Р Е Ш Е Н И Е
Номер 522 от 10.04.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 200 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас против Решение № 1566/16.12.2019 г., постановено по НАХД № 4261/2019 г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 22-0000248/19.08.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО АА) Бургас, с което за нарушение по чл. 7б, ал. 1, изречение първо от Закона за автомобилните превози (ЗАП), на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАП на ЕТ „ИВКОМ – И.П.“, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебно решение и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът по касация – И.К.П.в качеството му на ЕТ „ИВКОМ – И.П.“, ЕИК *********, със седалище гр. Царево, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 3 редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на И.К.П.в качеството му на ЕТ „ИВКОМ – И.П.“ против Наказателно постановление № 22-0000248/19.08.2019 г. на Началника на ОО АА - Бургас, с което за нарушение по чл. 7б, ал. 1, изречение първо от ЗАП, на основание чл. 96г, ал. 1, ПРЕДЛ. 2 от ЗАП на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че АУАН е съставен и впоследствие НП е издадено в нарушение на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, като нарушението не е описано от фактическа страна по начин, който да очертава предмета на доказване и който да позволява на санкционираното лице да организира адекватно защитата си.
Решението на Районен съд – Бургас е
правилно
и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Съдът приема като неоснователно възражението на касатора, че непосочването на необходимото свидетелство за управление на водача при управление на МПС от категория МЗ е преодолим порок в издаденото наказателно постановление. Според касатора извод за необходимостта от това свидетелство може да се направи от посочената категория на МПС. Според този съд административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно който преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Между страните не е спорно, че водача Милев не е притежавал необходимото свидетелство и също така без значение за изхода на спора е кога е подадено заявление за издаване на такова и кога е изготвена тази карта. Факт е, че правото на защита на търговеца е нарушено.
Освен посочените в обжалваното съдебно решение мотиви, които този съдебен състав напълно споделя и не намира за необходимо да излага отново, следва изрично да се отбележи, че в приложения по делото Интербус № 2001840 е вписано, че превозът следва да се осъществи от трима шофьори. Административнонаказващият орган не е изяснил въпроса дали шофьора Пенчо Жеков Милев, за когото не се спори, че няма карта за квалификация на водача, въобще е взел участие в реализирането на случаен превоз на пътници при наличието на двама други водачи.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд –Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1566/16.12.2019 г., постановено
по НАХД № 4261/2019 г. на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.