Решение по дело №453/2022 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 311
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20225150100453
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Момчилград, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100453 по описа за 2022 година
Производството е по чл.19 вр.чл.13 от ЗГР.

В молбата на С. А. А. с ЕГН-**********, се посочва, че е родена на
18.02.1990г. в гр.Кърджали, за което бил съставен Акт за раждане №
****/22.02.1990г. Същевременно притежава и турско гражданство, което
придобила с Решение на МВР на Р.Турция въз основа на Закона за турското
гражданство № 403. Понастоящем тя и семейството й живеели в Р.Турция,
където при първоначалното им заселване също била записана със собственото
си име - С., така, както и в Р.България. Впоследствие, с Решение № 260/2014
г. по дело № 90/2014 г. на Първоинстанционния съд в гр. Мендерес, Р.
Турция, влязло в сила на 03.07.2014г., собственото й име било променено на
И.. Така от датата на влизане в сила на решението и към настоящия момент
носела собственото име И. и с това име e била известна в обществото, сред
близки и приятели. Това обстоятелство се потвърждавало и от официалните
документи, издадени от властите в Р.Турция.
Молителката твърди, че изписването на собственото й име в българския
документ за самоличност се различава от това, с което фигурирам в
1
регистрите на Р.Турция, и документите за самоличност. Това разминаване в
собственото й име в регистрите на двете държави създавало редица
неудобства и проблеми за нея, свързани с доказване на самоличността, тъй
като постоянно се налагало да удостоверява идентичността си с няколко
документа. Освен това постоянното й местожителство е било в Р.Турция,
където използвала собственото име И., и когато представяла даден документ,
издаден от турските власти в Р.България, едновременно се налагало да
представя и документ за идентичност на имена, като липсата му винаги
водела до пречка за административното й обслужване, с оглед доказване на
самоличността ми. На следващо място поради факта, че трайно се установила
да живее в Р.Турция още от малка възраст, никой от близкото й обкръжение,
както в Р.Турция, така и в Р.България, вече не знаел за съществуването на
собственото име С., така както е била записана в Р.България, тъй като от
известно време и официално в Р.Турция и в ежедневните си контакти се
ползвала от собственото си име И..
Заявява, също така, че е имало разминаване и в бащиното й име, като в
Р.България и в Р.Турция баща й е записан като А., видно от представеното
към настоящата молба препис-извлечение от семейния регистър, изд. от
турските власти, както и от българската личната карта на бащата. В
българските документи обаче е била допусната грешка, като в името на баща
й след буквата „л“ е била изпусната буквата ,.и“ и бащиното й име е било
записано като А., вместо А..
Истинското име на баща й е било А., което е било видно от
официалния му български документ за самоличност, така е бил записан и в
задната част на нейната лична карта, издадена от турските власти. Изразява
недоумение защо е била записана с бащино име А. при положение, че той
никога не е носил подобно име, и което е било видно и от удостоверение за
идентичност на лице с различни имена с изх. № ***/25.07.2022г., изд. от общ
Кърджали.
Носенето на различно бащино име от собственото име на баща й.
водело не само до трудности в установяването на връзката е баща й, но
противоречало и на чл.13 от ЗГР, задължаващ бащиното име на всяко лице да
2
се образува от собственото име на бащата. Освен това в обществото, сред
близки и приятели била известна с бащино име А., всички знаели, че баща й
се казва А., а не А.. Това разминаване в бащиното й име също създавало
редица неудобства за нея, защото се получавало несъответствие с истинското
му име и с неговите официални записвания. Поради посочените
обстоятелства считала, че са налице предпоставките за промяна на бащиното
име от А. на А.. Искала да уеднакви собственото и бащиното си име в
регистрите на двете държави, съответно съставени в Р. Турция и Р. България,
като с оглед изложеното считала, че са налице важни обстоятелства по
смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР за допускане на промяна на бащиното и
фамилното й име, поради и което иска да се постанови решение, с което да
допуснете промяна в собственото й име от С. на И. и на бащиното ми
име от А. на А., и тази промяна да се отрази в регистрите на населението
и в акта за раждане при съответната Община. Представя следните писмени
доказателства; Копие от Решение № 260/2014г. по дело № 90/2014г. на
Първоинстанционния съд в гр. Мендерес, Р. Турция; Копие от лична карта №
********, изд. на 13.08.2021г. от МВР-Кърджали; Копие от Препис-
извлечение от семейния регистър от 28.07.2022г., изд. от район Мендерес,
Община Измир, Р. Турция; Копие от лична карта серия ********, изд. от
Министерство на вътрешните работи на Р. Турция и валидна до 26.07.2031г.;
Копие от удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. №
***/25.07.2022 г., изд. от Община Кърджали; Копие от лична карта №
********, изд. на 18.08.2022г. от МВР-Кърджали; Копие от удостоверение за
раждане от 07.08.2006 г., изд. въз основа на акт за раждане №
****/22.02.1990г. от длъжностно лице по гражданско състояние в общинска
администрация - Кърджали;
В съдебно заседание, молителката се не явява лично, и се представлява
от адв.Д.Х. от АК- Кърджали, който поддържа молбата, така както е
предявена.
Заинтересованите страни– съответната Община и РП-Кърджали, не са
отговорили в срока по чл.131 от ГПК, а за о.с.з.- редовно призовани, не се
представляват и не изразяват становище по искането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
3
установено следното:
По делото се установи, че С. А. А. с ЕГН-**********, е родена на
18.02.1990г. в гр.Кърджали, за което бил съставен Акт за раждане №
****/22.02.1990г. на общ.Кърджали, като родителите й са следните лица-
М.Ю. А. и А. М. А.. Молителката е представила копие на лична карта-
описана по-горе, от която е видно, че бащиното й име е записано А.. Сиреч в
двата документи бащата на молителката фигурира с името А.. В същото време
е представена декларация за идентичност на лице с различни имена, в която е
посочил, че имената А. М. А. и М.М.Е., са имена на едно и също лице- и това
е бащата на молителката /като ЕГН- **********/. В представените документи
молителката е с името С..
По делото се установи, че молителката притежава и турско
гражданство- което придобила с Решение на МВР на Р.Турция въз основа на
Закона за турското гражданство № 403 през 1996г. Установи се, че в Турция с
Решение № 260/2014 г. по дело № 90/2014 г. на Първоинстанционния съд в
гр. Мендерес, Р. Турция, влязло в сила на 03.07.2014г., собственото име на
молителката е било променено на И.. Така на собственото име И. са
издадени официалните документи от властите в Р.Турция, а фамилното й име
в Турция е Сьонмез. В тези документи- описани по-горе турските власти са
посочили, че личното име на бащата на молителката е А..
По делото като свидетел е разпитан А. М. А., баща на молителката,
който твърди, че дъщеря му в турция се казва И., което име тя носела от 7-8
години, и така е била известна и в България. той самият носел името А., а не
А., което е било грешно записване. Заявява, че разминаването в имената
създава неудобства, и затова е искала еднаквост в записването на имената.
От гореизложеното е видно, че молбата е основателна и доказана и като
такава следва да бъде уважена. Безспорно се установи, че молителката е
родена в Р.България и е записана със имената С. А. А. в акта за раждане, така,
и е записана и в останалите документи- в т.ч. лична карта.
Установи се, че молителката е и турски гражданин, като в Турция
същата е променила по съдебен ред личното си име от С. на И.. Във турските
документи, а и в български такива, бащата на молителката носи личното име
А., а не А., като това се установява и с показанията на самият баща, който
сочи, става реч за допусната грешка при записването. По делото със
4
събраните доказателства се установява, че молителката е придобила
известност и в двете държави, чийто гражданин е тя, с личното име И., и
бащиното име А..
Предвид на това съдът намира, че следва да се допусне исканата
промяна в личното и бащиното на молителката.
Съгласно чл.13 и чл.14 от ЗГР, бащиното име на всяко лице се образува
от собственото име на бащата, а фамилното име- от фамилното име на
бащата, и съобразно именните, етнически или религиозни традиции на
лицето, тези имена могат да бъдат със или без наставките –ов и –ев. По
делото се установи, че молителката носи личното име И. в Р.Турция, което
име е придобила по съдебен ред, чрез промяната на настоящото й име С. на
И.. Ето и защо искането в частта за допускана на промяна на личното име на
И. е основателно и доказано.
Предвид това и на основание чл.16 ал.2 вр.чл.13 и чл.14 от ЗГР, следва
бащиното име на молителката да бъде съставено от личното име на бащата-
А., а фамилното име да бъде формирано от фамилното име на бащата- А.,
каквото е понастоящем в Р.България и няма искане за промяна в тази част.
Освен това следва също ката бащиното на молителката да отговаря на
именните традиции на турският етнос, към който принадлежи семейството й,
а и такова е искането й, поради и което определянето на бащиното име следва
да се формира без поставянето на наставката – „ова”, „ева“ . Предвид това
следва да се допусне промяна на бащиното име на молителката от А. на А..
Съобразно това и на основание чл.19 ал.1 вр.чл.16 ал.2 от ЗГР следва
да се допусне промяна в личното и бащиното име на молителката С. А. А.,
като занапред същата да се именува И. А. А., и промяната да се отрази в акта
за раждане и в регистрите за населението на съответната Община.
Водим от изложеното и на основание чл.19 ал.1 и чл.16 ал.2 от
ЗГР,съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА във личното и бащиното име на С. А. А. с
ЕГН-**********, родена на 18.02.1990г. в гр.Кърджали, в Акт за раждане №
****/ 22.02.1990г. на общ.Кърджали, и същата за в бъдеще да именува И. А.
5
А..
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданско състояние при съответната община за отразяване на промяната в
акта за раждане и в регистрите на населението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6