Присъда по дело №231/2012 на Окръжен съд - Стара Загора

 

         МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №325/12.11.2012 г. ПО НОХД №231/2012 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА

 

         Обвинението е против подсъдимия  Б.О.О.   за това, че на 17.08.2010 г. в с.Манолово, общ. Павел баня, направил опит умишлено да умъртви С.З.М., като деянието, макар и да е довършено не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици- престъпление по чл.115, във вр. чл.18 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура  Стара Загора поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия Б.О.. Предлага да се приложи разпоредбата на чл.58 б.”а” вр. чл.55 ал.1 от НК и на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода” в размер около седем години, което да изтърпи при „строг” режим.

Защитникът на подсъдимия Б.О., адв. Х.М., пледира за постановяване на  оправдателна присъда по изложените в защитната реч съображения.

По повдигнатото обвинение подсъдимият Б.О. заявява, че  е действал с цел да се отбрани срещу нападението. Подсъдимият в последната си дума моли съда да не му налага наказание.

Съдът, след анализ на доказателствата от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и тези събрани в хода на проведеното съдебно следствие, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият Б.О. и свидетелите Т.И. и С.М. *** и се познавали, като подсъдимият О. живеел на семейни начала със сестрата на св. С.М. – Ф.. Свидетелят И. бил „зет” на подсъдимия Б., тъй като живеел със сестра му.

        На 16.08.2010 г. възникнал инцидент между подс. О. и майката на Ф. - св. Ю.П.. Последната, връщайки се от работа, се отбила до дома на подсъдимия и след спречкване по повод отношенията между него и дъщеря й, О. й нанесъл удари с дървен кол, след което й причинил с нож порезна рана по предната повърхност на дясната гръдна половина. Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №380/2010 г., /л.35 ДП/, на тази свидетелка са причинени още контузия на лявата гръдна половина и кръвонасяване на лява подбедрица. Нанесените травматични увреждания на Ю.П. са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Последната била отведена във ФСМП гр. Казанлък, където й била оказана медицинска помощ. След случилото се роднините на свидетелката П. отишли в дома на подсъдимия Б., нанесли му побой  и изпочупили покъщнината. По повод възникналия инцидент на място бил  изпратен автопатрул при РПУ Павел баня, състоящ се от свидетелите Г.М. и В.С.. В показанията си на досъдебното производство св. М. твърди, че подсъдимият имал наранявания, но говорел нормално и бил адекватен. Пред съда този свидетел потвърди, че когато са отишли в дома на подсъдимия са констатирали, че има изпочупени предмети и стъкла, а подсъдимият бил с наранявания по главата. Твърденията на този свидетел се потвърждават от показанията на св. В.С. пред съда, който заявява, че при първото им отиване /16.08.2010 г./ в дома на подсъдимия, са установили, че покъщнината е изпочупена.

        За да приеме за установено от фактическа страна изложеното по-горе съдът взе предвид и обсъди всички гласни доказателства, имащи отношение към инцидента в дома на подсъдимия на 16.08.2010 г., а именно: обясненията на самия подсъдим, на неговата майка - св. С.Я.,  на св. Ю.П., както и на двамата полицаи, свидетелите Г.М. и В.С.,  посетили дома на подсъдимия.

        В обясненията си,  дадени пред настоящия съд, подсъдимият твърди, че в деня преди процесния инцидент - на 16.08.2010 г.   в дома му дошли свидетелите Т.И., С.М., Р.С., Н.И. и А.А. и  изпочупили стъкла, стерео уредба и телевизор. Във връзка с този инцидент домът на подсъдимия бил посетен от свидетелите Г.М. и В.С.. Относно нанесеното травматично увреждане на св. Ю.П., подсъдимият обяснява, че същата дошла в дома му, като  искала да отведе със себе си съпругата му. След намеса на св. С.Я. във възникналия конфликт, св. П. ударила последната  с камък по главата и започнала да й скубе косата. В отговор на това св. Я., с шише, което държала в ръцете си, ударила  св. П..

        Св. Ю.П. заявява, че след работа минала покрай дома на подсъдимия, чула викове и решила да влезе. След като казала на дъщеря си да си тръгва, подсъдимият й нанесъл удар с кол по гърба. Тя се навела и тогава О. я наръгал с ножа. Свидетелката П., в стремежа си да облекчи правното положение на подсъдимия, първоначално не посочи начина, по който й е нанесено телесното увреждане. Едва при проведената очна ставка между нея и подсъдимия същата заяви, че когато се изправила, видяла, че й тече кръв и че подсъдимият държи нож в ръката си. Свидетелката заяви също така, че не е виждала вечерта майката на О., както и други мъже.

        Свидетелката С.Я. заявява, че в дома им са дошли жени и мъже, като не сочи друга жена, освен св. П.. Мъжете, между които са били свидетелите Т.И., С.М., Р.С., А.А., Н.И. нанесли побой на Б.О. и изпочупили покъщнината. Жените я нападнали, повалили на земята, след което тя със счупената бутилка ударила св. П..

        Двамата полицаи, свидетелите М. и С., посетили дома на подсъдимия след инцидента, потвърждават факта, че е имало сбиване между две ромски фамилии. Подсъдимият им посочил имената на лицата, които са били в дома му. Едно от посочените лица заявило пред полицаите, че Б.О. е извадил нож, който му отнели, след което същото лице им предало ножа. Свидетелите-полицаи не посочиха конкретни имена, но заявиха, че са съставили протокол за предупреждение на двете страни, участници в инцидента. От показанията на тези свидетели се установява също така, че подсъдимият е бил с наранявания по тялото и главата, а в дома му е имало изпочупени стъкла и предмети.

        Всички,  посочени от подсъдимия О. и св. С.Я. свидетели, отрекоха да са посещавали на 16.08.2010 г. дома на подсъдимия. За отстраняване на тези съществени противоречия бяха извършени очни ставки между подсъдимия от една страна и от друга свидетелите Т.И., С.М., Р.С., А.А., Н.И., Ю.П., както и между посочените свидетели и св. С.Я.. Проведените очни ставки не допринесоха за установяването на лицата, които са посетили дома на подсъдимия и са му нанесли побой и изпочупили покъщнината.

        Съдът при анализа на изброените по-горе гласни доказателства намира, че обясненията на подс. О. и  показанията на св. С.Я. в частта относно обстоятелството, че последната е причинила порезното нараняване на св. П. са недостоверни. Тази оценка на първо място се основава на заключението на съдебномедицинска експертиза №380/2010 г., от която се установява, че порезната рана по предната повърхност на дясната гръдна половина е причинена от действието на предмет с режещ ръб, какъвто е ножът. На следващо място съдът намира, че твърденията на св. С.Я. относно начина по който се развили събитията/нападната от жени, докато държи бутилка в ръка, която се чупи при падането й, след което със счупената бутилка удря Ю./ са житейски абсурдни и от друга страна неотговарящи на обективно установеното нараняване с цитираното по-горе заключение на съдебномедицинската експертиза. Неконкретни са показанията на св. Я. и относно обстоятелството, че  вечерта в дома им дошли и жените на посочените от нея мъже, които не назова с техните имена. Показанията на тази свидетелка, която е майка на подсъдимия, са  заинтересовани от изхода на делото. С оглед на така изложеното, в тази им част показанията й не се кредитират с доверието на съда и се явяват израз на  стремежа й да облекчи правното положение на подсъдимия.

        По изложените по-горе съображения, съдът приема за недостоверни и обясненията на подсъдимия относно причиняването на порезното нараняване на св. Ю.П.. След като съдът доби непосредствени впечатления при разпита й и съпостави показанията й с останалите доказателства, намери че св. П. пресъздава обективно и точно събитията от вечерта на 16.08.2010 г.  Тя на няколко пъти заяви пред съда, че не желае да бъде съден подсъдимият, тъй като дъщеря й има две деца от него. Показанията й кореспондират със заключението на съдебномедицинската експертиза, установяваща травматичното й увреждане.

        Съдът приема за безспорно установено също така, че на 16.08.2010 г. в дома на подсъдимия, след възникналото спречкване със св. П., са дошли нейни роднини и близки, които са нанесли побой на подс. О. и са изпочупили покъщнината. Този факт се установява от показанията на свидетелите  Г.М. и В.С., които са обстойни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и незаинтересовани от изхода на делото. Двамата полицейски служители не можаха да конкретизират имената на лицата, посетили дома на подсъдимия. Свидетелите Т.И., С.М., Р.С.,  А.А. и Н.И., посочени от подсъдимя и св. С.Я., като лицата посетили дома им на 16.08.2010 г., при проведените очни ставки отрекоха категорично да са извършвали това. Съдът намира, че показанията на свидетелката С.Я. и обясненията на подс. О.Б. не са достатъчни, за да установят по един несъмнен и категоричен начин участниците в обсъждания инцидент. Достоверността на показанията на първата е разколебана от факта, че същата е заинтересована от изхода на делото и от тенденциозността като цяло на твърденията й. В тази им част съдът подложи на анализ  обясненията на подсъдимия, като отчете, че същите от една страна са доказателствено средство, а от друга страна средство за защита. Във връзка с казаното, както и с оглед на това, че твърденията на подсъдимия в тази им част не се подкрепят по категоричен начин от други събрани доказателства по делото, съдът приема, че не са установени по безспорен начин лицата, участвали в инцидента на 16.08.2010 г в дома на подсъдимия.

На следващия ден – 17.08.2010 г. свидетелите Т.И. (Таир) и С.М., заедно с със свидетелите Р.С. (Рафет), Н.И. и А.А. (Канджата), отишли на барчето в центъра на с. Манолово, стопанисвано от св. Ч.. Посочените лица работели по програма за временна заетост и в този момент  носели със себе си мотики за почистване на улиците от трева, които оставили пред барчето. Св. С.М., след като си взел кафе, излязъл пред барчето, а свидетелите – И., С., И. и А. останали вътре.

В този момент пред барчето с каруца дошъл подсъдимият О., заедно със св. Д.Я.. Още с пристигането си подсъдимият Б.О. започнал да псува св. М.. Последният отговорил на псувните му. След това подсъдимият О. нанесъл удар с юмрук в гърдите на св. М.. Последният също ударил подсъдимия. Тогава св. Д.Я. блъснал св. М., при което последният паднал на стълбите пред заведението. В този момент подсъдимият О. извадил от колана си нож с дървена дръжка и дължина на острието 18 см и му нанесъл удар в гръдния кош, в областта на ребрата. М. останал неподвижен, при което подсъдимият О. издърпал ножа си и държейки го в ръка, избягал в посока училището на селото. Свидетелят Д.О., виждайки случилото се, също избягал.     Според заключението на съдебномедицинската експертиза С.З.М. е получил прободнопорезна рана на гръдния кош, която не прониква в гръдната кухина и няма засегнати жизненоважни органи. Тя е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Свидетелите И., С., И. и А., след като видели през прозореца на барчето случилото се, веднага излезли навън. Св. И. останал при пострадалия М., а останалите трима тръгнали да гонят подсъдимия Б.О., като най-отпред тичал Т.И., а след него – А.А. (който носел и мотиката си) и Р.С.. След тях тръгнал и св. Д.Я. с каруцата си, като първо отишъл да вземе своя чичо, св. О.Д., с намерение да се притекат на помощ на подсъдимия Б.О..

Подсъдимият О.Б. ***, където се намирало жилището на св. Х.М.М..  Въпросното жилище отстояло на около 200 м от питейното заведение на свидетеля Ч. и времето, необходимо да се стигне до там с бягане  е около 1 минута. Подсъдимият Б. решил да се скрие в дома на М., като се прехвърлил през оградата. Виждайки това, както и обстоятелството, че след подсъдимия Б. идва група от още хора, св. М. излязъл на улицата, за да потърси помощ. Междувременно в двора влезли св. И., св.С. и св.А..  Подсъдимият О. се скрил  в стаичката, която св. М. ползвал за съхранение на зимнина.  Св. Т.И. разбил вратата и издърпал навън обвиняемия. Всички започнали да бият подсъдимия, като му нанасяли удари с юмруци, с мотика и кол навсякъде по тялото. Подсъдимият, за да се защити започнал да размахва ножа. В този момент св. Т.И. се оказал най-близо до него, и обвиняемия му нанесъл два удара с ножа в гърба. След това подсъдимият Б. паднал на земята, като св. С. и св. А. продължили да му нанасят удари.

         В този момент в двора влезли и свидетелите Д.Я. и О.Д., които видели как св. Т.И. излиза, а от него тече кръв. Те му казали да взема каруцата на Я. и да отива на лекар, след което се отправили към подсъдимия О., за да преустановят побоя над него. Двамата почнали да викат силно, но не се стигнало до физическа разправа, тъй като свидетелите А. и С. оставили подсъдимия и тръгнали след пострадалия Т.И..

Св. Д.Я. и О.Д. оказали „първа помощ” на подсъдимия О., като го заляли със студена вода и му ударили няколко шамара, а след това го прибрали в стопанска постройка. Впоследствие той също бил отведен в болница за оказване на компетентна медицинска помощ, във връзка с получените наранявания.

Т.И.И. получил едно проникващо прободнопорезно нараняване в лявата гръднопоясна област, представляващо нараняване, което прониква в гръдната и в коремна кухина и което довело до срязване на диафрагмата и междуребрената артерия, кръвоизлив в лявата гръдна кухина, срязване на слезката и кръвоизлив в корема, както и прободно-порезно нараняване на дясната предмишница. Кръвоизливът в корема и кръвоизливът в гръдната кухина , както поотделно, така и в съвкупност, са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и осъществяват медико-биологичните признаци на престъпление по чл.129 от НК – средна телесна повреда. Нараняването на слезката е довело до нейното отстраняване, което осъществява признаците на престъпление по чл.128 от НК – тежка телесна повреда – загуба на слезка. Нараняването на дясната предмишница е от характер да причини временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ:

 

        С постановление от 03.04.2012 г. на ОП Ст.Загора е прието, че подсъдимият Б.О.О. е причинил посочените по-горе травматични увреждания с нож на св.Т.И., действайки  при условията на неизбежна отбрана, с оглед на което е прекратено частично наказателното производство срещу Б.О. досежно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.4 предл. трето вр. чл.18 ал.1 от НК по отношение на пострадалия Т.И..

          С оглед цитираното по-горе и влязло в сила постановление за частично прекратяване на наказателното производство, съдът не следва да обсъжда обстоятелствата и събраните за тях доказателства, отнасящи се до действията на подсъдимия спрямо пострадалия Т.И., които са  възприети от обвинението като действия при неизбежна отбрана.

           Изложената по-горе фактология, относно извършеното от подсъдимия Б.О. спрямо пострадалия С.М., съдът приема за установена въз основа на следните доказателствени средства - показанията на свидетелите С.М., Т.И., Р.С., А.А. и Н.И., както и заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни №379/2010 г. Съдът обсъди поотделно и в съвкупността им показанията на посочените свидетели и намери, че същите установяват съществените за процесния инцидент факти.

           Свидетелят С.М. пред съда заяви, че заедно със свидетеля Н.И. ***, в кафенето и  след като си взел кафе излязал навън, докато Н.  останал в барчето. В този момент  дошъл подсъдимият О. с каруца, в която бил и свидетелят Д.Я.. Описва как подсъдимият  скочил от каруцата и започнал да го псува, на което  свидетелят също отвърнал с псувни. Подсъдимият го ударил, след което го ударил и той. В този момент се намесил свидетелят Д.Я., който блъснал свидетеля М. и последният паднал на земята. Тогава Б. извадил ножа от колана си  и го наръгал.  Свидетелят М. в разпита пред настоящия съд, както и при проведената очна ставка между него и подсъдимия О., категорично заяви, че не е носил със себе си мотика и не е нанасял с нея удар по  главата на подсъдимия. Така изложените от пострадалия свидетел показания съдът приема за достоверни, поради което ги кредитира с доверие по следните съображения:

          При съпоставка  показанията на този свидетел с показанията на свидетелите Т.И., Р.С., А.А. и Н.И., съдът не констатира съществени противоречия и установи, че  те взаимно се допълват и кореспондират помежду си.

   Свидетелят  Т.И. неколкократно възпроизведе пред съда, в качеството си на очевидец,  действията на подсъдимия пред барчето в центъра на с. Манолово. Той посочи, че  бил в барчето, докато С. влязъл, да си купи кафе. Видял как подсъдимият Б.О. и свидетелят Д.Я. пристигат с каруца. В този момент свидетелят С.М.  бил отвън пред барчето и подсъдимият веднага  започнал да го псува. Сочи, че Д.Я. бутнал С. и след като последният паднал на земята, подсъдимият  с ножа, който извадил под блузата си, от колана на панталона, го намушкал. Свидетелят И. много точно описа положението на тялото на пострадалия М. в момента, в който  е намушкан с ножа от подсъдимия /паднал на земята, подпрян на лакътя на лявата си ръка/. При проведената очна ставка между този свидетел и подсъдимия О., заяви, че със сигурност С. не е имал мотика в ръката си.

Другият свидетел, който бил в барчето по време на процесния инцидент е Р.С.. Той не възприел конфликта между подсъдимия и свидетеля М. и не видял как последният  бил намушкан с нож от подсъдимия. Излязъл  навън,  след като чул викове, и едва тогава видял пострадалия С.М. паднал на земята. Свидетелят М. му казал, че е наръган с нож от Б., след това други хора му разказали, че пред заведението подсъдимият О. дошъл, заедно с Д. и с още един техен роднина.

Свидетелят, който отишъл заедно с пострадалия до барчето на с.Манолово, Н.И., разказа пред съда, че видял всичко от барчето. Относно видимостта от мястото, на което се намирал, същият обясни, че има голямо стъкло-витрина – без перде, което е охранено с решетки, през които се вижда добре. Този свидетел също подробно разказа как подсъдимият О. още с пристигането си започнал да се кара със свидетеля С.М., който бил пред барчето. Сочи, че първо Б. ударил С., след което С. отвърнал на удара, последвало блъскане на С. от Д.Я.. Този свидетел сочи, че пострадалият,  след като бил бутнат, паднал и тогава подсъдимият извадил ножа от колана си и го намушкал.

Свидетелят А.А., който работил към кметството по програмата за временна заетост, след като оставил мотиката си пред барчето, влязъл да пие кафе. На излизане видял пострадалия М. на земята, намушкан с нож. Последният се държал за корема странично и се обърнал към този свидетел с думите: “Батко, Б. ме намушка”.  По отношение на обстоятелството влизал ли е пострадалият свидетел С.М. в барчето, за да си купи кафе бе налице противоречие между свидетеля С.М. и свидетеля А.А., което при поставянето им в очна ставка е отстранено, като свидетелят М. конкретизира, че първо  влязъл с Н.И. в заведението, взел си кафе, след което излязъл навън и седнал на парапета.

Анализът на изложените по-горе свидетелски показания налага извода, че липсват противоречия помежду им относно начина на извършване на деянието от подсъдимия Б.О.. С оглед на това съдът прима за безспорно установено, че при възникналото спречкване между пострадалия С.М. и подсъдимия О. пред барчето на центъра на с.Манолово и след размяна на удари между двамата, свидетелят придружавал подсъдимия – Д.Я., блъснал С.М.. Последният паднал на земята и в този момент подсъдимият извадил от колана си нож, с който намушкал свидетеля М. в гръдния кош, в областта на ребрата.

В противовес на така установеното са обясненията на подсъдимия Б.О. и на свидетеля Д.Я., които съдът обсъди, както поотделно, така и в съвкупността им с останалите доказателства по делото.

        Подсъдимият  в обясненията си и при проведените многобройни очни ставки заяви, че стигнал до барчето с каруца, в която се намирали свидетелят Д.Я. и две непълнолетни лица, които бяха разпитани от съда. Свидетелят Я. тръгнал преди него към барчето, пред което нямало хора и мотики. Влизайки в барчето Д.Я. се сблъскал със свидетеля С.М. и  предупредил подсъдимия да бяга, тъй като ще го убият. В този момент срещу подсъдимия  излязъл свидетелят С.М., който го ударил с мотика по главата, след което посегнал още веднъж. Тогава, за да се защити от удара извадил нож, за да го сплаши  и без да иска го намушкал в корема.

Свидетелят Д.Я. установява, че след като пристигнали пред барчето, той влязъл пръв и още на първата врата свидетелите А.А. и Т.И. скочили да бият подсъдимия. След това С. ударил Б. с мотиката по главата, а Б. му отвърнал с юмрук. Тогава С. паднал върху детска количка и Б. го наръгал, след което избягал. Свидетелят твърди, че в момента, в който подсъдимият намушкал свидетеля М., бил с гръб и не видял точно как се случило това.

Действително подсъдимият Б.О. и свидетелят Д.Я. излагат по идентичен начин /с единствено разминаване относно обстоятелството подсъдимият отвърнал ли е на удара на св. М./ съществените обстоятелства, относими  към  извършеното деяние. Твърденията, съдържащи се в обясненията на първия и в показанията на втория съдът приема за недостоверни. За отстраняване на съществените противоречия от една страна между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Я. и от друга страна показанията на свидетелите Т.  И., С.М., Р.С., А.А. и Н.И., касаещи начина на извършване на деянието /в т.ч.  нанасян ли е удар от страна на пострадалия по главата на подсъдимия с мотика, в какво положение е било тялото на свидетеля С.М. в момента на нанасяне на удара с нож/ съдът проведе множество очни ставки. В резултат на  непосредственото впечатление  и отправените спонтанни реплики и реакциите на участниците в очните ставки, съдът изгради в пълнота вътрешното си убеждение относно достоверността на показанията на групата свидетели, състояща се от Т.И., С.М., Р.С., А.А. и Н.И.. Тези свидетели при проведените очни ставки с абсолютна убеденост и категоричност отразиха обстоятелствата такива, каквито първоначално изложиха пред съда в дадените от тях показания. Многократно, с присъщата за тяхното интелектуално ниво непринуденост те приканваха подсъдимия Б.О. и свидетеля Д.Я. да говорят истината. От друга страна при непосредствените възприятия, съдът констатира физическите данни на подсъдимия Б.О. и тези на свидетеля С.М.. Физическите данни, в т.ч. и ръстта на подсъдимия, превъзхождащи многократно тези на пострадалия С.М. дават основание на съда да счита за недостоверна тезата на подсъдимия, подкрепена от свидетеля Д.Я., че пострадалият е нанесъл удар с мотика по главата на подсъдимия, след което потекла кръв. Още повече, че при нанасянето на удар с предмет, какъвто е мотиката и по посочения от подсъдимия начин, той би получил травматично увреждане много по-тежко от отразеното в съдебномедицинското заключение.

С оглед на така изложеното съдът приема обясненията на подсъдимия Б.О. за защитна теза, а показанията на свидетеля Д.Я. за опит да облекчи правното положение на подсъдимия.

Показанията на св. Л.Ч., дадени на досъдебното производство, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 НПК не допринасят за установяване на съществените обстоятелства по делото, тъй като той  бил вътре в барчето, обслужвал в този момент клиенти и не е възприел случващото се отвън.

Показанията на св. М. ***, се отнасят за инцидент, в който са участвали подсъдимият и свидетелите С.М., Р.С. и Николай И. и който се е случил седмица преди събитията от 16-17.08.2010 г. За тях той е научил от хората, след като се е върнал от отпуск. В този смисъл неговите показания също не допринасят за изясняване обстоятелствата по делото.

За да провери верността на твърдението на подсъдимия О., че в каруцата  били и две непълнолетни, към момента на процесния инцидент деца, посочени от подсъдимия,  съдът ги допусна в качеството на свидетели по делото.  Показанията им не допринесоха за установяване обстоятелствата по делото. Първият свидетел Я.А.Я. – на 15 години към момента на провеждане на разпита, заяви, че от една страна  видял много хора – пет, шест на брой, които не успял да разпознае. Те излезли от барчето и започнали да удрят Б., след което се уплашил и се прибрал. Същевременно твърди, че не видял кой започнал да го бие и че бил далече от барчето. Този свидетел твърди, че ударите са били нанасяни с бухалки. Другият свидетел А.О.О., също на 15 години към момента на разпита, твърди, че от заведението излезли хора, които той познава, но не помни и които започнали да бият подсъдимия Б.О. с летви. Изплашили се и побягнали. Твърди, че хората, които нанасяли побой на Б.О. са били трима  на брой, като някои не са били от тяхното село. При съпоставка показанията на двете деца, съдът констатира от една страна противоречия между тях относно оръдието, с което са нанасяни ударите и броя на лицата, нападнали подсъдимия. От друга страна показанията и на двамата са изградени от вътрешни противоречия и липса на логика. Така например, свидетелят Я.А.  заявява, че видял от целия бой само как започнали да бият подсъдимия. След като заявява, че не видял кой го бие, назовава предмета, с който са нанасяни ударите. Свидетелят А.О., след като заяви, че не помни хората, които излезли от заведението и започнали да бият подсъдимия, ги назова с прякорите им. Твърденията на свидетелите Я.А.Я. и А.О.О., че подсъдимият О. бил нападнат от няколко лица/между три и шест на брой/, с бухалки /летви/ остават изолирани и не се подкрепят от останалите гласни доказателствени средства, обсъдени по-горе от съда и обособени в две групи – едната от които обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Д.Я.  и другата – показанията на свидетелите Т.И., С.М., Р.С., А.А. и Н.И..

С оглед изложените съображения съдът намери, че  показанията на свидетелите Я.А.Я. и А.О.О. са недостоверни, поради което не следва да бъдат кредитирани с доверието на съда и като такива не установяват обстоятелства, имащи отношение към изясняване на фактическата обстановка.

Съдът оцени като недостоверни показанията на двамата малолетни свидетели и в частта им относно това, че са били в каруцата, заедно с подсъдимия О. и свидетеля Д.Я. на 17.08.2010 г., още повече че между обясненията на подсъдимия и показанията на св. Я. бе констатирано противоречие относно това кога децата са се качили в каруцата. Никой, освен подсъдимият, не посочи точно имената на лицата, които са били в каруцата. Нещо повече, дори свидетелят О.Д. - баща на свидетеля  А.О., разпитан от настоящия съд заяви, че не знае дали синът му е бил в каруцата, заедно с Д.Я. и подсъдимия О. в деня на инцидента.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни №386/2010 г. се установява, че подсъдимият Б.О. по време на  инцидента е получил разкъсно-контузна рана на главата  и мозъчно сътресение /без пълна загуба на съзнание/, като всяко едно телесно увреждане представлява временно разстройство на здравето неопасно за живота.

При извършения оглед на местопроизшествието на 17.08.2010 г. са иззети веществени доказателства: нож с дървена дръжка и острие с дължина 18 см, една мотика, мотика със счупен сап, метална част на селскостопанска вила, сап за вила, парче от вестник с червеникави петна. Така иззетите веществени доказателства са били предмет на обследване на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства /Протокол №36/03.09.2010 г./, изготвена в хода на досъдебното производство.  От заключението на същата се установява, че засъхналата червено-кафява материя по представените за изследване нож, мотика за окопаване / с дървена дръжка с дължина 123 см и дължина на дъгата на работната повърхност 14 см, сап с дължина на дръжката 96 см/ представлява кръв от човешки произход. От заключението на тази експертиза се установява още, че кръвната група на човешката кръв по ножа е “А /бета/”, каквато е кръвната група на пострадалия С.М., както и че кръвната група  на човешката кръв по мотиката и сапа е “АВ/о/”, каквато е кръвната група на подсъдимия Б.О..

По изложените на стр.10 и 11 от настоящите мотиви съображения, съдът прие за безспорно установено, че  пострадалият свидетел С.М. не е нанасял на подсъдимия О. удар с мотика по главата. От друга страна заключението на цитираната съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства  сочи, че кръвната група на човешката кръв по мотиката и сапа съвпада с тази на подсъдимия О.. Това налага съдът  да обоснове наличието на кръв от кръвната група на подсъдимия върху посочените веществени доказателства /мотиката и сапа/. Съдът прие за установено от фактическа страна, че след като подсъдимият О. нанесъл удар с нож в гръдния кош на пострадалия С.М., избягал от мястото на инцидента, а след него тръгнали да го гонят свидетелите Т.И., Р.С. и А.А., като последният носел в ръце мотиката си. След тях тръгнал и свидетелят Д.Я., който първо отишъл да вземе своя чичо, свидетелят О.Д., за да окажат помощ на подсъдимия О.. Последният, виждайки че го преследват се скрил в жилището на свидетеля Х.М.. Междувременно свидетеля И. разбил вратата на стаичката, издърпал подсъдимия навън и всички започнали да му нанасят удари с дървен кол и мотика. Свидетелят Д.Я., заедно със свидетеля О.Д., пристигайки в дома на св. Х.М., за да окажат помощ на подсъдимия заяви, че чувал “как мотиките пращят, удрят Б.”. Свидетелят О.Д. заяви пред съда, че отивайки в дома на свидетеля М. видял, че Б. е на земята и го налагат с мотики.

Обстоятелството, че Б.О. е бил нападнат и бит от свидетелите И., С. и А. се потвърждава и от показанията на свидетеля Х.М., в чийто двор се скрил подсъдимия. Той също сочи, че след подсъдимия в двора му са нахлули другите мъже, след което излязъл на улицата, за да се обади на тел.112. След като влязъл отново в двора, видял подсъдимия на земята. Свидетелят Х.М. заяви, че видял подсъдимия да влиза в двора му и след като съдът го попита дали нещо му е направило впечатление, този свидетел потвърди, че след влизането на подсъдимия в двора му,  същият се скрил в помещението за зимнина под стълбището, като не посочи последният да е бил с рана на главата и окървавен. В тази връзка съдът счита, че показанията на свидетеля Х.М. се явяват в подкрепа на направените до тук изводи от съда, в т.ч. и относно приетото по-горе за установено, че свидетелят М. *** не е нанасял удар с мотика  по главата на подсъдимия О..

В заключение съдът счита, че при побоя, нанесен на подсъдимия в дома на свидетеля Х.М. от свидетелите Т.И., А.А.  и Р.С. са причинени травматичните увреждания, установени със съдебномедицинско заключение №386/2010 г.

        С оглед направения анализ на доказателствения материал, въз основа на който съдът приема за установена по-горе изложената фактическа обстановка, не следва да се обсъждат изложените в защитната реч на адв.М. доводи относно прилагане института на неизбежната отбрана при процесния инцидент.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

                Приетите за установени фактически обстоятелства обосновават следната правна квалификация на деянието на подсъдимия:

      С деянието си подсъдимият Б.О.О. осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.115, във вр. с чл.18 ал.1 от НК. На 17.08.2010 г. в с.Манолово, общ.Павел баня,  направил опит умишлено да умъртви С.З.М., като деянието, макар и да е довършено, не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици.

       Касае се за деяние, което следва да се квалифицира като опит  за убийство, с оглед на това, че подсъдимият О. причинил нараняване със средство, годно да причини телесно увреждане с летален изход – нож с дължина на острието 18 см. С посоченото оръжие подсъдимият  нанесъл удар на свидетеля С.З.М. *** човешкото тяло – гръдния кош, в близост до сърдечната област. Приемайки, че с извършеното от него направил нужното за умъртвяване на пострадалия М., подсъдимият преустановил нападението  и побягнал. Желаният от подсъдимия резултат не е настъпил по независещи от него причини.

        Подсъдимият О. действал с умисъл не да нанесе съответното нараняване на пострадалия М., а да го умъртви. Психичното отношение на  дееца към извършеното от него се извежда от действията му, в които то е обективирано. Умисълът за убийство, който при опита може да бъде само пряк, за разлика от умисъла за причиняване на телесно увреждане, се определя от конкретните обстоятелства, при които е извършено деянието и причините, поради които е останало във фазата на опита. В конкретния случай спрямо свидетеля С.М. подсъдимият е действал с нож - оръжие - годно да причини телесно увреждане с летален изход, ако не бъде оказана навременна и квалифицирана медицинска помощ. В тази връзка, като показателен за умисъла на подсъдимия следва да се вземе предвид  размера на острието на ножа – 18 см, с който  е причинено телесното нараняване.

 

        ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

        При определяне наказанието на подсъдимия О. за извършеното от него престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, съдът взе предвид следните обстоятелства:

Обществената опасност на личността на подсъдимия съдът прецени като ниска,  с оглед на това, че същият до извършване на деянието не е осъждан и няма регистрирани криминални прояви. Като невисока съдът отчете и обществената опасност на конкретното извършено деяние, което има битов характер и което е типично за манталитета на социалната среда, от която произхожда подсъдимият.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия,  добрите характеристични данни за същия - трудово ангажиран, полагащ грижи за семейство и две деца.

Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете липсата на критичност у подсъдимия по време на наказателния процес към извършеното от него деяние.

 От заключението на назначената съдебна психолого-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият се характеризира като афективна, неотстъпчива личност, в същото време – упорит, склонен към рискове. Тези личностови особености са благоприятствали извършването на деянието от подсъдимия, още повече на фона на събитията от предходния ден/16.08.2010 г./, когато  възникнал конфликт между него и семейството на св. Ю.П., към което принадлежи и пострадалият свидетел  С.М..

         С оглед на това, че престъплението, извършено от подсъдимия Б.О. е останало във фазата на опита /в случая довършен/, съдът е длъжен да се занимае и да направи преценка за възможността да се приложи чл.58 б.”а” от НК. Разпоредбата на този текст дава възможност на съда да приложи чл.55 от НК и да определи наказание съобразно този текст, като съобрази обстоятелствата по чл.18 ал.2 от НК. В настоящия случай, с оглед особеностите на конкретното деяние – до къде е стигнало развитието му, какви вредни последици са настъпили, по какви причини резултатът не е настъпил, мотивите и подбудите от които се е ръководил деецът,  съдът стигна до извод, че и най-лекото наказание предвидено в закона “лишаване от свобода” за срок от десет години е несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия О. престъпление и това обосновава прилагането на чл.55 от НК, със слизане под минимума на наказанието, предвидено в санкцията на закона.

       Подсъдимият О. преустановил нападението над пострадалия М., след като  приел, че с извършеното от него направил нужното за умъртвяването му. Желаният от подсъдимия резултат не  настъпил по независещи от него причини. В резултат на нанесения удар с нож в областта на гърдите пострадалият С.М. получил порезна рана на гръдния кош, която  не е проникнала в гръдната кухина. При това нараняване няма засегнати жизненоважни органи и причиненото травматично увреждане представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от показанията на пострадалия М. за възстановяването му е било нужно време от порядъка на един месец. На следващо място при определяне наказателната отговорност на подсъдимия О. съдът намери, че следва да бъде отчетен и факта, че деянието по отношение на пострадалия С.М. е извършено на фона на предхождащите събития от 16.08.2010 г. , когато група лица от близките на свидетелката Ю.П.  нахлули в дома на подсъдимия, нанесли  му побой и изпочупили покъщнината. В този смисъл поведението му на следващия ден е било до голяма степен повлияно от случилото се.   Отчитайки  всичко изложено по-горе съдът намери, че минимално предвиденото в закона наказание от десет години “лишаване от свобода” е несъразмерно тежко на извършеното престъпление, поради което наказанието на подсъдимия Б.О. следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК под предвидения минимум. С оглед на това съдът намери, че целите на наказанието по отношение на този подсъдим ще бъдат постигнати с наказание “лишаване от свобода” за срок от шест години, което наказание да изтърпи при първоначален  “строг” режим в затворническо общежитие от “закрит” тип на основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС.   

        На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачете задържането  под стража на подсъдимия Б.О. по мярка за неотклонение, считано от 19.05.2011 г.

        На основание чл.53 от НК съдът постанови веществените доказателства по делото – нож, два броя мотики, вила и сап от мотика, след влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени.

Причини за извършване на деянието – личностови характеристики на обвиняемото лице  и предхождащи конфликти между него и близки на пострадалите.

         Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата.

                  

        

 

                                                                         СЪДИЯ: