смисъла на § 1 т. 28а от ДР на ЗЕ е доставил на
ответника и същият реално е потребител фактурираното количество ел. енергия.
Получаването на престацията по договора, съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ на ДПЕЕ, е
породило за абоната задължение да заплати на доставчика стойността на потребената
от него ел. енергия в срока, разгласен по реда на чл. 15 ОУ на ДПЕЕ. Съгласно
представените от ищеца справки и фактури дължимата от потребителя цената на
консумирана ел. енергия за процесния период 09.06.2023 г. - 08.112023 г. е на обща
стойност 262, 28 лева. Няма спор по делото, че длъжникът не е плати на падежа нито
едно от задълженията си по всяка фактура, поради което в полза на доставчика на ел.
енергия е възникнало вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки ден просрочие /чл. 38 ОУ на ДПЕЕ/. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК, същото
за периода от падежа на всяка фактура до 02.02.2024г. възлиза на 11, 69 лв.
Безспорно се установи, че в хода на процеса ответникът е погасил
горепосочените си задължения за главница и лихва на 16.08.2024 г. Ищецът е
направил признание на този неизгоден за него факт. В тази връзка съдът е обвързан да
приеме, че абонатът е изпълнил процесните задължения като е платил сумите предмет
на спора. Погасяването е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но
съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да го съобрази, тъй като са от значение за
спорното право. Това правило е важимо и в производството по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1
ГПК, в каквато насока е задължителната практика на ВКС - т. 9 от ТР 4/2013г. на
ОСГТК.
По тези съображения предявените искове с правно основание чл. 422 ал. 1, във
вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, макар и доказан по
основание и размер, подлежи на отхвърляне, поради извършеното плащане на
3
дължимите суми.
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, ищецът има право на разноски в
заповедното и исковото производство /т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК/, тъй като
ответникът е станал причина за образуването им, поради неплащане в срок на
потребената от него ел. енергия. За исковото производство на ищеца му се следват
разноски за платена държавна такса в размер на 75,00 лева, за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева на основание чл. 25 ал. 1 НЗПрП, или общо
175,00 лева. В заповедното производство сторените от ищеца разноски са в размер на
75,00 лева /25,00 лева. - държавна такса и 50,00 лева - юрисконсулско
възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна тауърс Г, против А. И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес село
***, ул. „***” № 12, община ***, област *** искове с правно основание чл. 422 ал. 1,
във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че А. И. А., с ЕГН **********, дължи на
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК ********* СУМАТА от 262, 28 лева -
главница, представляваща общ размер на стойността на незаплатена ел. енергия за
обект на потребление с абонатен номер *** и с клиентски номер ***, находящ се в
село *** № ***, община ***, за което са съставени фактури в периода 24.07.2023 г. –
23.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
22.02.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, както и СУМАТА от 11, 69
лева - мораторна лихва, считано от падежа на всяка фактура до 02.02.2024 г., за които
вземания има издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
214/26.02.2024 г. по ч.гр.д. № 661/2024г. поописа на районен съд Велико Търново, като
неоснователни.
ОСЪЖДА А. И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес село ***, ул. „***” №
12, община ***, област *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, СУМАТА от 175,00 лева /сто седемдесет и пет
лева/ - съдебни разноски за исковото производство, както и СУМАТА от 75 лева
/седемдесет и пет лева/- съдебни разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5