РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Перник, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седемнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241700100169 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н. Б. Б. и Б. Н. С. срещу Прокуратурата на Република
България за осъждане на ответника да заплати на ищеца Н. Б. Б. сумата 20 000лв., а на
ищеца Б. Н. С. - сумата 10 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, по
приложено Решение №343/17.11.2022г. по н.д. №895/2023г. по описа на САС, отменил
обвинителен акт на РП – Перник от 05.05.2021г. и последвалите ги последващи вреди за
ищците, ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на депозиране на
настоящата искова молба, до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България с писмен
отговор по подробно изложени съображения изразява становище на първо място за
недопустимост на исковете и на двамата ищци. Намира, че и двете лица не притежават
активна правна легитимация за предявяване на иск по чл.2 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ, редакцията от 06.10.2023г.). В чл. 2, ал.1,т.1-8 от
ЗОДОВ се лимитират лицата и случаите, при които могат да се претендира отговорност от
дейност на правозащитните органи. Ищецът Н. Б. Б. е обвиняем по ДП № 541/2020г. за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което престъпление РП-Перник е внесла обвинителен
акт срещу лицето на 13.05.2024г. в PC-Перник. Чака се насрочване на делото от районния
съд и протичане на съдебната му фаза до произнасяне на краен съдебен акт, т.е. не е налице
никоя от хипотезите на случаите попадащи в чл.2, ал.1,т.1-8 от ЗОДОВ, когато държавата
отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда:задържане под стража на лицето, вкл. като мярка за неотклонение, домашен арест,
когато са били отменени; лицето не е оправдано с влязло в сила съдебно решение.
Наказателното производство срещу него не е прекратено, поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Не са представени никакви доказателства от ищеца
1
за нарушаване на права, защитени от чл.5,§2-4 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи. Спрямо него не са използвани незаконосъобразно СРС. По
конкретното досъдебно производство - ДП №541/2020г. не е установено нарушение,
извършено от органа на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по
разследването в нарушение на презумцията за невиновност или при публично изявление, в
което обвиняем се представя за виновен. Ищцата Б. С. е негов процесуален представител на
осн. чл.91, ал.2 от НПК по делото, а „защитник“ -ът не е сред субектите с право на иск по
реда на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ. По същество счита ,че искът е неоснователен и за двете
претенции на двамата ищци. Оспорва претенцията за неимуществени вреди в размер на 20
000 лева за Н. Б. Б. и за неимуществени вреди в размер на 10 000лв. за Б. С., като недоказани
(и двете) по основание и размер. Ищците следва да докажат по отделно, че търпените вреди
са именно в резултат на повдигнато обвинение /т.11 от ТР № 3/2005 г. по тълк.дело № 3/2004
г. ОСГК/. В условията на пълно и главно доказване ищците по отделно, следва да докажат
търпените вреди, техния размер и връзката им с повдигнато обвинение. Размерът на
претендираните, но недоказани обезщетения за неимуществени вреди (неустановени) е
завишен и несъобразен с чл.52 ЗЗД. Според възприетото в т.ІІ на ППВС №4/1968г., въпрос на
фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на
увредения/увредените е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението
за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в
чл.52 ЗЗД, като справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, а не
е абстрактно. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от
значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето,
личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Следва да се има предвид, че
паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за
преодоляването им и, че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди /Решение № 832/2010г., НД №593/2010г. IV ГО на
}
ВКС/ Претенцията на ищцата, освен че е неоснователна, е изключително завишена и не е
съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на
съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Твърденията (т.2 в
исковата молба) за увредени авторитет и доброто име в обществото на Н. Б., както и вреди
върху професионалната му репутация пред клиенти, институции и общество, тъй като е
земеделски производител, не съответстват на фактическата обстановка: в с.з. на 17.11.2022г.
в снетата му самоличност лицето е потвърдило пред съда, че е безработен. Законната лихва
върху сумите обезщетения за неимуществени вреди се претендират от датата на депозиране
пред ОС-Перник на 15.03.2024г. при внесен обвинителен акт в съда на 13.05.2024г.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, установява следното:
Не се спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че с обвинителен акт по ДП № 541/2020г., изготвен на 05.05.2021 г., внесен в РС
– Перник на 07.05.2021 г. Н. Б. Б. е предаден на съд за престъпление извършено на *** в
***, осъществяващо състава на чл. 209, ал. 1 от НК. Въз основа на него е образувано НОХД
№ 730/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, по което дело е постановена присъда, с
която Н. Б. Б. е признат за виновен за това, че на *** в ***, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил у И.Г.В.Г. заблуждение, че ще му продаде на цена от 3100 лв. лек
автомобил марка „ДР Мотор“, модел „ДР5“, с рег. № ***, собствен на баба му Н. Б. С. и
майка му - Б. Н. С. и с това му причинил вреда в размер на 2500 лв., - престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, при първоначален общ режим на изтърпяване. Срещу присъдата е постъпила
въззивна жалба от защитника на подсъдимия на 02.03.2022 г. и въз основа на нея е
образувано ВНОХД № 119/2022 г. по описа на ПОС. С решение № 60/25.07.2022 г. по
ВНОХД № 119/2022 г. по описа на ПОС е потвърдена присъда № 9/28.02.2022 г. по НОХД №
2
730/2021 г. по описа на Районен съд - Перник.
По НОХД № 730/2021 г. по описа на ПРС е постъпило искане вх. № 16739/16.08.2022
г. от подсъдимия и защитника му до Апелативен съд - София за възобновяване на НОХД №
119/2022 г. по описа на ПОС. С решение № 343/17.11.2022 г. по НД № 895/2022 г. по описа на
Апелативен съд - София е отменена по реда на възобновяването присъда № 9/28.02.2022 г.
по НОХД № 730/2021 г. по описа на Районен съд - Перник, потвърдена с решение №
60/25.07.2022 г. по ВНОХД № 119/2022 г. по описа на ПОС, възобновено е производството
по НОХД № 730/2021 г. по описа на ПРС и делото е върнато за ново разглеждане на същия
съд от стадия по глава 19 от НПК - предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание. Със същото решение е спряно изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“, наложено на Н. Б. Б. с отменената присъда.
Делото е върнато в ПРС на 21.11.2022 г. и е образувано НОХД № 1769/2022 г. по
описа на ПРС. С разпореждане от 22.11.2022 г. е насрочено провеждане на разпоредително
заседание за 14.12.2022 г. Съдебното заседание е редовно проведено, като след изслушване
на страните, съдът, с протоколно определение е прекратил съдебното производство и е
върнал материалите на РП - Перник за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Срещу определението е постъпила частна жалба на 19.12.2022 г. от
защитника на подсъдимия - Н. Б., която ведно с делото е изпратена на ПОС на 23.12.2022 г.
Въз основа на нея е образувано ВЧНД № 469/2022 г. по описа на ПОС. С постановено по
него определение от 20.01.2023 г. е потвърдено обжалваното определение на районния съд.
Представен е обвинителен акт, изготвен на 10.05.2024 г., с който Н. Б. е предаден на
съд въз основа на разследването, проведено по ДП № 541/2020 г. на 01 РУ при ОДМВР -
Перник. Наказателно производство по ДП № 541/2021 г. по описа на 01 РУ при ОДМВР -
Перник е образувано на 15.10.2020 г. и е висящо /ищецът е предаден на съд с обвинителен
акт от 10.05.2024 г./ към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.
В хода на съдебното производство от ищците са представени множество писмени
доказателства, в по-голямата си част - молби, искания, жалби и отговори по тях, подавани от
него чрез пълномощника му до различни институции. Част от тях се съдържат в досъдебното
производство и са взети предвид при установяване на фактическата обстановка по делото.
Друга част няма никакво отношение към предмета на настоящото дело, поради което съдът
не се позовава на тях при установяване на релевантните обстоятелства.
Представени са и съдебни протоколи и съдебни актове по други производства, които
нямат връзка с настоящия правен спор, поради което съдът не ги взема предвид при
формиране на фактическите си изводи.
При така установените факти, от правна страна съдът намира, следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ. Според
цитираната разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на
прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано.
Фактическият състав, обосноваващ отговорност на ответника включва кумулативна
наличност на привличането на ищеца Н. Б. Б. като обвиняем, впоследствие и подсъдим, по
посоченото наказателно производство за престъпление, по което е оправдан с влязла в сила
присъда както и че в резултат на повдигането и поддържането на обвинението ищците са
претърпели описаните в исковата молба неимуществени вреди, в т.ч. техния вид и характер,
т.е. наличие на пряка причинна връзка между действията на органите по чл. 2 от закона и
вредоносния резултат – вредата. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, регламентирани в чл. 154 от ГПК установяването на тези обстоятелства е в тежест на
ищеца.
Следва да се посочи, че в настоящото производство съдът не разполага с правомощие
за преценка законосъобразността на процесуалните действия и актове на органите на
досъдебното производство и на съда, постановени в хода на наказателното производство по
3
ДП № 541/2020г. на 01 РУ при ОДМВР – Перник и образуваните въз основа на него съдебни
дела. Проверка на правилността на тези актове се извършва само по предвидения в
съответния процесуален закон ред. В наказателното производство това е НПК, където са
уредени правилата за инстанционен контрол. В настоящото производство гражданският съд
не е компетентен да извършва проверка и на материалната законосъобразност на актовете на
органите на досъдебното производство, с които извършват преценка за наличието на
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство или за повдигане на
обвинение, респективно за предаване на обвиняемия на съд. Основателността на тези изводи
се преценява с крайния акт, постановен след проведено съдебно производство от
наказателния съд /аргумент от чл. 301 от НПК/. Противният извод би означавал нарушаване
на разпоредбите на чл. 133 от Конституцията на РБ, на приетия въз основа на нея
устройствен закон - ЗСВ, препращащ по отношение на конкретната компетентност на
отделните органи на съдебна власт към съответните процесуални закони - ГПК, НПК и АПК.
Настоящата съдебна инстанция приема, че исковете са неоснователни. За да достигне
до този извод, съдът взе предвид описаната по-горе фактическа обстановка, от която се
установи, че с присъда № 9/28.02.2022 г. по НОХД № 730/2021 г. по описа на Районен съд -
Перник, потвърдена с решение № 60/25.07.2022 г. по ВНОХД № 119/2022 г. по описа на ПОС
ищецът Н. Б. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление и спрямо него е налице
наложено наказание по реда на НК. Отговорността в случаите на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ се
поражда при наличие на влязла в сила осъдителна присъда, която по-късно е отменена по
реда на възобновяване на наказателното производство /чл. 419-426 НПК/ и е постановена
оправдателна присъда. В случая фактът на възобновяване на наказателното производство с
решение № 343/17.11.2022 г. по НД № 895/2022 г. по описа на Апелативен съд - София е
довел до неговата висящност, но по реда за възобновяване на наказателното производство
не е налице оправдателна присъда.
Неоснователно е искането на ищците, че съдът следва да съобрази, че с решение №
343/17.11.2022 г. по НД № 895/2022 г. по описа на Апелативен съд - София ищецът Н. Б. Б. е
бил оправдан по повдигнатото обвинение в извършването на престъпление, поради което
следва да ги обезщети. Както се посочи, по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за да
възникне обезпечително-гаранционната отговорност на Прокуратурата на Република
България за заплащане на заместващо обезщетение за причинени на лице неимуществени
вреди от незаконно повдигнато обвинение, трябва да се установи, че лицето е било
оправдано по повдигнатото обвинение в извършването на престъпление. Не е такъв обаче
настоящият случай. Обстоятелството, че с посоченото решение на САС е възобновено
производството по НОХД № 730/2021 г. по описа на ПРС и делото е върнато за ново
разглеждане на същия съд от стадия по глава 19 от НПК - предаване на съд и подготвителни
действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, не прави обвинението срещу
подсъдимия - ищец Н. Б. Б. незаконно съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.
Поради изложеното, настоящият състав приема, че не е налице основание за
ангажиране отговорността на Прокуратура на РБ по чл.2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ, тъй
като не е налице едната от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав,
предвиден в разпоредбите на чл.2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ, а именно ищецътН. Б. Б. да
е оправдан по обвинение.
С оглед изложеното, съдът намира, че не следва да обсъжда останалите
доказателства, обуславящи размера и основанието на претендираните от ищците вреди. Ето
защо, предявените от двамата ищци искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени изцяло.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че искът на ищеца Б. С. срещу
Прокуратура на РБ за претърпени неимуществени вреди от нея като майка от незаконното
обвинение на ищеца Н. Б. Б., е неоснователен, освен поради изложените съображения, и
поради това, че чрез исковете по чл. 2 от ЗОДОВ ищецът може да претендира присъждане на
обезщетение само за лично претърпени от него неимуществени вреди от незаконно
повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно производство, но по реда на
4
този закон не могат да се обезщетяват неимуществени вреди на трети лица- майката на
ищеца Н. Б. Б., макар и те да се негови близки, по повод на воденото срещу него наказателно
производство. Т.е. близките на лицето, срещу което е воденото наказателно производство
нямат право на обезщетение за собствените им неимуществени вреди от воденото срещу
техния близък наказателно производство.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищците не се дължат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Б. Б., ЕГН **********, и Б. Н. С., ЕГН **********, с
адрес за кореспонденция: *** срещу Прокуратурата на Република България, адрес:
гр.София, бул.“Витоша“ 2, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 20 000лв. на Н. Б. Б. и сумата от 10 000лв. на Б. Н. С. –
представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконно
обвинение на ищеца Н. Б. Б. по обвинителен акт на РП – Перник от 05.05.2021г. по ДП №
541/2020г. по описа на 01 РУ при ОДМВР - Перник в извършването на престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК, за което с решение № 343/17.11.2022 г. по НД № 895/2022 г. по описа на
Апелативен съд - София е отменил обвинителен акт на РП – Перник от 05.05.2021г. и
последвалите ги последващи вреди за ищците, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, от датата на депозиране на настоящата искова молба – 15.03.2024г., до
окончателното изплащане, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5