РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
като разгледа докладваното от Иван Б. Бонев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20225300601017 по описа за 2022 година
С Присъда № 260004 от 19.04.2022 г. постановена по НЧХД № 202/2021
г. Районен съд – Асеновград, 3 н.с. е ПРИЗНАЛ подсъдимия Г. Й. А. от гр.
А., с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 19.09.2020 г. в гр. А., обл.
П., да е причинил на В. Д. А. леки телесни повреди, изразяващи се в
травматичен оток по главата (отдясно челно), кръвонасядания по гръдния кош
(отзад на гърба отдясно) и кръвонасядане на кожата на лявата мишница
(предно-външно) и лявата предмишница на лявата ръка (по задно гривнената
става), всички причинили болка и страдания без разстройство на здравето,
като деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана, поради
което и на основание чл. 12, ал. 1 от НК и вр. чл. 304 от НПК го е
ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК.
Със същата присъда РС – Асеновград е ОТХВЪРЛИЛ приетия за
разглеждане по делото граждански иск до пълния му предявен от частния
тъжител и граждански ищец В. Д. А., общо в размер на 1 500 лв., против
подсъдимия Г. Й. А. за причинени неимуществени вреди в резултат от
извършено на 19.09.2020 г. престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Недоволен от така постановената присъда е останал тъжителката В. А.,
1
която лично и чрез защитника си адв. Е. Н. моли да бъде отменена и се
постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му с тъжбата обвинение, както и се уважи предявеният
граждански иск.
Ответникът по жалбата и подсъдим Г. А. лично и чрез защитника си
адв. П. П. моли присъдата да бъде потвърдена.
ОС – Пловдив след като провери обжалваната присъда служебно,
съгласно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, във връзка с изложеното в
жалбата и становищата на страните намира въззивната жалба за
неоснователна.
От фактическа страна Асеновградски районен съд е приел, че:
Подсъдимият Г. Й. А. е роден на ***в гр. А., ЕГН **********.
Подс. Г. А. живее в завършена преди години триетажна къща, намираща
се на адрес гр. А., ул. „Р. № 11. Цялостния строеж на къщата се проточил във
времето, като етажите били построени с вложени средства и труд от страна
на подсъдимия, неговите двама братя- И.Й. А. и св. С.Й. А. и техните
родители. В последствие подс. Г. А. и съпругата му станали собственици на
втория етаж, И.А. и съпругата му св. М.Д. А. на първи етаж, а св. С.А. и
съпругата му /която е и тъжителка по делото/- В. Д. А. на третия етаж от
къщата. В началото отношенията между тримата братя и техните семейства
били добри, но в последствие, тези между братята Г. и С.се влошили.
Основната причина за това бил получения от тримата братя в наследство
приземен етаж от къщата, ползването на който, те не могли да разделят дълги
години помежду си. Окончателното разпределение на ползването на
приземния етаж станало факт едва на 03.02.2017г. когато страните подписали
нотариално заверен договор за правото на ползване на отделните помещения /
Договор и скица към него на листи 10 и 11 от преписка № 146882020г. по
описа на РП Пловдив, ТО Асеновград/. В резултат на подялбата на подс. Г. А.
се паднали за ползване една стая, баня и изба /помещения 3,5 и 7 от скицата/.
Известно време след това, той се настанил да живее в стаята на приземния
етаж. Дълготраещия проблем свързан с ползването на помещенията на
приземния етаж, довел до отчуждението на подс. Г. А. и св. С.А., като двамата
спрели да си говорят нормално. Това се отразило и на отношенията между
членовете на техните семейства, които също се изострили. Един ден подс. Г.
А. сменил бравата на вратата която водела към едно от общите помещения на
приземния етаж. Това довело до негодуванието на св. С.А.. Той пък от своя
страна монтирал бойлер, под стълбите които водели към приземния етаж.
Това довело до ответната реакция на подс. Г. А., който пък не бил съгласен с
местонахождението на бойлера. Тези две обстоятелства още повече изострили
отношенията между двете семейства. За това допълнително допринесъл с
действията си и св. С.А., който без да пита брат си, монтирал камери за
видеонаблюдение около имота .
2
Къщата в която страните живеели имала и прилежащ двор, който бил
разпределен на части за ползване от живущите. Границите между отделните
части, били определени визуално от тях още преди години, като въпреки, че
не били разписани на хартия, те мълчаливо ги спазвали. В дворната част на
подс.Г. А. имало сондаж, в който била монтирана помпа за вода. Водата която
се вадела с помпата, се ползвала от всички, но това не ставало едновременно.
Ако св. С.А. ползвал водата, съответно нямало как подсъдимия и св. М.А. да
поливат в същото време.
На 19.09.2020г. в следобедните часове, подс. Г. А. бил извън домът си.
Около 19.00 часа, той се прибрал, като видял в двора своята съпруга, която си
говорела с намиращите се отвън на пейката св. М.Д. А. и още две съседки.
Подс. А. ги поздравил и влязъл навътре. Минавайки през двора той видял, че
от помпата към частта от двора където била градината на С.и В. А.и бил
опънат техния маркуч. Подс. А. се ядосал, тъй като маркучът бил спукан на
едно място и водата от дупката пръскала директно през мрежата на
отвореният му прозорец на стаята от приземния етаж. Тъй като предположил,
че водата се ползва от С., Г. А. се насочил към ползваната от брат му част от
двора. В действителност по същото време, там се намирали св. С.А. и
съпругата му-В. Д. А., като двамата поливали насадените от тях чушки и
домати. Подс. А. се развикал на брат си, като го запитал, какво прави и какви
са тези дивотии. Св. С.А. му отговорил, че когато му купи нов маркуч, ще
спре да му пръска вътре. Подс. А. разбрал, че няма да може да се разбере с
брат си, като се върнал назад и за да спре теча, поставил един парцал върху
мястото на спукания маркуч и затиснал същия с един дънер отгоре. След тези
си действия, подс. Г. А. имал намерение да влезе в стаята си за да установи
пораженията от водата, но по пътя си към входа на приземния етаж се
отклонил и отишъл при жените отвън, за да изкажа своето възмущение от
действията на брат си.
В същото време, св. С.А. и тъжителката забелязали, че налягането във
водата е спаднало и тъй като от мястото си нямали пряка видимост към
помпата, то тъжителката отишла да провери какво става. Следвайки
разпънатия маркуч, тя стигнала и до мястото на сложения парцал и пъна
върху него. Въпреки направената забележка от страна подсъдимия,
тъжителката отместила пъна и парцала, като от дуката на маркуча отново
започнала да пръска вода, която през мрежата поставена на отворения
прозореца, отново влизала в приземната стаята на подсъдимия. В този
момент, придружаван от св.М.А., подс. Г. А. се върнал на мястото, като
двамата видели, че водата от спукания маркуч пръска в неговата стая. Това
предизвикало ответната реакция на подс. Г. А., като с цел да спре теча, той се
насочил към мястото на тръбата с помпата, клекнал и започнал да дърпа
маркуча за да го изскубне от там. Подс. Г. А. направил няколко опита да
изскубне маркуча, но тъй като същия бил закрепен здраво с метална скоба,
това се оказало невъзможно.Докато той дърпал, от към гърба му се
приближила тъжителката, която му се хвърлила на врата Вложените от него
3
усилия, били съпътствани с действията на тъжителката, която се опитвала
според силите си да му попречи да махне маркуча. Това още повече
повишило напрежението, като в един момент, подс. Г. А. се изправил и
хванал ръцете на тъжителката в областта около китките. Едновременно с
това той й извил лявата ръка, като я попитал „Какво правиш бе, момиче?“.
Тъжителката успяла да се отскубне и в следващия момент, го хванала за
блузата, като започнала да го дърпа. Това станало причина за ответна реакция
от страна на подс. А., който пък я обхванал през тялото с двете си ръцете.
Тъжителката от своя страна се опитал да се отскубне от него, като в един
момент успяла да се освободи, но залитайки назад паднала по гръб, на дясната
си част, в близост до една купчина, формирана от стари черчевета. В същото
време, подс. Г. А. отново се заел да дърпа маркуча от тръбата на помпата.
Докато той продължавал да прави неуспешни опити, тъжителката взела едно
парче от черчеве и доближавайки се ударила по гърба подсъдимия. Това
ядосало подс. Г. А., който с изправянето си, отнел парчето черчеве от ръката
на тъжителката, като в същото време и нанесъл с дървото удар, който
попаднал в дясната част на челото. Разправията между двамата била
прекратена след намесата на св. С.А..
Тъжителката А. се почувствала емоционално и физически силно
засегната от получените вследствие от разправията с подс.А. наранявания. Тя
решила да потърси правата си по съдебен ред, за което на 21.09.2020г.
посетила и Отделението по Съдебна медицина при МУ Пловдив УМБАЛ „Св.
Г.“ ЕАД Пловдив. След извършен там преглед й било издадено СМУ
№950/2020г. / лист 4 от съд.дело/.
От заключението на назначената от съда и изготвена от доц. д-р С.С.С.,
д.м. Ръководител Катедра Съдебна медицина и деонтология при МУ Пловдив,
съдебно-медицинска експертиза спрямо тъжителката В. Д. А. /на листи от
108 до 116 от съд.дело/, както и от разпита на вещото лице проведен в
съдебно заседание, се установява, че при инцидента станал на 19.09.2020г. на
тъжителката А. са били причинени травматичен оток по главата (отдясно
челно), кръвонасядания по гръдния кош (отзад на гърба отдясно) и
кръвонасядане на кожата на лявата мишница (предно-външно) и лявата
предмишница на лявата ръка (по задно гривнената става), всички причинили
болка и страдания без разстройство на здравето. Т.е. налице са поотделно и по
съвкупност леки телесни повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Според
вещото лице, описаните травматични увреждания са причинени по механизма
на удар и/или притискане с или върху твърд тъп предмет. Според вещото
лице травматичните увреждания се причинени при поне две последователни
действия, като те отговарят по време и е възможно по начин да са причинени
така както се посочва в тъжба от пострадалата, а именно при стискане на
лявата ръка и последвали поне два удара с твърд тъп предмет-един в дясната
област на челото и един в дясната половина на гърба.
Тази фактическа обстановка първостепенният съд е приел след подробен,
4
задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен материал –
гласните доказателства, обясненията на подсъдимия Г. А., показа на Й.А.,
М.А. и М.З., писмените доказателства по делото, както и заключението на
назначената в хода на съдебното следствие СМЕ на пострадалата, като
напълно се споделя от въззивната инстанция.
В мотивите си Асеновградски районен съд е разгледал обстойно версиите
на подсъдимия Г. А. и частната тъжителка В. А., като обосновано е възприета
тази на подс. А..
Решаващият съд е кредитирал почти изцяло обясненията на подс. А.
досежно всички обстоятелства по инцидента на 19.09.2020 г., като правилно е
приел, че същите се подкрепят от показанията на свидетелките М.А. и М.З.,
както и заключението на СМЕ за сметка на показанията на св.С.А., преценени
като заинтересовани от изхода на делото.
Установено е по делото безспорно, че подс. Г. А. се е намирал във
влошени отношения с брат си – св. С.А., както и съпругата му – тъжителката
по делото В. А. по повод разпределението на отделните етажи и ползването
на общия им имот. По отношение инцидента на 19.09.2020 г. повод се оказал
спускан маркуч, ползван от С.А. и тъжителката, водата от който при
използването пръскал в стаята на подс. Г. А.. В тази насока събраните гласни
доказателства са еднопосочни. На база на тях, както стана дума по-горе са
различни версиите на подсъдимия и тъжителката за самото протичане на
инцидента и резултатите от него. Решаващият съд обосновано е дал вяра на
обясненията на подсъдимия Г. А., който заявява, че след като видял спукания
маркуч да пръска вода повикал св. М.А. да види какво става, като
междувременно подсъдимият направил и забележка на брат си С.А.. След
като подс. А. се насочил към маркуча клекнал, и започнал да го дърпа с
намерението да го изскубне от тръбата и преустанови подаването на вода, зад
гърба му се приближила тъжителката В. А. и му се хвърлила на врата с
намерението да осуети действията му по отскубване на маркуча. Тези негови
обяснения се подкрепят от показанията на св.М.А., която забелязала как
подсъдимият се изправил и хванал ръцете на тъжителката в областта на
китките и едновременно извил лявата й ръка. След като тъжителката успяла
да се откскубне и хванала за блузата започнала да го дърпа, след което
подсъдимият я обхванал през цялото тяло с двете си ръце. Свидетелката М.А.
наблюдавала как тъжителката в един момент успяла да се освободи от захвата
на подсъдимия, но паднала по гръб до купчина стари черчевета. В този
момент подсъдимият отново започнал да дърпа маркуча от тръбата на
помпата, като междувременно тъжителката В. А. взела черчеве от купчината,
с което нападнала подс. Г. А.. Тъжителката ударила подсъдимия с дървото по
гърба, което на свой ред ядосало последния, той успял да й го отнеме и
започнал да нанася с него удари, единият от които попаднал в дясната част на
челото. В един момент след намесата на брата на подсъдимия – св. С.А.
разправията между двамата била преустановена. Тези показания на
5
свидетелката М.А. се подкрепят и от заключението на назначената по делото
СМЕ на пострадалата В. А., както и показанията на вещото лице С.в съдебно
заседание.
С основание Асеновградски районен съд не е кредитирал обясненията на
подсъдимия, в които той отрича да е удрял тъжителката с черчевето,отнето от
нея, тъй като същите се опровергават от една страна от показанията на
св.С.А., а също и заключението на назначената СМЕ.
Правилно по отношение на механизма и начина на причиняване на
телесните повреди на пострадалата са преценени обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите и експертното заключение на вещото лице С.С.,
както и показанията му в съдебно заседание. Установени са от съда четири
травми, причинени на тъжителката В. А., всяка една сама по себе си
представляваща лека телесна повреда, като те са били причинени
последователно – най-напред са причинени кръвонасядания на лявата
предмишница по задно – гривнена става на лявата ръка, травмата на кожата на
лявата мишница предно-външно, изразила се в кръвонасядане в тази област.
Тези увреждания съдът правилно е преценил, че са получени при първото
нападение на пострадалата на подсъдимия Г. А. и последвалата от него
реакция. Другите две увреждания е установено, че са причинени при второто
нападение срещу него, след като пострадалата е взела черчеве и нападнала с
него Г. А., като се отнасят до удара с черчевето, нанесено от подсъдимия Г. А.
в дясната част на челото на пострадалата, а също и причинените й
наранявания в областта на дясната страна на гърба.
Съдът правилно се е отнесъл с доверие и относно показанията на
свидетелката М.З., която, въпреки че не е очевидец на инцидента е минала
през мястото му непосредствено след приключването му, като е заварила там
и св. М.А..
При правилно установена фактическа обстановка Асеновградски районен
съд законосъобразно е приел, че подс. Г. А. е извършил деянието при
условията на неизбежна отбрана – чл.12, ал.1 от НК.
Обосновано е прието, че са реализирани две нападения от страна на
тъжителката спрямо подс. А., като при всяко едно от тях е налице
непосредствено и противоправно нападение, насочено към увреждане на
определен правно-защитен интерес. Първото нападение е моментът, в който
пострадалата В. А. е скочила на врата на подс. Г. А. и със своите действия се
опитала да му попречи да изскубне маркуча от тръбата на помпата. Това
нападение е непосредствено, тъй като уврежда неприкосновеността на
личността му, освен това е и противоправно. При това нападение в следствие
на защитните действия на подс. А. нападателката В. А. е увредена от
действията на подсъдимия, насочени към отблъскване на нападението –
хващането на ръцете й в областта на китките й, както и действията му по
задържане на нападателката, при които са причинени първите две телесни
повреди. Второто нападение е реализирано от пострадалата с черчеве, с което
6
е нанесла удар през кръста на подсъдимия, който е бил клекнал и се е намирал
с гръб към нея, което нападение също е непосредствено и противоправно,
дотолкова, доколкото е насочено към увреждане на личността му. Реакцията
на нападнатия Г. А. – отнемане от негова страна на черчевето от ръцете на
тъжителката и нанасянето на удари с него, при което В. А. е увредена в
дясната част на челото, също е с цел да бъде осуетено и предотвратено
агресивното й поведение. Районният съд неправилно в мотивите си е приел,
че четвъртата телесна повреда, получена от тъжителката, травмата,
представляваща кръвонасядания по гърба от дясно са получени от падането й
върху купчината черчевета. В този смисъл е следвало да се довери на
заключението на назначената СМЕ, както и показанията на вещото лице С.С.в
съдебно заседание, които категорично опровергават подобен механизъм на
причиняване. Този недостатък обаче на приетата фактическа обстановка не
влияе върху крайните правни изводи на решаващия съд, а именно, че в случая
сме изправени пред института на неизбежната отбрана.
При това положение Асеновградски районен съд правилно е приел, че в
настоящия казус обвинението в извършване на престъпление по чл.130, ал.2
от НК от подсъдимия Г. А. е извършено при условията на неизбежна отбрана
по смисъла на чл.12, ал.1 от НК и причинените вреди на нападателя –
тъжителката В. А. са се ограничили в рамките на необходимите предели, те не
са общественоопасни, а правомерни и полезни, поради което законосъобразно
Г. А. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата
обвинение.
Правилно с оглед на постановената присъда е отхвърлен и гражданският
иск, предявен от тъжителката против подсъдимия с правно основание чл.45
от ЗЗД за сумата 1 500 лв. претърпени неимуществени вреди, като
законосъобразно е прието, че в случая не са налице основания за търсене на
гражданска отговорност от Г. А. с оглед на обстоятелството, че деянието е
извършено от него при условията на неизбежна отбрана.
Възраженията, изложени във въззивната жалба и поддържани в съдебно
заседание от повереника на жалбоподателката В. А. – адв.Е. Н. са
неоснователни.
На първо място в същата се сочи фактическа обстановка, съвсем
различна от приетата от първостепенния съд и възраженията в тази насока
Окръжният съд намира за неоснователни. Както стана дума по-горе
решаващият съд е установил по безспорен и категоричен начин всички факти,
имащи значение за делото и е изложил убедителни съображения,въз основа
на кои доказателства ги приема. Окръжният съд при проверка на присъдата
не констатира някаква тенденциозност в оценката или изопачаването на
събраните доказателства. Т.е. Асеновграски районен съд при установяване на
правно релевантните фкати не е възприел възвратно доказателствата в разрез
с правилата на формалната логика. Анализирани са противоречията в
гласните доказателствени източници, като подробно е аргументирано
7
кредитирането на една част от тях за сметка на друга, като мотивите на съда
досежно фактологията по делото се споделят напълно от въззивната
инстанция.
На следващо място на критика се подлагат мотивите на Асеновградски
районен съд частта им, която е прието, че леката телесна повреда на
пострадалата В. А. в областта на дясната плешка е получена при падане по
гръб върху купчината черчевета. Окръжният съд приема тази критика за
основателна, тъй като първостепенният съд е пренебрегнал експертното
заключение и показанията на вещото лице С.в съдебно заседание, които са
категорични, че такава телесна повреда не може да бъде причинена от падане
върху купчина черчевета. Окръжният съд, както стана дума по-горе приема,
че и тази телесна повреда е нанесена от подс. Г. А. на пострадалата В. А. с
отнетото от последната черчевe, но категорично не приема тезата на
повереника – адв.Е. Н., че ударът е нанесен, когато В. А. вече е
преустановила нападението си над подс. А.. Както вещото лице в показанията
си в съдебно заседание от 23.03.2022 г. сочи, взаиморазположението на
подсъдим и тъжител към момента на нанасяне на ударите, най – вероятно не е
еднотипно. Според д-р С.самият инцидент е един динамичен процес, през
който има нанесени удари отпред и отзад, но по–важното в случая, че тези
удари подсъдимият Г. А. е нанесъл все с цел да отблъсне противоправното
нападение на частната тъжителка В. А.. Тази корекция в мотивите на
първоинстанционния съд, досежно механизма на причиняване на телесната
повреда на плешката отзад на пострадалата не влияе обаче по никакъв начин
на крайния му извод при прилагане на института на неизбежната отбрана.
Останалите възражения в жалбата се отнасят до неправилно прилагане
института на неизбежната отбрана от страна на решаващия съд. В мотивите
си Асеновградски районен съд подробно е изложил защо следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК в настоящия казус, поради което
Окръжният съд не смята да ги преповтаря.
По изложените съображения, обжалваната присъда следва да се
потвърди, поради което и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260004 от 19.04.2022 г. постановена по
НЧХД № 202/2021 г. Районен съд – Асеновград, 3 н.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9