№ 2476
гр. ..., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. П. ПОПОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Д. П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110123513 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество суми /главница и лихви/, представляващи незаплатена
цена на доставена топлинна енергия, за абонатен № 231430.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове, в т.ч. и с твърдения за липса
на облигационно отношение между страните и погасяване на вземанията по
давност.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
Установява се по делото от представените писмени доказателства, че
ответницата, през процесния период е била собственик на имот с аб.№ ... в
гр.....
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на
КЕВР. Доводите в противната насока, поддържани от ответника, съдът
отхвърля като неоснователни. Необходимо е да се посочи,че тези изводи на
съда не се променят от последвалата законодателна промяна, съгласно която
се говори за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По силата на закона
– чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От представеното по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот, и като такъв е длъжен да
заплаща цената на доставената ТЕ.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва
... ЕООД. За предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат
суми за разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното
предприятие, съгласно чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за
топлоснабдяването, съгласно който дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от действащите между страните
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „...” ЕАД
2
на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата дялово
разпределение на „...” ЕАД.
Установено е по делото, че за процесния период в имота, собствен на
ответницата е доставена топлоенергия, като, съгласно приетото заключение
на вещо лице по ССчЕ, разпределението на ТЕ между потребителите в
сградата е извършвано от ищеца в съответствие с разпоредбите на Наредба
№16-334. През процесния период за имота са начислявани суми за ТЕ по
прогнозни дялове и са изготвяни изравнителни сметки. Ответникът не
установи да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и
да е оспорил изготвените изравнителни сметки в установените срокове,
поради което съдът намира, че разпределението е извършено в съответствие с
нормативната уредба. Сумите за доставена ТЕ са начислявани точно, като не
е спорно по делото и от заключението на приетата по делото ССчЕ, че същите
не са заплатени.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените
поделото писмени доказателства и експертните заключения наличието на
валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на
ищеца по него – в процесния период в имота с абонатен № ... е доставена
топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и фактуриране на
задълженията /по ССчЕ/, които не са платени и възлизат на исковите суми.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са
установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото
дружество и представените едностранно съставени частни докменти, а въз
основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията
на измервателни уреди относно количеството потребена топлонергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Ответникът не доказа надлежно прекъсване на топлоснобдяването, нито
плащане на задълженията си /пълно или частично/, но като последица от
заявеното възражение за изтекла погасителна давност, част от тези
задължения са погасени. С оглед задължителната практика на ВКС / ТР 3 от
2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна
давност. Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия,
които са станали изискуеми три години преди датата на подаване на исковата
молба, т.е станалите изискуеми след 04.05.2019г. Размерът на тези вземания,
3
съгласно ССчЕ, е 871.43 лева главница и 92.85 лева лихва за забава за
доставена ТЕ, както и 12.16 лева главница и 1.86 лева лихва за забава за
извършено дялово разпределение, които не са погасени по давност.
Поради това, исковете следва да се уважат за процесния период само в
непогасената им част - след 04.05.2019г. Ответницата дължи и законната
лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на исковата молба.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва
да се присъдят 792.79 лева разноски по делото – част от заплатените ДТ,
депозит за възнаграждение на ВЛ и особен представител и юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Х., ЕГН **********, от гр...., ж.к...., бл.... вх... ет...
ап.... да заплати на ... ЕАД, ЕИК ..., с адрес ГР...., УЛ...., №... сумата 871.43 лв.
- главница, за доставена ТЕ за аб.№ ... за периода 01.07.2018 г. –м. 04.2021 г.,
92.85 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
от 15.09.2019 г. до 14.04.2022 г., сума за дялово разпределение за периода
м.11.2019г. - м.04.2021г. в размер 12.16 лв. – главница и 1.86 лв. - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение от 15.09.2019г. до
14.04.2022г, ведно със законната лихва върху главниците от 04.05.2022г до
окончателното плащане, както и 792.79 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните им предявени размери.
Решението е постановено при участието на ... ЕООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5